РЕШЕНИЕ
№564/9.4.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
четиридесет и пети състав
На деветнадесети март Година две хиляди и двадесета
В
публично в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар
: Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5790 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на „ АВТОКОМЕРС
С жалбата се иска обжалвания
електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован, като се
твърди, че за вмененото нарушение не е предвидено законодателно възможността да
се съставя електронен фиш, на базата на заснето нарушение с техническо
средство, а е следвало да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП, което се явява
неправилно приложение на процесуалния и материален закон, поради което се
твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. На следващо място се сочи, че издадения ЕФ
не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП. В
оспорения фиш се твърди, че липсват описание на нарушението , което според
жалбоподателя поражда неяснота относно волята на наказващия орган. Твърди се,
че липсва посочване на дата на извършване на нарушението.Според жалбоподателя
посочената дата в ЕФ е датата на установяване на нарушението, но тъй като
нарушението за което е наказан жалбоподателя е за несключване на задължителна
застраховка « гражданска отговорност», датата на извършване на нарушението не
съвпадала с датата на установяване на същото.Твърди се, че АНО е следвало да
установи до кога е имал действащ договор за задължителна застраховка «
гражданска отговорност» процесния автомобил и така да определи датата на която
е извършено нарушението.
В съдебно заседание дружеството
жалбоподател редовно призовано, се представлява от адв.Й.А., ВАК, който поддържа
жалбата на наведените в нея основания и моли за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, депозира становище.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0010753, издаден от
ОД МВР Варна, с който на А.2. ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, кв.Възраждане,бл.18,вх.1,ет.7,ап.19,
представлявано от И.С.Ш. за извършено нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, вр.
чл.638,ал.4,вр.чл.638,ал.1,т.2,вр.чл.461,т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв..
Същия е издаден затова, че на 07.10.2019
год. в 08.23 часа във Варна, по бул.” Сливница” на място с GPS координати:
43.224601,27.891886 е установено управление на МПС, регистрирано в Р
България и не е спряно от движение, за
което, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите с МПС „ ПЕЖО ПАРТНЕР” вид товарен автомобил с
рег. № ***е установено нарушение на Кодекса на застраховането, заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0013.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за
нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0010753,
издаден от ОД МВР Варна,разпечатка от система за управление на
административно-наказателната дейност, снимка от АИС „ Трафик” и справка с
точни координати на нарушението,приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК.
От правна страна:
Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН
вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. Съдът
намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за
редовното връчване на ЕФ. Съгласно редакцията на чл.189, ал.5 от ЗДвП / в
редакцията й към момента на издаване на процесния фиш / електронният фиш изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1 или ал.2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.
По същество състава на съда намира, че жалбата е основателна.
Законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ и това по
чл.638,ал.4 от КЗ.
Съгласно
чл.483,ал.1,т.1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец.
Нарушението е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ, от момента на изтичане валидността на предходната
полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За
съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се
управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за
сключване на ГО от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
От друга страна нарушението по чл. 638, ал.
4 от КЗ е довършено при установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал.
3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не
е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение
за това.
В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице
нарушение на чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на
нарушението санкционна норма. Ако жалбоподателят е установен, че в качеството
му на собственик няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, то следвало е да му бъде наложено наказание на
основание чл. 638, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, а не както е сторено
в случая и наказанието е наложено на основание чл.638, ал.4 от КЗ. Посочената в електронния фиш санкционна норма, а именно тази по
чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по
чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление
на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. С оглед констатираните несъответствия между посоченото
нарушение и санкционната норма, остава неясна волята
на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение,
което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Посоченият пропуск е
довел и до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за
това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или
за това че е установен да управлява МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тази
неяснота безспорно е затруднила защитата на лицето, видно и от жалбата,
доколкото същото с оглед отразените в ЕФ твърдения е ангажирало
усилията си да оспори именно факта на управление на МПС, който обаче се явява
ирелевантен за състава на нарушение по чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ,
каквато квалификация е визирана в обжалвания ЕФ.
Разликата между двете нарушения е съществена и е
регламентирана законодателно в два различни състава от КЗ. В единия случай
административнонаказателната отговорност е за собственика на МПС, който няма
сключена задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“,
а в другия случай е за всеки, който управлява МПС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност.
Предвид несъответствието между нарушението на правната норма със
съответната на нарушението санкционна норма, налице е според съда и друго
нарушение, което е съществено и в отклонение на предвидените в КЗ правила за
издаване на електронния фиш.
Нормата на чл. 647, ал.
3 от КЗ регламентира,
че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, като чл. 189, ал.
5 от ЗДвП не
се прилага.
Предвид изложеното с електронен фиш може да се
налага „глоба“ или „имуществена санкция“ единствено в
хипотезата на чл. 638, ал. 4, респективно ал. 6 от КЗ, които
обаче са приложими и съответстват на нарушение на чл. 647, ал.
3 от КЗ,
което в издадения ЕФ не се твърди да е установено.
Установяването на нарушението по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, посочено
като основание за издаване на ЕФ, следва да бъде извършено с акт за
установяване на административно нарушение, респективно следва да
бъде издадено наказателно постановление, а не с издаване
на електронен фиш, както е в конкретния случай.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразно издаден.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Искането за
присъждане на разноските е направено своевременно на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.78, ал.5 от ГПК от адв.Й.А., ВАК, в полза на „ АВТОКОМЕРС
Последният е
направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 444.00 лева,
сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение
№ 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен
съд.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство , серия Г,№ 0010753 ,издаден от ОД МВР Варна, с който на „ АВТОКОМЕРС
ОСЪЖДА
ОД МВР ВАРНА да заплати на „ АВТОКОМЕРС
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: