Определение по дело №2979/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4506
Дата: 4 януари 2022 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20213100502979
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4506
гр. Варна, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502979 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 39059/22.10.2021г. от В. ВЛ. Д. ИВ., ЕГН
**********, адрес Варна, ул. „К.“ 16, чрез адв. Р.Д., срещу определение № 6166 от
11.10.2021г. на ВРС, ХІV-ти състав, постановено по гр.д. № 14671/2021г. по описа на ВРС, с
което е допуснато обезпечение на предявения от СТ. В. П., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ул. „К.“ № 16, срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД,
предявен като частичен за сумата от 5000 от задължение в размер на 12000 лева.
Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното
определение и отправя искане за неговата отмяна. Счита, че предявеният иск не е подкрепен
с убедителни писмени доказателства, а определената гаранция е смешно ниска и
недостатъчна да обезвъзмезди евентуалните вреди, които ще претърпи от неизпълнението на
предварителния договор за продажба на възбранения недвижим имот. Сочи, че е поискал от
съда да замени допуснатата обезпечителна мярка със залог в пари. Известно му е, че
насрещната страна е обжалвала определението за замяна на мярката, което обуславя
интереса му да обжалва определението за допускане на обезпечението.
В предоставения срок по чл. 396, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала
отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 14671/2021г. по описа на ВРС е образувано по искова
молба от СТ. В. П. срещу ВЛ. Д. ИВ., с която е предявен иск с правно основание чл. 240 от
1
ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща част от общо задължение в размер
на 12000 лева, представляващо стойността на дадена по неформален договор за заем от
м.октомври 2018г. Към исковата молба не са представени писмени доказателства във връзка
с предмета на спора, поискано е събирането на гласни доказателства и възможност за
представяне на допълнителни доказателства.
За да се произнесе по молбата за допускане на исканото обезпечение, съдът следва да
прецени доколко предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Необходимо е също
така да е налице обезпечителна нужда, с оглед на която да бъде наложена исканата
обезпечителна мярка. Съобразно константната практика на ВКС, за нуждите на
обезпечителното производството вероятната основателност на иска се определя въз основа
на представените доказателства, като при липса на убедителни доказателства, съдът може да
определи гаранция. В конкретния случай, предвид изложените фактически твърдения и
фазата, на която се намира производството, предявеният иск следва да се приеме за
допустим, а при установяване на релевираните в исковата молба твърдения – и за вероятно
основателен. Претендираното вземане е парично, поради което обезпечителната нужда на
ищеца се предполага. Поисканата обезпечителна мярка се преценява от настоящия състав за
подходяща и адекватна на търсената защита. Действително, към исковата молба не са
представени доказателства и именно поради това обезпечението е допуснато в хипотезата на
чл.391, ал.1, т.2 от ЗЗД – след представяне на определена от съда парична гаранция. Що се
касае за евентуалните вреди, които жалбоподателят може да претърпи от неоснователно
наложената обезпечителна мярка при евентуално неоснователност на иска, то същите са
гарантирани с внесената от молителката гаранция. Последната е определена в обичайния за
подобни казуси размер – 10% от търсената сума.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд




ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6166 от 11.10.2021г. на ВРС, ХІV-ти състав,
постановено по гр.д. № 14671/2021г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на
предявения от СТ. В. П., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „К.“ № 16, срещу В. ВЛ. Д.
ИВ., ЕГН **********, адрес Варна, ул. „К.“ 16, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД,
предявен като частичен за сумата от 5000 от задължение в размер на 12000 лева.
2

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3