Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ ……………..
гр.
Варна,
……….2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VII тричленен състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ПЕЛОВСКИ КАНД № 1896 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „МИХ 13“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“ № **,
представлявано от Х. М. И., чрез адв. П.М., срещу Решение № 950/08.07.2022г.,
по АНД № 20223110200499/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2100227/01.12.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700
(хиляда и седемстотин) лева, намалено на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
допуснато нарушение по чл. 152 от Кодекса на труда КТ).
Според касатора, решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Счита, че оспореното решение е
постановено при неизяснена фактическа обстановка в административнонаказателното
производство и при липса на доказателства, които по безспорен и категоричен
начин да установят, че е осъществен от обективна и субективна страни състава на
нарушение по чл. 152 КТ. Релевира доводи за наличие на предпоставки за
прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение следва да се
квалифицира като маловажно. Счита, че съставът на въззивния съд, като не е
приложил разпоредбата на чл. 415в КТ, е нарушил материалния закон. Навежда съображения,
че въззивният съд не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина, съобразно изискването на чл. 13 НПК, приложим по препращане
на чл. 84 ЗАНН. Искането е да се отмени изцяло решението на Районен съд –
Варна, както и измененото с него НП.
Ответната страна – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, представлява се от ст.
юриск. Б.Н. , който излага доводи за правилност и законосъобразност на
оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и разпоредбите на материалния закон, поради което моли същото да бъде
оставено в сила.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата на чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страни следното:
Касационната жалба е редовна и
допустима, като подадена от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
С оспореното пред РС-Варна НП на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 КТ на „МИХ 13“ ООД, ЕИК *******
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лв.
за извършено нарушение на чл. 152 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в
качеството си на работодател, видно от правилника за вътрешния трудов ред,
график за работа и отчетна форма за м. април 2021г. не е осигурило междудневна
почивка от дванадесет часа между дните 05.04.2021 г. и 06.04.2021 г. на лицето
А. Г. Я., ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант“ в обект магазин за
хранителни стоки „******“, находящ се в гр. *****, ул. „******“ №*, е работило
на 05.04.2021 г. от 13:00 часа до 21:00 часа, а на 06.04.2021 г. е започнало да
изпълнява трудовите си задължения от 07:00 часа. В процесното НП е посочено, че
нарушението е извършено на 06.04.2021 г. в гореописания обект, а като
доказателства са посочени правилник за вътрешния трудов ред, график за м. април
2021 г., копие на присъствена форма за явяване и неявяване и обяснения на
работодателя. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 03-2100227/23.11.2021 г.
РС-Варна приема от фактическа
страна, че не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив гласните
доказателствени средства и писмените доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН.
Прието е, че не се установяват
съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния
срок, като АУАН и НП са съответно съставени и издадени от компетентни лица и
съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Въззивният съд е направил извод, че
безспорно се установява извършването на процесното нарушение на чл. 152 КТ,
както и че не са налице основания за приложимост на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в КТ.
Неоснователно, според въззивния съд
е и възражението, че нарушението е отстранено веднага чрез съставяне на нови
отчетни форми, тъй като това действие не следва да се приема като такова,
саниращо нарушението.
За да измени размера на определената
от АНО имуществена санкция от 1700 лв. до законовия минимум от 1500 лв., ВРС
приема, че при определяне на наложеното наказание не е взето предвид
обстоятелството, че отсъстват данни за други извършени от дружеството
нарушения. В процесния случай било наложено наказание над предвидения законов
минимум за нарушение, което е извършено за първи път, поради което ВРС счел, че
следва наложеното наказание да бъде намалено към минималния размер от 1 500
лв., което се явява справедливо и напълно предвид характеристиките на процесния
случай.
С оспореното решение на ВРС е
осъдено дружеството „МИХ 13“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ сумата от 70,59лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от обжалването.
Настоящият състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд-Варна е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила.
Касационната инстанция възприема
изцяло установената фактическа обстановка и правните изводи на първостепенния
съд, като на основание чл. 221, ал.2 АПК препраща към мотивите на районния съд.
Като неоснователни се възприемат
изложените в касационната жалба доводи, обуславящи незаконосъобразност на
оспореното въззивно решение. В обжалвания съдебен акт се съдържат собствени
мотиви както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена,
така и за приложимите материалноправни разпоредби, имащи значение за
повдигнатото обвинение. Правилно съставът на ВРС е извел от доказателствата по
делото релевантните факти и правилно ги е отнесъл към приложимия закон.
Правилно, в унисон със събраните
доказателства, е възприет изводът за съставомерност на деянието и респективно –
за безспорна установеност на извършеното нарушение, изразяващо се в несъобразяване
с прогласеното право на непрекъсната междудневна почивка в размера, визиран в
чл. 152 КТ.
Разпоредбата на чл. 152 КТ предвижда
императивно правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-кратка от 12 часа. На това право на работника
съответства задължението на работодателя, който при определяне на работното
време и часовете на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника
следва да осигури предвидената от законодателя междудневна почивка не по-малко
от 12 астрономически часа.
Представената от работодателя,
подписна и подпечатана от него отчетна форма за м. април 2021 г. удостоверява
явяването на работа на А. Г. Я. на 06.04.2021 г. за работна смяна от 07:00
часа, както и явяването й на работа на предния ден – 05.04.2021г., втора смяна
от 13:00 часа до 21:00 часа, поради което неоснователно касаторът твърди, че
писмените доказателства за явяване и приключване на работата не са достатъчни,
за да се приеме за доказано фактическото полагане на труд на 06.04.2021 г. от А.
Г. Я., респ. да е извършил виновно нарушение на чл. 152 КТ.
Предвид гореизложеното и съответно
на фактите, установяващи се от доказателствата по делото, ВРС правилно приема,
че безспорно е извършено вмененото административно нарушение.
Правилно съдът е обосновал липса на
предпоставките по чл. 415в КТ, тъй като доказателствата, които касаторът е
приложил в подкрепа на твърдението си, че е отстранил веднага нарушението, не
установяват този факт. Законосъобразно в този ред първостепенният съд е счел за
неоснователно искането касационния жалбоподател за приложимост на чл. 415в КТ,
обосноваващ маловажност на случая. При съблюдаване константната практика на
Върховния административен съд и така установената в процесния случай фактическа
обстановка, нарушението не е било отстранено веднага след установяването му,
което е задължителен реквизит за приложението на института на маловажност на
извършеното. Безспорно е установено по делото, че за работника са произтекли
вредни последици, като е бил лишен от правото си да се ползва от пълния размер
на междудневната си почивка. Проверката е извършена на 02.11.2021 г.,
предписанията са издадени на 23.11.2021 г. със срок за изпълнение до
09.12.2021г., като уведомлението за това, че предписанията са изпълнени е
получено на 06.12.2021 г. Правилно, съдът е съобразил само, че по преписката
липсват доказателства дружеството да е допускало това нарушение повече от един
път, поради което е изменил размера на санкцията до неговия законен минимум,
което изпълнява целите на чл. 12 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на
оспорения акт досежно валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал.2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Решение на РС-Варна следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
На ответната страна следва да се
присъдят сторените разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2, предл. 1 АПК, вр. чл. 63в, ал.1 ЗАНН, Административен
съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 950/08.07.2022г., по АНД № 20223110200499 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „МИХ 13“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „*****“ № **, представлявано от М. В. И. и Х. М. И., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.