РЕШЕНИЕ
№101
гр. Враца, 04 .04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА втори състав, в публично заседание на 13.02.2023
г. /тринадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА, без
присъствие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ ч. адм. дело № 754 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ .
Образувано е по ЖАЛБА на Р.М.П. ***,
против Решение № 175/02.11.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново,
с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действие на публичен
изпълнител, във връзка с проведена на 13.10.2022 г. публична продан, чрез търг
с тайно наддаване.
С Определение № 11412/12.12.2022 г. по
адм. д. № 11243/2022 г. на ВАС делото, образувано по жалбата първоначално пред
АдмС – Монтана е изпратено за разглеждане от АдмС – Враца.
Иска се отмяна на оспореното решение и
указване на директора на ТД на НАП – В. Търново да разгледа и се произнесе по
същество с диспозитив и решение по жалбата срещу проведения търг, обявен със
Съобщение с изх. № С220012-110-0002864 от 15.09.2022 г.
В с.з. жалбоподателят се представлява
от * Н. К. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения за
допустимост и основателност. Допълнително се позовава на ТР № 2/2013 г. на
Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, относно
недопускането на запор върху несеквестируема потребима вещ.
Ответникът по оспорването – Директорът
на ТД на НАП - Велико Търново в с.з. се представлява от ** Д. М., която оспорва
жалбата като неоснователна, а оспореното решение намира за правилно,
законосъобразно и мотивирано и с аргументи в тази насока моли да бъде
потвърдено от съда. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка по издаване на оспорения акт.
Не са представени нови писмени
доказателства пред настоящия съд.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.10.2022 г. от 10:00 ч. в ***** е
проведен търг с тайно наддаване по изпълнително дело № 12110000849/2011 г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана, образувано срещу
жалбоподателя - * Р.П. за събиране на неплатени в срок публични задължения.
Търгът е обявен със Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № С220012-111-0002864/15.09.2022
г., връчено ведно с Уведомително писмо по чл. 243, ал. 2 от ДОПК, на основание
чл. 30, ал. 4 от ДОПК - на датата на отказа от получаване. Вследствие на
публичната продажба е реализирана движима вещ - компютър „***“, находящ се в
стая „приемна“ в нотариалната кантора на длъжника, продадена за 155,00 лв.
Резултатите от търга са обективирани в Протокол за провеждане на таен търг изх.
№С220012-102-0002874/13.10.2022 г.
С писмо изх. №
С220012-178-00237588/24.10.2022 г. жалбоподателят Р.П. е уведомен по електронен
път, видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 23 от
а.д. № 468/2022 г. на АдмС - Монтана/ за извършената продажба, като му е указан
срок до 04.11.2022 г., служебната информация, съдържаща се в компютъра да се
прехвърли на друго устройство.
С жалба до Директора на ТД на НАП –
Велико Търново, вх. № 94-Р-47/24.10.2022 г., Р.П. е оспорил действието на
публичния изпълнител, във връзка с проведения търг и позовавайки се на разпоредбата
на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ДОПК, е посочил, че продадения компютър е сред
предметите за упражняване на занятие ли дейност по списък, одобрен от
Министерски съвет и като нотариус, регистриран с район на действие на РС – Монтана, упражнява тази професия по
занятие. Поддържа, че е недопустимо насочването на принудително изпълнение по
отношение на вещите, необходими му за упражняване на професията и твърди, че за
първи път узнал за проведения търг на 24.10.2022 г., когато му било връчено
писмо изх. № С220012-178-00237588/24.10.2022 г., като до този момент не му е
съобщавано нищо за това. По тази причина намира, че срокът по чл. 266, ал. 1 от ДОПК спрямо него, следва да се брои от 24.10.2022 г.
Последвало издаване на обжалваното
решение, в което ответникът е приел, че като длъжник в производството,
жалбоподателят Р.П. не попада в кръга на лицата, активно легитимирани да
оспорват публичната продан по аргумент от разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ДОПК, която е специална (съответства на конкретното производство - продажба
чрез търг) спрямо тази на чл. 266, ал. 1 от ДОПК (обжалване на действия на
публичен изпълнител) и следователно жалбоподателят няма правна възможност да
обжалва проведения търг, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
по същество.
Въпреки това органът е изложил
мотиви по същество, като във връзка с възраженията, че още с Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220012-022-0034388/30.05.2022 г., в
което е включен и процесния компютър „***“, погрешно са описани несеквестируеми
вещи, използвани от жалбоподателя в качеството му на нотариус, попадащи в
обхвата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ДОПК, органът е приел, че срокът за
оспорване на наложените обезпечителни мерки отдавна е изтекъл. Постановлението
е връчено по електронен път още на 30.05.2022 г., а в преписката не се съдържат
доказателства длъжникът да е предлагал изпълнението да бъде насочено върху
други движими или недвижими вещи извън вещите, чиято продажба е обявена или
друг способ на изпълнение, по установения в чл. 214 от ДОПК ред. Прието е още,
че * П. е разполагал и с възможност да обжалва действията на публичния
изпълнител, във връзка с описа на вещите, проведен на 13.05.2022 г. в негово
присъствие. Публичният изпълнител е оставил длъжника за пазач на посочените
вещи, а правото на жалба не е упражнено и в онзи момент.
