Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 224 от 02.11.2023 г., гр. К.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – К., в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 226 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Д.Х.Х., с ЕГН **********,
чрез адвокат Е.М., срещу Решение № 240/08.08.2023 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 1472/2022 г. по описа на Районен съд – К., с
което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 22-1139-002081/25.10.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) – К.. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Х. са наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца за нарушение по чл. 103 от същия закон. В жалбата e изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното
постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Д.Х. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Началникът
на сектор ПП при ОДМВР – К. също не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3833/03.10.2023 г. по описа на съда процесуалният му
представител по пълномощие – юрисконсулт Б.Л., оспорва касационната жалба
като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районнен съд – К. наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на Д.Х. е ангажирана за това, че на 16.10.2022
г. в 00:55 часа, управлявайки
лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик”, с рег. № СО5566ВТ,
собственост на И.Г.П., в с. Н.,
по второкласен път II-62, в посока от гр. Д. към гр. К., при км 13+000 не спрял
на подаден от служител в сектор ПП при ОДМВР – К. ясен сигнал за спиране със стоп-палка
по образец, а продължил движението си към гр. К.. Х. бил застигнат
от патрулния автомобил в с. Б. и спрян след подаден звуков и светлинен сигнал. Срещу него е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 799821/16.10.2022 г. за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Въз
основа на акта е издадено процесното
НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. В
производството пред районния съд са разпитани служителите в сектор ПП при ОДМВР – К. Р.В.С (актосъставител) и К.П. Г. (свидетел, присъствал при установяване
на нарушението), които
потвърждават изложените
в процесния АУАН обстоятелства, и служителите в Районно
управление – К. А.А.А.и Е.В.М., които заявяват, че са се отзовали на подадения
по радиостанцията сигнал за установяване на водач, неспрял на сигнал със стоп-палка,
и при влизане в с. Б. установили, че същият вече е спрян от свидетелите С. и Г..
Като свидетел е разпитана и И.Г.П. (във фактическо съпружеско съжителство с Д.Х.
и пътувала заедно с него при извършване на проверката), която заявява, че е била
на предната седалка до водача и не е видяла никъде по пътя подаване на сигнал
със стоп-палка от полицейски служител, че е имало движение на автомобили и друг
автомобил изпреварил техния, като се движил пред тях почти през целия път, както
и че Х. е обяснил на полицейските служители, че не е спрял, тъй като не е видял
да му се подава сигнал със стоп-палка. Районният съд е
приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано, и е потвърдил
наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН
следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще отмени наказателното
постановление.
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното
постановление. Актът и наказателното
постановление
са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Неправилно обаче районният съд е приел, че
нарушението по чл. 103 от ЗДвП е доказано. Съгласно посочената
норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство (ППС) е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Начините за спиране
на ППС за проверка или за оказване на съдействие са изброени изчерпателно
в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Един от тези
начини е подаване своевременно на ясен сигнал със стоп-палка
от служителя от органите за контрол. За да е осъществен съставът на нарушение
по чл. 103 от ЗДвП,
следва да е подаден своевременно ясен сигнал за
спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС,
и въпреки възприетия сигнал, водачът да
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. От събраните
по делото доказателства не се установява еднозначно, че в случая е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, така че Д.Х. да е могъл да
възприеме такъв сигнал и да реагира на същия. Липсват и категорични
доказателства за осветеността на процесния пътен участък. В тази връзка
свидетелят Р.С заявява, от една страна, че участъкът е бил осветен, а от друга
– че колегата му е използвал фенерче, за да освети мястото, на което да спре
водачът. Изложените съображения обуславят
извод за неправилност на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
ОДМВР – К. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Х.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред районния съд в размер на 300 лева. Същото е под минималния размер, установен
с чл. 7, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400
лева, поради което възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН,
направено в производството пред районния съд, е неоснователно.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 240/08.08.2023
г., постановено по АНД № 1472/2022 г.
по описа на Районен съд – К., и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-002081/25.10.2022 г., издадено
от началника на сектор ПП
при ОДМВР – К., с което на Д.Х.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 100 (сто) лева
и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – К. да заплати
на Д.Х.Х., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по АНД № 1472/2022 г. по описа на Районен съд –
К..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.