№ 383
гр. Перник, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720106159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. Т. Н., срещу И. А. В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1848.43 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 50, находящ се в гр.
Перник, ул. *****, от които главница в размер на 1644.57 лева за периода от
28.08.2019 г. до 24.12.2021 г. вкл, и 203.86 лева – обезщетение за забава за
периода от 12.12.2019 г. до 16.06.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5326/2022 г. на РС Перник – 06.10.2022 г. до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с
абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите
били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.
1
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на
формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано
количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била
създадена отделна партида – абонатен № 1140622 в счетоводните регистри на
доставчика с титуляр –ответника.
Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано
отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/
съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В
сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от
него суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Претендират се разноски. Иска се извършването на съдебно-икономическа
експертиза.
Представени са извлечения от сметка, Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД
гр. Перник, заповед № 748/11.04.2016 г., договор за наем и анекс към него,
фактури, карнети и справки за консумация.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който ответницата лично заявява, че е
съгласна с процесните суми. В тази връзка ответницата посочва, че иска да
сключи спогодба с ищцовото дружество.
В съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г. ищецът, редовно
призован, изпраща представител адв. У., който изразява становище за
уважаване на исковете.
Ответницата, редовно призована се явява лично. Изразява становище за
отхвърляне на иска за обезщетение за забава изцяло евентуално частично.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3120/07.10.2022 г.
по ч.гр.д. № 5326/2022 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор – „ВиК“ ООД гр. Перник като липсва спор,
че същите са публикувани в един централен и в един местен ежедневник като
са валидни и действащи през процесния период.
По делото е представена и заповед № 748/11.04.2016 г. на кмета на
Община Перник, от която е видно, че в жилище общинска собственост с
адрес: гр. Перник, ул. *****, **** е настанена ответницата И. А. В. заедно със
семейството си /две сестри/. Настаняването е за срок до 10 години като с
настаненото лице следва да се сключи нарочен договор за наем.
2
От договор за наем № 16Ж31140/25.04.2016 г. е видно, че същият е
сключен с ответницата И. А. В. като наемател за срок от три години, считано
от 01.05.2016 г. Договорът е сключен въз основа на настанителната заповед и
касае имот с адрес: гр. Перник, ул. *****, ****. Съгласно т. 5.4 от същия при
подписването му наемателят представя документи за открити на негово име
партиди за консумативни разноски.
По делото е представен и анекс № 1 от 10.04.2019 г. към договора за
наем, от който се установява, че срокът на последния е удължен с пет години,
влиза в сила на 01.05.2019 г. и следва да е действащ до 30.04.2024 г.
Както договорът така и анексът към него са подписани от ответницата,
като подписът на същата не е оспорен.
От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за
процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне на
ВиК услуги – главница в размер на 1644.57 лева за периода от 28.08.2019 г. до
24.12.2021 г. вкл и 203.86 лева – обезщетение за забава за периода от
12.12.2019 г. до 16.06.2022 г., като същите не са заплатени. Титуляр на
партида с абонатен № 1140622 съгласно извлечението е именно ответницата
И. А. В..
По делото са представени карнетни картони за абонатен № 1140622, като
в същите не са налице подписи в поле „клиент” срещу отразените показания.
Видно е обаче, че отчитане е извършвано редовно. На последно място по
делото са представени и фактури за процесния период, от които се
установява, че такива са изготвяни редовно за клиент И. А. В.. Във фактурите
са отразени имената на инкасатора, показателите на уреда и сумите за всеки
отчетен период.
От извършена справка в Национална база данни „Население“ се
установява, че ответницата И. А. В. е с постоянен и настоящ адрес: гр.
Перник, ул. *****, **** от 2002 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на
ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 3120/07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 5326/2022 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като
същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да
установи, че между него и ответницата е била налице облигационна връзка за
3
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност в
процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. Новите потребители приемат общите условия
със сключването на предварителен писмен договор за присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи. В това отношение,
облигационната връзка между водоснабдителното дружество и потребителя в
настоящия случай е възникнала по силата на сключения помежду им договор,
от който момент е възниквало и качеството потребител.
Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като съгласно
тази разпоредба потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно
титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на жилище и
нежилищен имот в сграда – етажна собственост.
В настоящия случай от представените по делото документи / общи
условия на ищцовото дружество, извлечение от сметка, договор за наем №
16Ж31140/25.04.2016 г. и анекс към него и заповед № 748/11.04.2016 г. на
кмета на Община Перник/ се установява, че ответницата е потребител на ВиК
услуги за процесния имот – в гр. Перник, ул. *****, **** – за целия процесен
период /предвид продължаване на действието на наемния договор с анекс № 1
към него/.
Действително ответницата не е собственик или вещно правен ползвател
на имота – а единствено негов наемател т.е. ползва водоснабденото жилище
на облигационно основание по силата на договор за наем. Налице са обаче
данни, че ответницата е депозирала молба за откриване на партида за
заплащане на ВиК услуги за процесния имот – съгласно задължението си по
т.5.4. от представения договор за наем – доколкото именно ответницата се
води титуляр на партидата при ищцото дружество. Посочената молба /макар
да не се представя по делото/ съставлява предложение за сключване на
договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на
партидата и извършването на доставка на ВиК услуги ищцовото дружество е
изпълнило своите задължения по договора за доставка на ВиК услуги.
Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между
страните по делото е възникнала много преди исковия период и няма
4
доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана. Напротив
предвид обстоятелството, че ответницата не оспорва потреблението на ВиК
услуги, а дори излага искане за постигане спогодба, то следва извод, че
същата не оспорва да е потребител на ВиК услуги за имота през процесния
период.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между
ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно отношение за
предоставяне на ВиК услуги до имот – находящ се в гр. Перник, ул. *****,
**** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, като
ответницата следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
Само за пълнота следва да се отбележи и че действително в имота са
настанени още две лица, извън ответницата /двете й сестри/. Последната
обаче е сключила договор за доставка на вода като единствен потребител за
целия имот, като партидата се води на нейно име. Поради това и в
отношенията с ищцовото дружество ответницата е единствен потребител за
ВиК услуги за имота и като такава отговоря за задълженията за заплащане на
тези услуги изцяло / в съответствие с горните изводи е и трайната съдебна
практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа
на Пернишкия ОС/.
Доколкото стойността на ВиК услугите за процесния период се
установява от документа „извлечение от сметка“ и липсва оспорване на
сумите с изключение на наведеното възражение срещу обезщетението за
забава, то съдът достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил
стойността на доставените ВиК услуги за имота. В този смисъл и същата е
както следва: главница в размер на 1644.57 лева за периода от 28.08.2019 г. до
24.12.2021 г. вкл, и 203.86 лева – обезщетение за забава за периода от
12.12.2019 г. до 16.06.2022 г.
По делото не е наведено възражение за погасителна давност спрямо
претендираните вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият
давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5326/2022 г. на ПРС е
подадено на 06.10.2022 г. и предвид релевантните правила в общите условия
на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК
услуги /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е неоснователно
– доколкото началната дата на процесния период е 28.08.2019 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия
ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата.
Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия месец
5
става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване на
фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че
дължимите за процесния имот обезщетения за забава действително възлизат
на 203.86 лева.
По възражението на ответницата досежно приложението на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците по отношение на претендираното обезщетение за забава, съдът
намира, че същото, противно на доводите на ищеца, не е преклудирано.
Възражението обаче се явява неоснователно, доколкото след извършена
проверка с помощта на онлайн лихвен калкулатор по отношение на
обезщетението за забава, претендирано върху главниците от първите седем
фактури по извлечението от сметка, се установи, че сумите за обезщетение за
забава /лихви/ са съобразени с посочения закон. Това е така, доколкото във
визирания в този закон период от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. лихви върху
просрочените първи седем фактури не са начислявани. Останалите фактури
са издадени след 14.05.2020 г., поради което към тях посоченият закон няма
отношение.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани в пълен размер, поради което и следва
да бъдат присъдени изцяло
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 5326/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство заявителят претендира разноски в размер на общо
397 лева, от които 37 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС. С оглед изхода на делото сумата от общо 397 лева
следва да бъде присъдена изцяло.
Ответницата длъжник не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 6159/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 660.61 лева, от които 78.80 лева държавна такса и 581.81 лева
– адвокатско възнаграждение с ДДС. Видно от представените по делото
платежни документи и договор за правна защита и съдействие
6
претендираните разноски са действително извършени. Дължимата държавна
такса по делото обаче възлиза на 37 лева или 2 % от цената на иска предвид
наличието на заповедно производство. Поради това и на дружеството следва
да бъде присъдена сумата от общо 618.81 лева разноски по делото.
Разноските по делото за адвокат на дружеството не са прекомерни
предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и интереса по делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. А. В., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. *****, ****, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 1848.43 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода за имот – апартамент № 50, находящ се в гр. Перник, ул.
*****, от които главница в размер на 1644.57 лева за периода от 28.08.2019 г.
до 24.12.2021 г. вкл, и 203.86 лева – обезщетение за забава за периода от
12.12.2019 г. до 16.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 5326/2022 г. на РС Перник – 06.10.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5326/2022 г. по описа на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА И. А. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Перник, ул. *****,
**** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 397 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5326/2022 г. по описа
на Пернишкия РС /като адвокатският хонорар възлиза на 360 лева от тази
сума и с включен ДДС/ и сумата от общо 618.81 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 6159/2022 г. на
Пернишкия РС /като адвокатският хонорар възлиза на 581.81 лева от тази
сума и с включен ДДС/ предвид изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 5326 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7