Р
Е Ш Е
Н И Е №261178
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
13.04.2021г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13173 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба, с вх. № ***/ ***г. от ищецът „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД е предявен иск срещу ответника С.П.А..
Правната квалификация на иска е чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на *****г. между ответника С.П.А. и ищеца „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД е сключен договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ****** за срок от 24 месеца по тарифен план Telenor Home 7.99 със стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лева с ДДС на месец. Ответникът А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 184,34 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.11.2016г.
Твърди се, че на *****г. между С.П.А. и „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок 24 месеца по план Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути, стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева на месец и 29,04 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответникът А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 51.78 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.09.2016г. – 19.11.2016г.
Твърди се, че на ******г. между С.П.А. и „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД, по повод горепосочения договор с предпочетен номер ****** мобилният оператор от една страна като лизингодател сключва договор със С.П.А. от друга страна като лизингополучател, като лизингодателя предоставя за временно и възмезно ползване устройство Alcatel pop 4 Silver с обща лизингова цена в размер на 69 лева чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3 лева. По договора за лизинг ответника дължал сума в общ размер на 66 лева, формирана от лизингови вноски за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.07.2017г., а именно:
- 3,00 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.10.2016г., начислена във фактура № ****/****г.
- 3,00 лева- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 20.10.2016г. до 19.11.2016г., начислена във фактура № *****/*****г.
- 60,00 лева – сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период от 20.12.2016г. до 19.01.2017г., начислени във фактура № ****/******г.
Заявяват, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
- фактура № ****/****г. за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.10.2016г., със срок за плащане – 04.11.2016г. издадена за сумата от 214,19 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използваните услуги и лизингова вноска. Като дължимите суми са както следва: 29,79 абонаментна такса и използваните услуги за предпочетен номер ****; 3,00 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ****; 181,40 лева – абонаментна такса и използваните услуги за предпочетен номер ******.
От същата фактура се претендира сумата от 209,14 лева, поради извършено частично плащане в размер на 5,05 лева, което погасило задължението за абонаментна такса и използваните услуги за предпочетен номер *****.
- фактура № ***/*****г. за отчетен период от 20.10.2016г. до 19.11.2016г., със срок за плащане 05.12.2016г., издадена за сумата от 32,98 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и лизингова вноска. Дължимите суми били, както следва: 21,99 лева абонаментна вноска за предпочетен номер *****; 3,00 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ****; 7,99 лева абонаментна такса за предпочетен номер + *******.
- фактура №****/****г. за отчетен период от 20.12.2016г. до 19.01.2017г., със срок за плащане 04.02.2017г., издадена за сумата от 757,20 лева, представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Дължимите суми били: 697,20 лева – неустойка за предпочетени номера ***** и *****; 60 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ****.
Ищецът претендира сумата от 60 лева, представляваща начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер ****.
Ищецът „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд- Пловдив срещу С.П.А., като е образувано частно гражданско дело № 1628/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, в което се претендират следните суми: 302.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г., до пълното й изплащане; сумата от 25 лева - платена държавна такса и 360 лева адвокатски хонорар. Издадена е заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.
От съда се иска да признае за установено, че ответника С.А. дължи сумата от 302,12 лева, които представляват неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ****; неплатени месечни абонаментни такси и използваните услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по настоящето и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № ***/****г. от ответника С.П.А., чрез особен представител адвокат Г.К..
В отговора на исковата молба се оспорва изцяло исковата претенция и по основание и по размер. Счита същите за неоснователни и недоказани. Моли съда да ги отхвърли.
Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и представляваното от особения представител лице.
Заявява, че ответника С.А. не е сключвала с „ТЕЛЕНОР България“ ЕАД договор за фиксирани услуги, договор за мобилни услуги и договор за лизинг и трите с дата ****г.
Оспорва се ищеца да е предоставил услуги по гореописаните договори, както и да е предоставил за временно и възмездно ползване устройство ALCATEL POP 4 SILVER, поради което представляваното лице не следва да дължи претендираните суми.
Оспорва се истинността на следните документи: договор за фиксирани услуги, договор за мобилни услуги и договор за лизинг и трите от ****г. и фактури № ***/****г.; № ****/****г.; № ****/*****г.
Излага съображения, че ако все пак се установи облигационна връзка между страните по делото, на основание чл. 147А ЗЗП предоставените по делото Общи условия и договори за мобилни и фиксирани услуги не обвързват ответника.
Оспорва се да са били представени и ответника да се е съгласил да сключи и трите договора, точно с тези клаузи, съдържащи се в общите условия, ведно с декларации- съгласие, подписани от потребителя.
Наред с горното се твърди, че ищеца като лизингодател неправомерно е начислил накуп 20 бр. лизингови вноски, поради липсата на предпоставките посочени в чл. 12 от ОУ, а именно: реален договор, преди изтичането на уговорения краен срок, на основание виновно неизпълнение от страна на С.А. на задължение за плащане на вноски с настъпил падеж.
От съда се иска да отхвърли изцяло предявените искова като неоснователни и недоказани.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните и на основание чл. 12 ГПК като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
По делото са приобщени договор за фиксирани услуги
с предпочетен номер ***/***г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***/***г.,
договор за лизинг с предпочетен номер **** и Общи усливия към него всичките
договори са сключени с ответницата, последната е приела Общите условия към тях,
което е декларирала писмено.
Ищецът начислил дължими суми по фактури от ***г, ***г.
и ***г.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза с вещо лице Ст.М., което съдът кредитира като
компетентно и професионално изготвено и от което се установява, че по
процесните сключени договори за номер **** и за номер **** е генериран трафик
/дата, час, мин. сек, времетраене, клета, вид на предоставена далекосъобщителна
услуга, протокол по който е предоставена далекосъобщителната услуга, търговска
стойност на сесията в лева, която информация вещото лице е онагледило в
Приложение № 1, № 2 и № 2към заключението си.
Следователно, отхвърля се възражението на
ответника чрез особения представител, че ищецът не е изпълнявал задълженията си
по договора за мобилни услуги и договора за фиксирани услуги тъй като е
доказано по делото, че фактически ответникът е имал достъп до
далекосъобщителната му мрежа и я е ползвал.
Установено е по делото, че по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **** с план Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути, стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лева на месец и 29,04 % Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца ответник А. не е изпълнявал задълженията си като дължи сумата от 51.78 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 20.09.2016г. – 19.11.2016г. за което обстоятелство е издадена съответна факктура. Ето защо претенцията в тази си част се явява основателна, не се ангажират доказателства за заплащането на сумата или не се констатират други правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Ищецът е предоставил на ответницата мобилено устройство - Alcatel pop 4 Silver с обща лизингова цена в размер на 69 лева чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3 лева. По договора за лизинг ответника се установява и доказва, че дължи сума в общ размер на 66 лева, формирана от лизингови вноски за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.07.2017г., а именно:
- 3,00 лева – лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.10.2016г., начислена във фактура № **********/20.10.2016г.
- 3,00 лева- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 20.10.2016г. до 19.11.2016г., начислена във фактура № ****/*****г.
- 60,00 лева – сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период от 20.12.2016г. до 19.01.2017г., начислени във фактура № ****/****г.
Сключеният договор за лизинг е оформен като протокол за предаване на лизинговата вещ, което безспорно се доказва, че е осъществено от съдържанието на този договор.
За тези задължения ищецът е издал фактура № ***/****г. за отчетен период от 20.09.2016г. до 19.10.2016г., със срок за плащане – 04.11.2016г. издадена за сумата от 214,19 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използваните услуги и лизингова вноска. Като дължимите суми са както следва: 29,79 абонаментна такса и използваните услуги за предпочетен номер *****; 3,00 лева – лизингова вноска за предпочетен номер *****; 181,40 лева – абонаментна такса и използваните услуги за предпочетен номер ******.
С оглед забавата в изплащане на задълженията ищецът правилно е осчетоводил сумата от 60 лева неплатени лизингови вноски за предпочетен номер ****. Законосъобрано операторът е направил изискуеми вземанията си за лизинговия апарат, тъй като е имало неплащане на абонаметни такси, което е довело до прекратяване на договорите за мобилни и фиксирани услуги, а с прекратяването им се дължат и изцяло остатъчните лизингови вноски
Ето защо предвид на гореизложеното ищецът е доказал по несъмнен начин основанието и размерът на претенциите си поради което и същите следва да бъдат уважени изцяло..
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в заповедното производство и в настоящата инстанция в размер на сумата от 1010 лева съгласно представения списък на л. 137 от делото.
Не се споделят възраженията на ответника, първо
доказано е че мобилните апарати са предоставени от ищеца, което обстоятелство е
удостоверено в самите договори, второ, начислени си правилно дължими остатъчни
суми по лизинга, и трето, законосъобрано операторът е направил изискуеми
вземанията си за лизинговите апарати, тъй като е имало неплащане на абонаметни
такси, което е довело до прекратяване на договорите за мобилни услуги, а с
прекратяването им се дължат и изцяло остатъчните лизингови вноски.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се
присъждат сторените от него разноски в размер на сумата от 380 лева, за което е
представен списък.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. ***.к. ** № **, ****, сграда № *** чрез адв. В.Н. сумите за които е била издадена заповед № ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1682/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: сумата от 302,12 лева, които представляват неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаментни такси и използваните услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА С.П.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. *** .к. ** № **, ****, сграда № ** чрез адв. В.Н. сумата от 1010 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
ЕН