Решение по дело №1015/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 602

 

гр. Пловдив, 02.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  02.05.2018г., в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                                               ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 1015 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

 

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 12890/27.04.2018г /регистратура ПОС/ от Т.Н.К. – длъжник по изп. д. № 1229/2015г по описа на ЧСИ Минка Станчева  Цойкова рег. № 822, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване на изпълнението върху единственото жилище на длъжника: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.526.225.1.72 по КК на гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че обект на насрочената публична продан е единственото жилище на длъжника К., което е било ипотекирано в полза на взискателя, като се описва тежкото й семейно и финансово положение, принуждаващо я да остане в имота. Моли да й се даде възможност да остане в жилището като пожизнен ползвател дори срещу евентуално заплащане на приемлив наем на новия собственик.

Ответната страна по жалбата Лайт Кредит ООД, /взискател в изпълнителното производство/, не изразява становище.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/ срещу насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

                  Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на ипотекиран имот – предмет на насрочената публична продан, а не се оплаква от отделни действия на ЧСИ, тя е допустима в цялост, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вещта и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

         В случая спор по фактите няма, като по делото категорично се установява, че предмет на публичната продан е единственото жилище на длъжника за удовлетворяване на парично вземане на взискателя, обезпечено с договорна ипотека върху същия имот, учредена вкл. от длъжника – жалбоподател и незаличена до момента.

                 Съгласно чл. 445, ал. 1 ГПК несеквестируемостта отпада, ако длъжникът е учредил ипотека върху имота и ипотекарният кредитор е взискател по изпълнителното дело, както е в случая.

       Поради това жалбоподателят – въпреки тежката житейска ситуация, в която се намира, не може да се ползва от забраната на чл. 444 ГПК за насочване на изпълнението върху единственото му жилище, като съдебният изпълнител и съдът са длъжни да спазват закона.

    Доколкото в полза на длъжника не е било учредено пожизнено право на ползване на имота, подобно вещно право не би могло да бъде вписано в постановлението за възлагане на имота, респ. да бъде противопоставимо на бъдещия купувач.

     Нито съдебният изпълнител, нито настоящият съд, имат правомощия да се намесват в отношенията между жалбоподателя – длъжник и бъдещия собственик на имота, като евентуално наемно правоотношение между тях би могло да възникне само по взаимно съгласие на страните по договора при спазване принципите на договорната свобода, без възможност за намеса от страна на други органи и институции.

Ето защо жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

Ответникът по жалбата не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12890/27.04.2018г /регистратура ПОС/ от Т.Н.К. – длъжник по изп. д. № 1229/2015г по описа на ЧСИ Минка Станчева  Цойкова рег. № 822, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване на изпълнението върху единственото жилище на длъжника: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.526.225.1.72 по КК на гр. Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                              

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: