Номер 18201.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502043 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:37 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно и своевременно
призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна М. Х. Т. , редовно и своевременно призованa, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20851/24.09.2020г., с която адв. З.И. като
процесуален представител на М. Х. Т. заявява, че поради служебна ангажираност моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Няма доказателствени искания.
Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 300 лева, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 24.09.2020г. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ докладва постъпило писмено становище с вх. № 20914/24.09.2020г., с което
юрисконсулт Б.Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна
заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа депозираната
въззивна жалба. Няма доказателствени искания. Представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20885/24.09.2020г., с която юрисконсулт
Б.Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР – Варна прави искане за
1
спиране на производството по делото поради наличието на преюдициален спор от значение
за правилното решаване на делото, както и поради наличието на тълкувателно дело във ВКС
по въпроси, имащи съществено значение за изхода и на настоящото дело.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631
от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави
без уважение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 631, ал. 1 от ГПК
искането на въззивника, обективирано в молба от 24.09.2020г. за спиране на производството
по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 2051 от 01.06.2020г. по гр.д. № 18614/2019г. по описа
на ВРС, 46-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
въззивникът е осъден да заплати на М. Х. Т. с ЕГН ********** сумата от 414.40
/четиристотин и четиринадесет лв. и четиридесет ст./ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 12.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също
доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат
да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
3
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално моли да се отмени решението частично за
периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба,
уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в размер съответно на 253.58 лв.
В отговор на жалбата от М. Х. Т. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4