РЕШЕНИЕ
Номер 124308.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100502177 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на К. О. П. от *** – ответник по молбата, чрез
процесуален представител адв.Иванова, срещу Решение №87/06.08.2020г., постановено
по гр.д.№306/20г. по описа на Районен съд Средец, с което е уважена молбата на Р. Д.
П. и в нейна полза са допуснати мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 5 ЗЗДН
въззивник е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено
му е да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти на
молителката, задължен е да посещава специализирана програма за извършители на
домашно насилие.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата да бъде
отхвърлена. Оспорват се изводите на съда за осъществени актове на домашно насилие,
като се излагат твърдения за фактите и същите се тълкуват, за да се обоснове извод, че
действията на въззивника не са съставляване разрушаване на надгробните плочи и
гробовете на родителите на молителката, а оразмеряване, с оглед поставяне на нови
такива.
В жалбата се извършва анализ на свидетелските показания на св.Н.Д., както и
на показанията на св.Х.А., за да се направи извод, че от тях не се установява акт, който
да бъде квалифициран като домашно насилие. От декларацията на молителката било
1
видно, че е налице неразбирателство и разногласия във връзка с извършени от
ответника подобрения в имота й, които не съставляват такова насилие.
Анализира се и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за която се твърди, че не
съдържа необходимите реквизити досежно време, място и конкретни действия, които
да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие; в тази връзка се оспорва
допустимостта и относимостта на представена в съдебно заседание втора декларация
по чл.9, ал.3 ЗЗДН с конкретизация. Излагат се подробни съображения.
Въззиваемата – ищец Р. Д. П. представя в срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН писмени
възражения. В тях се излагат съображения за потвърждаване на решението. Излагат се
подробни аргументи досежно доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН, като се оспорват оплакванията в жалбата на въззивника, касаещи декларацията,
представена от въззиваемата, установяваща извършен акт на домашно насилие. С
позоваване на свидетелските показания на свидетеля, посочен от молителката,
подробно се аргументира тезата за осъществено домашно насилие, в каквато насока се
споделят изводите на първоинстанционния съд. Анализират се оплакванията, изложени
във въззивната жалба, като се излагат съображения за тяхното оспорване.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е
налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което
същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Средец е образувано по молба на Р. Д. П. , с
правно основание чл.8, т.1, вр. чл.3, т.2 ЗЗДН, за защита от домашно насилие
извършено върху нея на 03.07.2020г. и 05.07.20г. В молбата като извършител на
домашно насилие е посочен К. О. П. – лице, с което молителят съжителства
съпружески.
В молбата за защита, молителката излага хронологията на съжителството на
страните, възникнало след запознанството им през 2012г. През време на съжителството
ответникът извършил за своя сметка ремонт на жилището на молителката, съсобствено
с брат й, находящо се в гр.Средец, поради което страните се договорили да му бъде
прехвърлено правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота.
Излагат се твърдения, че от 2019г. ответникът започнал да проявява подозрения
и необоснована ревност спрямо молителката, да рови из личните й вещи и мобилен
телефон, да настоява тя да признае връзката си с други мъже. Посочва се конкретно
събитие от 28.07.2019г., по отношение на което не е заявено искане за защита по реда
2
на ЗЗДН. След това събитие молителката се отказала от намерението да прехвърли
правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота на ответника. След този момент
молителката инициирала разговор за раздяла, а ответникът започнал да предявява
претенции да му бъдат заплатени вложените в ремонта на къщата средства, за което
представил сметка, написана на лист. В тази връзка последвали взаимоотношения по
искане, връщане, обратно предаване на посочената сметка, разговори за раздяла, молби
и увещания – така до началото на м.май 2020г. На 07.05.2020г. на поканата на
молителката ответникът да й върне ключовете от къщата в гр.Средец, последният
отказал, като заявил, че ще си тръгне, когато му върнат вложените средства – 103000
лева.
На 03.07.2020г., въпреки че го помолила да не прави нищо, с помощта на нает
работник ответникът свалил паметната плоча и оградата на гроба на родителите на
молителката, направил малък изкоп след което заминал за София, с намерението да
довърши започнатото, въпреки противопоставянето й. Поради това на 08.07.2020г.
молителката подала жалба в РПУ Средец, за да бъде уведомен ответника „повече да не
се чувства ангажиран“.
Молителката претендира спрямо ответника да бъдат наложени мерките за
незабавна защита. В подадената едновременно с молбата за защита декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, е посочено само, че спрямо молителката е бил извършен акт на домашно
насилие от К. О. П. , без да се излагат съображения в какво се изразява този акт.
С Разпореждане №791/09.07.20г., молбата е оставена без движение, с указания
за посочване на какъв конкретно акт на домашно насилие е извършен спрямо
личността на Праматарова от ответника Павлов по см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН, който да е
извършен в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
С допълнителна молба, депозирана на 10.07.2020г. са изложени твърдения, че в
проведените между страните разговори, ответникът многократно е отправял заплахи,
че подобренията, които е извършил в имота ще бъдат разрушени, преди да напусне, „а
теб, идея нямаш какво те чака“. Това разтревожило молителката и тя започнала да
изпитва страх. Освен това, опитите му да й внуши че е финансово зависима от него,
въпреки че получава добра заплата, също я притеснявали и изпитвала страх. В
допълнението се излагат допълнителни твърдения, касаещи съвместното съжителство
на страните, като поведението на ответника, според молителката довело до
отчуждаване на роднините и приятелите й.
С втора допълнителна молба от 10.07.20г. се заявява, че на 03.07.20г., против
волята на молителката ответникът разрушил гробовете на родителите й, находящи се в
гробищен парк гр.Средец, като свалил паметната плоча на гроба на баща й и махнал
3
оградата на гроба на майка й. На 05.07.20г., преди да отпътува за София, ответникът
отправил заплаха към молителката, че ще разруши части от дома й – входна врата,
портал, навес и вътре в къщата.
Ответникът К. О. П. представя писмен отговор на молбата за защита. С него я
оспорва и твърди, че са неверни изложените твърдения. Излага хронология на
събитията около вземане на решение от страните – обсъждане, одобряване, поръчване
и поставяне на паметници на гробовете на родителите на молителката и на ответника,
започнала 5 месеца преди 03.07.20г. На последната дата ответникът и нает от него
работник оразмерили и изкопали основите на фундамента, предвид изискванията на
монтажниците, а не е разрушил гробовете, както твърди молителката.
Оспорва се твърдението за заплахи, извършени от него на 05.07.20г. На тази
дата страните по делото посрещнали поканени гости на молителката, като след
гостуването им ответникът веднага заминал за София. В този ден изобщо не били
обсъждани подобренията, извършени в имота. Тези въпроси страните предварително
обсъдили по повод решението им да се разделят, като синът на молителката предложил
да ангажира вещо лице за остойностяването им.
Оспорват се твърденията за упражняван физически и психически тормоз през
2019г. и проявяваната ревност. Излагат се твърдения за това, че молителката сама
разказвала сексуалните си преживявания в годините, което ответникът тълкува като
създаване на повод за раздяла предвид появата на други връзки в живота на
молителката.
За установяване на твърденията си, ищцата ангажира показанията на св. Н.В.Д..
За установяване на твърденията си молителят ангажира показанията на свидетелите
Х.С.А. и М.Д..
Свидетелят Д. – син на молителката заявява, че на 03.07.20г. майка му се
обадила по телефона и разказала, че е помолила П. да не предприема действия по
гробовете на родителите й, но той отказал. Също по телефона на 05.07.20г. майка му
му съобщила, че преди да си тръгне, ответникът я заплашил, че ще разруши всички
подобрения, които е направил в дома й. Представил й списък с направените разходи,
които очаква да му бъдат заплатени.
След това – на 08.09.20г. свидетелят инициирал разговор с ответника, за да го
помоли да не работи по гробовете на баба му и дядо му, на което ответникът заявил, че
няма как да го спрат. На изявлението на свидетеля да не посещава повече дома на
майка му, че ще сменят ключа, ответникът отговорил, че това няма да стане, докато не
му възстановят разходите и подорбенията, че ще разбие вратите за които е платил и ще
4
ги изнесе. Оценката на свидетеля на подобренията – 20 – 30 хиляди лева, свидетелят
определил като смешно малка. След 03. – 05. юли 2020г. свидетелят не знае
ответникът да е влизал в къщата на майка му.
Свидетелят Д., разпитан във въззивното производство установява, че той
работи като общ работник и е бил наеман от страните по делото за извършване на
различни работи. Възприемал е всяка задача като поставена от двамата, т.к. ги е считал
за семейство. На 03.07.20г. бил нает от ответника за извършване на дейности по
разчистване на гробове в гробищен парк гр.Средец. Рано сутринта бил взет от *** от
ответника и отишли в дома на молителката в***. Тя била на двора и пиела кафе. Не
провели разговор, но според свидетеля тя е знаела къде отиват. Молителката не
забранила да се разрушават гробовете. От там взели инструменти и сечива и отишли в
гробищния парк. Изкарали надгробната плоча и я поставили в страни, декофрирали и
оставили дъските настрана, набили колчета и започнали да копаят, за да подготвят
подлагане на основи за поставянето на новите плочи. Т.к. им трябвал къртач, не
довършили работата и си тръгнали.
На следващия ден свидетелят видял П. и П. да гостуват на семейството на св.
Х.А. и съпругът й П. в дома им в ***. Чувала се веселба – седели на една маса заедно,
нямало спорове или агресия. В отношенията им свидетелят не е чувал повишаване на
тон.
Свидетелят установява, че новите паметници били поставени по късно във
времето – на гроба било изкъртено и наново залято – според свидетеля от „някой
друг“. Когато отишли, заедно с внука на ответника и работници поставили новите
плочи. За това му било платено от ответника, а по-късно и от ищцата.
Свидетелката Х.А. установява, че познава страните повече от 5 години. Винаги
били в много добри взаимоотношения, държали се като перфектна двойка. От св.Д.
узнала, че на 03.07.20г. са ходили да поправят паметника на родителите на Р.. На
следващия ден вечерта, Р. и К. отишли на гости на свидетелката, почерпили се и Р. ги
поканила на гости на другия ден. Те отишли заедно със своя гостенка към 11 – 12 часа.
По време на гостуването не е имало заплахи, били усмихнати. Ответникът бързал да
замине на София и с помощта на мъжете пренасяли бидони към колата му.
Свидетелката и ответникът тръгнали едновременно в различни посоки, макар
свидетелката да не е видяла потеглянето на ответника.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
5
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Съобразно нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Според нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства,
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение за
съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност на
твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от случаите,
домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която присъстват само
осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие на свидетели. Тогава
за постигане целите на закона, на твърденията на пострадалия се придава значението
на оборима презумпция. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в
случаите, когато липсват други доказателства, установяващи обратното. Ако ответната
страна представи доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията
следва да се преценява на база всички доказателства по делото.
В настоящия случай молителката е ангажирала гласни доказателствени
средства за установяване на твърденията си, чрез разпита на св. Д.. Последният, освен
че е в родствена връзка с молителката, поради което показанията му следва да се
кредитират с резерви на осн. чл.172 ГПК, не е пряк очевидец на събитията,
осъществили се на 03 и 05 юли, а преразказва това, което му е разказано от неговата
майка.
Според въззивната инстанция, показанията на св.А. и Д. – незаинтересувани
лица, първата – приятелка и на двете страни, вторият – работник и на двете страни,
опровергават твърденията на молителката за осъществено спрямо нея домашно
насилие. Доказателствата по делото и съвпадащите твърдения на страните сочат на
възникнали в хода на съжителството им облигационни правоотношения между тях, по
повод строително – монтажни работи, извършени от ответника в дома на ищцата и по
повод оформяне, укрепване и поставяне на паметни плочи на гробовете на родителите
им. Извършените от ответника действия на 03.07.2020г., съставляват изпълнение на
поетите от него задължения в тази насока. Показанията на св.А. и Д. не установяват
твърдяното от молителката противопоставяне на тези действия, нито дори възникнал
най-малкото спор в тази насока. Нещо повече – според свидетелите на 03, 04 и 05 юли,
молителката и ответникът са били в обичайното за тях състояние на „перфектна
6
двойка“, гостували са си взаимно със семейството на св.А. и цялостното настроение от
това гостуване св. Д. определя като „веселба“.
На 05.07.20г., сем. А. и ответникът П. са потеглили едновременно с
автомобили, след гостуване, през време на което не е бил повдигнат въпроса за
подобренията, заплащането им, а още по-малко - закана за последиците от
неплащането. Въззивната инстанция намира, че въпреки теоретичната възможност
непосредствено преди заминаването си ответникът да е отправил претенция за
подобренията, цялостната хронология, атмосфера и тон на събитията, осъществени в
рамките на трите процесни дни, установени от св. А. и Д. сочат на добронамереност,
разбирателство и приятелски отношения.
За пълнота следва да се каже: както вече бе отбелязано по-горе, с молбата си за
защита, ищцата не е посочила конкретен акт на домашно насилие – голямата част от
изложените фактически твърдения касаят съвместния живот на страните, както и
процеси, развили се през 2019г., които нямат отношение към тук повдигнатия за
разрешаване въпрос. В декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е посочено конкретно
действие, което да бъде квалифицирано като домашно насилие. След оставяне без
движение, на 10.07.20г. е депозирано допълнение на исковата молба, в което отново не
се излагат конкретни твърдения, но общото внушение на молбата е, че цялостното
поведение на ответника съставлява психическо и икономическо насилие. Едва с трето
допълнение – също от 10.07.20г. се внася необходимата конкретика, като се заявяват
конкретните действия, които молителката квалифицира като насилие. Нещо повече – в
първоначалната молба, подадена на 09.07.20г., изобщо не се споменава добавената във
втората молба от 10.07.20г. заплаха, отправена от ответника за разрушаване на
подобренията, които е направил. Всъщност от показанията на св.Добрев в тази насока
се установява, че спрямо него ответникът е заявил претенциите си за заплащане на
подобренията и се е заканил, че ще ги разруши ако не му бъдат заплатени.
Като краен извод, въззивната инстанция намира, че се касае за имуществени
спорове, породени от претенцията на ответника за заплащане на стойността на
направените от него подобрения в имота на молителката. В тази връзка между страните
са възникнали разногласия, които не могат да бъдат квалифицирани като домашно
насилие. Същите нямат характеристиките на психическо насилие, доколкото са
породени от облигационни правоотношения, в каквато насока самата ищца ги признава
по основание. Спорът касае стойността на подобренията, от където произтича
неразбирателството между страните.
Тези спорове нямат характеристиките и на икономическо насилие, доколкото
последното се характеризира с пълна икономическа зависимост на пострадалия спрямо
нарушителя, а в случая самата ищца признава, че работи и получава добра за нейните
7
жизнени потребности заплата и не е зависима за ежедневните си разходи от ответника.
Ето защо въззивната инстанция намира, че молбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение, с което е уважена е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което
молбата следва да бъде отхвърлена.
На осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса за първоинстанционното производство, в размер на 25.00 лева, за
въззивно производство – в размер на 12.50 лева. В нейна тежест следва да бъдат
възложени направените от въззивника съдебно – деловодни разноски за две инстанции,
в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №87/06.08.2020г., постановено по гр.д.№306/20г. по описа
на Районен съд Средец, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Р. Д. П. – ЕГН********** от ***, ЗА НАЛАГАНЕ
НА МЕРКИ за защита срещу К. О. П. – ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес
гр.Бургас, бул. „Иван Вазов“, №71, ет.1, за извършено от него на 03.07.20г. и 05.07.20г.,
спрямо молителя ДОМАШНО НАСИЛИЕ.
ОСЪЖДА Р. Д. П. – ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. О. П. – ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес гр.Бургас, бул. „Иван Вазов“, №71, ет.1,
СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. П. – ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Средец 25.00 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Р. Д. П. – ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Бургаски окръжен съд 12.50 лева – държавна такса.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9