РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Смолян, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100588 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „***“ ЕАД, е предявил обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу ИВ. Б. Н. с настоящ адрес с. ***, общ.
Смолян, с които иска да бъде установено по отношение на ответника, че съществува
вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 по описа на СмРС за следните суми: 1 697,37 лв. - главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода май 2016 – април
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2020 г. - датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 43607/2020 г. по описа на Районен съд - София до окончателното изплащане на
сумата; 351,20 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2017 – 31.08.2020 г.; 25,63 лв. главница
за дялово разпределение за периода юли 2017 – април 2019 г. и 4,91 лв. лихва за забава за
периода 31.08.2017 – 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
деловодните разноски, направени в исковото и в заповедното производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
На 10.09.2020 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника пред РС - София, пред който е образувано ч.гр.д. №
43607/2020, изпратено по подсъдност на РС – Смолян, в която връзка е образувано ч.гр.д. №
1
951/2020. По посоченото дело срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Поради връчване на заповедта на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, СмРС е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, което е станало причина за
предявяването на исковете.
Като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *** ж.к. „***“ бл. ***,
ответникът е битов клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди и е задължен в 30-
дневен срок след изтичането на периода да заплаща доставената ТЕ, а при неизпълнение на
това задължение дължи и лихва за забава. Начислената на ответницата ТЕ е разпределена,
съобразно методиката за дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост.
Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба с вх. №
1509/28.03.2022 г., подадена чрез юр. С – редовно упълномощена моли да бъдат уважени
предявените искове изцяло и срещу ответника да се постанови неприсъствено решение.
Претендира за деловодните разноски в исковото и заповедното производство по
представения списък.
Ответникът не се явява и не изпраща представител, не е подал отговор на исковата
молба, не ангажира становище по предявените искове.
Съдът счита, че са налице условията на чл. 239 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като същият не е представил в едномесечния
срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. Освен това е направено надлежно искане от страна на процесуалния
представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в
писмена молба преди първото съдебно заседание.
От друга страна са налице условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като на
ответника с призовката и със съобщението за връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК
са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечния срок
и от неупражняването на правата му в срока на отговора, както и от неявяването му в
съдебно заседание.
Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба и представените по делото
доказателства и ч.гр.д. № 951/2020 по описа на СмРС, предявените установителни искове се
вероятно основателни. Ето защо исковете следва да бъдат уважени в пълен размер, като
бъде признато по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за процесните
суми по издадената заповед за изпълнение.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените разноски по настоящото дело в общ размер 276,31 лв., от които 176,31
лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на осн. т. 12 на
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК да му заплати и разноските по заповедното
2
производство в размер на 91,58 лв., от които 41,58 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение - присъдени с издадената заповед за изпълнение.
Предвид изложените съображения ще следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника и затова Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на ИВ. Б. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***,
общ. Смолян, че съществува вземането на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, район ***, ул. „***“ ***, представлявано от **** и **** по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 399/29.10.2020 г., издадена по
ч.гр.д. № 951/2020 г. по описа на СмРС за сумите: 1 697,37 лева главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
Община ***, ж.к. ***, бл. *** в периода май 2016 – април 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.09.2020 г. - датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 351,20
лв. - лихва за забава за периода 15.09.2017 – 31.08.2020 г.; 25,63 лв. главница за дялово
разпределение за периода юли 2017 – април 2019 г. и 4,91 лв. лихва за забава за периода
31.08.2017 – 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. ***, общ. Смолян да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „***” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. ****, район ***, ул. „***“ ***, представлявано от **** и ****
сумата от 276,31 лева за деловодните разноски в исковото производство, от които 176,31 лв.
за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и деловодните
разноски по ч.гр.д. № 951/2020 по описа на СмРС в размер на 91,58 лв., от които 41,58 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
3