РЕШЕНИЕ
№ 1708
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110216616 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. А. /*********/, гражданин на Република
Турция, роден на ********** г, притежаващ паспорт № ****, чрез адв. С. С. и
адв. Д. Т., вписани в САК, с адрес: гр. София, ***********“, ул.
„***************. Същата е подадена срещу Наказателно постановление №
*************** г./НП/, издадено от полицейски инспектор в ОПП – СДВР, с
което на А. А. са наложени следните административни наказания:
1.на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 /сто/ лева;
2.на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 /двеста/
лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Във въззивната жалба А. А. е изложил съображения, че наказателното
постановление е съставено в нарушение на материалния и на процесуалния
закон. В подкрепа на това твърдение е посочено, че АУАН не е бил съставен и
връчен на жалбоподателя, в НП е била посочена грешна правна квалификация,
неправилно е била описана фактическата обстановка при извършване на
нарушението, не са били налице достатъчно данни за извършено нарушение
1
по чл. 103 от ЗДвП. Твърди се още, че мястото на нарушението било неясно и
неправилно посочено, липсвали са данни в НП при каква форма на вината е
било извършено нарушението, имената на жалбоподателя не били изписани
вярно в НП. В жалбата е посочено също така, че А. А. не владеел български
език и не му е бил осигурен преводач, както и че органът, който е съставил
НП, не е съобразил, че се касае за маловажен случай. Въз основа на това
жалбоподателят счита, че са налице съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, поради което моли същото да бъде отменено изцяло в
частта с наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. В
случай че съдът намери, че не са налице за отмяната на НП, моли същото да
бъде изменено, като на жалбоподателя бъде наложено наказание в минимален
размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил,
представляван е от адв. С. и адв. Т.. В допълнение към подадената жалба
пледират в хода на съдебните прения за отмяна на наказателното
постановление, като излагат доводи за нарушение при издаването на АУАН,
посочването на два отделни часа, което води до неяснота кога е било
извършено деянието, оспорва се компетентността на наказващия орган и
актосъставителя. Претендират разноски по делото.
В писмено становище от ************ г. административно-наказващият
орган е изложил съображения, че издадените АУАН и НП са правилни и
законосъобразни, издадени съгласно изискванията на ЗАНН, поради което
обжалваното НП следвало да бъде потвърдено. В проведеното по делото
съдебно заседание административно-наказващият орган, редовно призован, не
се е явил и не е бил представляван.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, запозна се с доводите и възраженията на страните, и със
събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На жалбоподателя А. А. бил съставен АУАН серия GA №
***************г., от мл. автоконтрольор Н. Б., в присъствието на свидетели,
посочени като очевидци П. Х. П. и **************. Актът бил подписан от
тях, от актосъставителя и от нарушителя. Последният не е направил
2
възражения при издаването на акта.
Въз основа на горепосочения АУАН е било издадено обжалваното
наказателно постановление № 24-4332-024730/18.10.2024 г. от инж.
**********, полицейски инспектор в ********* на основание чл. 52, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН. С него на жалб. А. А. били наложени следните
административни наказания: на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 100,00 /сто/ лева за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП; и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 /двеста/
лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя в деня на
издаването му 18.10.2024 г. По делото е приложена квитанция от 18.10.2024г.,
от която се установява заплащане на 240 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: писмени
доказателства: Заповед № ********* г. на Министъра на вътрешните работи,
Заповед № * г. на Директора на******** Столична дирекция на вътрешните
работи, Заповед № **********г. на Директора на Столична дирекция на
вътрешните работи, АУАН серия GA № ************г., издаден от мл.
автоконтрольор Н. Б., ОПП – СДВР, Наказателно постановление №
************** г., издадено от *********, полицейски инспектор, ОПП –
СДВР, Квитанция от ********* г. за заплатена глоба, издадена на А. А.
(**********) от ОДМВР – СДВР, гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Н. Г. Б., П. Х. П. и ***************
От писмените доказателства, представляващи Заповеди, издадени от
министъра на вътрешните работи и от директора на СДВР, е видно, че и
АУАН, и НП са издадени от компетентни за това органи, каквито са
изискванията на ЗАНН. Посочените заповеди представляват официални
документи, издадени от компетентен държавен орган в това му качество, по
определените в закона ред и форма. Поради това, съдът не се съмнява в
автентичността и достоверността им, и дава вяра на отразените в тях
обстоятелства, поради и което възраженията в тази насока са неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
3
правни изводи:
Жалбата е подадена от правнолегитимирано лице, а именно – адресата
на наказателното постановление и санкционирано лице. Доколкото НП е било
връчено на жалбоподателя на ******* г., а жалбата е била входирана на
********* г., същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
връчването на НП, като е частично основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай обаче съдът констатира, че е допуснал нарушение
на процесуалните правила при провеждане на съдебното производство, които
обаче не са засегнали съществено правата на жалбоподателя, и които не
ограничават същите по следните съображения:
Съгласно чл. 79б ал. 1 от ЗАНН в случай че нарушителят не желае да
обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба,
може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон
предвижда намален размер на глобата. Ал. 2 урежда и последиците от
извършеното плащане в посочения срок, а именно, че наказателното
постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на
плащането, като ако е обжалвано, производството по разглеждане на жалбата в
тази част се прекратява. Съгласно ал. 3 на същия член когато с наказателното
постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред
с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване
само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с
веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и
4
присъденото обезщетение по реда на чл. 63б ЗАНН.
Съгласно чл. 63б, ал. 1, т. 2 от ЗАНН "Районният съд може да проведе
съкратено съдебно производство в случаите по чл. 79б, ал. 3", тоест когато
наред с административно наказание глоба на жалбоподателя е наложено и
кумулативно наказание, в 14-дневен срок от връчване на НП нарушителят е
заплатил 80% от размера на наложената глоба. В тези случаи съдът с
определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление,
като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.
В процесния случай по делото е установено, че на 18.10.2024 г. при
получаване на препис от НП на същата дата, жалбоподателят е заплатил 80%
от размера на наложените му глоби за двете нарушения, поради което
наказателното постановление в тази му част /относно наложените глоби/ е
влязло в сила, като жалбоподателят изрично е посочил, че желае да обжалване
НП само в частта, относно наложеното му кумулативно наказание "лишаване
от право да управлява МПС". Следователно и доколкото са били налице
предпоставките на чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН съдът е следвало да проведе
съкратено съдебно производство, което обаче не е сторил, а е провел
същинско съдебно следствие, като в хода на съдебните прения
защитниците са пледирали за отмяна на наказателното постановление
изцяло, но не намира, че в случая това се явява съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.
С оглед горното съдът намира, че законодателят по императивен начин е
ограничил правомощията на ръководно-решаващия орган в съдебната фаза на
процеса единствено по отношение на преценката, касателно размера на
кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да управлява
МПС", който извод произтича от изричната разпоредба на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН.
След заплащането на наложените административни наказания "глоба" за
двете нарушения на 18.10.2024 г. от страна на жалбоподателя процесното
наказателно постановление е влязло в сила на същата дата в обсъдената част,
поради което е процесуално недопустимо да се пререшава въпросът относно
неговата правилност, както и да се проверява наличието на евентуално
5
допуснати процесуални нарушения в преходната фаза на
административнонаказателното производство. Това от своя страна сочи, че
основателността на оплакванията в жалбата и изложените доводи в съдебните
прения касателно цялостното НП от страна на защитата не следва да се
обсъждат от съда.
В контекста на изложеното, на основание чл. 79б, ал. 2, изр. 1 ЗАНН,
настоящият съдебен състав приема, че вменените административни
нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП и тяхното авторство са доказани по
категоричен и безспорен начин, имайки предвид, че атакуваният санкционен
акт е придобил юридически стабилитет, досежно процесните обстоятелства.
По отношение на кумулативно наложеното административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушението по чл. 103 от ЗДВП този съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство" е за срок от 1 до 6 месеца, и в случая може да бъде предмет на
съдебен контрол, като са налице основания за редуциране на размера на
наказанието "лишаване от право да управлява МПС".
Съдът намери, че жалбоподателят е млад човек, няма данни за други
нарушения по ЗДвП, не са представени доказателства в тази насока от
наказващия орган, установява се и, че жалбоподателят е съдействал при
извършената му проверка, както и че причината да не спре непосредствено
след подадения сигнал е интензивното движение по булеварда, като съдът
намира, че лишаване от право да управлява в срок от един месец би изпълнило
целите на наказанието, както и би респектирало жалбоподателя към
въздържане от нарушения на правилата за движение в страната.
Ето защо, оспореното наказателно постановление следва да бъде
изменено в обсъдената част.
Съдът намира за необходимо да даде отговор на защитата по отношение
на наведеното от тях ограничаване правото на защита на жалбоподателя при
съставянето на АУАН и издаване на НП, а именно, че не са били разяснени на
жалбоподателя на разбираем за него език. Действително при извършената
проверка спрямо жалбоподателя не е присъствал надлежно назначен преводач,
който да извърши превод от български на турски език и обратно, но от друга
6
страна при изслушването на свидетелите се установява, че на място е
присъствал ********* /осигурен и в съдебно заседание/ за преводач при
изслушване на свидетеля *********/, който е разяснил обстоятелствата въз
основа на които е съставен акт за установяване на административно
нарушение, жалбоподателят след получаване на издаденото НП е заплатил
превилегирования размер на глобите, което безспорно навежда на извода, че
същият е разбрал за какво му е бил съставен АУАН, както и за какво е бил
санкциониран, поради и което съдът намира, че правото на защита на
жалбоподателя в случая не е било ограничено до степен да не може да разбере
какво нарушение е извършил, респективно да организира защитата си. Между
впрочем и в приложеното пълномощно по делото, с което жалбоподателят е
упълномощил адв. С. и адв. Т., и което е на български език също липсва
отразяване при упълномощаването да е присъствал преводач, който да е
извършил превод на същото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид изхода на делото, съдът следва да присъди разноски в полза на
наказващия орган. на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, като жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на наказващия орган юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ/, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Предвид обстоятелството, че съдът единствено намалява размера на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то
жалбоподателят следва да заплати и направените от съда разноски за
свидетел.
Така мотивиран на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ********** г., издадено от
полицейски инспектор към ОПП – СДВР, в частта, в която на жалбоподателя
А. С. А. на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП е било наложено
7
наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 /шест/
месеца, като НАЛАГА наказание „лишаване от право на управление на МПС“
за срок от 1 /един/ месец.
В останалата му част НП е влязло в законна сила на 18.10.2024г.
ОСЪЖДА А. С. А. /********/,, гражданин на РТурция, роден на
**********г., с документ за самоличност паспорт №********* да заплати
сумата в размер на 1000,00 /хиляда/ лева на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, платими по сметка на СРС, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
ОСЪЖДА А. С. А. /***********/, гражданин на РТурция, роден на
**********г., с документ за самоличност паспорт № *********** да заплати
сумата в размер на 29,11 /двадесет и девет лева и единадесет стотинки/ на
Софийски районен съд, платими по сметка на съда, представляваща пътни
разноски за свидетел.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-град в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8