№ 30
гр. Сливница, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Л.“ ЕООД, представлявано от законния си представител
– управителя Г.Я.С., чрез адв. П. Ц., срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1, ЗП № ********** за нарушение от 25.08.2021 г., издаден от А.П.И.“
(АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр.
чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2
ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения
електронен фиш, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение,
тъй като всичките му ППС са оборудвани с тол устройства, които работят нормално, а
нарушението е констатирано поради допусната техническа грешка, но не по вина на
собственика или шофьора на ППС, а поради техническа неизправност на бордовите
устройства, както и поради техническа неизправност на устройството (№ 40672),
представляващо елемент от системата за събиране на пътни такси. Релевирани са доводи за
нарушаване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, както и за нарушаване на изискванията по чл.
10б ЗП, а също и за незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, на който е бил издаден ЕФ по реда на чл. 189ж., ал. 1 ЗДвП, а
не АУАН и НП по реда на чл. 189е, ал. 1 ЗДвП, който именно е бил приложи в случая, с
оглед датата на извършване на нарушението. Твърди се, че е налице неясно описание на
фактическата обстановка, като не става ясно какво деяние е извършено и дали е изпълнен
цялостния фактически състав на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Твърди се, че в случая нарушението е
възможно да бъде извършено единствено от водача на ППС, чието е задължението да се
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на измината разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
1
лице. При условията на евентуалност се релевира довод за маловажност на случая.
Претендират се разноски в производството.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – А.П.И.“, редовно призована, се представлява от юрк. Д., който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и
правилен. В подаден по делото писмен отговор обосновава, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен
на 29.04.2024 г., а жалбата е подадена по куриер на 13.05.2024 г.), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Към 25.08.2021 г. „И.Л.“ ЕООД, ЕИК *** било ползвател на ППС товарен автомобил
МАН ТГС, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4,
екологична категория Евро 6C. Собственик на процесното ППС било „С.Ф.Б.“ ЕООД
На същата дата в 12.08 часа, пътното превозно средство – товарен автомобил МАН
ТГС, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4, екологична
категория Евро 6C, без ремарке, се движело по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
В периода от 17.19 час на 24.08.2021 г. до 15.20 часа на 26.08.2021 г. бордовото
устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, което
е довело до преустановяване на работата му.
Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-
8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, а също и Разрешение за
строеж № РС-56/14.06.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни
такси справка за собственост на ППС на юридическото лице – ползвател, бил съставен
процесният електронен фиш № **********, с който на дружеството-жалбоподател, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Към датата на нарушението жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне
на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, с
лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а
именно: „К.С.И.” АД („Д.С.И.“ АД), което не е уведомило дружеството за неизправността на
2
асоциираното към ППС бордово устройство.
Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение №
**********, за сегмент ********** дължимата сума е в размер на 0,51 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в
съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в
своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
CB4CE3ACC2243C0BE053041F160AB309, ведно със снимков материал към него.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава
вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва
и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за
въпросното преминаване по платена пътна мрежа липсва валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от
обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото
нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по
надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на
доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка,
поради което им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, извършено в качеството му на ползвател
на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция за юридически
лица.
Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 187а, ал. 2 ЗДвП разпорежда,
3
че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300
лв.; по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв., като ал. 3
разпорежда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и база изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (тоест такива
с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона), като заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш,
предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се
осъществява от А.П.И.“ чрез електронна система за събиране на пътни такси.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят
дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП,
посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към
него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл. 189е, ал. 8 ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Във фиша е посочено, че нарушението е установено и заснето с електронна система
по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, като е създала доклад за конкретно установено
нарушение по чл. 179, ал. 3б, с приложени статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Този доклад, заедно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, са използвани като доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата, а в конкретния случай № 40672.
4
Използваната електронна система отговаря на дефиницията на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и изминало разстояние, а
именно: електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства,
чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно
геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и
тяхното събиране.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството жалбоподател е
ползвател на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Дружеството-въззивник е избрало да
заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на пътното превозно средство
чрез бордово устройство. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на
база GPS координати от движението на товарния автомобил. Установено е, че за
преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол декларация, а
така също и не е закупена предварително маршрутна карта. Предвид горното съдът намери,
че е доказано извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Въпреки това и бидейки наясно с противоречивата съдебна практика по този въпрос,
настоящият съдебен състав подкрепя становището на жалбоподателя, че в конкретния
случай е нарушен редът за санкциониране на нарушителя, поради следните съображения:
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението –
Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, т.е. предвидена е една
правна възможност за наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една
облекчена процедура. Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане,
като същият се издава по образец, утвърден от УС на АПИ.
Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗНА, тълкувана във връзка с ал. 1 и 2 на същата разпоредба,
категорично се забранява обосноваването на наказателна, административнонаказателна или
дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се
прилагат разпоредите, които се отнасят до подобни случай, ако това отговаря на целта на
закона.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото
на жалбоподателя нарушение, АПИ не разполага с процесуална възможност да издава
електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, предвиден в ЗДвП, респективно в
ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Процедурата за
санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл.
ЗДвП, като последната повелява съставянето на актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за
контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал.
5
12 на същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния съвет на
А.П.И.“ или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита
в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата
е изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното
дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред,
включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш (в този смисъл и
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС). В случая подобна облекчена процедура
е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която обаче предвижда
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, което има коренно различни субект (водачът
при нарушения на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а не юридическото лице, собственик) и изпълнително
деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, за което е издаден атакувания ЕФ. С оглед
систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото
отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено при
констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Този извод
не се променя от текста на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, визиращ ЕФ за нарушенията по чл. 179, ал.
3 – 3б ЗДвП, доколкото същата единствено препраща към чл. 189, ал. 10 ЗДвП, но от това не
могат да се правят изводи за възможност за разширяване на приложното поле на ЕФ, при
положение, че липсва изрична законодателна воля в текста на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се
издават ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Изричната законодателна воля е да се
издават ЕФ за нарушения само на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В
тази връзка следва да се добавят още няколко допълнителни аргумента. На първо място, в
чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за
издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ,
както и на АУАН и НП за нарушения на чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП. Освен това, видно от
систематичното им място, тези две разпоредби нямат административнонаказателен
характер, а съдържат задължения на АПИ по изграждане на информационна система. На
второ място, в последващи твърдяното нарушение изменения на ЗДвП с ДВ бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 01.08.2023 г., е включена нова ал. 8 на чл. 189ж ЗДвП, която гласи: Наказателни
постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в и електронни фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на
нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква „а“, т. 3, ал. 2, 3, 5
и 6. Очевидно е, че законодателят е отчел неяснотата относно това за кои нарушения се
издават ЕФ и за кои – АУАН и НП. Нещо повече, доколкото и с това допълнение, по арг. от
чл. 46, ал. 3 ЗНА, е било недопустимо разширителното тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП,
която не е била редактирана към този момент, с последващо изменение на ЗДвП, направено
с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е предвидено в разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП правото на административнонаказващия орган да санкционира нарушителя
по облекчената процедура чрез издаване на ЕФ при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, в
който смисъл едва от този момент става допустимо санкционирането чрез издаване на ЕФ и
за нарушенията по ч. 179, ал. 3б ЗДвП.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП и в този смисъл същият подлежи на
отмяна.
6
Дори и обаче да се възприеме съдебната практика, приемаща, че ЕФ може да бъде
издаден и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, част от доводите, развити в жалбата също се
явяват основателни, като са налице и допълнителни основания за отмяна.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и според същата електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с
оглед посоченото в чл. 34 ЗАНН, доколкото същият е бил съставен след повече от шест
месеца след извършване на нарушението, като са неоснователни и доводите за нарушение на
чл. 80 НК. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР № 1/2014 г. на ВАС,
електронният фиш като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр.
2 ЗДвП реквизити. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш,
която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение
на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронният фиш се счита
издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на датата на
нарушението. Сроковете по чл. 34 ЗАН в случая се неотносими, доколкото същите визират
срок за съставяне на АУАН и издаване на НП, и не са приложими за ЕФ.
Обстоятелството, че в обжалвания акт не е посочена датата на издаването му не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП
не съдържа изискване за посочване на подобно обстоятелство, респективно неговата липса
не е основание за отмяна на ЕФ, като казаното по-горе относно характера на ЕФ, който се
приравнява едновременно към АУАН и НП е и причината да няма такова изискване.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 23, ал. 1 от Закон за измерванията на контрол
по Глава IV ЗИ подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното
оборудване и допълнителните устройства към тях, които се използват в случаите по чл. 5 ЗИ
(за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на
измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда,
държавните и общинските вземания и търговските плащания) и са определени в Наредба за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. В чл. 2
от цитираната наредба са посочени средствата за контрол, по отношение на които тя намира
приложение, и сред които не попадат компонентите на електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Както вече беше посочено, от
приетите като писмени доказателства Протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка и карта за
местоположението на СКТ 40672, се установява точното разположение на контролното
устройство и неговата годност, а от Разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и приложение № 1 към него и
обстоятелството, че техническото средство е поставено на законен строеж и е използвано
напълно законосъобразно.
Тук е мястото да се отбележи, че действително в лявата колона (текстът на български
7
език) от представения по делото Протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка е записано, че
местонахождението на точката е в Божурище, община Божурище, бласт София, път II-55, но
очевидно се касае за технически грешка първо защото път II-55 е второкласен път, част от
РПМ на България, преминаващ по територията на области Велико Търново, Стара Загора,
Сливен и Хасково, сред които очевидно не е община Божурище, обл. София, и второ защото
в дясната колона (съдържаща текст на английски език) е посочено, че се касае за „road I-8“. В
този смисъл няма основание да са приеме за основателно възражението, че не е ясно къде е
монтирана СКТ. Що се отнася до разликата в номера, то е видно, че в протокола е посочен
номерът н а СКТ, а именно 4067, а последната цифра – 1 или 2, показва дали се каса за
нарастващ или намаляващ километър.
При съставянето и издаването на ЕФ, според настоящия състав обаче, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които водят до
опорочаване на санкционната процедура и са основания за отмяна на фиша. Процесното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са описани достатъчно
пълно и ясно, в която връзка се споделят и част от доводите на жалбоподателя. Наред с това,
словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна норма,
като е налице разминаване между двете.
Според изложеното в ЕФ жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, който гласи: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство.
Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от
него“.
В ЕФ е отразено словесно, че нарушението се изразява в това, че пътното превозно
средство от посочената категория по чл. 10б, ал. 3 ЗП е засечено да се движи по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
От словесното описание на вмененото нарушение и съдържанието на правната
норма, която е посочена за нарушена не може по категоричен начин да се направи извод в
какво конкретно нарушение е обвивен жалбоподателят – че се движи по платената пътна
мрежа без да е платена дължимата пътна такса, или, че е допуснал движение на процесното
ППС по платената пътна мрежа без да е платена дължимата пътна тол такса. Налице е
противоречие и несъответствие между словесното описание на нарушението в ЕФ и
посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално
нарушение.
Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегментни такси. Таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от
закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на правонарушителите. Именно токова
нарушение е отразено в ЕФ според словесното му описание, движение на МПС по платената
пътна мрежа, без предварително да е заплатена определената от закона такса, но
8
административнонаказателната отговорност в този случай се носи от представляващия
юридическото лице, доколкото не е установено и липсват данни МПС да е било управлявано
от друго лице, различно от представляващия ЕООД – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Осъществяване на
посоченото (описаното) нарушение – управление на МПС по платената пътна мрежа без
предварително да е заплатена определената от закона такса, е нарушение, което обаче
осъществява състава на чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушен чл. 102, ал. 2
ЗДвП, което представлява процесуално нарушение. Противоречието между словесното
описание на извършеното нарушение и посочения текст от закона, който е нарушен в ЕФ е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на ЕФ, обуславящо неговата отмяна.
На следващо място, доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал.
1, т. 2 ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало изрично,
ясно и недвусмислено да се посочи за конкретния път, съобразно данните на ППС, в какъв
размер е трябвало да бъде платена тол такса. Освен това в електронния фиш няма посочени
данни и за конкретно изминатото разстояние, тол сегменти, в които процесното ППС е
навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол сегменти такси.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В
електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация
за преминаването тоест размерът на таксата не би могъл да се установи по посочения в чл.
10б, ал. 4 ЗП начин. Съгласно ал. 5 в случаите когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от А.П.И.“ Електронна система за събиране на тол такси, се
приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на
най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или
ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 ЗП.
Следователно дължимата такса за преминаването е определяема и то по начина, посочен в
цитираната разпоредба, и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
вкл. с посочване начина на формирането й. В електронния фиш е вписано, че отделно от
имуществената санкция жалбоподателят дължи и такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на
119,00 лева, но не може да се приеме, че това представлява ясно и точно посочване на
размера на дължимата тол такса, която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е
посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало
МПС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е
изминало, като наред с това в хода на съдебното следствие се установи още, че дължимата
сума за сегмент ********** е в размер на 0,51 лв. което е стотици пъти по-малко от таксата в
размер на 119,00 лв. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса за
конкретното ППС с посочване на начина на определянето й ограничава правото на
жалбоподателя да разбере всички обстоятелства на вмененото му административно
нарушение, в това число и какъв е размерът на таксата, която не е заплатил и въз основа на
какви обстоятелства се приема, че дължи такса именно в този размер.
Наред с това, съдът намира, че в електронния фиш не е посочено ясно и конкретно
мястото на извършване на нарушението, с което е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Както вече беше посочено, отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за това, че като ползвател на посоченото ППС е допуснал движението му по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол
9
декларация. В случая, както беше посочено, в обжалвания електронен фиш не са посочени
данни за това какво е било конкретно изминатото разстояние, както и не са посочени тол
сегментите, в които процесното ППС е навлязло. Списъкът на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, към датата на процесното
нарушение се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на РМС № 101 от 20.02.2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса (обн., ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г., отм., бр. 78
от 30.09.2022 г., в сила от 15.11.2022 г., отменен с РМС № 680 от 21.09.2022 г.). В списъка са
посочени наименованието на съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати
на началото и края му. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че в списъка на
републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се открива тол сегмент с
наименование „I-8 км. 41+234 с посока намаляващ километър“ (съобразно описанието на
мястото на нарушението в обжалвания електронен фиш). Така в атакувания електронен фиш
не е посочено ясно и точно мястото на нарушението, като не е индивидуализиран тол
сегментът, в който ППС с рег. № *** е навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса.
Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно посочени в електронния
фиш, така че от една страна въззивникът да може да разбере вмененото му
административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него, и от друга
– да е ясен предметът на доказване в съдебното производство. Не е допустимо
обстоятелствата на нарушението да се предявяват за първи път на въззивника в хода на
съдебното следствие в производството по съдебно обжалване на издадения електронен фиш
и да се установяват от писмените доказателства по делото – в случая едва от представеното
в съдебното следствие становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ в НТУ се установява, че се касае за сегмент № **********. Допуснатата
неяснота в административнонаказателното обвинение и липсата на конкретизация по ясен и
недвусмислен начин на мястото на нарушението е достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш, но за пълнота съдът ще посочи, че се констатират и
други самостоятелни основания за отмяната му.
Дори и част от нарушенията да биха могли да бъдат игнорирани и да се приеме, че не
обосновават сами по себе си отмяна на ЕФ, то в съвкупност правят защитата на
санкционираните лица практически невъзможна, доколкото нито е ясно какво точно се
твърди, че е извършеното нарушение, нито може да бъде установено, че посоченият участък
от пътя е включен в Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, където са посочени сегменти, а не километри от
съответния път.
В случая, следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която:
„Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. В случая, доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е
следвало да уведоми дружеството-жалбоподател – ползвател на ППС, относно
констатираната липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна
на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ползвателя на процесното ППС. В този
10
смисъл са и последните изменения на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г. и ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. с който са регламентирани нови
разпоредби – чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП, с които националното законодателство е съобразено
изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 – 9
ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че и към момента
на законодателната промяна нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването
от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и
доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга. В този смисъл, следва да се приложат
разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
които имат пряко действие, като собственикът на ППС не е следвало да бъде директно
санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за
процесните сегменти от пътя. В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател е
било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява в липса на платена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, поради липса на валидна маршрутна такса или валидна тол
декларация за преминаването. Снабдявайки ППС с бордово устройство, юридическото лице
ползвател на автомобила е направило всичко, зависещо от него за изпълнение на
задължението му по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, поради което е следвало да му се предостави
възможност да заплати дължимата такса за преминаване през съответните участъци в срок
до 14 дни, считано от уведомяването.
В конкретния случай и към настоящия момент, правилата на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП са
приложими и валидни по отношение на жалбоподателя и следва да намерят приложение,
включително и на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото се явяват по-благоприятен закон, макар
и електронният фиш да е бил подписан на 17.02.2023 г. Съгласно чл. 10б, ал. 7 ЗП в случай
че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен
ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона), за което има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване (за което по делото са представени доказателства),
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.
8, като при заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство. Същевременно съгласно чл. 10б, ал. 8 ЗП в
тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за
пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно
средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на
незаплатените тол такси. В настоящия случай жалбоподателят не е бил уведомен за
възможността да заплати дължимите такси в срок до 14 дни, с оглед което не са налице
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че
при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното понятие за „тол
такса“ е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури – „такса за изминат участък“ означава заплащане
на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от
инфраструктурата и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е
базиран на пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване
11
се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(„Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване
на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.
ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно
определен размер от 2500,00 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат
санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите
общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална
правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат (решение от 09.03.1978 г.
Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика).
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001,
C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика). От тези условности следва,
че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link
Logistic N&N, C-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45).
В случая в атакувания електронен фиш се сочи, че дружеството дължи съответна
такса съобразно категорията на ППС в размер на 119,00лева., а същевременно съдът е
изискал и информация какъв е бил размерът на дължимата, но незаплатена тол такса във
връзка с процесното нарушение, която видно от допълнително представеното становище от
УИСИ е в размер на 0,51 лв. Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с
абсолютно определения размер на имуществената санкция, предвиден за налагане спрямо
нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно
място, предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата „тол такса“.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и
възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от
техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на
съответна такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП. Същата се изчислява като се приеме, че съответното
пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка
между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на
119,00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция надвишава този размер
повече от 21 пъти. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван
републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност на жалбоподателят е предложено да заплати
компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и
се определя според техническите характеристики на превозното средство. Налагането на
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да
12
бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017
г., по съединени дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spiral-Gep Kft. C-498/15, ECLI: EU: 2017: 229,
т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: „..... член 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност
не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална
правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им“.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна
практика). Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция
трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи
съответстващо на правото на съюза тълкуване (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-
Izvoz Skopje Link Logistic N&N, C-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 58 – 61 от цитираната
практика, решение от 24 януари 2012 г., Maribel Domingues S-282/10, ECLI: EU: C: 212: ЗЗ, т.
24 от цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства
за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от
собствениците/ползвателите на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни,
съразмерни и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата
на такава санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а електронният фиш
да бъде отменен.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на
атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални процесуални пороци,
произтичащи от допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при избор на
реда за ангажиране отговорността на жалбоподателя и при посочване на нарушената
материалноправна разпоредба.
По разноските:
Предвид отмяната на атакувания ЕФ и на основание чл. 63д, ал. 1 и 3 ЗАНН,
жалбоподателят има право на разноски в производството, но доколкото доказателства за
направата на такива не са били представени, не следва и да бъдат присъждани на страната,
като няма основание и за разглеждане на направеното възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН, Районен
съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП №
********** за нарушение от 25.08.2021 г., издаден от А.П.И.“, с който на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „И.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
13
на управление с. С., общ. Р., обл. П., м-т „П.“, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
14