РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №564/9.4.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На деветнадесети  март                                              Година две хиляди и двадесета

В публично  в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5790  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

                                          

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на „ АВТОКОМЕРС 2013” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.Възраждане, бл.18,вх.1,ет.7, ап.19, представлявано от И.С. Шуменов, чрез адв.Й. А., ВАК  срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия Г,№ 0010753 ,издаден от ОД МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ, вр. чл.638,ал.4,вр. чл.638,ал.1,т.2, вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв..

С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован, като се твърди, че за вмененото нарушение не е предвидено законодателно възможността да се съставя електронен фиш, на базата на заснето нарушение с техническо средство, а е следвало да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП, което се явява неправилно приложение на процесуалния и материален закон, поради което се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. На следващо място се сочи, че издадения ЕФ не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП. В оспорения фиш се твърди, че липсват описание на нарушението , което според жалбоподателя поражда неяснота относно волята на наказващия орган. Твърди се, че липсва посочване на дата на извършване на нарушението.Според жалбоподателя посочената дата в ЕФ е датата на установяване на нарушението, но тъй като нарушението за което е наказан жалбоподателя е за несключване на задължителна застраховка « гражданска отговорност», датата на извършване на нарушението не съвпадала с датата на установяване на същото.Твърди се, че АНО е следвало да установи до кога е имал действащ договор за задължителна застраховка « гражданска отговорност» процесния автомобил и така да определи датата на която е извършено нарушението.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, се  представлява от адв.Й.А., ВАК, който поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли за отмяна на ЕФ.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,  депозира становище.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0010753, издаден от ОД МВР Варна,  с който на А.2. ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост,  кв.Възраждане,бл.18,вх.1,ет.7,ап.19, представлявано от И.С.Ш. за извършено нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, вр. чл.638,ал.4,вр.чл.638,ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..  

Същия е издаден затова, че на 07.10.2019 год. в 08.23 часа във Варна, по бул.” Сливница” на място с GPS координати: 43.224601,27.891886 е установено управление на МПС, регистрирано в Р България  и не е спряно от движение, за което, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с МПС „ ПЕЖО ПАРТНЕР” вид товарен автомобил с рег. № ***е установено нарушение на Кодекса на застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0013.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0010753, издаден от ОД МВР Варна,разпечатка от система за управление на административно-наказателната дейност, снимка от АИС „ Трафик” и справка с точни координати на нарушението,приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

От правна страна:

Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на ЕФ. Съгласно редакцията на чл.189, ал.5 от ЗДвП / в редакцията й към момента на издаване на процесния фиш / електронният фиш изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или ал.2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

По същество състава на съда намира, че жалбата е основателна.

Законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ  и това по чл.638,ал.4 от КЗ.

            Съгласно чл.483,ал.1,т.1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Нарушението е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на ГО от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

От друга страна нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. Ако жалбоподателят е установен, че в качеството му на собственик няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то следвало е да му бъде наложено наказание на основание чл. 638, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, а не както е сторено в случая и наказанието е наложено на основание чл.638, ал.4 от КЗ.  Посочената в електронния фиш санкционна норма, а именно тази по чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко  управление на МПС,  за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед констатираните несъответствия между посоченото нарушение и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Посоченият пропуск е довел и до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ или за това че е установен да  управлява МПС, за което няма сключена задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“. Тази неяснота безспорно е затруднила защитата на лицето, видно и от жалбата, доколкото същото с оглед отразените в  ЕФ твърдения е ангажирало усилията си да оспори именно факта на управление на МПС, който обаче се явява ирелевантен за състава на нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, каквато квалификация е визирана в обжалвания ЕФ.

Разликата между двете нарушения  е съществена и е регламентирана законодателно в два различни състава от КЗ. В единия случай административнонаказателната отговорност е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, а в другия случай е за всеки, който управлява МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.  

Предвид несъответствието между нарушението на правната норма със съответната на нарушението санкционна норма, налице е според съда и друго нарушение, което е съществено и в отклонение на предвидените в КЗ правила за издаване на електронния фиш. 

Нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ  регламентира, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, като чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага. 

Предвид изложеното с електронен фиш може да се налага „глоба“ или „имуществена санкция“ единствено в хипотезата на чл. 638, ал. 4, респективно ал. 6 от КЗ, които обаче са приложими и съответстват на  нарушение на чл. 647, ал. 3 от КЗ, което в издадения ЕФ не се твърди да е установено.

Установяването на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочено като основание за издаване на ЕФ, следва да бъде извършено с акт за установяване на административно нарушение, респективно следва да бъде  издадено  наказателно постановление, а не с издаване на електронен фиш, както е в конкретния случай.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

Искането за присъждане на разноските е направено своевременно на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.5 от ГПК от адв.Й.А., ВАК, в полза на „ АВТОКОМЕРС 2013” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.Възраждане, бл.18,вх.1,ет.7, ап.19, представлявано от И.С.Ш..

Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 444.00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                     Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия Г,№ 0010753 ,издаден от ОД МВР Варна, с който на „ АВТОКОМЕРС 2013” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.Възраждане, бл.18,вх.1,ет.7, ап.19, представлявано от И.С.Ш., с който за извършено нарушение по чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ, вр. чл.638,ал.4,вр. чл.638,ал.1,т.2, вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв..

            ОСЪЖДА ОД МВР ВАРНА да заплати на „ АВТОКОМЕРС 2013” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.Възраждане, бл.18,вх.1,ет.7, ап.19, представлявано от И.С.Ш. сумата от 444.00 / четиристотин четиридесет и четири / лв., представляваща разноски по делото .

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: