Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265/ 08.08.2019 година град Хасково
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд, Осми наказателен
състав
На седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Районен
съдия : Гроздан Грозев
Секретар: Михаела Бончева
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията
АН дело 577 по описа
за 2019
година на РС-Хасково
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от
Образувано е по повод постъпила
жалба от М.М.М. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 17-1253-002578/22.06.2018г.
на Началник група към сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че
издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди
се, че в НП било издадено извън срока по ЗАНН. Неверни били както фактическите
констатации така и правните изводи в НП. Жалбоподателят твърди, че не е
управлявал процесният автомобил и е нямал качеството на водач. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява
адв.Я. С.от АК-София. Поддържа жалбата
на изложените основания и иска съдът да отмени атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: С
атакуваното в настоящото производство НП на Началник група, към СПП на
ОДМВР-Хасково, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложено наказание - глоба
в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
и на осн.чл.179, ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
200 лева.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа
обстановка. На 25.12.2017г. около 18:40 часа , св.С.С. и св.З.С. и двамата служители на ПБЗН - Хасково били
дежурни и били на пожар в с.Караманци. след като се връщали от пожара към
с.Минерални бани, след с.Спахиево в
посока с Долно Брястово и с.Минерални бани, двамата свидетели в
далечината видели светещи стопове на автомобил, който се движел пред тях. в
един момент свидетелите видели как стоповете на автомобила подскочили и
автомобила спрял. След като настигнали автомобила, двамата свидетели видели, че
той е позициониран в лявата лента за движение, тойст в насрещната лента по
посока на тяхното движение. Автомобила бил навлязал в другата лента срещу движението и бил леко извъртян. Двамата
свидетели св.С.С. и св.З.С. слезли от пожарният
автомобил и се приближили към лекият автомобил. Тогава видели, че автомобилът е
„**** ******“, като от него била изтекла някаква течност и предната гума от към
шофьора била спукана, като имало и дребни щети по автомобила. Тогава св.С.С.
отворил шофьорската врата и видял, че на мястото на шофьора стои мъж. Той го
попитал дали е добре и му помогнал да слезне от автомобила. веднага до него
дошъл и св.З.С., който също видял шофьора, който слезнал от шофьорската врата.
По-късно те установили, че това е жалбоподателя М.М.М., който седял на
шофьорското место и бил сам в автомобила. свидетелите не видели друго лице в и
около автомобила. след като жалбоподателят бил изведен от автомобила,
свидетелите обезопасили раьона и се обадили на дежурния в РУ-МВР-Хасково. на
место бил изпратен екип от КАТ. Той се състоял от св.И.К. и колегата му Г.Г.
/починал/. На место св.К. установил другите двама свидетели и жалбоподателя,
както и автомобила управляван от последния. След това жалбоподателят бил
отведен в пожарната служба в с.Минерални бани. Там служителите от КАТ в това
число и св.К. поискали да изпробват жалбоподателя за алкохол с техническо
средство Дрегер с №0091 но той отказал да бъде изпробван. След това му бил
издаден и талон за медицински изследване, но той записал на талона, че отказва
да даде и крав за медицинско изследване. Затова и в присъствието на св.С.С. и
св.З.С. и жалбоподателя на последният бил съставен АУАН с бланков №
009274/25.12.2017г. в акта са посочени две нарушение, а именно, че на 25.12.2017г.
около 18.41 часа по път №506 в посока от с.Спахиево към с.Долно Брястово на
около 800 метра преди табелата за начало на с.Долно Брястово жалбоподателят
управлявайки лек автомобил „**** ******“ с рег.№ ** **** ** губи контрол и се
блъска в мантинелата в ляво по посока на движението. Жалбоподателят е миришел
на алкохол и е имал несигурна походка и реч, като е отказал проба с дрегер
№0091, отказва и кръвна проба, като му е издаден талон за медицинско
изследване. Акта е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, като той не
е записал никакви възражения по акта. Нарушенията в АУАН са квалифицирани като такива по чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.1 и 2 от ЗдвП.
Въз
основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка
изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. В НП парвото
нарушение е квалифицирано само по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е изключена от
административнонаказващият орган ал.1 на чл.20 от ЗДвП. така на практика
административният орган е санирал според вижданията си на основание чл.53, ал.2
от ЗАНН допусната от контролният орган нередовност. Това е било възможно до
колкото е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. По отношение на второто нарушение е възприета квалификацията му
от АУАН. НП е връчено на жалбоподателя на 13.05.2019г.
Като свидетели по делото са
допуснати и разпитани св.С.С., св.З.С. и св.И.К.. Те поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно
установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Преди
всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Съгласно
чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – чл.174, ал.( (3) (Изм. – ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП – (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда – чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянията, за които са наложени глоби
на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за
наказуеми с административна санкция.
Настоящият състав намира, че при съставянето на
АУАН и НП по отношение на първото описано нарушение, а именно това по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, са на лице съществени процесуални нарушения които водят до
отмяната на атакуваното НП. На първо место според съда в АУАН и НП не са посочени всички изискващи се
реквизити съгласно чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в НП.
Според съда не е пълно описанието на това нарушение и не са посочени всички
обстоятелства при които то е извършено.
Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в загуба на контрол над
управляваното МПС. Липсва описание на съставомерни признаци на нарушението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно с какво не се е съобразил водача при избиране на
скоростта на движение – атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Или пък водачът не е намалил скоростта за да може в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Нищо от визираното в този текст на ЗДвП не е
описано като обстоятелства при които е извършено нарушението. Така както е
посочено, че водачат е изгубил контрол над МПДС, по скоро това нарушение е по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Или с други думи е на лице разминаване в текстовото
описание на първото нарушение и неговата правна квалификация. Това е основание
Нп да се отмени в тази му част за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като
на практика жалбоподателят , а и съдът не могат да разберат в какво се състои
нарушението, а от там и жалбоподателят не може да организира адекватно защитата
си. В подкрепа на горното е и
константната практика на АС – Хасково по Решение № 740/11.10.2018г. по АНД /к/
№637/2018г., Решение от 08.03.2017г. по
к.а.н.д. №21/2017г. , Решение от
24.09.2015г. по к.а.н.д. №691/2015г. и др.
Що се отнася до нарушението по чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП съдът намира, че при съставянето на АУАН е описано конкретно точно и ясно установеното
нарушение. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване
на нарушението и обстоятелствата при които това е станало. Посочени са и
законови разпоредби, под които са подведени описаните нарушения. АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при
извършването и установяването на нарушението. Акта е издаден от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност. Предявен е на жалбоподателя и последният
го е подпише и получил екземпляр от
акта. В случая и НП също съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на провомощията. В НП е описана
пълно и точно фактическата обстановка и обстоятелствата при които са извършени
нарушенията. Посочени са датата и мястото на извършването им. Описаното
нарушение по т.2 от НП съответства на неговата
правна квалификация по чл.174, ал.3,предл.1 от ЗДвП, като предложение
първо е – водачът да откаже да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества. НП е издадено и в шест месечният срок по ЗАНН. Тоест
описанието на нарушението с думи в НП отговаря на неговата правна квалификация
и приложената санкционна разпоредба. Затова и съдът намира, че НП в тази си
част е издадено при спазване на процесуалните правила.
По
същество съдът намира, че не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е
извършил описаното в НП нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. никой от разпитането
свидетели не посочи причината с която жалбоподателят не се е съобразил при
избиране на скоростта на движение за да се стигне до ПТП-то. Нещо повече такива
твърдения липсват в АУАН и НП. С други думи както вече бе отбелязано по-горе е
налице разминаване между текстовото описание и правната квалификация на
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. може да се твърди и че така както е описано
нарушението в АУАН и НП същото е несъставомерно по чл.20, ал.2 от ЗДвП. затова
и в тази част за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП следва НП да се отмени.
Принципно
с оглед дадената цифрова квалификация на нарушението чл.20, ал.2 от ЗДвП
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП и правилно
е определено наложеното наказание глоба в размер на 200 лева. Последното е
вярно само ако не беше допуснато разминаването в текстовото и цифровото
описание на нарушението.
По
отношение на второто нарушение, а именно тава по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П
садат намира, че по безспорен начин се доказа по делото, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство дрегер. Нещо повече
било му е издаден и талон за медицинско изследване на който още в момента на
издаването и връчването му той е записал, че отказва да даде кръвна проба за
медицинско изследване, а от приложеният по делото талон е видно, че в
последствие не се е явил за да даде кръвно проба, което е отбелязано от
дежурният лекар на самия талон. Тоест съвсем правилно жалбоподателят е санкциониран
по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П, която правна норма съдържа в себе си и
правилото за поведение, тоест и самото нарушение. То в случая е отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство. това, че жалбоподателят
е отказал да бъде изпробван с техническо средство се доказва от всички
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, а и напротив не се оспорва
от жалбоподателя. той твърди само, че не е имал качеството на водач, когато
контролният орган е искал да го изпробва с техническо средство за употреба на
алкохол. В подкрепа на тези твърдения, жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства. Напротив от свидетелските показания на св.С.С. и св.З.С. по
безспорен начин се установява, че когато двамата свидетели са отворили
шофьорската врата на автомобила, в него е бил само жалбоподателят и той е седял
на шофьорското место и е слезнал от там. Тоест безспорно се установява, че
именно жалбоподателят е управлявал процесният автомобил и след като е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, съвсем правилно
е била ангажирана неговата отговорност за това нарушение. Действително по
делото има представена и приета с преписката нотариално заверена декларация от
лицето Ж. Г. Д., че той е управлявал процесният автомобил и е избягал веднага
след ПТП-то. Но тава се опровергава от саморачно записаните обяснения на същото
това лице в които е записал, че му е била предложена сумата от 500 лева за да
поеме вината на жалбоподателя и той първоначално се е съгласил, но след това е
дал и тези обяснения с които на практика се отказва от декларацията си. нещо
повече твърденията в тази декларация по никакъв начин не се доказват от
останалите доказателства по делото и най –вече от показанията на двамата
свидетели очевидци св.С.С. и св.З.С., които са пътували зад процесният
автомобил и почти веднага са пристигнали на мястото на ПТП-то и са установили,
че на шофьорското место е бил жалбоподателят и е нямало друго лице в автомобила
или в Близост до него. Затова и съдът намира за безспорно доказано по делото,
че жалбоподателят е управлявал автомобила и след като е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, съвсем правилно е била
ангажирана неговата отговорност за това нарушение.
Правилна е и правната квалификация на нарушението
дадена в т.2, от НП - чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДв.П. Правилно с оглед последната разпоредба са определени и
наказанията по вид и размер наложени на жалбоподателя, а именно задължителните
в такива случаи на нарушения и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Съдът намира че в
случая не са
налице и предпоставките
на чл. 28
от ЗАНН,
т.е., че случаят е маловажен. В чл.
93, т.9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11
от ЗАНН
е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице,
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция намира, че
процесното нарушение на ЗДв.П не
съставлява маловажен случай. Отказа да бъде изпробван водача за употреба на алкохол,
на практика е свързано в изключителна степен със сигурността и е продиктувано от безопасността на участниците в
движението и опазването на тяхното здраве и живот. Затова и съдът намира че правилно
е ангажирана неговата отговорност за описаното в НП нарушение и не са на лице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид горното съдът намира, че НП
следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1253-002578/22.06.2018г. на Началник група
към сектор ПП при ОДМВР-Хасково в частта
в която чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П
на М.М.М. с ЕГН **********,*** е наложено наказание глоба в размер на
2000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-1253-002578/22.06.2018г. на Началник група към сектор ПП при
ОДМВР-Хасково в частта в която чл.179,
ал.2 от ЗДв.П на М.М.М. с ЕГН **********,***
е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
М. С.