Решение по дело №204/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по настоящото дело е образувано по повод депозирана от Х. С. Х. от гр. Кърджали против В. С. В. от Г., искова молба с вх. № 940/10.03.2014 г. В молбата си ищцата твърди, че заедно с брат си и сестра си,е собственик на поземлен имот с идентификатор 40909.107.208 по кадастралната карта на гр. Кърджали, с административен адрес: гр. Кърджали, У. „С. Г. № 11. След като се снабдила с разрешение за строеж № 120/18.06.2013 год. за извършване на ремонт и вътрешно преустройство на заварена жилищна сграда в УПИ - 2237, кв. 9 по ЗРП на „С. г. ч.”, гр. Кърджали, сключила на 29.07.2013 г. с ответника в производството, договор за възлагане на строителни ремонти, неразделна част от който било и договореното приложение № 1.Ищцата твърди, че съгласно т.3.1 от договора, цената на договорения ремонт по офертна спецификация / приложение № 1 / била в размер на 100 000 лева. Изтъква, че изпълнила задълженията си по договора, като заплатила на ответника сумата в размер на 101 305 лева по банков път на различни дати, а именно: 15 000 лева на 29.07.2013 год.; 5 000 лева на 06.08.2013 год. ; 8 860 лева на 07.08.2013 год. ;1 140 лева на 27.08.2013 год.; 9 880 лева на 07.10.2013 год.; 10 000 лева на 22.10.2013 год.; 20 000 лева на 04.11.2013 год.; 20 000 лева на 13.11.2013 год.; 6 425 лева на 25.11.2013 год. и 5 000 лева на 02.12.2013 год. Ищцата твърди също, че съгласно т. 2.1 от договора, срокът за извършване на ремонта по спецификацията- приложение № 1 към договора, бил три месеца и същият започвал да тече от получаване на аванса от 30 000 лева, платим по реда на т.3.2 от договора. Тъй като авансът от 30 000 лева по цитираната т.3.2 , заплатила изцяло до 27.08.2013год., ищцата счита, че тримесечният срок за изпълнението на договора от страна на ответника по т.2.1 от същия, изтекъл на 27.11.2013 год. Въпреки отправените искания за представяне на график по видове работи и части на обекта, по който тя като възложител щяла да следи за изтичането на междинните срокове, и който щял да бъде основание и за междинните плащания, ответникът не представил такъв, т.е. не й било представено уговореното приложение № 2 към договора. Ищцата твърди, че на 10.12.2013 год. ответникът преустановил извършването на строително-ремонтни работи на обекта. Твърди, че на 30.12.2013г. отправила до същия нотариална покана с рег. № 22044/30.12.2013 год. на нотариус К. Д. с рег. № 020 на Нотариалната камара, която била връчена на ответника на 06.01.2014 год., и от която дата започнал да тече даденият от нея десетдневен срок на ответника да изпълни договора, или ако не стори това, от същия този момент договорът следвало да се счита прекратен. Ищцата твърди, че ответникът не изпълнил поетите задължения по процесния договор за възлагане на строителни ремонти в договорения тримесечен срок от получаване на аванса от 30 000 лева, както и не довършил работата на обекта в дадения му десетдневен срок, течащ от 06.01.2014год. Възложената от нея пазарна оценка на изпълнените строително-монтажни работи към 28.02.2014 год. ,определила стойността на последните в размер на 48 850,39 лева. Ищцата изтъква, че процесният договор бил развален по вина на изпълнителя, който не изпълнил задълженията си по договора, нито в тримесечния срок по т.2.1, нито в десетдневния срок отправен с нот.покана. С оглед на което твърди, че след като договорът между страните е развален, ответникът дължи връщане на отпаднало основание на сумата от 52 454,61 лева , тъй като изпълнените от него строително-ремонтни работи до развалянето на договора възлизали на стойност 48 850,39 лева. Поради което моли да бъде осъден ответникът да й плати сумата в размер на 52 454.61 лв., получена от последния на отпаднало основание – развален Договор за възлагане на строителни ремонти, сключен на 29.07.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 10.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

В дадения по делото надлежен срок, ответникът е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Ответникът възразява, че ищцата не е изправна страна по процесната облигационна връзка - договор за възлагане на строителни работи от 29.07.2013г., както и че не е налице в производството надлежно едностранно прекратяване на договора от ищцата. Ответникът прави възражение с правно основание чл.95 от ЗЗД, както и такова с правно основание чл.87, ал.4 от ЗЗД, твърдейки, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, което обуславяло недопускане развалянето на договора.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът Х. С. Х., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция до размера на сумата от 47 224.84 лв. Претендира присъждане на разноски по компенсация.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът В. С. В., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Не е спорно в производството, че ищцата Х. С. Х., като наследник на родителите си С. и А. Х., е получила от О.К.Разрешение за строеж № 120/18.06.2013 г./в сила от 08.07.2013 г./ ,за това, че като съсобственик със сестра си Ш. С. Б. и брат си Х. С. Х., й се разрешава извършването на „Ремонт и вътрешно преустройство на заварена жилищна сграда в УПИ - 2237, кв. 9 по ЗРП на „Стара градска част”, гр. Кърджали.

Страните не спорят, че процесният договор за възлагане на строителни ремонти е сключен на 29.07.2013 г. между ищцата, в качеството й на възложител и ответника в производството, в качеството му на изпълнител. От прочита на договора се установява, че страните се договорили изпълнителят да изпълни за своя сметка и отговорност, възложените от възложителя строително-ремонтни работи./ т.1.1/. Обемът на основните договорени работи бил приблизително установен в спецификация -приложение №1 към договора /т.1.2/, а цената по същата тази спецификация била договорена на 100 000 лв./т.3.1/. Уговорено било в срок от два дни от подписване на договора и преди изплащане на договорения аванс от 30 000 лв./т.3.2.предл.1/, ответникът-изпълнител да представи график по видове работи и части на обекта, по който възложителят щял да следи за спазване на междинните срокове и плащания / т.2.1/. Уговореният срок на договора бил 3/три/ месеца / т.2.1.предл.1/ и започвал да тече от датата на получаване на аванса от 30 000 лв. / т.2.2/. Съгласно т.3.2.предл.1 авансът от 30 000 лв. бил за изпълнение на т.1, 2,5 и 7 от приложение № 1.В договорът се предвиждало второто плащане в размер на 35 000 лв. да бъде за изпълнение на т.3,4,6,9,10,11,,12,15,16 и 22, а третото плащане от 35 000 лв. да бъде направено за изпълнение на останалите точки от приложението.Междинните плащания следвало да бъдат правени на 30 дни за изпълнените до датата на плащането работи, ако бил спазен графикът и ако не била надвишена 80% от окончателната сума, като размерът на междинното плащане следвало да бъде установен с протокол по приложение № 2. Съгласно т.3.6 неописаните в спецификацията видове и количества работи, изпълнени по силата на т.1.3, каквато в договора няма, щели да се изплащат в действителен обем по цени, определени след взаимно съгласие в деня на възникване на необходимостта от изпълнението им и съставяне на съответно писмено споразумение. Неразделна част от договора съставлява приложение № 1, което според т.6.1 представлява спецификация за видовете работи по количества и същото съдържа 40 точки.

От приложените и приети като надлежни писмени доказателства нареждания за касови парични преводи на „ПИБ” -К., извършени от ищцата Х. Х. в полза на ответника по делото В. С. В., се установява, че на 29.07.2013 г. са преведени 15 000 лв. за авансово заплащане на ремонт на къща с двор, на 06.08.2013 г. – 5 000 лв. за прехвърляне на средства по договор; на 07.08.2013 г. – 8 860 лв. за ремонт на къща с двор; на 27.08.2013 г. – 1 140 лв. за захранване на сметка ; на 07.10.2013 г. – 9 880 лв. за допълнително заплащане за ремонт на къща с двор ; 22.10.2013 г. -10 000 лв. за прехвърляне на средства; на 04.11.2013 г. – 20 000 лв. за допълнително заплащане за ремонт на къща с двор; на 13.11.2013 г. - 20 000 лв. за прехвърляне на средства; на 25.11.2013 г. – 6 425 лв. за прехвърляне на средства; на 02.12.2013 г. -5 000 лв. за ремонт на къща с двор. Т.е. авансът от 30 000 лв. окончателно е бил заплатен на 27.08.2013 г.; второто плащане в размер на 39 880 лв. е извършено окончателно до 04.11.2013 г. и остатъкът в размер на 31 425 лв., окончателно е изплатен до 02.12.2013 г. или общата сума, изплатена от ищцата на ответника възлиза на сумата от 101 305 лв.

С нотариална покана с рег.№ 22044/30.12.2013 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК , връчена на ответника на 06.01.2014 г., ищцата дала на ответника 10-дневен срок от получаването й да изпълни задълженията си по договора, в противен случай същата щяла да счита договора за прекратен.

От анализа на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна- св. Ц. Я. и св. Ш. Б., и на ответната страна -св.М. А., С. Г. и св. Д. П., се установява, че работата по договорения между страните ремонт и вътрешно преустройство на съсобствения на ищцата имот, находящ се в района на пазара в Г., започнала в края на месец юли 2013 г., и че работата на обекта била преустановена на 07.12.2013 г.; на обекта били извършени от ответника по изричното искане на ищцата строително-ремонтни работи, извън посочените в приложение № 1 към договора дейности, като събаряне на втори етаж на жилищната сграда и изграждането му отново, като изграждане на електроинсталация, надхвърляща по размери, предвидената такава по изготвения инвестиционен проект; че работата по проекта била преустановена именно защото ищцата отказала да заплати извършени допълнителни дейности, непредÔидени в приложение 1 от договора; че след получаване на нотариалната покана ответникът и св. Г. отишли на обекта, но на место намерили поставена нова дървена ограда и външна врата със сменена ключалка, която с притежавания от тях ключ не успели да отключат; че след като ищцата не отговорила на телефонните им обаждания, те отишли при кварталния отговорник, за да им помогне да си вземат материалите и инструментите, намиращи се в заключения обект.

Приет по делото е списък, изготвен от ответника, от който се установява, че определената от него стойност на извършени извън договорените, но не заплатени от ищцата, строителни дейности възлизали на 22 406 лв.

От заключението, изготвено по назначената тройна съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира, се установява, че цитираното Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, не съставлявало количествено-стойностна сметка и в него не били конкретизирани количествата на видовете работи, подлежащи на изпълнение; в него липсвали единични цени на отделните строителни работи и не можело да се установи как те са били остойностени и как е достигната окончателната цена от 100 000 лв. В същото имало заложени като едно перо съвкупност от няколко дейности. Имало позиции - „направа на чешма”, ”направа на ел. инсталация и домофон”, „възстановяване на кладенец”, „преместване на гаражни стени” и др., които не представлявали конкретни СМР, а съставлявали следствие от изпълнение на различни по вид и технология дейности; тези дейности били описани в приложение 1 като един вид работа, а не в тяхната конкретика и технологична последователност. От заключението се установява, и че представеният от ответника списък за извършените, но незаплатени дейности също не бил оформен, съгласно строителните правила и норми, в него имало несъответствия между количествата на отделните видове работи и количествата/стойността/ на материалите и труда, посочени за съответния вид дейност; единичните цени в списъка не били изчислявани на база установени разходни норми за отделните видове работи и същите били завишени спрямо средните цени в строителството за този период. Вещите лица установяват също, че дейностите по приложение № 1 към договора, предвидените по проект дейности, скритите работи във връзка с изграждането на навеса и гаража, скритите работи като изкопи, бетон и армировка в орнаментите, в пояса и в плочата по дадените на место показанията от ответника и от ищеца, както и всички извършени на место дейности, независимо, че такива не били посочени в процесното приложение № 1, те са взели предвид и оценили в своята количествено-стойностната сметка № 1, неразделна част от заключението. Стойността на всички тези реално констатирани от тях като извършени СМР на обекта, възлизала на сумата 54 080.16 лева, като в тази сума била включена и сумата от 11 142.23 лева, на която сума възлизали констатираните на место като изпълнени допълнителни СМР, не включени в проекта и в приложение №1 към договора. Съгласно приетото заключение неизвършените, описани в приложение № 1 дейности били: т.6 – дървено стълбище; т.19 – улуци и водосточни тръби; орнаментни; т.26 – направа на алеи; т.28 - възстановяване на кладенец; т.27 – направа на чешма в двора; т.37 направа на „В и К” на лятно помещение; т.38 направа на подова настилка от гранитогрес на лятно помещение, като това изброяване не било изчерпателно, защото в приложение № 1 нямало конкретно посочени СМР, а само предвиждания. Вещите лица установяват, а и страните по делото не спорят, че в процеса на настоящото производството, строително-ремонтните работи на обекта били извършвани от други изпълнители.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Константната съдебна практика приема, че в цитираната разпоредба са уредени три различни фактически състава. В казуса относимото правно основание е третият фактически състав, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Не загубилото сила постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, предписва, че тази хипотеза е приложима и при разваляне на договорите поради неизпълнение. Наложилата се понастоящем, постановена по реда на чл.290 от ГПК, задължителна съдебна практика приема, че правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, като неизпълнението не е задължително да е пълно. Необходимо е обаче предоставяне на допълнителен подходящ срок за изпълнение. Не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. В доказателствена тежест на кредитора- ищец е да докаже вземането си, а на длъжника – ответник фактът на пълно или частично изпълнение, като вината се предполага. Развалянето на договора прекратява облигационното правоотношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпадналото основание. Вземането става изискуемо от деня, в който е отпаднало основанието.

В аспекта на изложеното се налага изводът, че за да е налице неоснователно обогатяване са необходими няколко предпоставки, които следва да бъдат установени в производството: обогатяване на едната страна, обедняване на другата страна, връзка между обедняването и обогатяването, отпадането с обратна сила на основанието за преминаване на имуществените блага от едната на другата страна. В този смисъл е установено в производството, всъщност и ответникът не спори, че на посочените в предходен абзац дати е получил по банков път съответните суми по процесния договор, чиято обща стойност възлиза на сумата от 101 305 лв. Установено е в производството и обстоятелството, че преди да изпълни в пълен обем поетите по процесния договор задължения на стойност 100 000 лв., ответникът-изпълнител на 07.12.2013 г. преустановил работата. Съгласно кредитираното в производството заключение, стойността на частичното изпълнение на ремонтните работи по приложение № 1 на процесния договор, възлиза на сумата от 42 937.83 лв. В производството беше установено, и че на процесния обект са били изпълнени от ответника по искане на ищцата и СМР, неуговорени в приложение № 1 към договора, чиято стойност вещите лица определят в размер на 11 142.23 лв. В този смисъл спорни в производството се явяват обстоятелствата, обуславящи липсата на основание за преминаване на имуществените блага от едната на другата страна, респ. наличието на отпаднало с обратна сила основание за преминаване на престацията. В частност, с оглед направените в производството възражения, въпросите са: имала ли е право ищцата -кредитор да прекрати процесния договор за строителни ремонти от 29.07.2013 г. и прекратен ли е той в казуса. За да отговори на тези въпроси съдът приема, че на 07.12.2013 г. ответникът-ищец преустановил работата си по процесния договор за възлагане на строителни ремонти от 29.07.2013 г. за извършване на ремонт и вътрешно преустройство на имот на ищцата, за който ремонт било издадено Разрешение за строеж № 120/ 18.06.2013 г. на О. К., в сила от 08.07.2013 г. Причина за това преустановяване бил фактът на не заплащане от страна на ищцата-възложител на извършените в имота допълнителни, неочертани в приложение № 1, неразделна част от договора, строително-ремонтни дейности. Съгласно т.3.6 от процесния договор неописаните в спецификацията видове и количества работи изпълнени по силата на т.1.3, каквато в договора няма, щели да се изплащат в действителен обем по цени, определени след взаимно съгласие в деня на възникване на необходимостта от изпълнението им и съставяне на съответно писмено споразумение. По делото такова писмено споразумение между страните не е сключвано, поради което се налага изводът, че предприетото от ответника преустановяване на работата по неизпълнения договор, е било виновно, не предписано и правно неоправдано от процесния договор действие. Поради което съдът приема, че доколкото се установи в производството, и че ответникът не е възобновил работата си в 10-дневния подходящ и достатъчен, даден му с нотариална покана с рег. № 22044/30.12.2013 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, връчена му 06.01.2014 г. срок, то с факта на изтичането му процесният договор следва да се счита прекратен. Впрочем тази последица изрично е била посочена във връчената нотариална покана. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че в даденият му срок той е бил възпрепятстван да възстанови работата си, защото достъпът до обекта му е бил преграден. И това е така, защото по делото не се установи в този срок същият да е предприел действия по възобновяване на работата на обекта и ищцата да е попречила на това нарочно намерение за възобновяване. Действително от края на м.декември 2013 г. ответницата чрез трето за производството лице, е поставила нова дървена ограда и ново заключващо устройство на външната на обекта врата, но поисканото от нея чрез телефонното обаждане на районния инспектор съдействие, видно от показанията на св. Г., се свеждало до това ответникът да може да прибере собствените си, оставени там материали и инструменти. Действително св.Г. установява също, и че преди получаване на нотариалната покана, ответникът направил опит да говори с другия съсобственик на обекта, брат на ищцата и че последният отказал този разговор, но доколкото това действие е било извършено по отношение на лице, което не е страна по процесния договор, същото не съставлява действие по изпълнение на договор. Съдът констатира, че действително и двете страни по договора са допуснали неточно изпълнение на отделни техни поети задължения, например: ответникът не представил в срок от два дни от подписване на договора и преди изплащане на договорения аванс, график по видове работи и части на обекта, по който възложителят щял да следи за спазване на междинните срокове и плащания; ищцата пък не заплатила в същия договорен срок от два дни и след представяне на графика авансът от 30 000 лв., но констатира и че никое от тях поотделно, не е довело до прекратяване на процесния договор. Същият в производството се счита развален поради неизпълнение на договорните задължения на ответника - преждевременно преустановяване на поетата работа, и поради изтичане на дадения по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД, срок за изпълнение. С вече изложеното, съдът обосновава и неоснователността на възражението на ответника с правно основание чл.95 от ЗЗД. Следва изрично да бъде посочено и това, че при хипотезата на цитираната правна норма, кредиторът изпада в забава, ако неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В казуса от обсъдените в производството писмени и гласни доказателства не се установи ищцата неоправдано да е отказала предложено й от ответника изпълнение или да не е предоставила необходимото съдействие за изпълнение, което да води до обективна невъзможност ответникът да изпълни задълженията си договора.

С оглед изложеното до тук съдът приема, че в случая са налице предпоставките, даващи право на ищцата като кредитор по процесния договор, да развали същия : налице е неизпълнение в хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, същото не може да се оправдае със забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Не може да се оправдае и с упражнено право по чл.90, ал.1 от ЗЗД, защото в казуса ответникът няма срещу ищцата изискуемо вземане от същото правно отношение, в производството отсъства необходимото за това писмено споразумение / т.3.6 от договора/. Т.е. няма основание да се приеме, че в казуса неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът не носи отговорност. При това положение се поставя въпросът валидно ли е било упражнено правото на разваляне на процесния договор от страна на ищцата и породило ли е то правното действие, предвидено в чл. 88 от ЗЗД, с оглед законовото изискване на разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД. И тук следва да се обсъди направеното своевременно от страна на ответника възражение с посоченото правно основание за недопустимост на развалянето, тъй като неизпълнението било несъществено с оглед интереса на кредитора. Всъщност отговор на въпроса незначително ли е в казуса констатираното неизпълнение, дава цифровият отговор на вещите лица, според които като стойност същото съответства на около 50 % от цената на договора. В постановената си по реда на чл.290 от ГПК, задължителна съдебна практика-решение № 318 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 273/2012 г. на IV ГО,ГК, ВКС приема по аналогия /чл.206 от ЗЗД/, че неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта, т.е. неизпълнение над 20 % на договорната престация следва да се третира като съществено. Т.е. когато при такъв договор неизпълнените работи съответстват на 1/5 или повече от стойността на договора, интересът на кредитора е засегнат съществено и не следва да се прилага правилото на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Независимо от вече казаното, неоснователността на направеното възражение се обуславя и от установеното в процеса на производството обстоятелство, вкл. и от извършения от вещите лица оглед на имота, че строително-ремонтните работи в процесния обект са изпълнени от д­уги изпълнители.

И като отговори на така поставените в производството въпроси, съдът за да определи размера на обедняването, респ. обогатяването, кредитира заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, и установи, че същият възлиза на 47 224.74 лв. / 101 305 лв.- (42 937.83 лв. + 11 142.33 лв.), т.е. това е сумата, получена като разлика между платеното от възложителя по договора и стойността на изпълнените по договора ремонти дейности и стойността на изпълнените извън договора ремонтни дейности на обект „…заварена жилищна сграда в УПИ - 2237, кв. 9 по ЗРП на „С. г. ч.”, гр. К.. До този именно размер следва да бъде уважена предявената в производството искова претенция. Основателността на основния иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД, води до основателност и на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед акцесорния му характер.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани с приложения по реда на чл.80 от ГПК списък, се дължат на ищцата разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция и по компенсация, а именно в размер на 3 547.66 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В. С. В. от Г., У.Г. В. С. № 15, с ЕГН *, да заплати на Х. С. Х. от Г., У.С. Г. № 11, с ЕГН *, сумата в размер на 47 224.74 лв., получена на отпаднало основание – развален Договор за възлагане на строителни ремонти от 29.07.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 10.03.2014 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 52 454.61 лв.

ОСЪЖДА В. С. В. от Г., У.Г. В. С. № 15, с ЕГН *, да заплати на Х. С. Х. от Г., У.С. Г. № 11, с ЕГН *, сумата в размер на 3 547.66 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :