№ 392
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502608 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по реда на Дал ІІ, Гл.ХХ от
ГПК.
С решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д. № 270 по опис
за 2024г., Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на В. С. Ц.:
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в законна сила на
20.07.2023г. присъда № 260004 от 04.07.2023г. постановена по НОХД №
1363/2019 г. по опис на на Районен съд - гр. Ямбол, ведно със законната лихва
от 20.07.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над присъденото обезщетение от 10 000 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лева;
сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
настъпили като пряка и непосредствена последица от същия деликт,
представляваща разход за платено адвокатско възнаграждение за
осъществената защита в наказателното производство;
сумата от 1 127,86 лв. - разноски по делото, от които 1 117,86 лв. -
1
адвокатско възнаграждение с включен ДДС и сумата от 10 лева - разноски за
държавна такса.
Въззивното производство е образувано възоснова на 1./ въззивна жалба
с вх. Рег. № 81284 от 18.07.2024г. подадена от ответника – Прокуратурата на Р
България, която обжалва като неправилно и необосновано решението в
осъдителната част - за присъденото обезщетение за нанесени не имуществени
вреди в размер над 5000 лева до 10 000 лева и имуществени вреди в размерна
600 лева. Въззивният жалбоподател - ответник в исковото производство счита,
че искът за неимуществени вреди е недоказан по размер и моли да бъде
намалено присъденото обезщетение над 5000 лева като съда приложи
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на останалата част от
осъдителния диспозитив, поддържа искане за цялостна отмяна и отхвърляне
на исковата претенция изцяло. В жалбата се излага, че съда не е изложил
мотиви относно начина, по който следва да бъде определен размера на
справедливо обезщетение, поради което съдът приема, че се поддържа и
порока необоснованост на решението в обжалваната част.
В писмен отговор насрещната страна, ищец в исковото производство, а
именно В. С. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага
подробни доводи за правилността на съдебния акт в осъдителната му част и
моли моли в тази част решението да бъде потвърдено. Същевременно, В. С.
Ц. - ищец в исковото производство, също е сезирал съда с 2./въззивна жалба с
вх. Рег. № 83347 от 24.07.2024г., в която оспорва правилността и
обосноваността на първоинстанционното решение в частта, в която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до
претендираните 80 000 лева. Поддържа становището, че в тази част решението
е неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна и постановяване на
акт по същество, с който искът да бъде изцяло уважен чрез присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.
Решението на първоинстнационният съд е влязло в законна сила за
сумата от 5000 лева, представляваща присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 20.07.2023г. до
окончателното изплащане на главницата.
Въззивните жалби са подадени от страни обосновали правен интерес от
въззивно обжалване на решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д.
№ 270 по опис на СГС за 2024г., в частта, в която то не е влязло в законна сила.
В законна сила решението е влязло само за сумата от 5000 лева, присъдени
неимуществени вреди, ведно със законна сила върху тази сума, считано от
20.07.2023г. до окончателното изплащане на главницата. Обжалван е съдебен
акт, който подлежи на въззивна проверка, поради което съдът приема
въззивните жалби за процесуално допустими.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Настоящият въззивен състав след цялостна преценка в рамките на
служебното начало приема, че решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по
гр.д. № 270 по опис на СГС за 2024г е валидно. С него, съдът се е произнесъл
по предявени в условията на обективно съединяване осъдителни искове за
заплащане на неимуществени и имущестевни вреди, настъпили от обвинение
в извършване на престъпление, след като лицето е било оправдано, т.е. в
хипотезата на чл. 1, ал.1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
Решението е допустимо в обжалваната осъдителна част за разликата над
5000 лева и в отхвърлителната част над 10 000 лева до претендирания размер
от 80 000 лева, поради което съдът следва се произнесе по същество на
въззивните жалби, с които се сезиран.
От фактическа страна, страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение на
25.05.2018 г. по ДП № 43/2017 г. за извършено престъпление по чл. 353, ал.1
вр. Ал. 2 вр. Чл. 26, ал.1 вр. Чл. 20, ал.2 от НК и наказателното производство е
приключило на 20.07.2023г. с влязла в законна сила оправдателна присъда №
260004/04.07.2023г. постановена по НОХД № 1363/2019 г. по опис на РС-
Ямбол. В периода от повдигане на обвинението 25.05.2028 г. до влизане в
сила на оправдателната присъда 20.07.2023г. ищецът е търпял мярка за
неотклонение „подписка“. Не е спорно, че ищецът е инженер химик, от 1997 г.
до 1991 г. работил в държавен химически завод в гр. Девня, а след това заедно
с П. С. С., основали ООД“Контининвест“ и с това дружество осъществявал
производство и продажба на химически продукти. Обвинението е било
свързано със специфичната дейност на дружеството, която изисква особени
познания в областта на химическата промишленост. В хода на наказателното
производство обвиняемият не се е признавал за виновен.
От публикация във вестник „Дневник“ от 01.12.2023г. е видно, че е
отразено движението на наказателното производство. В статията са вписани
имената подсъдимите и управляваното от тях дружество, както и отметката,
че от 2017 г. на площадката за производство на хлор в района на бившия
комбинат „Ямболен“ не се извършва дейност. Статията уточнява факти от
търговската дейност, броя на работните места в дружеството, извършени
проверки и наложените глоби. В друга публикация от 14.11.2023г.,
инициирана от жител на гр. Ямбол се посочва, че дейността на дружеството е
била заплаха за града в продължение на 10 години. В друга публикация е
отразено съдържанието на присъда № 88 от 16.07.2019 г. постановена по
НОХД № 716/2018 г. с която въззивния жалбоподател е бил осъден по
повдигнатото му обвинение на лишаване от свобода за срок от 1 г. ,
изтърпяването на която е отложено за срок от 3 години и му е наложена глоба
в размер на 5000 лева. От доказателствата по делото се установява, че тази
присъда е била отменена с Решение № 143 от 05.12.2019 г. по ВНОХД
3
263/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Представени са медицински документи, които са
били обект на изследване от вещо лице, представило заключение по приета
като доказателство СМЕ. От нейното съдържание се установява, че в периода
на повдигане и поддържане на обвинението, са настъпили изменения в
здравето, характерни за артериална хипертония. От заключението се
установява, че в периода на наказателното преследване обвиняемия, в
последствие и подсъдим е бил в състояние на силно нервно напрежение
предизвикано от продължител продължителен стрес. Данни за артериална
хипертония са налице от 2017 г., като годината съвпада с образуване на
наказателното производство. По делото е изслушана и съдебно психиатрична
експертиза, от заключението на която се установява, че подсъдимият е
променил драстично начина си на живот. Оттеглил се е от трудовата си
дейност и е заживял в наследствен дом – сам. Започнал е да употребява
алкохол, който приема с цел да си осигури чрез сън, време в което да не
мисли за случилото се. Разделен е от семейството си, по причини свързани
също с наказателното производство. Заключението сочи, че освидетелствания
изпитва срам, чувство, което е характерно за личности с високи изисквания
към себе си. Не е могъл да понесе наказателно преследване, както и
обстоятелствата свързани с провала на изградения от него бизнес. Възоснова
на подробен анализ, вещото лице е дало заключение, че е преживял
психически стрес, който по категоричен начин свързва с наказателното
производство. Към датата на освидетелстването е налице ситуативна
тревожност, раздразнителност, преживявания на срам и вина, понесена
несправедливост, ощетеност поради претърпени невъзвратими загуби в
семеен, здравословен и професионален план. Приел е преживяното като
прелом в неговия живот, който е довел до социална изолация. Не страда от
психическо заболяване. От събраните поделото гласни доказателства се
установява, че фирмата „Континвест“ създадена през 1994 г. все още
съществува и неин изпълнителен директор е Ц. В. Ц. – син на ищеца. От
неговите показания се установява, че наказателното преследване е започнало
с нахлуване в офисите на фирмата, вземане на отпечатъци и проверки от
много институции. През целия шест годишен период от разследването, баща
му променял поведението си, докато накрая заживял сам без интерес към
фирмата, към деца, към внуци. Станал затворен, угрижен. Трудно понесъл, че
не е могъл да осъществи професионалните си планове. Разпитана като
свидетел К., служител във фирмата, сочи, че ищецът е имал безспорен
авторитет, изграден върху компетентност и грижа към работниците и
служителите във фирмата. Тя също е очевидец на промените в неговото
поведение, като свързва тези промени с наказателното преследване.
От правна страна: Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е в сила от
1.01.1989 г. С нея се обезщетяват вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, тогава когато те са обвинени в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
4
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Фактическият състав включва: обвинение за извършено
престъпление, оправдателна присъда или прекратяване на наказателното
производство, настъпили вреди и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. Пред въззивния съд не е спорно, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
осъществено по отношение на ищеца.
Спорен пред въззивния съд е размера на дължимото обезщетение като се
твърди и от двете страни, че присъденото обезщетение е несправедливо, т.е.
неправилно приложена разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на
Пленума на Върховния съд №4/68 г., понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите
към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните
конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така
дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика
на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД в случаите на ангажиране на
отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ за дейност на правозащитните
органи. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване,
съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за
предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за
продължителността на наказателното производство и наложените мерки
на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и
професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в
общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на
здравето и ако има такова - трайно ли е увреждането и каква е
медицинската прогноза за развитието му, както и обществено-
икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки
посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни
факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в
мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира
едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши
преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС
№4/1968 г., по конкретното дело.
Съгласно трайно установената съдебна практика принципът на
справедливост по чл. 52 ЗЗД изисква в най-пълна степен обезщетяване на
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя според вида и
5
тежестта на причинените физически или психични увреждания и
продължителността и интензитета на претърпените страдания и неудобства.
Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след
преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими
към търсената обезвреда. Паричният еквивалент на неимущественото
увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-
икономическите условия в страната, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането. Размерът на присъденото обезщетение
не може да служи като източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно
понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се
отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което
само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата
или съда, настъпили в резултат на обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено.
Нормата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 11 Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по гр. Д.
№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за имуществени вреди се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В т. 10 от
същото тълкувателно решение е прието, че органите на прокуратурата и
следствието носят отговорност и за причинените вреди от незаконно действие
или акт на административен орган, който е действал при условията на
обвързана компетентност в резултат на действията на органите на
досъдебното производство. Така дадените в тълкувателното решение
принципни разяснения са доразвити във формираната след постановяването
му практика на ВКС по спорове за присъждане на обезщетения за претърпени
имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение, настъпили в резултат на повдигнато незаконно обвинение.
Следва да бъдат отчетени и следните фактори, които са от значение при
6
определяне размера на дължимото обезщетение: Обвинението е било
свързано с трудовата дейност на ищеца. Поради нейният специфичен характер
следва да се отчете и обстоятелството, че за организацията и извършване на
специфична дейност въззивникът е притежавал необходимото образование и
достатъчно дълъг трудов стаж, за да бъде определен като опитен в дейността,
която развива. Когато обвинението засяга професионалната дейност на
подсъдимия, следва при определяне на справедливо обезщетение да се има
предвид, че личността е вложила време и усилия да получи специфично
образование и да се реализира със специалността, която е придобил ищеца-
инженер химик. Т.е. обвинението не засяга само честта и достойнството на
личността спрямо външния свят в обичайните възприятия на обществото за
чест и достойнство, а засяга един дълъг момент от трудовия път на личността
от моментана избор на образование до изграждане като реализиран
професионалист. Оттегляне от трудова дейност на възраст преди навършване
на пенсионния праг, следва да бъде изследвано в контекста на цялостните
преживявания на въззивника в релевирания период от почти шест години, в
които е имал последователно качеството обвиняем и подсъдим.
Същевременно извън преценката на първоинстнационния съд е останал и
факта, че първоначалната присъда е била осъдителна, а след въззивно
обжалване тя е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд. Обществено икономическите условия са фактор при
определяне на обезщетенията и се приемат като унифициращ критерий, но
същевременно се касае за личност, която не възможно да бъде унифицирана
предвид специфичния професионален път и развитие в областта на химията и
изградената от тази личност индустриална среда за развитие и труд на повече
хора. Очевидно е, че собствениците на капитала на дружеството / в това число
и подсъдимата Станка С.ова Станчева/ са личности с доказани професионални
възможности, след като са изградили работещо предприятие, което
съществува и към настоящия момент. Действията на прокуратурата не са
достигнали до признанието на съда, че са в интерес на обществото с
постановяване на осъдителна присъда, поради което и следва да бъдат
възприемани като разрушителни професионалната чест на ищеца.Налице са и
доказателства, че той е променил посоката на своето развитие като изцяло е
прекъснал професионалния си път. Това е сторил на възраст 67 години, на
прага на постигането на професионално удовлетворение, което е останало
негова за несбъдната цел. Очевидно е, че деликтните действия на
Прокуратурата са засегнали амбициозна личност, притежаваща съответния
ценз за работата, която е изпълнявала, в изградено от тази личност
предприятие, което е давало работа за достатъчно на брой работници и
служители, за да се определи като такова от значение и в социално
отношение. Доколкото предприятието съществува и към момента - извод от
свидетелските показания, следва при определяне на обезщетението да се
съобрази изцяло, че ищецът не е в екипа на управление на предприятието и
оттеглянето не е следствие от негов личен и осъзнат в спокойно състояние
избор. Такъв е направен в състояние на продължителен стрес, довел до
7
социална изолация. Тези факти са установени със заключенията от СТЕ и
СМЕ, които страните не са оспорили. Налице са и вреди от личен характер,
предвид отшелническия начин на живот и осъзнатото приемане на алкохол.
Прокуратурата следва да понесе имуществена отговорност за вредите
нанесени на личността, чиято професионална лична изява е напълно
прекъсната и невъзвратима, като пряка и непосредствена последица от
повдигнато незаконното обвинение, поддържано в продължение от 6 години. .
По спорния размер на обезщетението настоящият въззивен състав
приема следното: Съдебната практика е споделена във случаите, които се
определя обезщетение за личности, които имат висеше образование и
незаконното обвинение е било свързано с изградените върху образованието
им професионална дейност. Унифициращият критерий на икономическите
условия в страната, не може да бъде водещ при определяне на обезщетението
след като се касае за накърняване на професионална чест и достойнство,
когато те са изграждани продължително и имат специфичен характер. Водещ
критерий следва да бъде разликата в състояниетото на личността преди
незаконното обвинение и след това. В случая е налице напълно разрушена
кариера, по причини, които имат само обективен характер – незаконното
обвинение, поддържано в продължение на около 6 години. Ищецът е
претендирал за обезщетение в размер на 80 000 лева. От него с обжалваното
решение са присъдени 10 000 лева, които са крайно недостатъчни да
овъзмездят причинените му вреди. Горната преценка прави въззивната жалба
на прокуратурата неоснователна.
По въззивната жалба на ищеца, настоящият състав на Софийски
апелативен съд приема, че паричното обезщетение, за да постигне своя ефект,
следва да е справедливо, т.е. да е адекватно на вредите. В този смисъл,
допълнително извън изложените аргументи по-горе следва да се съобрази, че
периода от около 6 години е значителен за кариерата на личността, когато тя е
на 67 години. Тогава периода на воденето на наказателното производство
съответства на последните активни предпенсионни години. Когато те са
протичали паралелно с висящо наказателно производство следва, че
личността на е могла да бъде отдадена на работата си и вместо да продължава
да се развива и гради своя професионален път е била насочена към защита
срещу наказателно преследване. Периодът на емоционална тревога е
прекалено дълъг и е бил пречка, за приключване на успешен професионален
живот, започнал през 1977 г. Тези вреди, не биха могли да бъдат обезщетени с
10 000 лева, поради което съдът приема, че следва да присъди допълнително
обезщетение от още 25 000 лева. При определяне на размера на присъденото
като цяло обезщетение в общ размер от 35 000 лева, настоящият състав на
Софийският апелативен съд отчита и обстоятелството, че личността на
подсъдимия не е имала криминално минало, а начина на живот напълно е
изключвал криминогенни навици на тази личност.
Спорът поддържан пред въззивния съд по въззивната жалба на
8
Прокуратурата в частта, в която се обжалва присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 600 лева, се заключава във възражение за
прекомерност на претенцията. По основателността не се спори, т.е факт, по
който не се спори, че Прокуратурата е задължена имуществено за разходите,
които са свързани с адвокатските възнаграждения, платени по повод на
осъществена защита, при наличие на доказателство за действително извършен
разход. По осъдителната претенция за неимуществени реди е представено
писмено доказателство – договор за правна защита и съдействие по ДП №
43/2017 г. с договорено възнаграждение в размер на 600 лева. От
съдържанието на договора се установява, че е извършено и плащане. Във
въззивната жалба е поставен въпроса за съответствие между разхода за защита
и необходимостта от защита.
Настоящият въззивен състав приема, че не се касае за прекомерност на
разхода извършен за защита осъществена от адвокат в наказателното
производство, тъй като естеството на обвинението и неговата
продължителност предполагат, че сумата от 600 лева не надвишава
положения труд за процесуалното представителство, поради което в тази
част, обжалваното решение е правилно и обосновано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ С решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д. № 270
по опис за 2024г. по опис на Софийският градски съд в частта, в която съдът
е отхвърлил претенция за неимуществени вреди за разликата над присъдените
10 000 лева до 35 000 лева и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. Ц.
допълнително обезщетение в размер на 25 000 лева представляващо
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление по чл. 353д, ал. 3, във вр. с ал. 2,
във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е бил оправдан с
влязла в законна сила на 20.07.2023г. присъда № 260004 от 04.07.2023г.
постановена по НОХД № 1363/2019 г. по опис на на Районен съд - гр. Ямбол,
на основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 20.07.2023
г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д.
№ 270 по опис за 2024г. по опис на Софийският градски съд в останалата
обжалвана част - за разликата над 5000 лева до присъдените 10 000 лева
неимуществени вреди и за разликата над 35 000 от отхвърлената претенция
от претендираните 80 000 лева.
9
Решение № 4056 от 05.07.2024г. постановено по гр.д. № 270 по опис за
2024г. по опис на Софийският градски съд е влязло в законна сила за сумата
от 5000 лева представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
след изтичане на срока за неговото обжалване.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10