№ 82
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600379 по описа за 2021 година
Производство по чл.Глава 21 НПК.
С присъда №3/08.06.2021г., постановена по НОХД № 2107/2021г. по
описа на Окръжен съд- Стара Загора подс.Б.С.С. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл.първо б.б предл.първо
вр.ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 НК- за това, че на 01.01.2019г. е управлявал МПС в
нарушение на чл.20 ал.1 ЗДП и деянието е извършено в пияно състояние - и
при условията на чл.58а ал.1 НК е бил осъден на две години и два месеца
лишаване от свобода, като е бил оправдан в това да е нарушил и чл.5 ал.3 т.1
ЗДП и чл.16 ал.1 т.1 ЗДП.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на това
наказание за изпитателен срок от четири години и шест месеца.
Подс.Б.С.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три
години и шест месеца на основание чл.343г вр.чл.37ал.1 т.7 от НК.
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура- Стара
Загора, в който са изложени съображения за нейната неправилност и
незаконосъобразност в частта за оправдаването на подс. Б.С.С. по
първоначално повдигнатото обвинение за нарушение и на чл.5 ал.3 т.1 ЗДП и
1
чл.16 ал.1 т.1 ЗДП, както и за явна несправедливост на наложените му
наказания, поради което се иска изменението й като подсъдимият Б.С. бъде
признат за виновен за всички повдигнати с обвинителния акт нарушения на
ЗДП и се увеличи размера на наказанията - съответно три години лишаване от
свобода в рамките на условното осъждане с изпитателен срок от пет години и
шест години лишаване от право да управлява МПС.
Присъдата е била обжалвана и от частните обвинители И.Д.К.., Д. Д. К.
и Й. Д. В. чрез повереника им адв.П.К. с оплакване за неправилност и
незаконосъобразност в оправдателната й част и за явна несправедливост на
наложеното наказание, поради което се иска отмяната й и признаване на
подс.Б.С. за виновен за всички вменени му нарушения на ЗДП, както и да се
увеличи наказанието като се отмени приложението на чл.66 от НК. Подробни
съображения в тази насока са изложени в допълнителното писмено
изложение към въззивната жалба.
Според прокурора протестът и жалбата на частните обвинители за
увеличаване на наказанието са основателни като остане приложението на
условното осъждане.
Повереникът на частните обвинители адв.П.К. моли съда да уважи
въззивната им жалба. Претендира разноски на основание чл.38 от ЗА.
Подс.Б.С., лично и чрез защитника си адв.Н.В. моли съда да потвърди
присъдата.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Протестът на Окръжна прокуратура- Стара Загора и жалбата на
частните обвинители И.Д.К.., Д. Д. К. и Й. Д. В. са подадени в законния срок
и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни
относно претенцията за увеличаване на наказанието. Не е основателно
искането за отмяна на условното осъждане.
Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено по
реда на Глава ХХVІІ НПК, чл.371 т.2 НПК, при което подс.Б.С. е признал
изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тях. Въз основа на направеното самопризнание и
доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното производство,
съдът е приел за установени по категоричен начин следните обстоятелства:
Подсъдимият Б.С.С. е правоспособен водач на МПС, категории „В" и „М“,
като свидетелството му за управление на МПС е с валидност до 07.12.2027 г.
Към време на извършване на деянието по повдигнатото обвинение е
санкциониран веднъж по административен ред като водач на МПС с
Наказателно постановление № 18-1228-002374/20.06.2018 г. за извършено
2
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП (неизползване на обезопасителен колан).
Подсъдимият Б.С.С. ползвал лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.” с
per. № ***, собственост на баща му - свидетелят С.М. С..
На 31.12.2018 г. вечерта, подсъдимият Б.С.С. празнувал посрещането
на Нова година с приятели в с.Е., общ. С.З., до което населено място се
придвижил, тръгвайки около 20.00 часа от град * с лекия автомобил на баща
си - марка „Т.“, модел „К.В.” с per. № ***. Подсъдимият пътувал сам. В с.Е.,
общ.С.З. подсъдимият посрещнал Новата 2019-та година в дома на свои
приятели, където останал до около 01.00 часа след полунощ. По време на
престоя си там консумирал алкохол.
Около 01.00 часа на 01.01.2019 г. подсъдимият Б.С.С. решил да се
прибере в дома си в град * и потеглил с автомобила, с който бил пристигнал в
село Е.. Подсъдимият отново пътувал сам. Управлявайки л.а. „Т.“,
подсъдимият излязъл от с.Е., преминал през с.К. и с.Б., от там излязъл на
околовръстен път I-5 в землището на град * и поел в посока изток.
Същата вечер - на 31.12.2018 г. срещу 01.01.2019 г. пострадалият Н.К.К.,
роден на *** г., празнувал посрещането на Нова година с приятели в района
на АПК в град *, докъдето се придвижил със собствения си лек автомобил
марка „Б.“, модел „*“ с per. № ***. По време на празненството и пострадалият
Н.К.К. консумирал алкохол.
Около 01.00 часа пострадалият Н.К.К. решил да се прибере в дома си в
град *. Пострадалият знаел, че неговият непълнолетен племенник -
свидетелят А.Д.К. - посреща Нова година в друга компания, в дома на своя
приятелка, в района на Х. - С.З.. Двамата се чули по телефона и пострадалият
предложил на племенника си А.Д.К., който бил решил да се прибира пешком,
да го вземе с колата и да го откара до дома му. Малко по-късно пострадалият
Н.К.К. се придвижил с л.а. „Б.“ до мястото, където го чакал племенникът му.
Свидетелят А.Д.К. седнал на предната дясна седалка до водача и двамата с
пострадалия потеглили към дома на свидетеля. Първоначално поели в източна
посока по бул. „С.“, град *, след което се насочили на юг, към околовръстния
път I-5 на град * и след като излезли на него, завили надясно, в посока запад,
към дома на свидетеля А.Д.К., където пострадалият Н.К.К. имал намерението
да го остави, след което да се прибере в дома си.
Така на 01.01.2019 г. рано сутринта, по едно и също време, л.а. „Т.“,
управляван от подсъдимия Б.С.С. се движел по околовръстния път I-5 в
землището на град * в посока изток, а л.а. „Б.“, управляван от пострадалия
Н.К.К., с пътуващия в него свидетел А.Д.К., се движел по същия път, но в
противоположната посока - на запад.
Около 01.30 часа двата автомобила, движейки се един срещу друг в
противоположните пътни ленти, навлезли в зоната на км 234+500, в близост
3
до паркинг „М.", в района на „Т.“ за военни поделения и селскостопанското
летище. В зоната на км 234+500, на път I-5, водачът на л.а. „Т." - подсъдимият
Б.С.С., изгубил контрол върху управлението на моторното превозно средство,
което управлявал, в резултат на което то променило посоката си на движение,
отклонило се леко наляво, пресякло осовата линия и навлязло с левите си
състави в срещуположната пътна лента, в която в същия момент се движел
л.а. „Б.“, управляван от пострадалия Н.К.К. и пътуващия в него, на предна
дясна седалка, свидетел А.Д.К.. Вследствие на навлизането на л.а. „Т. ” в
срещуположната пътна лента - тази за движение на л.а. „Б.“, между двата
автомобила настъпил удар, като първоначалният контакт бил реализиран
между предната лява част на л.а. „Т." (в зоната на левия рог на предната
броня) и лявата странична част на л.а. „Б.“ (в зоната на преден ляв калник).
Веднага след първоначалния контакт, предната лява част на л.а. „Т." се е
приплъзнала назад по лявата странична част на л.а. „Б.“, прохлузвайки целите
две леви врати, до началото на задния ляв калник, като в хода на процеса на
протриване/прохлузване двата автомобила се завъртели около вертикалните
си оси, обратно на часовниковата стрелка, отделили се един от друг и
въртейки се обратно на часовниковата стрелка, продължили движението си
аварийно и безконтролно напред и вдясно, след което, контактувайки с
бордюрите на пътното платно, променили траекторията си на движение,
завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, в посока към
разделителната линия на пътното платно, преди да се установят до
местоположенията, установени при извършения по-късно оглед на
местопроизшествие.
В резултат на произшествието свидетелят А.Д.К. не получил сериозни
наранявания за разлика от пострадалия Н.К.К., който, поради това, че ударът
бил осъществен в лявата част на л.а. „Б.“, претърпял тежки травми.
Свидетелят А.Д.К. видял, че пострадалият Н.К.К., затиснат от деформираното
купе на автомобила, е в много тежко състояние. Пипайки врата му, усетил
пулс. Момчето не знаело как и с какво да помогне и затова излязло от колата,
за да търси помощ. В близост до л.а. „Б.“, свидетелят А.Д.К. видял спряло
друго моторно превозно средство, в което имало две жени. Свидетелят
отишъл до автомобила им, обяснил, че има нужда от помощ и после се
върнал обратно до катастрофиралото МПС. Отишъл от лявата страна на
купето на л.а „Б.“ и се опитал да отвори шофьорската врата, но не успял, тъй
като същата била силно деформирана, след което взел мобилния си телефон
от предната дясна седалка, за да сигнализира за случая на Спешен телефон
112.
В спрения автомобил, който свидетелят А.Д.К. видял - л.а. „М.“ с per.
№ **, били свидетелките Р.С.Н., водач на автомобила и Р.С.М. , и двете от
град Н.З.. Те празнували посрещането на Новата година в град * с приятели и
по това време пътували обратно към град Н.З.. Виждайки катастрофиралия
л.а. „Б.“, силно деформиран в лявата си част, спрян на пътното платно,
свидетелката Р.С.Н. спряла управляваното от нея МПС и включила
аварийните му светлини. На светлината на фаровете двете жени видели
4
тялото на пострадалия Н.К.К. на предната лява седалка на л.а. „Б.“, провесено
навън в горната си част през предното ляво стъкло на шофьорската врата. В
този момент при тях пристигнал свидетелят А.Д.К., търсейки помощ.
Свидетелката Р.С.Н., ползвайки телефона на свидетеля А.Д.К., който не бил в
състояние да обясни случилото се, а след няколко минути и от своя телефон,
сигнализирала Спешен телефон 112 за настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Приблизително по същото време на мястото на пътнотранспортната
злополука пристигнал и свидетелят В.Р.П., който се придвижвал в източна
посока с л.а. „М.“, per. № ** ВМ. Свидетелят В.Р.П. видял катастрофиралия
автомобил марка „Б.“ и спрения в близост л.а. „М.“ (този със свидетелките
Р.С.Н. и Р.С.М.), както и младо момче - свидетелят А.Д.К., което му извикало
да се обади за помощ. Без да слиза от автомобила и да преустановява
движение на управляваното от него МПС, свидетелят В.Р.П. се обадил на
тел.112 и докато разговарял с оператора се придвижвал бавно с колата напред,
видял и второ катастрофирало МПС - л.а. „Т.“, водачът на който стоял на
седалката си с надвесена над волана глава - подсъдимият Б.С.С.. Свидетелят
го попитал дали е жив и непознатият потвърдил с глава. Свидетелят В.Р.П.
преразказал видяното от него на оператора на тел.112 и след като разбрал, че
вече е повикана линейка, продължил пътя си.
Междувременно свидетелките Р.С.Н. и Р.С.М. слезли от автомобила, с
който пътували. Свидетелят А.Д.К. се обадил по телефона на дядо си, но тъй
като не бил в състояние да говори, помолил свидетелката Р.С.Н. да му обясни
случилото се. Малко след това двете жени забелязали и второто
катастрофирало МПС - л.а. „Т.“, спряно на изток от тях, от което се
приближил непознат млад мъж - подсъдимият Б.С.С.. Той бил със следи от
прах и кръв по лицето и повел разговор със свидетеля А.Д.К., интересувайки
се за пострадали лица и състоянието им.
В този момент, по подадения сигнал, на мястото на произшествието
пристигнал специализиран автомобил на PC „П.“ - * с водач - свидетелят
Е.В.Е. и екип, включващ свидетелите Д.С.Д., Н.Т.Т., Н.К.Б. и В.Д.И.. Малко
след това, на мястото на злополуката пристигнали и два екипа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - * - свидетелите Ж.М.Н. и Е.Р.К. от
състава на първия екип и свидетелите Ч.К.В. и А.С.К. от състава на втория
екип. След двата полицейски автомобила на мястото на произшествието
пристигнал екип на ЦСМП - С.З. в състав - свидетелите И.Ч. лекар ординатор,
О.В.Г. фелдшер и С.С.И. шофьор на линейката. Тъй като тялото на
пострадалия Н.К.К. било заклещено от деформираното купе на л.а. „Б.“, а
самият той бил в безсъзнание и не давал признаци на живот, се наложило, за
да бъде изваден от автомобила и за да му бъде оказана медицинска помощ,
купето на колата да бъде срязано от служителите на PC „ПБЗН“ - *
Междувременно свидетелят А.С.К. тествал подсъдимия Б.С.С. за алкохол с
техническо средство „Дрегер алкотест *” с № **, като уредът отчел наличие
на алкохол в концентрация от 1.64 на хиляда промила в съдържанието на
5
издишания въздух, след което свидетелят А.С.К. издал на подсъдимия талон
за медицинско изследване за алкохол, а свидетелят Ч.К.В. - талон за
медицинско изследване за наркотични вещества.
Веднага след като пострадалият Н.К.К. бил изваден от купето на л.а.
„Б.“ и с носилка качен в линейката, от медицинския екип му бил поставен
абокат, включен кислород, система и поставена предпазна шина. Незабавно
бил откаран в УМБАЛ „П.“ -*, за оказване на медицинска помощ, в което
лечебно заведение, въпреки положените усилия и проведените
реанимационни процедури, малко по-късно, същият ден починал. В ЦСМП
били откарани също подсъдимият Б.С.С. и свидетелят А.Д.К..
Полицейските служители, останали на мястото на
местопроизшествието, за да го запазят до идването на дежурната оперативна
група от ОД на МВР - * и извършването на оглед.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при сухо време,
с ясно небе, в землището на град *, на път I-5, км 234+500, в района на „Т-
образното" кръстовище за военни поделения и селскостопанско летище. В
района на произшествието пътният участък е хоризонтален, без наклон,
платното за движение (покрито с износено асфалтово покритие, без
неравности) - двупосочно, с по една пътна лента, всяка с широчина от по 4.50
м, разделени от непрекъсната линия, която единствено в участъка от „Т-
образното“ кръстовище към бившите военни поделения е била прекъсната.
Непосредствено преди района на ПТП, за посоката на л.а. „Б.“ (този, с водач
пострадалия) скоростта на движение е била ограничена с пътен знак „В 26“ -
до 50 км/час. В конкретика механизма на осъществяване на пътно-
транспортното произшествие се установява от заключенията на назначените
по делото тройна автотехническа експертиза (л.123, том 3) и две
допълнителни автотехнически експертизи (л.18, том 4 ДП, л.89, том 4 ДП),
изготвени от вещите лица инж.В.И.В., инж.И.Д.Ч., доц.д-р инж.С.К.С..
Видно от посоченото заключение е, че придвижвайки се при
горепосочените условия, в определен момент л.а. „Т.“, управляван от
подсъдимия, е навлязъл в насрещната лента за движение, насочил се е косо
наляво, като по този начин, навлизайки в нея, е блъснал насрещно идващия
л.а. „Б." на пострадалия. В резултат на сблъсъка двата автомобила са
преминали в режим на аварийно безконтролно движение без да напускат
пътното платно и са преустановили движението си в позициите, посочени
върху мащабната скица, приложена към заключението.
За л.а. „Т." ударът е бил челно приплъзващ, обособен от позицията на левия
рог на предна броня, след което е преминал в странично прохлузен със
задиране по левите странични състави на автомобила. Вещите лица са
посочили, че деформациите и задиранията продължават през цялата предна
лява врата, до началото на задна лява врата. В резултат на инициалния удар
л.а. „Т.“ се е завъртял около вертикалната си ос в посока обратна на
6
часовниковата стрелка, като по този начин е контактувал повторно с предния
си десен калник с разрушените елементи от л.а. „Б.“. Предвид характера на
деформациите му л.а. „Т.“ е бил насочен косо наляво.
За л.а. „Б.“ ударът е бил странично прохлузен със задирания от ляво, обособен
в предния край на преден ляв калник, като деформациите достигат до задния
край на задна лява врата.
Въз основа на анализ на всички обективни находки от местопроизшествието,
в заключението е посочено, че мястото на удара между двата автомобила се
намира изцяло в лентата за движение на л.а. „Б.“. Към момента на удара л.а.
„Б.“ се е намирал изцяло в собствената си пътна лента, а л.а. „Т." - частично с
левите си състави в насрещната пътна лента, насочен под ъгъл около 4
градуса косо наляво спрямо оста на платното за движение.
В заключението е изведен извод, че скоростта на движение на л.а. „Т.“
към момента на удара е била 79.20 км/час, колкото е била и скоростта
непосредствено преди удара. Скоростта на движение на л.а. „Б.“ към време на
удара е била 115.98 км/час, колкото е била и скоростта непосредствено преди
удара. В тази връзка вещите лица посочват, че непосредствено преди района
на произшествието, за посоката на л.а. „Б.“ скоростта на движение е била
ограничена с пътен знак „В 26" до 50 км/час.
В заключението вещите лица са определили и опасната зона за спиране
на двата автомобила - в теоретичен аспект - тъй като водачите им не са
предприели аварийно спиране преди и по време на произшествието. Опасната
зона за спиране на л.а. „Т.“ е 61 м, а тази на л.а. „Б." - 119 м. Към момента на
навлизане на л.а. „Т." в насрещната пътна лента, двата автомобила са се
намирали на разстояние един от друг 132.3 м, което е по-малко от сумарната
им опасна зона за спиране (180 м), поради което двамата водачи не са имали
техническа възможност да предотвратят настъпването на произшествието
посредством аварийно спиране.
Вещите лица заключават, че техническата причина за настъпилото
ПТП е загубата на контрол над управлението от страна на водача на л.а. „Т.“,
вследствие на което автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна лента,
където по същото време се е движел л.а. „Б.“, чиито водач не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП посредством спиране преди
мястото на удара. От техническа гледна точка, навлизането в насрещната
лента за движение от страна на л.а. „Т.“, при наличие в близост на насрещно
движещ се л.а. „Б.", е в пряка, причинно-следствена връзка с настъпването на
инцидента - сблъсък с л.а. „Б.“ в лентата му за движение. Водачът на л.а. „Т.“
е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и не е допуснал
навлизането му- левите състави на л.а. „Т.“ към момента на удара с л.а. „Б.“ са
навлезли в пътната лента за движение на л.а. „Б.“ с около 0.42 метра - в
насрещната пътна лента, още повече, че в същото време по нея се е движил
7
друг автомобил - л.а. „Б.“.
Второто допълнително експертно заключение (л.89, том 4 ДП),
съдържащо отговори на допълнително поставени въпроси, е изготвено след
анализ на приложените по делото оптични носители, съдържащи видеозаписи
от охранителни камери в близост до мястото на произшествието:
-компакт диск, предоставен от Сектор „*" при ОД на МВР - * с Писмо per. №
1228р-3669/25.03.2019 г. (л.56 и л.57, том 2 ДП), който е обект на изследване
от видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 208/04.04.2019 г.
(л.46, том 2 ДП), като от тази експертиза са прихванати и подбрани осем
изображения, за които е изготвен фотоалбум, неразделна част от
заключението;
-компакт диск (л.63, том 2 ДП) със записи от охранителни камери на обект на
ДМВ „П.“ ЕООД в град *, околовръстен път, предоставен с Протокол за
доброволно предаване от 10.01.2019 г. (л.62, том 2 ДП), който е обект на
изследване от видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол №
384/22.07.2019 г. (л.46, том 3 ДП), като от тази експертиза са прихванати и
подбрани осемдесет и едно изображения, за които е изготвен фотоалбум,
неразделна част от заключението;
-компакт диск (л.66, том 2 ДП) със записи от охранителни камери на обект
„Т.з“, предоставен с Протокол за доброволно предаване от 10.01.2019 г. (л.65,
том 2 ДП);
-компакт диск (л.72, том 3 от ДП), предоставен от защитника на подсъдимия с
молба вх. № 122800-18556/16.07.2019 г. (л.73, том 3 от ДП), който е обект на
изследване от видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол №
407/25.07.2019 г. (л.65, том 3 ДП), като от тази експертиза са прихванати и
подбрани шест изображения, за които е изготвен фотоалбум, неразделна част
от заключението.
На въпрос технически възможно ли е светлините (предни и задни) на
л.а. „Т.“ да продължат да работят след удара, ако самият удар е довел до
отделяне на акумулатора от мястото му в двигателния отсек (както в случая )
вещите лица - след анализ на процесите, произтичащи от удара - посочват, че
е напълно възможно светлините на автомобила да останат да светят при
условие, че двигателят е работил и съответно генераторът му е произвеждал
електрически ток, достатъчен за консумацията на двигателя и светлините му,
до неговото спиране, дори и при отделени кабели от полюсите на
акумулатора.
Вещите лица излагат становище, че наличните по делото видеозаписи
не дават основание за промяна на основната автотехническа експертиза по
отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и мястото на удара, които са изведени на базата на обективни
8
находки, намерени и описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
От заключението на изготвената от вещото лице д-р Т.Г.Т.
съдебномедицинска експертиза на труп № 2/01.01.2019 г. (л.54, том 1 ДП )
при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия Н.К.К. са установени:
-черепномозъчна травма (разкъсноконтузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на лицето и главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки);
вдишана в белите дробове кръв;
-оток на мозъка и белите дробове;
-съчетана гръднокоремна травма (охлузвания и кръвонасядания по гръдния
кош, счупване на IX-X-XI леви ребра, разкъсване на слезката и левия бъбрек,
кръв в коремната кухина);
-счупване на лявата мишница, лявото бедро и лявата подбедрица; -изкълчване
на лявата ходилнопредходилна става;
-разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците;
охлузвания на шията.
Видно от посоченото заключение е, че причина за смъртта на Н.К.К. са
тежките множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.
Установените и описани травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в
предварителните сведения - травма в кабината на лек автомобил. Всички
увреждания са прижизнени. Състоянието на трупа отговаря на смърт от
първото денонощие.
С протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Приложение № 4 към Наредба № 18/19.07.2018
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози) -
/л.26, том 3 ДП/, в 2.30 часа, все още приживе на
пострадалия Н.К.К., който е починал в 5.30 часа (препис- извлечение от акт за
смърт, л.113, том 4 ДП), от същия са взети проби кръв за изследване на
алкохол и за изследване наличието на наркотични вещества.
Видно от заключението на изготвената химическа експертиза -
Протокол № 2/02.01.2019 г. на Сектор * при ОД на МВР - *, (л.60, том 1 ДП)
е, че в изследваната проба кръв от пострадалия Н.К.К., е установено наличие
на етилов алкохол в концентрация от 1.79 на хиляда (промила).
От заключението на изготвената токсикохимична експертиза,
обективирано в Протокол № 19/ТХК-139/26.06.2019 г. (л.20, том 3 ДП) е
видно, че в кръвната проба, взета за изследване от пострадалия Н.К.К., не е
9
установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
От съдържащата се на л.90, том 1 ДП разпечатка от паметта на
техническо средство „Дрегер алкотест *" с № ** се установява, че при
тестване с техническо средство на подсъдимия Б.С.С. за алкохол от
пристигналите на мястото на произшествието служители на Сектор „*“ при
ОД на МВР - * уредът е отчел наличие на алкохол в концентрация от 1.64 на
хиляда промила в съдържанието на издишания въздух.
Видно от заключението на изготвената химическа експертиза -
Протокол № 10/03.01.2019 г. на Сектор * при ОД на МВР - * (л.67, том 1 ДП)
е, че в изследваната проба кръв, взета за изследване от подсъдимия Б.С.С., е
установено наличие на етилов алкохол в концентрация от 1.69 на хиляда
(промила).
От заключението на изготвената токсикохимична експертиза,
обективирано в Протокол № 19/ТХК-138/26.06.2019 г. (л.31, том 3 от ДП) се
установява, че в кръвната проба, взета за изследване от подсъдимия Б.С.С., не
е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
При тази правилно установена фактическа обстановка окръжният съд е
спазил материалния закон като е приел, че от обективна и субективна страна
подсъдимия Б.С.С. е извършил престъпление по чл.343, ал.3, предложение
първо, б. „б“, предложение първо във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342,
ал.1 от НК, тъй като като водач на МПС - лек автомобил марка „Т.“, модел
„К.В.” с рег.№ *** - е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно
която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. В резултат на допуснатото нарушение на това
правило за движение , управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл в
насрещната лента за движение и блъснал насрещно движещия се л.а. марка
„Б.“, модел „*" с per. № ***, причинявайки съставомерните вредни
последици, а именно смъртта на пострадалия Н.К.К..
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на първоинстационния
съд, че подсъдимия Б.С.С. е извършил само едно нарушение на Закона за
движение по пътищата по чл. чл.20, ал.1 от ЗДП. Навлизането на
управлявания от него лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.” с рег.№ *** в
насрещната пътна лента е вследствие на загубата на контрол, а не
самостоятелно нарушение на правилото за движение, регламентирано в чл.
16, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба, на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
Навлизането в лентата на насрещно движещото се Б. е производно, функция
от загубата на контрол, а не волево действие на водача на Т. именно защото
10
не е изпълнил законовото си задължение да контролира непрекъснато
автомобила и в този смисъл не се явява причина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Както е посочено и в Решение № 133 от
20.10.2020г. на ВКС по н.д. № 658/2020г., II н.о. когато навлизането в
насрещната пътна лента не е волево, а се дължи на други причини- напр. на
режима на скоростта, а в случая на загубата на контрол – не е налице
извършено нарушение на правилата за движение и по чл.16 ал.1 от ЗДП. Ето
защо подс.Б.С.С. законосъобразно е бил оправдан в това да е нарушил и
разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗДП.
Безспорно подс. С. е управлявал автомобила в пияно състояние с
установена алкохолна концентрация в кръвта му от 1.69 промила / в
съдебната практика се приема (Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на
Пленума на ВС), че „пияно състояние“ е налице, когато в кръвта на дееца има
алкохолно съдържание не по-малко от 0.5 на хиляда /.
Окръжният съд законосъобразно е приел, че „пияното състояние“ е
квалифициращ признак на престъплението по чл.343, ал.3, предложение
първо от НК, обуславящ по-тежката наказателна отговорност на водача и като
част от състава на престъплението изключва инкриминирането на
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП като самостоятелно нарушение на ЗДП.
Така че подсъдимия Б.С.С. съвсем правилно е бил оневинен по обвинението
в тази му част, още повече, че причината за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е загубата на контрол над лекия автомобил при управлението
му, а дали тази загуба на контрол се дължи на пияното състояние, моментно
разсейване или на други обстоятелства, е без значение.
От своя страна пострадалият Н.К.К. също е допуснал нарушения на
правилата за движение и по този начин е допринесъл за настъпване на
общественоопасния резултат. Управлявал е автомобила марка „Б.“, модел
„*“ с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си 1.79 промила , дори
по-висока от тази на подсъдимия, с което е нарушил общото правило на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДП. Допуснал е и нарушение на режима на скоростта по чл.21
ал.1 ЗДП като при ограничение от 50 км/ч е управлявал автомобила със
скорост от 115.98 км/ч. , превишаваща многократно разрешената. Освен това
е бил и без поставен предпазен колан.
От субективна страна правилно е определена формата на вината, а
именно несъзнавана непредпазливост във вида небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3 от НК, тъй като подсъдимия Б.С.С. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
управлявайки автомобила по този неправомерен начин.
Другият спорен момент по делото е за размера на наложеното на
подс.Б.С.С. наказание и за начина на неговото изтърпяване. И според
настоящата инстанция индивидуализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия следва да е при условията на чл.54 от НК при значителен превес
11
на смекчаващите обстоятелства, които обуславят налагане на по-леко
наказание. Подсъдимия Б.С.С. е неосъждан, не е криминално проявен, бил е
студент, а сега е трудово ангажиран, съдействал е при разследването,
включително с предоставянето на посочените записи от видеокамерите в
района на произшествието, след деянието е проявил искрена загриженост към
пострадалия и неговия спътник, показва разкаяние и съчувствие и пред
апелативния съд, санкциониран е само веднъж за нарушение по чл.137а, ал.1
ЗДП за неизползване на обезопасителен колан, следва да се отчете и младата
му възраст, роден е 1999г. Всички тези данни показват, че подс.Б.С. е деец с
ниска степен на обществена опасност, която е от значение за определяне на
вида и размера на наказанието, съобразено и със степента на обществена
опасност на престъплението в конкретния случай. Като отегчаващо
обстоятелство първостепенният съд обосновано е взел предвид установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.69 промила,
значително надвишаваща съставомерната от 0.5 промила.
Преценявайки горепосочените обстоятелства от значение за отмерване
на санкцията, и при отчетливият превал на смекчаващите факти, окръжният
съд е приел, че наказателноправните цели по чл.36 от НК могат да се
постигнат като на подсъдимия Б.С.С. се определи наказание към минималния
предвиден от закона размер, а именно три години и три месеца лишаване от
свобода, което след задължителната редукция с една трета на основание
чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на две години и два месеца лишаване от
свобода. Въпреки че като цяло настоящата инстанция възприема подхода на
първоинстанционния съд при индивидуализиране на наказанието и въпреки
наличните смекчаващи обстоятелства, които се доближават до критерия
„многобройност“ по смисъла на чл.55 ал.1 НК, приема, че за постигане в
максимален обем на целите на наказателната принуда и за да се осигури
оптималния поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект
на наказанието спрямо подсъдимия и по отношение на другите граждани, и за
да бъде наказанието изцяло справедливо и съответно на извършеното
престъпление и степента му на обществена опасност/ с оглед и на
значителната алкохолна концентрация на дееца /, следва да се увеличи на
четири години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а ал.1 НК
се фиксира на две години и осем месеца лишаване от свобода. Същите
съображения са относими и за размера на кумулативното наказание лишаване
от право да управлява МПС по чл.343г от НК, което според настоящата
инстанция следва да се увеличи от три години и шест месеца на четири
години в какъвто смисъл следва да се измени атакуваната присъда.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на частните
обвинители за неправилно приложение на условното осъждане по чл.66 от
НК и също приема, че целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко
на личната превенция могат да се постигнат с отлагане изпълнението на
наказанието и то в определения от първия съд изпитателен срок от четири
години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Стана ясно,
предвид на значителния превес на смекчаващите обстоятелства, изброени по-
12
горе, че подс.С. е личност с ниска степен на обществена опасност, а и
транспортното произшествие в конкретния случай не разкрива специфични
особености, които значително да го отличават от обичайните случаи на
пътно-транспортни произшествия с най-тежкия резултат. От друга страна
този тежък вредоносен резултат е бил съобразен от законодателя при
определяне на санкционната част на престъплението по чл.343 от НК. В
настоящия случай е извършено нарушение само на една разпоредба на ЗДП-
чл.20 ал.1, налице е и съпричиняване на вредата от страна на пострадалия
водач Николай Калчев предвид на значителната алкохолна концентрация,
превишена скорост и непоставяне на обезопасителен колан. В жалбата на
частните обвинители се поставя акцент и върху динамиката на транспортните
престъпления с такъв резултат и силната обществена укоримост към тях,
което е факт, но следва да се има предвид, както е посочено и в Р-
497/12.03.2015г. на ВКС, II н.о., Р-182/08.01.2021г. на ВКС, III н.о и др., че за
постигане целите на чл.36 НК отговорността на дееца следва прецизно да
съответства и на степента на персоналната обществена опасност на дееца,
като се отчитат всички индивидуализиращи особености на конкретния
случай, за да се намери необходимия баланс между посочените в чл.36 НК
цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната
функция на наказанието. Разпоредбата на чл.66 ал.1 НК подчертава именно
преобладаващото значение на задачата за поправянето на извършителя без
ефективното изтърпяване на наказанието и изолирането на подсъдимия в
пенитенциарно заведение. Предвид описаните личностни характеристики на
подс.Б.С. не може да се счита, че с принудителната му изолация в местата за
лишаване от свобода ще се стигне до неговото поправяне и превъзпитание и
че изолирането му от обществото за определен период от време би
допринесло за по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещото му
поведение като водач на МПС. Точно обратното, това би представлявало
неоправдано тежка, предвид на специалната превенция, репресия. И в
правната доктрина / Иван Ненов, Наказателно право, Обща част, 1972 / се
застъпва становището, че условното осъждане притежава и този специфичен
предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление -
нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно
въздействие. От значение е и размера на изпитателния срок- в случая четири
години и шест месеца, чиято продължителност се явява сериозен мотив за
подс. Б.С. да се въздържа от неправомерни действия и поведение. По
изложените съображения съдът не приема като основателни доводите на
частното обвинение за отмяна на условното осъждане, като разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК е приложена правилно и законосъобразно.
Първият съд е приспаднал на основание чл.59 ал.4 от НК времето, през
което на подсъдимия Б.С.С. е било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство въз основа на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, произнесъл се е и по въпроса за
веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 НПК
осъдил подсъдимия Б.С.С. да заплати направените по делото разноски.
13
Повереникът на частните обвинители И.Д.К.., Д. Д. К. и Й. Д. В. адв.П.К.
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА,
което искане е неоснователно. В приложените на досъдебното производство
пълномощни / без договор за правна защита и съдействие / не е указано, че се
оказва безплатно адвокатска помощ, още повече, че трябва да са налице
някои от предпоставките по чл.38 ал.1 т.1-3 от ЗА.
Предвид на изложените съображения атакуваната присъда следва да се
измени в посочения смисъл, поради което и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК,
ПАС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/08.06.2021г., постановена по НОХД № 2107/2021г.
по описа на Окръжен съд- Стара Загора като увеличава наложеното на
подс.Б.С.С. наказание, както следва:
лишаването от свобода на две години и осем месеца.
лишаването от право да управлява моторно превозно средство на четири
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П.К. като повереник на частните
обвинители И.Д.К.., Д. Д. К. и Й. Д. В. за заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14