РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1625 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.422 ГПК, по чл.240 и по чл.86 ЗЗД, предявени в условията на
евентуално обективно съединение.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез процесуалния си представител твърди, че на 04.10.2017г.
И.Д.Д. е сключил с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249, съгласно който дружеството му предоставило
кредит в размер на 15000 лв. Страните се съгласили да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент “Директ Сървисис”
ЕАД със застрахователна премия 5400 лв, разделена на
96 равни месечни погасителни вноски, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към договора.
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса “ангажимент”,
която е в размер на 375 лв и му се заплаща при
усвояване на кредита чрез удържането й от общия му размер. Погасителните вноски
съставляват плащане на главницата по кредита, заедно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовката и обслужването му и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора и лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора, при което договорната лихва по кредита е уговорена между страните в
размер на 6697.92 лв. Така, общият размер на задължението възлиза на 27097.92 лв, която сума И.Д. се е задължил да върне в срок до 20.09.2025г.
на 96 равни месечни погасителни вноски по 282.27 лв
всяка, с падеж на първата вноска на 20.10.2017г., съгласно погасителен план,
съставляващ неразделна част от договора. Тъй като кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за плащане в срок на погасителните вноски, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем на 09.12.2019г., съгласно чл.5 от условията към
договора. На ответника е изпратено писмено уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на посочения в договора адрес с известие за доставяне.
Съгласно условията към договора за кредит при забава в плащанията на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи на кредитора
обезщетение за забава, поради което на ответника е начислена сума в общ размер
1429.29 лв за периода от 21.12.2018г. до датата на
завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда. На 10.06.2019г. е подписано
Приложение №1, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземането срещу И.Д.Д.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г. е прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Ответникът писмено е уведомен за извършената цесия. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №7598/2019г. на Русенски районен съд. Тъй
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение,
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да
се признае за установено, че И.Д.Д. му дължи сумите 13763.43 лв
главница за периода от 20.12.2018г. до 20.09.2025г., заедно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане, 5107.71 лв договорна лихва за периода от
20.12.2018г. до 20.09.2025г., 1429.29 лв лихва
(обезщетение) за забава за периода от 21.12.2018г. Претендира разноските по
заповедното производство. В условията на евентуалност при отхвърляне на иска по
чл.422 ГПК моли И.Д.Д. да бъде осъден да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата 13763.43 лв
главница за периода от 20.12.2018г. до 20.09.2025г., заедно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
5107.71 лв договорна лихва за периода от 20.12.2018г.
до 20.09.2025г., 1727.17 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода от 21.12.2018г. до подаване на исковата молба. Претендира разноските
по делото.
Ответникът И.Д.Д. чрез
процесуалния си представител взема становище за неоснователност на исковете.
Оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва истинността на
представените с исковата молба писмени доказателства, както относно авторството
на ответника, така и относно истинността на тяхното съдържание. Твърденията в
исковата молба не отговарят на обективната истина. Възразява относно дължимостта на сумите, предмет на иска. Заявява, че не е
бил уведомен за извършената цесия. Възразява, че цесията, обективирана
в Рамковия договор от 27.07.2017г., не поражда правно действие във връзка със
задължението му към “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД по отношение на ищеца като приобретател на вземането, тъй като е осъществена преди
възникване на договорното правоотношение между него и кредитната институция по
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г. Нередовно обявена е и
предсрочната изискуемост на вземането. Прави възражение за нищожност на Договора
за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г.,
съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй
като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл.11, ал.1, т.т.9, 10 и 11 ЗПК. Налице са неравноправни договорни клаузи,
като счита за нищожна клаузата за продажба на застрахователен продукт в пакет с
друга стока и услуга, каквато е потребителският кредит, поради липса на
основание и като такава, заобикаляща закона. Същата прикрива допълнителна лихва
и накърнява добрите нрави, като води до неоснователно обогатяване на кредитора,
респ. на ищцовото дружество. Развива подробни
фактически и правни съображения, цитира съдебна практика. Моли да бъдат
отхвърлени главния и предявения като евентуален искове. Претендира за разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №7598/2019г. на Русенски
районен съд, разпитан е свидетел и е назначена счетоводна експертиза, която е
представила две заключения, приложени в писмен вид.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №7598/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3710/17.12.2019г.
срещу И.Д.Д. да заплати на кредитора “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите
13763.43 лв главница по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, заедно със законната лихва, считано от 16.12.2019г.
до окончателното изплащане, 5107.71 лв договорна
лихва за периода 20.12.2018г.-20.09.2025г., 1429.29 лв
обезщетение за забава за периода 21.12.2018г.-16.12.2019г., както и за 406.01 лв разноски за държавна такса и 50 лв
за юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД,
кредитор и И.Д.Д., кредитополучател, са сключили на 04.10.2017г.
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249, съгласно който “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД му е предоставило
кредит в размер на 15000.00 лв. Съгласно условията на договора, общият размер
на кредита възлиза на сумата 15375.00 лв, включваща
освен чистата му стойност и 375 лв такса ангажимент. Продължителността
на кредита е деветдесет и шест месеци при фиксиран лихвен процент 9.90 % и
годишен лихвен процент на разходите 11.18 %. Общата стойност на задължението по
кредита възлиза на 27097.92 лв, която сума И.Д. се е
задължил да върне на 96 месечни погасителни вноски, всяка по 282.27 лв, като първата е дължима на 20.10.2017г., а последната -
на 20.09.2025г. Страните по договора се съгласили да бъде сключена застраховка
на плащанията, като застраховката да бъде платена директно на застрахователния
агент “Директ Сървисис” ЕАД
като застрахователна премия в размер на 5400 лв. Същата е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле “Брой погасителни
вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, съгласно Погасителен план,
инкорпориран в договора.
Съгласно чл.5, изр.1 от Условия по договора, при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5, изр.2 от
Условията, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората месечна вноска, вземането на кредитора става
изискуемо в целия му размер, заедно с всички надбавки, с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Договорът за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249 е подписан от договарящите страни: кредитополучател
(клиент) и кредитор, първият от които е декларирал, че го е прочел внимателно, че
съдържащата се в него информация е пълна, вярна и потвърждава нейната
истинност. Подписал е и Условия по договора и приложения на л.22 Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
04.10.2017г.
Възражението на процесуалния представител на
ответника, че той не е подписал договора за потребителски кредит, с всички негови
приложения и условия, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити е голословно – не са посочени и не са
поискани доказателства в негова подкрепа.
Тъй като ответникът не е изпълнявал в срок задължението
си за плащане на погасителните вноски, кредиторът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
обявил на 09.12.2019г. предсрочната изискуемост по отношение на договора.
Разпитана е свидетелка на ответника - И. А Т., бивш
негов дентален асистент, която в това си качество е
съчетавала функциите на медицинска сестра и администратор. В тази връзка
установява, че около десетина пъти го е придружавала при внасяне на парични
суми за погасяване на задължението си към “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД. За тази
цел ответникът е ползвал “кеш устройства”, като поставял банкнотите за
съответната погасителна вноска в брой в устройството (машината), вместо на
гише. Получената касова бележка след внасянето на съответната сума по кредита
тя съхранявала, но с времето отразеното на нея избледнявало и в даден момент на
бележката не се виждало нищо. Придружавала е ответника и до офиса на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, когато той е искал справка за движението по
кредита, но по различни причини служителите отказвали да му направят справка.
Заявява, че от началото на 2018г. до края на 2019г. е присъствала при внасяне
на суми от ответника за погасяване на кредита.
Няма спор по делото, че ответникът е усвоил отпуснатия
му заем. Разпитаната свидетелка на свой ред установява, че ответникът е
погасявал парично задължение на основание сключен с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД договор
за кредит.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 10.12.2020г., се установява,
че след усвояване на сумата по кредита
ответникът не е погасил изцяло задължението си по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15350249. Извършил е 13 плащания
за погасяване на задължението си по договора или в общ размер 3951.80 лв платени
погасителни вноски. Последното плащане е направил на 04.12.2018г. Непогасеното
задължение на ответника по посочения договор за периода от 20.12.2018г. до
20.09.2025г. възлиза на 13763.43 лв главница и 5107.71
лв договорна лихва или общо непогасено задължение в
размер на 18871.14 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че размерът
на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за
периода от 21.12.2018г. до 16.12.2019г. – датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, е в размер на 566.99 лв, а за периода от 21.12.2019г.
до 28.04.2020г. – датата на завеждане на делото е в размер на 339.67 лв.
Експертизата е представила второ (допълнително)
счетоводно заключение, потвърдено от вещото лице в съдебно заседание на 30.03.2021г.
От същото се установява, че последната погасена вноска е с падеж 20.10.2018г.
Непогасени са вноските с падеж 20.11.2018г. и вноската с падеж 20.12.2018г.
Позовавайки се на чл.5 от договора, кредиторът е обявил настъпилата на
20.12.2018г. предсрочна изискуемост на предметното вземане, за което е уведомил
длъжника на 09.12.2019г. Остатъкът от задължението на ответника към
20.12.2018г. възлиза на 13482.18 лв непогасена главница,
281.25 лв непогасена застраховка и 5107.71 лв непогасена договорна лихва или общо непогасено
задължение в размер на 18871.14 лв.
Както бе посочено по-горе, между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Д. е уговорено да бъде сключена
застраховка на плащанията в размер на 5400 лв
застрахователна премия, като размерът на кредита за купуване на застраховката ще бъде платен директно на
застрахователния агент “Директ Сървисис”
ЕАД. От Сертификат №PLUS-15350249 се установява, че
застрахованото лице по пакет “Стандарт” и пакет “Комбинирана защита” е И.Д.,
ЕГН **********. Застрахователните покрития са при смърт, при инвалидизация, при продължителни болнични дни и при безработица,
описани подробно. Въз основа на информацията в предоставените на експертизата
електронни таблици и Обяснителна записка вещото лице заявява, че не може да
бъде установен конкретен размер и на кое застрахователно дружество
застрахователят “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е заплатил застраховката по конкретния
договор, но заключава, че застраховката кредит е анулирана за всяка вноска с
падежна дата от 20.06.2019г. до 20.09.2025г. Задължението на кредитополучателя е в общ размер 27097.92 лв, от които 15000 лв размер на
кредита, 5400 лв застрахователна премия и 6697.92 лв лихви. До предявяване на иска – 28.04.2020г. ответникът
е погасил сума в общ размер 3951.78 лв, от които
1236.57 лв главница и 2715.21 лв
договорна лихва, а по данни от погасителния план са погасени главница кредит
1517.82 лв, лихва 1590.21 лв
и главница застраховка на кредит 843.75 лв. Като се изключи застрахователната
премия по договор №PLUS-15350249, задължението на
ответника се формира в общ размер 21697.92 лв, респ.
от 15000 лв размер на кредита и 6697.92 лв лихви. В т.6 от заключението е посочен общият размер на платените
погасителни вноски – 3951.80 лв. Съгласно погасителния план остатъкът от
задължението по договор №PLUS-15350249 е
в общ размер 18871.14 лв или 13482.18 лв главница, 281.25 лв
застраховка, 5107.71 лв договорна лихва, а при
изключване на задължението за застраховка на кредита – остатъкът от
задължението е 13471.14 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице заявява, че
предоставените й документи са напълно достатъчни, за да изготви заключение досежно задължението за главница и лихви, като единственият
неизяснен въпрос е за застрахователната премия, тъй като няма нарочен документ,
от който да се вижда каква е застрахователната премия по конкретния договор за
потребителски кредит. Потвърждава, че при съобразяване направените плащания и
при изключване на застрахователната премия задължението на ответника остава в размер
на 13471.14 лв главница, 5107.71 лв
договорна лихва до 20.12.2018г. и 1429.29 лв законна
лихва от 21.12.2018г.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните. Същото е съобразено с даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №3/27.03.2019г. по тълк. д. №3/2017г., ВКС, ОСГТК, т.2.
На 10.06.2019г. е подписано
Приложение 1/10.06.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането по Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г.
срещу И.Д.Д. е прехвърлено изцяло на “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви.
От приложените писмено потвърждение за извършената продажба
и прехвърляне на вземания и Приложение №1 към Рамковия договор от 27.07.2017г.
(л.36-38), се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу ответника в общ размер 19400.85 лв, в т.ч. 529.71 лв лихви за
забава към датата на засичане – 10.06.2019г., е прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички
права на кредитор (13763.43 + 5107.71 + 529.71).
Ответникът е уведомени по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост,
видно от приложените на л.36-38 писмени уведомления от 11.06.2019г. и от 04.12.2019г.
за извършената цесия от ищеца, упълномощен от
предишния кредитор (л.34-35) и че “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД
встъпва в правата на кредитор срещу него преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Няма данни ответникът да ги е получил, но
връчването на всички книжа, приложени към исковата молба, в т.ч. и
уведомлението за цесия, на ответника е надлежно, след като е направено на процесуалния
му представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Възражението, че изискванията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са изпълнени, е неоснователно.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнявал
точно поетото парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г, поради
което предявеният иск по чл.422 ГПК е частично основателен.
Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г. Същият е изготвен на разбираем
език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11, ал.1 ЗПК, вкл. за размера
на лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от ответника, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит и условията за издължаване на кредита от ответника,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и за размера
на оставащата главница – т.т. 9, 10 и 11. Условията по
договора са подписани от страните по него на всяка страница – чл.11, ал.2 ЗПК. Нарушението
относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е довело до
ограничаване правата на ответника. С подписването на документите той е
потвърдил, че е получил, запознат е, приел е и се е задължил да спазва условията
на договора. Възражението на процесуалния представител, че сключеният договор
не отговаря на изискванията на чл.10 ЗПК е неоснователно, поради което и
възражението за недействителност на договора - чл.22 ЗПК е неоснователно.
Претенцията в размер на 1429.29 лв
лихва за забава за периода от 21.12.2018г. до датата на подаване заявлението по
чл.410 ГПК - 16.12.2019г. е частично основателна. Установено е, че към 10.06.2019г. прехвърленото вземане по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-15350249/04.10.2017г. е в общ
размер 19400.85 лв, от които 529.71 лв лихви за забава. Ето защо цесионният договор има действие по
отношение на ответника до размер на тази сума. Предишният кредитор не е
начислявал лихва за забава върху неизплатеното задължение по кредита за периода
след 10.06.2019г. Новият кредитор - ищецът има право да начислява законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК - от 16.12.2019г.
По делото няма доказателства
кредиторът да е заплатил застрахователна премия в размер на 5400 лв. Според
експертизата не може да бъде установено дали дължимата на застрахователното
дружество “Кардиф Общо застраховане“ АД –
клон България и “Кардиф Животозастраховане“ АД – клон
България застрахователна
премия е платена на застрахователния агент “Директ Сървисис“ ЕАД, макар и
частично. По конкретния договор няма данни да е превеждана сума за
застрахователна премия. В т.см. е и устното заключение на вещото лице.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е частично основателен и следва да
се уважи, като се признае за установено че И.Д.Д.
дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите 13471.14 лв главница за периода от 20.12.2018г. до 20.09.2025г.,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 16.12.2019г. до окончателното изплащане, 5107.71 лв договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до
20.09.2025г., 529.71 лв лихва (обезщетение) за забава
за периода от 21.12.2018г. За разликата до 13763.43 лв
главница и за разликата до 1429.29 лв лихва
(обезщетение) за забава искът следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата 429.24 лв
разноски по ч. гр. дело №7598/2019г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност искове с
правно основание по чл.240 и по чл.86 ЗЗД
за същите суми, съотв. за 1727.17 лв
лихва (обезщетение) за забава за периода от 21.12.2018г. до предявяване на иска
срещу ответника, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на
главния иск. Евентуално съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава
и с евентуалните искове съдът се счита десезиран.
Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона
в Тълк. реш. №1/4.01.2001г.
на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да
заплати на ищеца 1240.55 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300
лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника 41.10 лв
разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска. Съдът съобрази, че ответникът е платил 400 лв в брой от договореното възнаграждение на адв. С.В., видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2020г. – л.66. Поради това съдът не се произнася по
направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Димитър Бориславов Бончев, ЕИК *********, към И.Д. ***, ЕГН **********,
за сумите 13471.14 лв главница за периода от
20.12.2018г. до 20.09.2025г. по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-15350249/04.10.2017г., заедно със законната лихва, считано от
16.12.2019г. до окончателното изплащане, 5107.71 лв
договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.09.2025г., 529.71 лв лихва (обезщетение) за забава за периода от 21.12.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 13763.43 лв
главница и за разликата до 1429.29 лв лихва
(обезщетение) за забава.
ОСЪЖДА И.Д.Д.
да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 429.24 лв разноски по ч. гр. дело №7598/2019г. на Русенски районен
съд, както и 1240.55 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да заплати на И.Д.Д. сумата 41.10 лв разноски по делото
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: