№ 796
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501540 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д. 17138/14 г. по описа на СГС.
Исковата претенция е била за присъждане на платени членски вноски (по което
искане съдът се е произнесъл в различно, разделено от настоящото производство) и за
заплащане на подобренията (довършителни работи от фаза груб строеж до описани с
уточнителна молба по вид и степен на завършеност работи в ап. 7), осъществени от
ищците през време на брака им, като съпругът бил член кооператор в ответната ЖСК
и на това основание - добросъвестен владелец на подобреното жилище.
С решение 263 877/14.06.21 г. съдът е приел, че ищецът Д. А. е бил член
кооператор в ответната ЖСК „Слънчева“ и членственото правоотношение е протекло
през време на брака му с втората ищца Р. А., зачел е като доказано твърдението, че
ищецът е осъществил довършителни работи в ап. 7 на строяща се на кооперативни
начала сграда, но поради възстановяване по съдебен ред на изключен член кооператор,
комуто в предходен момент бил разпределен същият апартамент, за ищеца не останал
обект в сградата. Съдът е установил, че с исковата молба ищецът е претендирал само
обезщетение за подобренията в апартамент № 7, без да отправя претенция и за
описани в по-късен момент подобрения в мазе № 7, и е приел, че едновременното
изменение във фактическите твърдения (и в мазето) и в цената на иска е по същество
предявяване на нов иск и не се е произнесъл относно уточнени след предявяване на
иска подобрения в мазето. Относно размера на отхвърлените претенции съдът се
1
позовава на изменение на исковете, допуснато с определение от 29.09.14 г. и
последващо такова по молба от 22.09.21 г. (л. 442 от делото пред СГС). С последната
се заявява, че общата сума на претенцията за подобрение е в размер на 326 280 лв.,
като подобренията са осъществени за времето 1990 – 1996 г. С протоколно
определение от 23.03.21 г. съдът е допуснал изменението.
Като се е позовал на виждането, съдържащо се в т. 2 на ТР 5/24.06.16 г., съдът е
заключил, че обогатяване настъпва в сферата на онзи член кооператор, на когото е
разпределен имотът (бъдещ негов собственик), а не на ЖСК и е отхвърлил
предявените в условията на активна солидарност искове по чл. 72 ЗС от Д. и Р. А. в
размер на 163 140 лв. в полза на всеки от тях и акцесорните искове с основание чл. 86
ЗЗД за присъждане на обезвреда за забава в размер на по 7 592.36 лв. за периода
28.11.08 – 28.11.11 г.
Недоволни от решението са ищците, които в срок го обжалват. В жалбата се
твърди, че към момента на осъществяване на подобренията не е бил съставен
окончателен разпределителен протокол съобразно изискването на ЗЖСК, няма
окончателно ценообразуване, сградата не е приета с акт образец 16 и не е въведена в
експлоатация и поради това неоснователно обогатяване има за кооперацията, а не за
член кооператора, комуто жилищният обект е разпределен. С жалбата се навежда и
довод, несъдържащ се в производството пред СГС, че за сметка на подобренията,
които член кооператорите са правили за осъществяване на довършителните работи, те
не са заплащали членски внос. Обосновава се, че е неправилно виждането на СГС, че с
уточнение на иска от 29.09.14 г. има едновременно изменение във фактическите
твърдения и петитума на иска. Счита, че изменението съответства на изискванията на
чл. 214 ГПК и поради това правилно е допуснато от решаващия съд, който е прекратил
производството пред СРС и е изпратил делото за разглеждане от СГС. По делото не са
представени изискани от ищците доказателства за решенията на ЖСК. Ако и
доколкото съдът е считал, че изясняването на обстоятелството за отреждането на ап. 7
е от значение за изхода на спора, той би следвало при изготвяне на доклад по делото
да укаже това обстоятелство и да определи в чия доказателствена тежест е
доказването. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове.
С уточнение към жалбата (л. 19 от въззивното дело) е заявено, че се обжалва
решението в отхвърлителната част за присъждане на обезщетение за подобрения,
съставляващи осъществени довършителни работи в ап. 7 (с площ 107.97 кв.м.) и
прилежащото мазе 7 на обща стойност 28 730.95 лв. (за каквито е заплатена държавна
такса).
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба.
Тъй като с решението си СГС е отхвърлил иска единствено относно
2
подобренията в ап. 7, без да е постановен отхвърлителен диспозитив относно
подобрения и в мазе 7 (принадлежност към апартамента), ищците не са поискали
допълване на непълно съдебно решение, а въззивният състав не може да инициира
такова, се дължи проверка относно допустимостта и правилността на решението само
в рамките на постановения диспозитив, отнасящ се до апартамент 7, а доводите за
неправилност на решението, отнасящи се до подобрения в мазе 7 не са предмет на
въззивното производство. .
