№ 1401
гр. Плевен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20234430102571 по описа за 2023 година
Предявени са от „"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ЕИК ***, представлявано от И.Е. срещу В. В. Ц. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1009,18 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 787,17 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
05.2019 г. до 04.2021 г., сума в размер на 166,22 лева, представляващи лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., както и сума в размер на
45,88 лева – за услуга дялово разпределение от м. ноември 2019 г. до м. април
2021 и сума в размер на 9,91 лева, представляващи моратарна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за
1
изпълнение срещу ответника и В. В. Ц.. Сочи, че срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от ответника, поради което и в
изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се, че
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита,
че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "*** АД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "***" ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че с тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че за процесния период в
сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "***" АД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на
ДКЕВР. В раздел XI от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи
условия с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. са
регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите
2
клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и а.2 в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че
потребителите имат задължение да заплащат фактурата по чл.32, ал.3 и ал.3
за потребеното количество топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Навеждат се доводи, че съгласно влезлите в
сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не
са заплатени в срок по ал.2. сочи се, че при неизпълнение в срока по ал.2
клиентите следва да заплатят на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасила задължението си. Излага
съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда —
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а.
Сочи се, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от
Закона за енергетиката собствениците в процесната топлоснабдена сграда са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
фирма „***“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение.
Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "***" ООД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "***"
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Излага, че за имота на ответника са
изготвени изравнителни сметки, в които са начислени действителните
разходи на ИРУ. Претендира присъждането на услугата дялово разпределение
на основание чл.22, ал.2 от ОУ. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Моли, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да
бъде привлечена фирма "***" ООД - фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия на процесния адрес, като подроно
обосновава искането си.
В проведеното по делото о.с.з ищецът не изпраща представител.
3
В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива съображения. Претендира
присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че същия е недопустим и
неоснователен. Навежда доводи, че е платил процесното задължение преди
получаване на заповедта за изпълнение.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да постанови
решение, съобразно представените по делото доказателства.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице- помагач- „***“ ЕООД не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 533/2023 г. по описа на ПлРС,
образувано след изпращането му по подсъдност от СРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ищеца срещу ответника за следните суми: сумата 787, 17 лв. главница, сумата
166, 22 лв. лихва за забава за периода от 15. 09. 2020 год. до 23. 11. 2022 год.,
сумата 45, 88 лв. главница, сумата 9, 91 лв. лихва за забава за периода от 31.
12. 2019 год. до 23. 11. 2022 год., законната лихва върху главницата, считано
от 16. 12. 2022 год. до изплащане на вземането, както и сумата 75, 00 лв.
разноски по делото, от които 25, 00 лв. представляващи внесена държавна
такса и 50, 00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
296/30.01.2023 г., срещу която длъжникът е възразил в срок, поради което и
ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото и заповедното производство са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”
ЕАД на потребители в гр. София, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия
в гр. Плевен.
Видно е от представения по делото НА за продажба на недвижим имот
№ 73, том І, рег. №430, дело № 68/2016 г., че ответникът е собственик на
4
процесния топлоснабден имот.
От приложеното по делото заявление – декларация от 18.03.20106 г.,
отправено до ищеца се установява, че ответникът, чрез изрично упълномощен
представител, за което е представено и доказателство е поискал да му бъде
открита партида по отношение на процесния топлоснабден имот.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор №1623/15.11.2021
г., както и Протокол от ОС на ЕС, находяща се в ж.к. *** от които се
установява, че ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот е избрал
„***“ ЕООД да извършва индивидуалното измерване на потреблението на ТЕ
за разпределяне разходите на ТЕ, вкл. издаване на обща и индивидуална
сметка.
Представен като доказателство по делото е и Договор №Д-О-
67/03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото- лице помагач, от който се
установяван, че на „***“ ЕООД е възложено да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда СЕС или в
сграда с повече от един клиент в гр. София, при спазване на изискванията на
ОУД межзу *** АД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда ЕС, одобрени от ДКЕВР.
Установява се от приложените по делото фактури с №№, че: съгласно
фактура № **********/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. задължението на ответника е 128,07 лева; съгласно фактура №
**********/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
задължението на ответника е 963,90 лева
Приобщени като доказателства по делото са и доказателства за
направени плащания от ответника в полза на ищеца.
Представена е от ТЛП и индивидуална справка за отопление и топла
вода, водена на името на ответницата през процесния период
Изслушано по делото е и заключение по допуснатите ССЕ, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорена от страните.
От Заключението на ССЕ се установява, че: че след преглед на
документите при ищеца - извлечение от сметка на задълженията за
консумирана топлинна енергия на аб. №280852, с адрес в гр.*** се
установило, че на абоната е доставяната топлинна енергия през процесния
5
период, като в тази връзка за всеки календарен месец е възниквало
задължение за плащане на определена сума, като в съответствие с
потребената енергия „***” ЕАД, е издавала данъчни фактури; че сумите за
топлинна енергия за процесния период на имота, са начислявани от „***$
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата — за процесния абонат е начислявана ТЕ
отдадена от сградната инсталация, топла вода, отопление; че съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя
към първата дължима сума за процесния период, а в случаи, че резултата от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото; че
осчетоводените суми за ползвана топлинна енергия от страна на ответника /и
незаплатени към момента/ по сметка 411 клиенти за процесния период е
833,05 лв. главница за топлинна енергия и дялово разпределение; че
мораторната лихва за процесния период е 176,13 лева; че съгласно
разпоредбите на чл.31 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок
след изтичане за периода, за който се отнасят, като в чл.40 от същата наредба
е регламентирано, че при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща
топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума на
осн.чл.86 ЗЗД; че представените от ответника разписки за 4 броя плащания не
се отнасят за процесиите периоди, с изключение на погасена законна лихва за
част от процесиите месеци, в размер на 0,46 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
6
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която длъжникът е възразил и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е съсобственик, съответно и ползвател през
процесния период на на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се
в жк ***и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД, поради което и съдът приема, че
същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който
текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.33, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.“ Уредена е и
7
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия. От представената и приета по делото
ССЕ, неоспорена от длъжника се установява размера на главницата и на
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства и изслушаната по делото
ССЕ настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването
на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33
ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че
ответникът дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено плащане в
хода на производството - след образуване на заповедното производство, с
което, съдът счита, че е погасена частично от претендираната сума. С
платените 0,46 лева от ответника ищецът неправилно първо е погасил част от
законна лихва, която още не е била присъдена съдебно, без за погаси първо
мораторната лихва. Съдът счита, че с така платените 0,46 лева, съобразно
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се погаси първо дължимата лихва.
Поради това следва, предявения иск за присъждане на мораторна лихва върху
дължимата главница за доставена и потребена, но незаплатена ТЕ за
горницата над 165,76 лева да бъде отхвърлен като погасени чрез плащане в
хода на процеса. Искът следва да бъде уважен и за сумата 787,17 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., сума в размер на 45,88 лева – за услуга
дялово разпределение от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 и сума в размер
на 9,91 лева, представляващи моратарна лихва за периода от 31.12.2019 г. до
23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, до окончателното погасяване на задължението.
Съдът обаче намира, че ответникът е станал причина за завеждане на
8
настоящия иск, тъй като плащането на претендираната сума е станало в хода
на процеса, поради което, същият следва да понесе направените по делото
разноски. В случая ответникът не е погасил сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, поради което същият следва да бъде осъден да
заплати същите, които са в размер на 75 лева.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 639,00 лв. от които държавна такса в размер на 75
лева, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 464 лева за
възнаграждение за ВЛ по допуснатата ССЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, че В. В. Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** дължи на
„***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от И.Е., сума в общ размер на сума в размер на 1008,72 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 787,17 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
05.2019 г. до 04.2021 г., сума в размер на 165,76 лева, представляващи лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., както и сума в размер на
45,88 лева – за услуга дялово разпределение от м. ноември 2019 г. до м. април
2021 и сума в размер на 9,91 лева, представляващи моратарна лихва за
периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-19.12.2022г., до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над
165,76 лева – представляващи лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
23.11.2021 г., до претендираната сума от 166,22 лева, като погасена чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. В. Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК
***, представлявано от И.Е. сумата от 75.00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 533 по описа за 2023г. на Плевенски
9
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Ц. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, да
заплати на ***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от И.Е., сумата от 639,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач - "***"
ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10