№ 634
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513092 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20057302 от 03.03.2021 г. по гр.д. № 9797/2019 г. по описа
на СРС, 52 с-в, е признато за установено по предявените искове по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че СТ. СТ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, район
„Лозенец", ул."****, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК: **** сумата общо 59.33
лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение на топлоснабден имот - гараж 9, находящ се в гр. София, район
„Красно село", ул."**** /абонатен №377498/ за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
заявлението по чл.410 ГПК-04.09.2018 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата общо 10.67 лева, представляваща лихва
за забава, върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода от за периода от 01.12.2017 г. до 28.08.2018 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Н."
АД, ЕИК ****, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК
1
искове е обжалвано от ответника СТ. СТ. П.. Изложени са доводи за
неправилност на постановеното решение в указаната част. Неправилно съдът
в постановеното решение приел за доказано наличието на облигационно
отношение между страните във връзка с доставка и потребление на ТЕ за
битови нужди в описания имот. Неправилно съдът приел, че предаване на
владението на имота е доказано в производството с представен предавателен
протокол- неразделна част от договора за наем. Такъв не е представен и
формираният извод от съда е необоснован. Няма представени доказателства,
че ответникът е ползвал имота, че му е предавано владението/ползването
върху него, както и че е открита партида на негово име. Дори и да бъде
прието, че владение на имота, за който са били доставяни количества ТЕ
възлизащи на стойността, за която е уважен иска, то, с оглед липсата на
договор за продажба на ТЕ с доставчика, искът срещу ответника следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, а сумите следва да бъдат признати като
задължение на собственика на имота. При липса на ангажирани доказателства
за посочените обстоятелства предявените искове като неоснователни е
следвало да бъдат отхвърлени, а не уважени.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност.
Подпомагащата страна на ищеца - “Н.” АД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и недопустимо.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът
е установил при съобразяване нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предвиждаща,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед
събраните в производството доказателства, съдът е приел, че ответникът е
ползвател за имота, за който се поддържа, че е налице непогасено задължение
за доставена и потребена топлинна енергия. Последното, според съда, е
установено чрез представения по делото договор за наем от 17.08.2015г., в
който е указано, че помещенията, в т.ч. и гараж 9, находящ се в гр.София,
район „Красно село", ул."**** /с абонатен №377498/ се предават на
наемателя/ СТ. СТ. П./ на 17.08.2015г., като за предаването се съставя
Приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение №1 към
договора, неразделна част от него.
По заявление на "Т.С." ЕАД от 04.09.2018 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу СТ. СТ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, район „Лозенец", ул."****, за суми дължими като стойност на
потребено количество ТЕ за стопански нужди и сума за дялово разпределение
в топлоснабден имот - гараж 9, находящ се в гр. София, район „Красно село",
ул."**** /с абонатен №377498/ за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2017 г. от
лицето, което неоснователно се е обогатило за сметка на заявителя е
образувано ч.гр.д.№ 58564/2018 г. по описа на СРС, 52 с-в. На 26.09.2018 г. е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу която е
постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. От страна на заповедния съд са
дадени указания с разпореждане от 18.01.2019 г. за предявяване на
установителни искове по реда на чл.415, ал.2 вр. чл.422 ГПК. С подадената
искова молба от заявителя ищец отново са изложени същите обстоятелства за
обосноваване на задължението – ползване на доставените от ищеца услуги без
наличие на сключен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, с оглед
което е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Претенциите са обосновани с излагане на доводи, че ответникът е длъжен да
върне това, с което се е обогатил за сметка на ищеца неоснователно до
3
размера на обедняването.
Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с
който разполага кредиторът, когато вземането му е оспорено от длъжника. С
него той цели да постигне защита чрез сила на пресъдено нещо като се
признае от съда, че то съществува. Така се постига стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за
принудително събиране на вземането.
Съгласно разясненията на Върховния касационен съд в ТР № 4/2013 г.
от 18 юни 2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца
в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение.
Така описаните факти в обстоятелствената част на исковата молба не са
различни от правопораждащия фактически състав, очертан с
обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Съдебната практика е трайно ориентирана към пълно
съвпадение на предмета на иска по чл. 422 ГПК с предмета на заповедта за
изпълнение, което в случая е налице.
Искът по чл. 422 ГПК се явява средство за защита на признато в
заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за
допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е
съответствието между заявеното и признато в заповедното производство
вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума
на исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 ГПК ищецът
следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед
за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова,
каквото е присъдено със заповедта по чл. 410 ГПК. Обстоятелствената му
част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са
предопределени от заповедното производство.
Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съда да се произнесе по всяка
подадена от него молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от
4
ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 140/07.10.2009г. по т. дело № 342/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т. дело № 742/2010г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът
е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе
по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал непредявен
иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна
квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната
инстанция следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за
разглеждане на предявения иск.
Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна
защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата
молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В
този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се
определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в
обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК при
констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд недостатъците
на исковата молба следва да бъдат отстранени във въззивното производство.
В този случай въззивната инстанция следва да даде указания на ищеца за
отстраняване на нередовностите на исковата молба /например да уточни
обстоятелствата на исковата молба или да приведе петитума на исковата
молба в съответствие с обстоятелствената част/. След отстраняване в дадения
срок на нередовността на исковата молба въззивният съд трябва да определи
правното основание на предявения иск и въз основа на това да извърши
преценка дали решението на първоинстанционния съд е недопустимо или
неправилно.
В случая СРС се е произнесъл по непредявен иск, доколкото
претенциите на ищеца се основават не на фактически и правни доводи за
търсене на цена на доставени и ползвани услуги по договор за доставка на ТЕ
за стопански нужди, а на правилата на неоснователно обогатяване при
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Както бе посочено, въззивният съд следи служебно за валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.
5
С оглед на тези правомощия на въззивната инстанция и както и
произтичащото от чл. 7, ал. 1 от ГПК задължение на съда да следи служебно
за допустимостта на извършените процесуални действия, респективно
допустимостта на производството, настоящата инстанция намира за
недопустимо атакуваното пред нея първоинстанционно решение в
обжалваната част. В тази част постановеното решение като недопустимо
следва да бъде обезсилено, производството пред въззивната инстанция -
прекратено и върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения иск
– чл.422 ГПК вр. Чл.415 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
посочената част районният съд се е произнесъл по непредявен иск (разгледал
е различни от заявените в исковата молба правопораждащи факти), поради
което и на основание чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК решението следва да бъде
обезсилено и върнато на първоинстанционната съдебна инстанция за ново
разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно
заявените в исковата молба фактически твърдения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20057302 от 03.03.2021 г. по гр.д. №
9797/2019 г. по описа на СРС, 52 с-в,
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 13092/2021 г. по описа на
СГС и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на СРС от друг състав и
произнасяне по предявения иск.
ВРЪЩА делото на заповедния съд за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 58564/2018 г. на СРС, 52 с-в досежно посочване на основанието за
претендираните парични суми.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната
на ищеца – „Н." АД, ЕИК ****.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7