При проверка допустимостта на постановеното решение САС взема предвид
следното:
Ответникът с отговора на исковата молба възразява, че конструкцията на
сградата и ВиК инсталацията са изградени в отклонение от строителните книжа и с
цел привеждане на сградата в съответствие с одобрените проекти същата следва да се
разруши до кота 2.40 (заповед ЗК-02-СО-97/16.12.09., обжалвана и потвърдена с
решение 2851/13.06.11 по ахд 550/10 г. по описа на АС София, оставено в сила с
решение 800–16.01.12 г. – л. 230 от производството пред СГС). Представена е заповед
76/09.06.00 г. ДНСК с която се спират всички видове СМР в жилищна сграда,
собственост на ЖСК „Слънчева“ и са предписани неотложни укрепителни и
заздравителни мерки по конструкцията. На това основание се утвърждава, че
подобренията, осъществени от ищците, са незаконни, не водят до увеличаване
стойността на имота и не подлежат на обезщетяване. Застъпва се и тезата, че с отказа
си от ап. № 8 Д. А. е загубил членски права и на това основание, правейки подобрения
в ап. № 7, той следва да се разглежда като недобросъвестен владелец.
С удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 003360 (л.
113 от производството пред СГС) се доказва наличието на граждански брак между
двамата ищци, без в същото да се съдържа информация за момента на сключване на
брака.
Страните не спорят за това, че ищецът бил член кооператор (списък на член-
кооператорите на ЖСК л. 342 от делото пред СГС). Видно от отговора на ответника,
съдържащ се в нестранирани материали по производство по гр.д. № 21943/12 г. по
описа на СРС, ищецът направил искане за приемане като член кооператор на 06.06.88
г. (приложено като доказателство на л. 341 по гр.д. пред СГС ) и с решение на ОС на
ЖСК по протокол 6/08.06.88 г. бил приет за член кооператор. Неговите задължения
към ЖСК били уговорени с договор 2090/08.05.88 г. (да изпълнява разпорежданията на
инж. Д. Т. по организиране и ръководене на строителния процес), а ЖСК му отредило
ап. 8 на 4-ти ет. и гараж 1. Не се оспорва, че след изключването на К. К. като
съдружник за ищеца е преотреден ап. 7 и гараж 4. Видно от протокол 17 на ОС на
ЖСК от м. август (датата не се чете) 1990 г. на „М. А.“ се отрежда ап. 7 (без една стая)
и гараж 4. (протоколът е класиран преди решение от 05.10.06 г. по гр.д. 1858/05 г. на
3
СГС). С протокол 56/25.06.92 г. (л. 267 от делото пред СГС) е взето решение за
промени в квадра-
турите на отредените жилища и са разпределени мазетата, като това под № 7 е
определено за член-кооператора Д. А..
С молба от 05.03.12 г. (л. 132 от гр. 16 167/11 г. по описа на СГС, материалите по
което след прекратяване са изпратени на СРС и уточнението е допуснато с доклад по
делото, водено от СРС под № 21943/12 г. – без страниране) се заявява, че претенцията
за подобрения в ап. 7 е за отразените „пера“ от представената като доказателство
бюджетна сметка (л. 142) и е на обща стойност 44 925 лв., а тъй като подобренията са
осъществени през време на брака, всеки от съпрузите претендира по ½ идеална част от
тази сума.
В производството пред СРС са събрани гласни доказателства – показания на св.
С. Ж. и Д. Д. (осз от 13.02.14 г. и 24.04.14 г.). Според св. Ж. грубият строеж бил до
ниво тухла, без прокарани инсталации. Ищците поставили двукатна дървена дограма,
метална входна врата, изградили ВиК инсталация и ел. инсталация, с монтирани
ключове и контакти и изведени кабели за сателитна телевизия и телефон. Подовете
били замазани, а стените – измазани и шпакловани. Подобренията били осъществени
през 1993-94 г. Свидетелката не помни да е възприела пукнатини по стените и
замазките. Според св. Д. апартаментът, когато бил възложен на ищците, бил
незавършен – подът – на ниво на изпълнение цимент, стени - неизмазани, без ел.
инсталация. Ищците измазали стените и направили гипсова шпакловка, а на пода
положили циментова замазка. Прокарана била ел. инсталация с монтирани ключове,
но на някои места стърчали кабели. Имало изваден кабел за телевизия. В мазето били
съхранени закупени, но немонтирани мивки – алпака. Поставена била дървена
дограма, двоен стъклопакет, метална входна врата, терасата била облицована с
теракот, имало приготвени водомери, за които свидетелката не помни дали били
монтирани. Под прозорците имало малки и по-малки чугунени радиатори.
В съдебно заседание от 29.09.14 г. по гр.д. 21 943/12 г. по описа на СРС съдът е
допуснал изменение на исковете за подобрения, които са в размер на по 42 145.17 лв.
за всеки ищец и съответно – по 7 592.36 лв. мораторни лихви за времето 28.11.08 –
28.11.11 г. (като самата молба за изменение и удостоверяващия плащане на държавна
такса за същото документ не се намират в приложените материали). На основание
направеното увеличение на исковете производството пред СРС е прекратено и делото
е изпратено на родово компетентния СГС, където е заведено под № 17 138/14 г.
Не се спори пред СГС, че въз основа на съдебно отменено решение на ЖСК за
изключване на член-кооператора, комуто първоначално е бил възложен ап. 7 с мазе 7, с
протокол за въвод във владение е въведен на 03.07.2008 г. във владение на ап. 7 на 4-ти
ет. с мазе 7 (л. 158), а ищецът бил съответно –
4
отстранен.
Приета е икономическа експертиза (л. 394), определила стойността на
апартамент 7 към 2008 г. (когато апартаментът е възстановен на кооператора К.). Нова
съдебно-оценителна експертиза (л. 443), осъществена от в.л. Ц. И. – А., определя, че
пазарната стойност на имота (ап. 7) с принадлежност мазе 7 в степен на завършеност
„груб строеж“ е 307 700 лв., а с изпълнени довършителни работи (шпакловки, замазки,
инсталации с изводи) е 326 280 лв.
С молба от 13.07.15 г. (л. 217 от производството пред СГС) са описани
направените от ищците подобрения, а с молба от 22.02.16 г. (л. 279) е определен
периодът на извършването им – 1994-1996 г. С нова уточняваща молба от 13.04.17 г.
(л. 299 от производството пред СГС) се заявява, че довършителните работи към 2008 г.
са на стойност 26 237.17 лв. С изявление в осз от 24.10.17 г. (л. 320) повереничката на
ищците заявява, че претендираните подобрения са за ап. 7 с квадратура 107 кв.м.
В осз от 07.07.20 г.( л. 429 от производството пред СГС) повереникът на ищците
заявява, че подобренията са извършени до 2007 г.
САС констатира, че липсва произнасяне на съда по направените неколкократни
изявления на повереника на ищците, наречени „уточнения“. Тъй като те се правят след
предявяване на исковата молба в протичащо производство и съдържат различни от
началните фактически твърдения, „уточненията“ имат естество на изменение на иска.
Въпреки липсата на изрично произнасяне на съда на основание чл. 214 ГПК,
измененията следва да се зачетат.
С молба от 22.09.21 г. (л. 442 от делото пред СГС) се заявява, че общата сума на
претенцията за подобрение е в размер на 326 280 лв., като подобренията са извършени
за времето 1990 – 1996 г.
Поради крайна неподреденост на материалите по делото, прилагани по три
производства (такова, започнало пред СГС като гр.д. № 16 167/11 г., прекратено и
изпратено по подсъдност на СРС, където протича като гр.д. № 21 943/12 г., от чиито
материали са отделени поради цената на иска тези, отнасящи се до претендираните
подобрения и е образувано ново производство пред СГС по гр.д. № 17 13814 г.), при
смяна на докладчици по делото, с разпореждане от 02.10.24 г. САС е оставил исковата
молба без движение с указание за уточняване на претенциите по време, вид и размер.
С молба от 09.10.24 г. повереникът на ищците вместо да уточни претенциите на
ищците, е проследил хронологията на процеса.
Настоящият състав приема, че като е допуснал в осз от 23.03.21 г. изменение на
исковете едновременно относно фактическите твърдения (момента на извършване на
подобренията) и размера на претенциите, съдът е допуснал процесуално нарушение,
довело в крайна сметка до произнасяне по непредявени искове. Недостатъкът не е
отстранен и във въззивното производство. Поради това решението, предмет на
5
въззивната жалба, е процесуално недопустимо и поради следва да се обезсили, а
делото – да се върне за решаване от друг съдебен състав, който след установяване на
релевантното твърдение на ищците за времето на подобренията трябва да съотнесе
този времеви отрязък с момента на установяване на отклоняване на строителната
дейност от одобрените строителни книжа с предписано премахване на осъщественото
строителство.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение 263 877/14.06.21 г., постановено по гр.д. 17138/14 г. по
описа на СГС.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне в друг съдебен състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6