Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 19 26.03.2021 година
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар
Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
УЗУНОВА
въззивно гражданско дело номер 226 по описа за
2021 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл ГПК и
чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от „Блек Суон Холдингс
България“ ЕООД ,с ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление
гр.Шумен,пл.“Освобождение“№7,представлявано от В К В и М П П,подадена
пълномощника от адв.Наско Станев против решение №260737 от
25.11.2020г.,постановено по гр.д.№2688/2020г.по описа на БРС,с което съдът е
УВАЖИЛ предявените от Р.Л.В. с ЕГН-********** с адрес *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ
срещу „Блек Суон Холдингс България“ ЕООД ,с ЕИК-********* ,като е ПРИЗНАЛ
УВОЛНЕНИЕТО на Р.В. за незаконно,ОТМЕНИЛ
е Заповед №35 от 30.04.2020г.,с която трудовото и правоотношение е било
прекратено на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ ,поради неявяване на работа в срока
по чл.345 ал.1 КТ,ВЪЗСТАНОВИЛ е ищцата В. на заеманата отпреди уволнението длъжност
„технически сътрудник“, осъдил е ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето,през
което е останала без работа в размер на 9278.58 лева ,ведно със законната лихва
от завеждането на иска до окончателното изплащане.
Въззивникът е останал недоволен
от съдебното решение,като го е оспорил пред надлежния въззивен съд,намирайки го
за неправилно,незаконосъобразно и необосновано от събраните по делото
доказателства.Посочва,че от събраните по делото доказателства е било установено
,че на 13.03.2020г. въззивникът е отправил предложение до въззиваемата за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 ал.1 КТ-срещу
заплащане на обезщетение в размер на 4 брутни трудови възнаграждения.На същата
дата В. е приела отправеното предложение с изрично писмено съгласие,а на
основание постигнатото споразумение работодателят е издал заповед за
прекратяване на ТПО.В рамките на едномесечния срок от прекратяване на
ТПО,работодателят не е изплатил уговореното обезщетение и според разпоредбата
на чл.331 ал.3 КТ,основанието за прекратяване се смята за отпаднало,а ТПО-за
възстановено във вида,в който е съществувало преди постигането на
споразумението.Въззивното дружество счита,че в този случай не е необходимо
работодателят да издава отделен акт за възстановяване на ТПО,нито да кани
работника или служителя на работа,защото възстановяването става по силата на
закона,след изтичане на едномесечния срок.В тази връзка намира за изцяло
неправилен и незаконосъобразен изводът на съда,че е необходимо издаване на
изричен акт от страна на работодателя,с който работникът или служителят да бъде
уведомен,че след като уговореното обезщетение не е изплатено,то ТПО е
възстановено във вида,съществуващ отпреди уволнението.На следващо място се
изтъква,че според разпоредбата на чл.345 ал.1 КТ,при възстановяване на работник
или служител на предишната му работа от работодателя или съда,той може да я
заеме,ако в двуседмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване
се яви на работа,освен когато този срок не бъде спазен по уважителни
причини.При отпадане на основанието за прекратяване на ТПО по чл.331 ал.3 КТ и
неявяването на работника да заеме длъжността в двуседмичен срок след отмяната
на незаконно уволнение,настъпват същите правни последици,доколкото са налице
едни и същи предпоставки-бездействие от страна на работника и служителя да
упражни правото си на труд и да се яви да заеме длъжността,на която е
възстановен.В тези случаи,за да се избегне правната несигурност,законът
предоставя на работодателя потестативното право да прекрати ТПО на основание
чл.325 ал.1 т.2 КТ,с оглед незаинтересоваността на работника от продължаването
и.В подкрепа на този извод е и факта,че работникът или служителят е бил
наясно,че след като не му е изплатено договореното обезщетение,то ТПО се
възстановява и той има задължение да се яви на работа,ако е искал да работи по
това ТПО.Няма правно основание при установено неизпълнение на основни трудови
задължения на работника или служителя,неявяване на работа в законоустановения
срок и неизпълнение на трудовите задължения,да се санкционира работодателят,тъй
като по този начин работникът или служителят ще черпят права от своето
неправомерно поведение. Моли за отмяна на съдебното решение на БРС и
постановяване на решение от БОС,с което да се отхврълят предявените от ищцата
искове. Няма доказателствени
искания.Претендира присъждане на разноски.
В подадения писмен отговор въззиваемата В. е оспорила въззивната жалба
като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е правилно и
законосъобразно.В отговора се сочи,че от събраните по делото доказателства е
било установено,че ищцата е работила дистанционно,а след изтичане на срока за
изплащане на обезщетението работодателят я е уверил,че то ще бъде изплатено,но
следва да прояви разбиране за забавянето му,заради въведеното в страната на
13.03.2020г.извънредно положение.Ищцата е изчакала,като е останала на
разположение на работодателя си на мястото,където е изпълнявала трудовите си
функции по-рано.Не е било необходимо да се явява на работа в определен офис,тъй
като е работила дистанционно-от дома си в гр.Бургас.Работодателят не я е
поканил да се яви на работа,определяйки дали това да стане в офиса му в
гр.София или в гр.Шумен или както В. е работила обичайно и е сторила в случая-
на разположение от дома си в гр.Бургас.С издаване на заповедта от 13.03.2020г.е
бил прекратен достъпът и до служебната електронна поща,която е ползвала,за да
получава възложените и задачи,които е изпълнявала и отчитала.На практика,след
16.04.2020г.тя се е явила на работа,но не е била допусната,тъй като не и е бил
осигурен достъп по служебната електронна поща,не са и възлагани задачи,което очевидно
е било целенасочено поведение на работодателя за повторно прекратяване на
трудовото и правоотношение ,но в никакъв случай законосъобразно такова.Предвид
гореизложените факти,въззиваемата счита,че дори съдът да приеме,че
работодателят не е бил задължен да я уведоми за възстановяването на ТПО или да
издава нарочен акт в тази връзка,то от нейна страна не е налице неявяване на
работа в срока по чл.345 КТ,тъй като тя е била на мястото,където е изпълнявала
трудовите си функции преди прекратяването му.Това е видно от ангажираните
свидетелски показания,неоспорени от ответната страна.Не е бил оспорен и
фактът,че достъпът до служебната електронна поща,чрез която на В. са възлагани
задачи и е изпълнявала задълженията си,не е бил възстановен от
работодателя,нито той е осъществил възлагане по друг начин.Счита,че е безспорно
наличе извършена от работодателя злоупотреба с право,което е приел и
първоинстанционният съд.Моли да се прецени и съдебната практика,в която се
приема безпротиворечиво,че злоупотреба с право от страна на работодателя е
налице,когато се установи,че единственото му желание чрез законно допустими
средства е да постигне една-единствена цел-прекратяване на ТПО с конкретен работник
или служител,каквото е налице в случая.Намира,че незаконосъобразно е ползваното
от работодателя основание за прекратяване на ТПО –чл.325 ал.1 т.2 КТ,тъй като
предпоставките за прилагането на тази разпоредба са уважени искове по чл.344
ал.1 КТ или работодателят съгласно чл.344 ал.2 КТ да е признал уволнението за
незаконно и да го е отменил,а работникът или служителят да не се е явил в двуседмичния срок по чл.345 ал.1 КТ
или от получаването на заповедта за отмяна на уволнението,освен ако срокът не е
бил спазен по уважителни причини.В случая,видно от представените от ответника
доказателства,работодателят не е издал писмена заповед,с която да е признал
уволнението на ищцата за незаконно,нито го е отменил,поради което няма
основание да се позовава в обжалваната заповед на основанието за прекратяване
чл.325 ал.1 т.2 КТ.Неплащането на обезщетението,предвидено в чл.331 ал.3 КТ не
е признаване на уволнението на работник за незаконно и отмяната му.Създадена е
правна фикция-приема се,че все едно прекратяването не е станало и
правоотношението продължава да съществува.По тези съображения въззиваемата
счита,че посоченото в обжалваната заповед основание чл.325 ал.1 т.2 КТ не се е
проявило действително и затова уволнението е незаконосъобразно.В заключение се
сочи,че от доказателствата,събрани по делото е било установено
незаконосъобразното поведение на работодателя и добронамереното и
законосъобразно поведение на ищцата спрямо него,както и оставането и без работа
поради незаконно уволнение. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното
дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.Представено е писмено
становище от пълномощника му адв.С.,в което се
поддържа въззивната жалба и се моли тя да бъде уважена . Не сочи нови
доказателства.
В
съдебно заседание въззиваемата Р.В. се представлява от пълномощника си адв.В.,която
оспорва въззивната жалба,поддържа представения писмен отговор и не сочи нови
доказателства.
При служебната проверка на
обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери
за валидно и допустимо.
Пред БРС са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,въззивният
съд намери,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение е
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото и същото
следва да бъде потвърдено при споделяне на изложените от районния съд
мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК. Районният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като е
достигнал до правилни и обосновани изводи за незаконност на уволнението на
ищцата.
В
отговор на оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи,че дори да се
приеме за основателно възражението на въззивника,че работодателят няма законово
вменено задължение да издаде изричен писмен акт,с който да уведоми работника
или служителя,че няма да му заплати обезщетението и се възстановява прекратеното на основание
чл.331 ал.1 КТ трудово правоотношение,то тъй като в настоящия случай въззиваемата
е изпълнявала трудовите си функции дистанционно от дома си, не е било
необходимо тя да посещава офис на работодателя, а е останала на негово
разположение в дома си. Безспорно е установено,че след прекратяване на
трудовото и правоотношение, от 13.03.2020г. е бил прекратен достъпът и до
служебната електронна поща,чрез която е получавала ежедневните си задачи и този
достъп не е бил възстановен след 16.04.2020г.,поради което съдът няма основание
да направи извод,че въззиваемата е бездействала и не се е явила на работа,в
каквато насока са твърденията на въззивното дружество. Въззивникът е прекратил
трудовото правоотношение с въззиваемата на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ,което
основание е приложимо при прекратяване на трудов договор след възстановяване от
съда на предишната му работа и правилно е отбелязал районният съд,че това
основание за прекратяване на трудово правоотношение е неприложимо в конкретната
хипотеза.
Дори
да можеше да се приеме становището на въззивника,че основанието за уволнение по чл.325 ал.1 т.2 КТ намира
приложение по аналогия и в хипотезата на възстановяване на трудово
правоотношение,прекратено на основание чл.331 ал.1 КТ,недоказани са останали
твърденията му,че въззиваемата В. е бездействала и не се е явила на работа след
възстановяването на трудовото правоотношение.Точно обратното-доказателствата по
делото безпротиворечиво сочат,че В. е била на разположение на работодателя на
мястото,където е упражнявала трудовите си функции -дистанционно,в дома си и е
очаквала работодателят да възстанови достъпа и до електронната поща и да и
възложи задачи,но той е проявил бездействие,а впоследствие е прекратил
трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ. Нито едно
доказателство по делото не подкрепя твърденията на въззивника,че въззиваемата
не се е явила на работа и не е изпълнявала трудовите си задължения след
възстановяване на трудовото правоотношение.
Водим от гореизложеното,Бургаският окръжен съд намери,че решението на
БРС следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от
доказателствата по делото.
Страните са направили своевременни искания за присъждане на
съдебно-деловодни разноски и с оглед изхода от спора основателно се явява
искането на въззиваемата В.. Тя е направила 900 лева разноски във въззивното
производство,които съдът възлага за плащане върху въззивното дружество.
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260737 от 25.11.2020г.,постановено по
гр.д.№2688/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Блек
Суон Холдингс България“ ЕООД ,с ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление гр.Шумен,пл.“Освобождение“№7, представлявано от В К В и М П П,подадена
пълномощника от адв.Наско Станев да заплати на Р.Л.В. с ЕГН-********** с адрес ***
сумата от 900 лева разноски по въззивното производство.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните, пред Върховния
Касационен Съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: