Решение по дело №232/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 194
Дата: 4 юни 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20245200500232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500232 по описа за 2024 година
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Йетел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София,ж.к. „Младост 4 „ ,“Бизнес парк София „,сграда № 6, против В. Г. Д. от гр. Пазарджик ,
ЕГН ********** .
Исковата молба има за предмет заплащане на дължими и неплатени месечни такси за ползвани
мобилни услуги ,неплатени лизингови вноски за закупени мобилни устройства,неплатена
застрахователна премия и договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора .
С Решение № 127/ 31.01.2024г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 3529/ 2022г.по
описа на същия съд е отхвърлен иска за заплащане на договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора . Останалите обективно съединени искове са уважени от районния съд .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника, подадена чрез назначения
особен представите на страната. Решението се обжалва в уважителните му части . Във
въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения
.Моли съда да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново
решение, по съществото на спора , с което се отхвърли предявения иск. Не сочи нови
доказателства .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез
пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила в обжалваните
части, а жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови доказателства във въззивното
1
производство .
Правни изводи .
Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и
процесуално допустимо.
Разгледано по същество решението на районния съд е правилно.
По възраженията във въззивната жалба .
1.По възражението за наличието на неравноправни клаузи в договорите за мобилни услуги.
Възражението е неоснователно .
Възражението за наличието на неравноправни клаузи е направено съвсем формално, поради което
се явява неоснователно . Пълномощникът на страната се е задоволил единствено да цитира текста
на чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Не е посочено кои са неравноправните клаузи в договорите за мобилни
услуги ,нито пък в какво се изразява неравноправния характер на клаузите,според императивните
изброявания в текста на чл.143 ал. 2 от ЗЗП.
2. По възражението за погасяване на задълженията .
Възражението е неоснователно .
В исковата молба ищцовото дружество твърди ,че посочените задължения не са погасени от
длъжника . Твърди ,че за всички задължения има издадена обединена фактура № **********/ 01.
12. 2020г. , по която няма плащане от длъжника.
Възражението е неоснователно на първо място ,поради факта ,че кредитора не може да доказва
отрицателни факти . Неплащането на задължението представлява отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че е погасил задължението си в негова
тежест е да докаже положителния факт по плащането . Доказателства в тази насока обаче не са
представени от ответната страна .
Освен това фактурата ,която е издадено ат ищцовото дружество по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ. Според утвърдената съдебна практика и
правна теория официалния свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила . Това означава ,че до доказване на противното съдът е длъжен да приеме
,че фактите , които са удостоверени в документа действително са настъпили така ,както е отразено
в документа . По делото липсват доказателства за извършено плащане по фактурата, което
означава,че не е оборена материалната доказателствена сила на фактурата .
Следва да се отбележи също така ,че ответната страна не е оспорила истинността на
фактурата ,като официален свидетелстващ документ. Няма открито производство по реда на
чл. 193 и сл. от ГПК.
Неоснователно е възражението ,че фактурата не е представена по делото. Препис от
обединената фактура е представен в заповедното производство .Във фактурата е посочено, че
задължението по фактурата следва да се погаси до 16. 12. 2020г. На фактурата няма отбелязване
от кредитора за това ,че по тази фактура е извършено плащане от клиента на падежа на вземането
,нито пък след настъпване на падежа.
3. По възражението за това ,че договорите не са прекратени едностранно от кредитора .
Възражението е неоснователно .
2
В исковата молба ищеца твърди,че договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг са
прекратени едностранно от мобилния оператор, поради неплащане от страна на клиента. Посочено
е ,че договорите са прекратени на основание чл. 11 ал. 1 и чл.19б от Общите условия на оператора
.
Възражението , което са прави от пълномощника на длъжника е за това ,че договорите не са
прекратени валидно от кредитора . Твърди се ,че прекратяването следва да се извърши с
писмено предизвестие от кредитора , като се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение.
Такова предизвестие не е изпращано от кредитора до длъжника.
Възражението е неоснователно , тъй като ответната страна не прави разлика между прекратяване
на договорите по чл. 20а ал. 2 от ЗЗД и разваляне на договорите по чл. 87 от ЗЗД.
Прекратяването на договорите става с едностранно волеизявление на кредитора до длъжника.
Прекратяването има действие за в бъдеще, за разлика от разваляне на договора, което има обратно
действие( от момента на сключване на договора - чл. 88 ал. 1 от ЗЗД). Договорът се счита за прекратен от
момента на получаване на волеизявлението на кредитора за неговото прекратяване. При
прекратяване на договора кредитора не е длъжен да дава на длъжника подходящ срок за
изпълнение , след което ще счита договора за прекратен. Това изискване важи при разваляне на
договора( чл. 87 ал. 1 от ЗЗД).Достатъчно е волеизявлението на кредитора за прекратяване на договора
да е достигнало до длъжника.
В исковата молба кредитора изрично е посочил,че договорите едностранно са прекратени от него
поради неизпълнението на длъжника,а не развалени по реда на чл. 87 от ЗЗД. ( стр. 2 т. 2 на исковата
молба). В отговора на въззивната жалба ( стр. 4 от отговора на въззивната жалба ) кредитора е уточнил ,че
волеизявлението за прекратяване на договорите е направено от кредитора с връчване на длъжника
на препис от исковата молба ,ведно с приложенията към нея.
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция , на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се
потвърди , като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал 1 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 480 лв.
, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127/ 31.01.2024г. на районен съд Пазарджик, постановено по гр. д.
№ 3529/ 2022г., по описа на същия съд, в обжалваните части .
ОСЪЖДА В. Г. Д. от гр. Пазарджик , ул. „Васил Априлов „ № 3 , ЕГН ********** , да заплати в
полза на търговското дружество „Йетел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. София,ж.к. „Младост 4 „, “Бизнес парк София „,сграда № 6, сумата
480 лв. , представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
3


На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4