МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 6,
ПОСТАНОВЕНА НА
05.03.2020 Г. ПО ВНОХД № 318/2019 Г. ВАПС
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от адв.Д.С., защитник
на подс.Н. Василе Д. срещу присъда № 11 на Разградския окръжен съд, постановена
на 20.06.2019 г. по НОХД № 259/2018 г. по описа на същия съд, с която подс.Д. е
признат за виновен в това, че по непредпазливост причинил смъртта на Р.Н.М. от град Цар
Калоян, която настъпила на 29.07.2017 г. вследствие на умишлено нанесена на
23.07.2017 г. в град Цар Калоян, лека телесна повреда, изразяваща се в хематом
на лява орбита /с мигриране над лявата половина на горна устна и
външностранично от левия й ъгъл/; счупване на външната стена на лява орбита и
ляво крило на клиновидната кост; горната челюст в ляво - предна стена на
горночелюстния синус и кръвна колекция в него; носни кости и фрактура на лява скулова кост, представляващи временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, неопасно за живота на пострадалия Р.Н.М.,
причинени от удар с юмрук от подсъдимия, попаднал в лява орбитно - скулова
област и основата на носа на пострадалия, довело до неговото падане върху
циментов под пред магазин „Пацони“ в гр.Цар Калоян, област Разград, в резултат на което
възникнали по - тежки усложнения, а именно
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на Р.Н.М., като макар и
непълнолетен, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, като подсъдимият е действал при условията
на превишаване пределите на неизбежната отбрана дължащо се на уплаха и
смущение. На основание чл.124, ал.4, предложение трето, във вр. с ал.1,
предложение трето, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4, във вр.
с чл.12, ал.2 и ал.4 от НК, съдът не е наказал подс.Д. за извършеното
престъпление, а на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му
първоначално обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, изр.1, във вр. с
чл.128, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С
присъдата съдът се е произнесъл и по съдбата на ВД по делото, както и по
отношение сторените разноски.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
така постановената присъда в частта й, с която подс.Д. е признат за виновен и
на основание чл.124, ал.4, предложение
трето, във вр. с ал.1, предложение трето, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.4, във вр. с чл.12, ал.2 и ал.4 от НК не му е наложено
наказание, като се твърди, че той не е превишил пределите на неизбежната
отбрана и се прави искане за отмяна на присъдата в тази й част, и
постановяването на нова, с която Д. бъде оправдан.
Представителят
на апелативната прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че жалбата
е неоснователна. Според прокурора фактическата обстановка правилно е изяснена и
кореспондира с дадената правна квалификация от страна на съдебния състав. Моли
за решение, с което първоинстанционния акт да бъде потвърден.
Защитникът
на подс.Д., адв.С. изразява становище, че присъдата е необоснована в частта й,
в която е прието, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Според
адв.С. защитата, осъществена от Д. съответства на нападението. Моли за
уважаване на подадената въззивна жалба.
В.Д. –
майка на подс.Д. се солидаризира с казаното от неговия защитник.
Подс.Д.,
в последната си дума предоставя решението на съда.
Настоящият
състав на АС - Варна, в качеството си на въззивна инстанция, като разгледа
въззивната жалба и становищата на страните и провери правилността на обжалваната
част от присъдата, на основание чл.313 и 314 НПК намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.В.Д. е роден на *** ***.
През 2017 г. подс.Д. живеел
заедно с майка си В. ***. Той бил завършил седми клас в СУ „Христо Ботев“, гр. Цар Калоян и се е записал за учебната 2017-2018 г. да учи в
Професионална гимназия по транспорт, гр. Русе.
Пострадалият Р.Н.М. е
роден на *** г. в гр.Разград и заедно със сина си – свид.Н.Р.Н. също живеели в
гр. Цар Калоян. Съпругата му – Ш.И.М.била в Германия.
Р. М. често употребявал алкохол,
съответно често бил в нетрезво състояние, при което ставал агресивен, заядлив и
се дразнел с други хора от града, включително и с непълнолетния подсъдим и
негови приятели и връстници.
М. и подс. Д. заедно с
негови приятели имали стара вражда от 2016 г. Децата го дразнели и обиждали,
когато го видели пиян, а той ги псувал.
През месец юни 2017 г.
момчетата хвърляли камъни върху къщата, където
е живеел пострадалия М., за да го дразнят. Във връзка с този случай,
свид.т Н.Н., син на пострадалия, разговарял
със свид.В.Д., майка на подсъдимия Н., като тя му е обещала да поговори със сина си. Промяна
обаче не е настъпила и обидите, и нападките се случвали всеки път, когато
момчетата срещнели пияния М..
Лятото на 2017 почти
всяка вечер подсъдимият Д. заедно с приятели са излизали на разходка в град Цар
Калоян.
На 23.07.2017 г.
вечерта, около 20.00 часа, в град Цар Калоян, подсъдимият заедно с още четири
момчета – Е.И.Н., И.И.Ч., Т.З.Д. и А.А.П., се събрали пред магазин „Пацони“,
находящ се в града. Купили си безалкохолно и седнали отвън на пейка пред
магазина. По това време в магазина е имало няколко клиенти. Свидетелят С.К., който
работел като охрана в магазина, по същото това време бил излязъл навън пред
магазина, за да пуши.
Пострадалият Р. М. скоро
излязъл от болница, където бил лекуван от белодробно заболяване. Около 20.30
часа на 23.07.2017 г. пострадалият, на който видимо е личало, че е употребил не
малко количество алкохол, минал за втори път пред магазин „Пацони“, между самия
магазин и масите, където била седнала компанията от петте момчета. Когато
пострадалият е минал покрай тях, пред входа на магазина, едно от тях - А.А.П.,
се е обърнало към него с обидния му
прякор на турски език „домуз кълъ“ /на български език - „свински косъм“/. Р. М.
бил на около пет - шест метра след групата на момчетата и когато чул как му
викат, се върнал към тях. Предвид отношенията на дразги, които пострадалият е
имал преди процесния инцидент с подсъдимия и неговите приятели, пострадалият се
насочил директно към подсъдимия, като се опитал да му удари шамар с дясната си
ръка. Непълнолетният подсъдим Д. първоначално, за избегне евентуалния удар със
шамар от възрастния пострадал М., направил крачка-две назад, казвайки му
уплашено ...“ Не съм аз! …Ти какво искаш от мен?“. И веднага в следващия
момент, за да се предпази нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в ляво в
челюстта на пострадалия М.. В този
момент пострадалият М., който се е намирал между самия магазин и масите,
загубил равновесие, залитнал назад, имайки предвид, нестабилната му походка /поради
употребата на значително количество алкохол/, ръста му /около 165см/,
телесложението му /слаб/ и теглото му /около 45 -50 кг/, и е паднал върху
циментовия под пред магазина, по гръб, като е ударил главата си в циментовия
под и е останал неподвижен.
Свидетелят С.К., който
седял на пейката пред магазина, веднага станал
и отишъл при пострадалия да го вдигне и да му даде вода. Той забелязал, че М. е
неадекватен. Свид.С.С., която работела в магазина, чула някакъв трясък и като
се обърнала, видяла падналият на земята точно пред входа на магазина, човек.
Свид.С.К. помолил да донесат вода и свид. А.А.С., също работеща в магазина,
взела от витрината бутилка с вода, излязла навън и започнала да плиска
пострадалия, но видяла, че той не диша и
затова му отворила устата, за да му извади езика. Тогава той започнал да хърка
и от носа му потекла кръв. Свид.С.С.
взела телефона и се е опитала да звъни на тел. 112, но от там никой не
се обадил и тя казала на хората около
нея да извикат линейка.
Като видял, че след
падането пострадалият не помръдва, подсъдимият Н.Д. се разплакал. Веднага се
опитал да помогне на М.. Видял, че свид.Ю.Ю.е с кола и му казал „дай да го натоварим и да го занесем в
бърза помощ, защото ако умре, аз какво ще правя“, но свид.Ю.преценил, че може
да стане по-лошо, ако преместят пострадалия М. и отишъл с колата си на място да
извика бърза помощ. На вратата се засякъл със свид. Р.Т., който също бил
тръгнал да вика линейка. Двамата съобщили за падналият в безпомощно състояние
пред магазин „Пацони“ човек и линейката с екип на ЦСМП веднага потеглила към
мястото на инцидента, след което откарала пострадалия до Спешно отделение на
МБАЛ гр.Разград.
Пострадалият Р. М. бил
приет за наблюдение и лечение, последователно в ОАИЛ и Хирургично отделение на
болницата. Въпреки оказаната му спешна помощ, включително и извършената
кранитомия с цел евакуация на субсидален хематом и включването му на ИБВ,
пострадалият Р. М. починал на 29.07.2017 г.
От заключението на
назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за
аутопсия на труп № 22/2017 г. се установява следното:
1. Състояние след тежка закрита черепно-мозъчна
травма и травма на главата: състояние след остеокластична трапанация на черепа
по повод травматичен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка и разлят кръвоизлив
под мека мозъчна обвивка; контузия на челни и тилни дялове на големия мозък
двустранно, малък мозък и ствол; кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка по
черепната база; кръвоизлив под мека мозъчна обвивка на големия и малкия мозък;
паренхимни вътремозъчни кръвоизливи; оперативна рана в дясна теменна област;
подлежащ голям костен дефект /“минус“ кост/; белези на хирургично
възстановяване на твърда мозъчна обвивка; мозъчен оток; счупване на тилната
кост; рентгенологични данни /От Истории на заболяване/ за счупване на външната
стена на лява орбита, ляво крило на клиновидната кост, лява скулова кост;
горната челюст в ляво с кръвна колекция в синуса ѝ; кръвонасядания по вътрешната
повърхност на меки черепни обвивки; кома; тотална арефлексия; КТ данни за
пневмоцефалия; хематом на лява орбита и кръвонасяния на лява скула; разлято
кръвонасядане около и на лява ушна мида, шийно-раменна област, тила и тръбната
повърхност на раменната линия от тази страна; счупване на носни кости;
спонтанно изтичане на кръв от лява ноздра;
2. Множество точковати кръвоизливи по външната
повърхност на сърцето; коремен излив 200 мл; мековата слезка; обща анемия на
вътрешните органи; по-светли послесмъртни петна; изпълнен с течнокашево
съдържимо стомах; празен пикочен мехур; следи от терапевтични убождания под
средата на дясна ключица.
3. Почти тотално срастване на белия дроб с
пристенната плевра; „панцерно сърце“; начална атеро- и коронаросклероза;
4. Счупване на Vl-то дясно ребро; кръвонасядане и
охлузване в дясна лакътна област. Причината за смъртта на Р. М. е
несъвместимата с живота тежка закрита черепно-мозъчна травма. Тежката травмата
на главата е резултат на удари с/върху твърд/и и тъп/и предмет/и и е получена
по механизма на директен удар, противоудар и сътресение.Видно от същото
заключение, причинената на М. телесна повреда на 23.07.2017г. е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
От заключението на назначената
в досъдебното производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза
по отношение на подсъдимия Н.В.Д., с оглед ниската му възраст по отношение на личностовите му
особености, се установява следното:
Поради наличие на
непълнолетие структурата на личността все още е неоформена, непълноценна. Личностна
и характерова ориентация от интровертен тип. Сдържан, общува с определен кръг
от хора. До голяма стенен е пасивно безразличен. Неуверен. Стеснява се в
непознати ситуации. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава умение да
изгражда адекватни оценки и самооценки. Често няма твърди принципни позиции. В
ситуации на стрес има нужда от усамотение за да намери правилното решение. Със
склонност да натрупва индиректна агресия. С леко занижена самооценка.
Отчита се емоционална
лабилност, тревожност и депресивност. С нисък контрол върху външния свят.
Реакциите му се определят предимно от вътрешното му състояние, предимно от
пасивно-защитен тип. Недостатъчна саморегулация и ниска способност за намиране
на адекватни способи за излизане от конфликт. Все още незрялата личност и
едностранчивият житейски опит формират високата готовност за агресивно
отреагиране във фрустрираща ситуация с нагласа и чувство за защита на личната
свобода и достойнство.
Според заключението
подсъдимият не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се
регистрират отклонения в психичните сфери. Интелектуалният потенциал е в средно
ниво, интересите, потребностите и мирогледът са съответни на образованието и житейския
опит. Въпреки непълнолетието възможността да възприеме адекватно ситуацията,
свързана с делото, не е нарушена. Предвид това освидетелстваният може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
както и да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
От заключението на назначената
в досъдебното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни се установява следното: по образуваното досъдебно производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп №22/2017г. на ОСМ
при МБАЛ – гр. Разград със заключение, че причината за смъртта на Р. М. е
несъвместимата с живота тежка закрита черепно-мозъчна травма.Тежката травмата
на главата е резултат на удари с/върху твърд/и и тъп/и предмет/и и е получена
по механизма на директен удар, противоудар и сътресение.Причинената на М.
телесна повреда на 23.07.2017г.е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт.
От същото заключение се
установява, че при нанасяне на удар с юмрук на пострадалия може да бъде
причинена травма с характер на кръвонасядане или оток и зачервяване на меки
тъкани на мястото, където е попаднал удара. По своята медико-биологична
характеристика такава травма обуславя болка и страдание.
Хроничната обструктивна
белодробна болест /ХОББ/ е група хронични заболявания, които протичат със
затруднение в дишането. Най-честите са белодробният емфизем /разрушаване или
структурни деформации в алвеолите и малките дихателни пътища, което протича с
изразен задух и нарушена вентилаторна функция/ и хроничния бронхит
/продължително и постоянно възпаление на дихателните пътища, протичащо с
кашлица и обилна слузно-гнойна секреция/.
В История на заболяване
№9155-379/2017г. на ОАИЛ и Хирургично отделение № 9265-2115/2017г. при МБАЛ –
гр. Разград, е описано придружаващо заболяване ХОББ.
В направените две
рентгенови графии на бял дроб /23.07.2017г. и 25.07.2017г/ по време на престоя
в ОАИЛ и една - в Хирургично отделение, не е описана такава патология. При
лабораторните изследвания не са установени отклонения в кръвно-газовия анализ.
В условията на
интензивно наблюдение и изследвания е проведена комплексна терапия /вкл.
Изкуствена белодробна вентилация/ на всички проявени симптоми и заболявания.
Ако Р. М. е страдал от
ХОББ, то настъпилата смърт няма причинна връзка със заболяването.
При освидетелстването на
пострадалия и извършената аутопсия не са установени външни и вътрешни
анатомични отклонения.
Признак на предхождащи
болестни промени са описаните при аутопсията: «почти тотално дифузно срастване
на двата дяла на белия дроб по диафрагмалните, страничните и задни повърхности»
с пристенната плевра и срастването на сърцето с околосърцевата торбичка - т.
нар. «панцерно сърце».
По отношение наличието
на алкохол в организма на пострадалия, вещото лице е дало становище, че от
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество 23.07.2017г. 23,50ч. пациент в кома:
-Координация - нарушена;
-Съзнание - нарушено
съзнание /кома/;
-Словесен контакт - не
се установява;
от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 55/22.05.2017г. ОД
МВР гр. Разград:
Материалът е изследван
за етилов алкохол чрез газхроматографски метод. В
изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Р.Н.М. се установи етилов
алкохол в количество 0,88%. – Протокол № 93/27.07.2017г. от назначената
химическа експертиза на кръвта.
След изчисляване по
формула на съдържанието на алкохол в кръвта на Р. М. към момента на увреждането
му – 23.07.2017г. в 21,30 часа експерта е установил концентрация на етилов
алкохол в кръвта на М. 1,23%о, което отговаря на лека степен на алкохолно
повлияване.
При такова алкохолно
опиянение е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са
самокритичността, самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно
положителни.
Видно от заключението на
назначената в досъдебното производство компютърно-техническа експертиза на
папка, съдържаща експортирано (снето) на хартиен носител съдържанието на записите на CD носител, заснети от
охранителна камера, намираща се в магазин „Пацони маркет“ – гр.Цар Калоян,
направени за времето от 21,20 ч. до 21,30 ч. на 23.07.2017 г., се установява,
че резолюцията на снимките е 800х600 - качеството на видеозаписа е лошо.
Видно от протокол за
химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв №
93/27.07.2017 г., е, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето
Р.Н.М. се установи етилов алкохол в количество 0,88%.
От назначената в
досъдебното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза за аутопсия
на труп № 22/2017 г. се установява, че общата конфигурация на уврежданията на
главата сочи травма в лява лицева половина, в резултат на която е последвало
падане по гръб на терена и леко надясно с придадена кинетична енергия. От
директния удар на главата върху циментовата настилка са получени подкожния
хематом в тилна област, счупването на тилната кост от дясната страна,
кръвоизлива по твърда и мека черепна обвивка и контузията на мозъка.
Резултат от противоудара
са вътремозъчните хематоми и кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в левия
челен дял.
Тежката черепно-мозъчна
травма е причинена от удара на тилната част на главата при падането върху
циментовата площадка.
Съгласно заключението, описаната
при аутопсията тежка черепно-мозъчна травма обуславя постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота.
Първоинстанционният съд, в хода на съдебното следствие
е поставил допълнителна задача на вещото лице изготвило съдебно – медицинските
експертизи, назначени в хода на ДП. От заключението на вещото лице, се
установява, че анализът на установените при прегледа на пострадалия Р. М. на
24.07.2017 г. видими травматични увреждания; установените с образни изследвания по време на хоспитализацията
/КТ/ фрактури и свидетелските
показания, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, сочат, че телесните увреждания,
причинени на пострадалия Р. М., в резултат на нанесения от подсъдимия удар с
юмрук са: хематом на лява орбита /с мигриране над лявата половина на горна
устна и външностранично от левия й ъгъл/;
счупване на външната стена на лява орбита и ляво крило на клиновидната
кост; горната челюст в ляво - предна
стена на горночелюстния синус и кръвна колекция в него; носни кости и фрактура
на лява скулова кост /История на заболяване №9265-2115/2017г. на ХО/. Травмите са локализирани в лявата
половина на лицето и по пода на черепа /лява предна черепна ямка/. По своята медико-биологична същите
обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В съвкупност тези травматични
увреждания могат да бъдат получени от единствен удар с юмрук, попаднал в лява
орбитно-скулова област и основата на носа.
Според експерта не съществува обективен медицински критерий, с който да се
определи силата и интензитета на нанесения удар. Според него най - общо може да
се посочи, че удара е бил с достатъчна сила, за да се получи съвкупността от
установените увреждания. В
конкретният случай общото здравословно състояние не оказва влияние върху
получената травма на лицето и костите. Предвид ръста, телосложението и
телесната маса на пострадалия условно може да се предположи, че такъв резултат
може да се получи и при нанесен не много силен удар. Алкохолното повлияване към момента на инцидента - 1,23%о етилов
алкохол в кръвта, по - вероятно е оказало влияние при загубата на равновесие и
рефлекса за предпазване от удара на главата в настилката.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, при
излушване на посочената допълнителна задача, вещото лице пояснило, че в
конкретния случай, ударът е попаднал в лява лицева половина, т.е. в орбитно
скуловата част. Възможно е, ако е бил с по-голяма сила този удар, счупването на
скуловата кост да бъде разместено, което само по себе си се отнася към медико
биологичния критерий счупване на челюст, въпреки, че се касае за скулова кост.
Когато костите на пострадалия са достатъчно тънки, защото това е инвидуална
особеност на всеки един човек от удар с юрук може да се получи и счупване на
горно челюстен синус, което да бъде открито на горно челюстния синус. В
конкретния случай травмата на меките тъкани е с хематома на орбитата, който
вещото лице е описало, вече при находката на аутопсията той е мигрирал в
долната лицева половина и това е нормално във фазата на развитие и при острия
травматичен момент, когато излялата се от разкъсаните кръвоносни съдове кръв се
придвижва и търси своята локализация на рехаво място, каквито са меките тъкани
на бузата. Затова при аутопсията вече има кръвонасядане в долната половина на
бузата и около устния ъгъл. В меките тъкани това е хематома. А с образни
изследвания са доказани по безспорен начин счупванията на костите в основата на
носа, вътрешната стена на орбитата и скуловата кост. Освен това е описана и
една колекция кръв в долно челюстния синус, всяка една от тези травми поотделно
преценена по своя медикобиологичен критерий обуславя временно разстройство на
здравето, не опасно за живота.
Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е
поставил допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза, назначена в хода на ДП. От заключението на вещите лица се
установява, че проведеният преглед, както и данните от свидетелските показания
сочат, че подсъдимият Н.В.Д. по време на извършване на деянието и
непосредствено след него е бил в състояние на уплаха и смущение вследствие на
поведението на Р. М.. Това състояние не нарушава възможността на индивида да
разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, но го улеснява във вземане
на нерационални, недообмислени и нецелесъобразни решения. В случая страда
съобразителността и своевременното изработване на алтернативни решения, които
са индивидуални качества и базисни възможности, каквито имайки предвид и
житейския опит и възрастта на подсъдимия по време на случилото се са в процес
на надграждане. Има анамнезни данни и за развита последствие Адаптационна
реакция в резултат на преживяното с продължителност няколко месеца.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещите
лица пояснили, че по време
на извършване на деянието и
непосредствено след него Н.В.Д. е бил в
състояние на смущение и уплаха, вследствие на поведението и застрашаването от удар на
пострадалия. Това
състояние не нарушава възможността на освидетелствания да разбира и да ръководи
постъпките си, но го улеснява в нерационално вземане на решение. В случая предвид силните емоционални
преживявания на уплахата страдат
най-вече съобразителността и
своевременно изработване на алтернативни решения, които стесняват
възможността на лицето да реагира
адекватно. В такова състояние предвид и ниския житейски опит са и незрелите от негова страна
механизми на реагиране,
т.е. лицето е отвърнало със
спонтанен, агресивно насочен удар в състояние на уплаха и самозащита. Данните
показаха, че състоянието на уплаха се засилва след инцидента в първите дни и седмици особено след настъпилата смърт на пострадалия, тъй като
състоянието на страх върви заедно с преживявания на вина, които нарушават
адаптационните механизми на личността и водят до негативни чувства като тревожност, опасения и нарушават
социалното функциониране. Лицето /непълнолетният
подсъдим/ се затваря и изпитва така наречените тревожни депресивни
състояния, които отшумяват в рамките при
здравите личности между 3-6 месеца. Това е обичайното време, при което здравата
личност рационализира ситуацията и
възвръща донякъде рационалния си баланс, но всяко едно съдебно заседание го
връща отново в ситуацията на стрес и уплаха, и предизвиква същите емоционални преживявания на
тревожност и неясност за бъдещето му, поставят го в стресова ситуация. Имайки
предвид възрастта на
подсъдимия, в която се е случило деянието, предпоставят извода, че
неговите възможности и стратегии за справяне, индивидуални качества, базисни възможности все още са в
процес на надграждане. Вещите лица пояснили също, че са се
ръководили при изтовяне на заключението предимно от свидетелските
показания, които касаят неговото емоционално състояние към момента
на деянието, както
и разказът, и
интервюто с освидетелствания
при прегледа му. В
случаят вещите лица пояснили, че са анализирали и поведението на пострадалия, агресивният
му тон, с
който се обръща и цялостната визия на лицеизраза, походката му. Тръгва като към
лице, на което да нанесе удар. В такава ситуация спонтанната реакция на
ответната страна /в
случая на непълнолетния подсъдим/ е или да избяга
или да се предпази, както е направил и той, но тъй като не е последвало
успокояване на емоцията момчето взема
решение да отвърне. В тази за секунди развила се със силни емоции ситуация
реагира с удар, както той го нарича „го
бутнах“. Няма данни да е вследствие на раздразнение. По - скоро не е
квалифицирано като ситуация на самозащита и раздразнение. Раздразнение се
получава, когато те обвинят
несправедливо в нещо. В случая обидните думи са към всички, а не
конкретно към него. Тук има едновременно наличие на неочакваност, неподготвеност,
неизвестност, в която първичната реакция е на самозащита. Страхът сам по себе
си съдържа когато има реална заплаха, пострадалият
е посегнал да го удари,
непълнолетният подсъдим
да отвърне на удара или да избяга. Психологически това са двата варианта, които се разиграват в ситуация на
страх – или бягство или вцепененост. Всъщност той /подсъдимият/ е започнал да
отстъпва няколко крачки, същевременно в
следващия момент е реагирал със самоотбрана. Вещите лица пояснили също и, че са изследвали всички относими към изготвяне
заключението на експертизата
доказателства, че са го
описали в механизма на заключението, че пострадалият и починал по - късно Р. М. е
посегнал да удари подсъдимия. Тази реакция на освидетелствания /подсъдимия/ я приемат като реакция
на самозащита и самоотбрана, съчетана с уплахата. Според вещите лица уплахата
е вид много силно емоционално преживяване, което е краткотрайно, неочаквано за
лицето, съдържа в себе си афект, но не е с характеристиките на физиологичен
афект, така както е по правната класификация, тъй като лицето държи връзка с
реалността, няма свръх силна емоция, която да стеснява съзнанието и да загуби
реалната представа. Въздейства на механизмите на преценката. Тази емоция, този
страх улеснява освидетелстваното лице да взема такива нерационални,
нецелесъобразни, неразумни решения. Като
в този аспект, следва да се има предвид, че непълнолетният подсъдим на този
етап разполага с доста малък арсенал от
опит и механизми за справяне,
с оглед неговата възраст. Това са мигновени реакции, които се осъществяват в
рамките на секунди. Абсолютно импулсивно, нерационално втори опит за защита.
Опит за бягство е отстъпването му назад няколко крачки.
Така описаната фактическа обстановка е идентична с приетата от първата инстанция. Тя
е установена по абсолютно категоричен начин от първостепенния съд, след
подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил показанията на свидетелите
очевидци на случилото се, преценени в съвкупност с останалите доказателства -
видеозаписа, обективно установените наранявания по пострадалия. Правилно е
прието, че тези свидетели са дали непротиворечиви и взаимно допълващи се
показания, както по между си, така и в различните фази на наказателното
производство. Констатират са несъответствия единствено по отношение на
детайлите, но в основните си части показанията на свидетелите си съответстват. Така събраните доказателства по същество
взаимно се допълват и водят да единствения възможен извод за случилото се и
относно авторството на деянието, механизма на причиняването на телесните
увреждания на пострадалия и причината за смъртта му.
Във въззивната жалба се твърди нарушение на материалния
закон – сочи се, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, а не при
превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение, както необосновано
бил приел първоинстанционния съд.
За правилното изясняване на въпроса за точния материален
закон, по който следва да се квалифицира деянието на подс. Д., в отговор на
тезата на защитата му, че деянието изцяло попадало в хипотезата на чл.12, ал.1
от НК, от съществено значение е въпроса за съответността на нападението от
страна на пострадалия М. и отбраната срещу него от страна на подс.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
за да достигне до този свои извод е необходимо да даде отговор на следните
въпроси: имало ли е непосредствено и противоправно нападение от страна на
пострадалия М. по отношение на подсъдимия, какъв е бил интензитетът на това
нападение, било ли е същото прекратено в момента, когато Д. е нанесъл удара с юмрук.
Следващата група въпроси са в случай, че противоправното и непосредствено
нападение не е било прекратено по отношение на подсъдимия, то при отблъскването
му дали последният е действал в рамките на необходимите предели.
Настоящият състав на съда споделя приетото от
първоинстанционния съд, а и страните не спорят, че е било налично непосредствено
и противоправно нападение от страна на пострадалия М. по отношение на подс.Д..
Няма как телодвиженията на М. – отиването
директно към подсъдимия, опита да му удари шамар с дясната си ръка да се
квалифицира другояче, т.е. изхождайки
от събраните по делото доказателства настоящата инстанция също като първата намира,
че нападение от страна на пострадалия към подсъдимия преди да бъде извършено
деянието от последния е било налице, като това нападение не е било прекратено. Не
се спори, че защитата е траела в рамките на започналото нападение и е
осъществена преди то да бъде прекратено, т. е. - била е насочена с цел
отблъскването му.
Следващият въпрос е дали при отблъскването му подс.Д. е действал
в рамките на необходимите предели.
Първостепенният съд е приел, че за да отблъсне нападението
на М. не е било необходимо предприемането на
инкриминираните действия от страна на подс.Д. чрез нанасяне
на удар с юмрук, който бил
с не малък интензитет и значителна сила, попаднал в лява орбитно -
скулова област и основата на носа на пострадалия т.е. не е
било нужно да се причинява увреждане, неминуемо водещо до възможността за
умъртвяване на нападателя. Поради това РОС е приел, че е
налице явно несъответствие между защитата и характера и опасността на
нападението.
Тези аргументи са
несподелими, т.к. от удара с юмрук подс.Д. е причинил увреждания на пострадалия
М., които представляват леки телесни повреди и определено не може да се
характеризират като „увреждане, неминуемо водещо до възможността за
умъртвяване на нападателя“.
Това е така предвид характеристиките на телесното увреждане по чл.130, ал.1 от НК. Съгласно т.15 от ППВС № 3/1979 г. „Този вид телесна повреда изисква да е налице
разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда.
Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието“.
Основният въпрос по делото е да се извърши, с оглед
установените фактически данни, разграничение между законната отбрана и нейното
превишаване, т. е., какви са били конкретните предели на неизбежната отбрана на
подсъдимия и има ли превишаване на действията по защитата срещу неправомерните
действия на пострадалия.
Анализът на установените факти е довел предходната инстанция
до неправилни правни изводи по основния въпрос в делото - била ли е отбраната
на подсъдимия в рамките на необходимите предели и съответна на характера и
опасността на нападението, започнало от страна на пострадалия М. срещу него.
Първоинстанционният съд е приел отбраната за несъответна спрямо нападението на М..
Становището на окръжния съд, което, както се вижда от
мотивите към присъдата, е в смисъл, че при неизбежната отбрана нападнатият може
да се защищава само с точно съразмерни средства на тези, които използва
нападателят, не може да бъде споделено, тъй като не почива на закона. За да се
определи дали подсъдимият се е намирал в положение на превишаване пределите на
неизбежната отбрана, не следва да се изхожда само от съразмерността на
средствата за нападение и защита, а от цялостната оценка на всички
обстоятелства, отнасящи се до характера и опасността на нападението -
обществените отношения, които се засягат, обстоятелствата, които характеризират
степента на обществената опасност на извършваното от нападателя престъпление (ако
деянието му представлява такова), интензивността на нападението, начините и
средствата, с които то се извършва, броят на нападателите, възрастта и силата
им, мястото и времето, когато се употребява насилието, степента на опасността,
заплашваща нападнатия, неговите сили и възможности да отблъсне нападението и
всички други факти, които са от естество да повлияят на реалното съотношение
между силите на нападащия и защищаващия се. Следователно налага се извода, че
не е необходимо средствата за защита да са съразмерни и еднакви с тези,
използвани от нападателя. Могат да се използват всички средства и оръдия, с
които разполага нападнатият, стига те да са необходими за отблъскване на
нападението. Те могат да бъдат и по-опасни от тези на нападателя. В конкретния
случай не може да се иска подс.Д. – дете на 14 години, на обществено място, в
присъствието на много хора, нападнато от възрастен мъж, посегнал да го удари с
шамар, да се защищава успешно срещу него също с шамар или бягайки.
В тази връзка настоящата инстанция споделя доводите на
защитата. Тези доводи са развити в съгласие с данните по делото и със
съдържанието на правната норма на чл.12, ал.1 от НК,
разкрито при тълкуването му в задължителните постановки на ПП № 12/1973 г. на
ВС.
Приетото от предходната инстанция несъответствие на
отбраната на подсъдимия при отблъскването на противоправното нападение не
отчита всички установени по делото фактически данни и тяхното значение при
обсъждане на необходимите предели на неизбежната отбрана, което изисква
правилото на чл.12,
ал.1 от НК.
Според първата инстанция, защитата е била несъответна на
характера и опасността на нападението и несъмнено е налице превишаване
пределите на неизбежната отбрана, поради следните доводи: подсъдимият Д. е нанесъл
удар с юмрук „с не малък интензитет и значителна
сила“, а пострадалият М., който е извършвал нападението „се опитал да му удари шамар с
дясната си ръка“.
Това според окръжния съд е надхвърлило необходимото за
отблъскването на нападението, т.е. нападението е могло да бъде отблъснато по
друг начин. Въззивната инстанция не споделя този извод и доводите, направени в
негова подкрепа. В Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. т. 6 и т. 7 са
очертани основните критерии въз основа на които да се преценява наличието или
липсата на "превишаване пределите на неизбежната отбрана". Във всеки
отделен случай поведението по отблъскването на противоправното нападение следва
да бъде оценявано с оглед спецификата на конкретните обстоятелства. Съдебната
практика на ВС и ВКС приема за допустимо и общественооправдано, следователно -
необщественоопасно, отбраняващият се да използва и по-интензивни средства и
начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на
нападението, и когато със защитата, при отблъскването на нападението, се засяга
същото благо, което е било застрашено с характера и интензивността на
нападението. Случаят е точно такъв.
Очевидно е, че законът не толерира бягството като друг
начин, а намирането от отбраняващият се на ефективни средства за защита, годни,
с оглед интензитета и тежестта на непрекъснатото нападение, да го отблъснат.
ВАпС приема, че деянието на подс.Д. не е извършено при условията на превишаване
пределите на неизбежна отбрана, която е изпълнена в случая в адекватни за
характера и опасността на нападението предели. Това е така, защото нападението
срещу подсъдимия е било неочаквано, непредизвикано от него. Самото нападение и
защитата са се развили в изключително кратък времеви интервал. Пострадалият е
посегнал да нанесе удар с дясната си ръка /шамар/ по лицето на подсъдимия. М. не е успял да нанесе удара по
лицето на подс.Д., защото за да го избегне последният е направил крачка-две
назад, казвайки му уплашено ...“ Не съм аз! …Ти какво искаш от мен?“. И веднага
в следващия момент, за да се предпази нанесъл удар с дясната си ръка /юмрук/ по
лицето на пострадалия.
Първоинстанционният съд не е отчел фактите, че и пострадалия
и подсъдимия използват дясната си ръка, за да нанесат удара един върху друг,
както и че и двамата са се насочили към лицето на противника си. Т.е. няма
несъответствия между средствата използвани за защитата и за нападението, както
във вида на засегнатото благо.
По отношение
силата на удара, нанесен от подсъдимия -
според експерта, изготвил СМЕ „не съществува обективен медицински критерий, с
който да се определи силата и интензитета на нанесения удар…. удара е бил с достатъчна сила, за да се получи
съвкупността от установените увреждания…
Предвид ръста, телосложението и телесната маса на пострадалия условно може
да се предположи, че такъв резултат може да се получи и при нанесен не много
силен удар“.
Фактът, че
удара е нанесен с неголяма сила, а не като премислено и премерено предварително
действие, обективират единствено, че в съзнанието на подсъдимия е имало
представа и воля за отблъскване на нападателя. При тези данни, изследвайки
необходимите предели за отблъскването на нападението, ВАпС отчете, че
подсъдимият е нанесъл удара по лицето на пострадалия единствено за да се защити,
поради което приема, че нанесените на нападателя вреди са
само за отблъскването на нападението докато то все още е било налично и са в
необходимите предели.
Изводът че деянието на Д. не е превишило необходимите
предели на отбраната е защитим и от установените факти, че удара не е бил силен
и не е засегнал жизненоважни органи на пострадалия. Законосъобразно е да се
приеме, че към момента на нанасянето му деецът се е намирал в условията на
реално застрашаващо телесната му неприкосновеност нападение, предвид възрастта
на нападателя, времето, мястото и интензитета на нападението. В този момент
подсъдимият се е чувствал незащитен и без алтернатива да се отбранява, освен
ако не употреби това именно средство за защита срещу нападението. Настоящият
съдебен състав приема, че използването на юмрука за нанасяне на удар по лицето
на пострадалия се намира в баланс срещу по-възрастния нападател, тъй като
подсъдимият /14 годишно дете/ не е успял да се защити по друг начин предвид
развоя на нападението. Всички тези фактически данни, обсъдени в цялост, водят
до единствения извод, че подсъдимият е действал в рамките на съответствието
между защитата и нападението, предвид неговия характер и опасност, при липсата
на друга възможна алтернатива за отблъскването на това нападение.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая институтът на
неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 от НК е
приложим изцяло, без да бъде ограничаван от извод за превишаването й, или това да
е сторено благодарение на уплаха или смущение у подсъдимия.
При тези мотиви, ВАпС намира, че деянието на подсъдимия не е
общественоопасно, тъй като с него подсъдимият е защитил по единствено възможния
начин от непосредствено противоправно нападение телесната си неприкосновеност.
Липсата на съществен елемент от характеристиката на деянието на подсъдимия -
обществената му опасност сочи, че не е осъществен престъпният състав
по чл.124, ал.1, пр.трето вр. чл.130,
ал.1 от НК от обективна и субективна страна и подсъдимият следва
да бъде оправдан изцяло по обвинението по чл.124, ал.4,
предложение трето, във вр. с ал.1, предложение трето, във вр. с чл.130, ал.1,
във вр. с чл.63, ал.1, т.4, във вр. с чл.12, ал.2 и ал.4 от НК,
за което престъпление е признат за виновен от първата инстанция.
Всичко
изложено по-горе обуславя извода за неправилност на така постановената от РОС присъда:
въз основа на коректно събраните доказателства съдът е направил неправилни
правни изводи досежно виновността на подс.Д., респективно неправилно е приложил
и материалния закон. В този смисъл въззивната жалба се явява основателна,
поради което настоящият състав на АпС-Варна постанови нова присъда по реда
на чл.336, ал.1, т.3 от НПК, като отмени присъдата на РОС в посочената й част
и призна за невинен подс.Д..
Предвид
оправдаването на Д. и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, сторените по
делото разноски остават за сметка на Държавата.
Присъдата,
в частта й относно съдбата на ВД е законосъобразна и поради това ВАпС я
потвърди в тази й част.
Водим от
горните съображения, въззивният състав на АС-Варна постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.