По отношение на възражението, че в
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ДОПК, публичният изпълнител е извършил
опис на несеквестируеми вещи, органът е посочил в решението, че жалбоподателят
разполага с още два компютъра в кантората си, с които нормално може да извършва
дейността си. Изложени са мотиви, че съгласно цитираната разпоредба,
изпълнението не може да бъде насочено върху предмети за упражняване на занятие
или дейност по списък, одобрен от Министерски съвет. Доколкото в ДОПК няма
уредба в тази посока, се прилагат разпоредбите на ГПК, приложим по силата на §
2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Цитираният списък е приет с
Постановление на Министерски съвет № 167/1996 г., обнародван в Държавен
вестник, брой 64/30.07.1996 г., който е отпреди влизане в сила на действащия
ГПК/обнародван в ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /, но
приложим на основание § 4, ал. 1 ПЗР на ГПК. Това означава, че ако определена
вещ не е включена в списъка на МС, дори и да е за упражняване на занятие или
дейност, то спрямо нея може да се насочи принудителното изпълнение и като
последица да се осребри. Постановлението на МС, с което е приет списъка, е
нормативен акт и неговото съдържание е ясно и конкретно. То не може да бъде
тълкувано разширително, тъй като по този начин биха се накърнили правата на
взискателите, които имат право да се удовлетворят от имуществото на длъжника.
Нормативно е преценено, че това са „онези вещи, без които не е възможно
извършването на тези дейности“. Не са нормативно предвидено обаче, предметите,
необходими за нормалната дейност по занятие, упражнявана от нотариусите, а още
повече, че конкретният нотариус - длъжник в настоящото производство, разполага с
още два компютъра в кантората си, отделно от продадения, находящи се в стая
„нотариус“ и стая „приемна“, които безспорно могат да обезпечат нормалната му
дейност. В случая длъжникът не разполага с други годни активи, върху които може
да се насочи принудително изпълнение, поради което жалбата е приета за
неоснователна.
С диспозитива на решението, обаче
органът е оставил без разглеждане и прекратил производството, образувано по
сезиралата го жалба вх. № 94-Р-47/24.10.2022 г.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като адресат на акта и
в рамките на преклузивния 7 /седмо/ - дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия, като съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е
директорът на компетентната териториална дирекция, както е в случая. Издадено е
в изискуемата се писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно
чл. 59, ал. 2 от АПК, както и с оглед разпоредбите на ДОПК. Посочено е
наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта, адресата на
акта, фактическите и правните основания за издаване на акта, има разпоредителна
част, посочен е срока за обжалване и пред кой орган се обжалва. Няма допуснати от
административния орган нарушения по смисъла на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
В решението, обаче е налице
непреодолимо противоречие между мотиви и диспозитив, доколкото в мотивите са
изложени съображения за неоснователност на жалбата, предвид разглеждането
ѝ по същество, а е постановен диспозитив предполагащ не разглеждане на
същата и прекратяване на производството, поради нейната недопустимост, което
пък не предполага разглеждане с произнасяне по същество на спора.
При това положение не само за
жалбоподателя, но и за съда е неясно дали диспозитива е несъответен на мотивите
или обратно, какво точно е приел административния орган и каква е конкретната
му воля.
Подобно на съдебното решение,
решението на органа, предмет на съдебен
контрол за законосъобразност, представлява комплекс от две безусловно
необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените
съображения на органа, обосноваващи решението му. Те обхващат преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на
които органът достига до решението. Mотивите са проявление на принципа за
вътрешно убеждение и върху тях се крепи убедителната сила, проверката на
правилността и тълкуването на решението неминуемо касае правото на страните в
процеса да знаят кое и по какъв начин е мотивирало органа да постанови решение
с конкретен резултат. Следователно основното предназначение на мотивите е, че
те имат за цел да посочат съображенията на органа, въз основа на които той
достига до дадено правно заключение, което следва да се съдържа в диспозитива
на решението.
От своя страна, диспозитивът на
решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия
извод на съжденията на органа. Ето защо, при положение, че органът излага
убедителни мотиви в насока на неоснователност на жалбата, но въпреки това
постановява диспозитив, с който отказва разглеждането ѝ по същество и
прекратява производството, е налице хипотеза, при която конкретно изложените
мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи на крайния извод, което е
съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на
материалния закон и е основание за отмяна на този порочен акт, като
незаконосъобразен. Налице са съществени нарушения по смисъла на разпоредбите на
чл. 146 т.3 и т.4 от АПК.
Преписката следва да бъде върната за
ново произнасяне на административния орган по жалбата,
който след преценка на допустимостта ѝ, при която съобрази изложените от
оспорващия възражения за липса на който и да е от способите за удостоверяване
на връчване при отказ, регламентирани в чл. 30, ал. 4 от ДОПК, изложи мотиви
във връзка с нейната основателност, респ. неоснователност, по всички наведени в
нея съображения, приложимата правна уредба и относимата за случая конкретика.
При този изход на спора, претенцията
на ответника Директора на ТД на НАП – Велико Търново за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и такива не му се дължат.
От страна на жалбоподателя Р.П., макар
и представляван от процесуален представител – адвокат, такива не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.М.П. ***, Решение № 175/02.11.2022 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане
жалбата му срещу действие на публичен изпълнител във връзка с проведена на
13.10.2022 г. публична продан, чрез търг с тайно наддаване и е прекратено
производството.
ИЗПРАЩА делото, като преписка на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново за ново произнасяне по направеното искане, при
съобразяване с изложеното в мотивите на настоящето решение относно тълкуването
и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, като препис от същото се връчи
на страните.
АДМ. СЪДИЯ: