Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Горна
Оряховица, 18.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 383 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК 1, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Теленор България“ ЕАД срещу Р.Т.Р. да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 141,13 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 03.11.2016 г.
– 17.01.2017 г. по Договор за мобилни услуги № *********/03.11.2016 г. за
абонатен номер **********; 140,03 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода 03.11.2016 г. – 17.01.2017 г.
по Договор за мобилни услуги № *********/12.11.2016 г. за абонатен номер
**********; 626,16 лв. – неплатени суми по договор за лизинг от 03.11.2016 г.
за мобилен телефонен апарат „Huawei P9 Silver“, от които 78,27 лв. – три
неплатени лизингови вноски и 547,89 лв. – предсрочно изискуем остатък от
двадесет лизингови вноски и една вноска, дължима поради невръщане на
лизинговата вещ; 426,96 лв. – неплатени суми по договор за лизинг от 12.11.2016
г. за мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy S7“, от които 53,37 лв. – три
неплатени лизингови вноски и 373,59 лв. – предсрочно изискуем остатък от
двадесет лизингови вноски и една вноска, дължима поради невръщане на
лизинговата вещ, ведно със законната лихва върху сумите от 05.11.2018 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 2658/05.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2228/2018 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за
мобилни услуги № *********/03.11.2016 г., съгласно който на ответника бил
предоставен абонатен номер ********** и мобилен телефонен апарат „Huawei P9
Silver“. За предоставяне на устройството бил сключен договор за лизинг от
03.11.2016 г., съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 792,57 лв., а
за ползването й, ответникът заплатил една първоначална вноска от 192,50 лв. и
се задължил да заплаща двадесет и три месечни лизингови вноски от 26,09 лв.
всяка, които да се фактурират с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги № *********/12.11.2016 г., съгласно който на ответника бил
предоставен абонатен номер ********** и мобилен телефонен апарат „Samsung
Galaxy S7“. За предоставяне на устройството бил сключен договор за лизинг от
03.11.2016 г., съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 809,17 лв., а
за ползването й, ответникът заплатил една първоначална вноска от 400 лв. и се
задължил да заплаща двадесет и три месечни лизингови вноски от 17,79 лв. всяка,
които да се фактурират с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Твърди се ответникът да не е изпълнил задълженията си
по фактури издадени в периода месец ноември 2016 г. – месец февруари 2017 г.,
както следва: по фактура № **********/18.11.2016 г., издадена за отчетен период
03.11.2016 г. – 17.11.2016 г. на обща стойност 292,46 лв. с ДДС, представляваща
абонаментните такси и лизинговите вноски по посочените договори, както и 4 лв.
гласови услуги с добавена стойност по
Договор за мобилни услуги № *********/12.11.2016 г. и 110,94 лв. международни
разговори по Договор за мобилни услуги № *********/03.11.2016 г., от която
фактура се претендират 162,46 лв. след приспадане на платените от ответника 130
лв., с които частично е погасено задължението за услугата международни
разговори; по фактура № **********/18.12.2016 г., издадена за отчетен период
18.11.2016 г. – 17.12.2016 г. на обща стойност 231,42 лв. с ДДС, представляваща
абонаментните такси и лизинговите вноски по посочените договори, както и 0,64
лв. кратки текстови съобщения (SMS) и 15 лв. услуги с добавена стойност (SMS)
по Договор за мобилни услуги № *********/12.11.2016 г. и 1,12 лв. кратки текстови
съобщения (SMS), 37,88 лв. международни разговори и 30,00 лв. услуги с добавена
стойност (SMS) по Договор за мобилни услуги № *********/03.11.2016 г.; по
фактура № **********/18.01.2016 г., издадена за отчетен период 18.12.2016 г. –
17.01.2017 г. на обща стойност 18,92 лв. с ДДС, представляваща лизинговите
вноски по посочените договори, след приспадане на начислените отрицателни
стойности на абонаментните такси, дължащи се на приспадане на дните, през които
услугите са ползвани от таксата, предварително определена за целия отчетен
период.
Ищецът обявил предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски на основание чл.12 от Общите условия по
договорите за лизинг, предвиждащ тази последица при неизпълнение на
задължението на клиента да заплаща лизинговите вноски и дължимите суми по
свързаните с договора за лизинг договори за мобилни услуги. Предсрочно
изискуемите лизингови вноски и по двата договора били общо двадесет, като се
дължала и една вноска поради невръщане на лизинговата вещ. Дължимата сума по
договор за лизинг от 03.11.2016 г. била 547,89 лв., а по договор за лизинг от
12.11.2016 г. – 373,59 лв. За тези суми, ведно с неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не се претендира, била
издадена фактура № **********/18.02.2017 г. Твърди се, че съгласно уговореното
между страните, изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала 15
дни след издаването й. Твърди се неизпълнение на задължението за плащане на
сумите по фактурите в уговорения срок. Моли се за постановяване на решение, с
което да се приеме за установено съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение и присъждане на направените в заповедното и
исковото производство разноски. Към исковата молба представя договор за мобилни услуги № *********/03.11.2016 г. за
абонатен номер **********; договор за лизинг от 03.11.2016 г. за мобилен
телефонен апарат „Huawei P9 Silver“; договор за мобилни услуги №
*********/12.11.2016 г.; договор за лизинг от 12.11.2016 г. за мобилен
телефонен апарат „Samsung Galaxy S7“; заявление за даване на съгласие за
обработване на лични данни № *********/10.12.2016 г.; фактура №
**********/18.11.2016 г.; фактура № **********/18.12.2016 г.; фактура № **********/18.01.2016
г.; фактура № **********/18.02.2017 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, не се представлява в проведеното съдебно заседание и
не заема становище по предявения иск.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе предвид
приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.46, ал.1 ГПК на
пълнолетен член от домашните на ответника – неговата майка, ведно с
разпореждането на съда по чл.131, ал.1 ГПК от 28.03.2019 г., в което са му
указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен
срок и неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 11.06.2019 г. открито съдебно заседание, ответникът е
редовно призован в хипотезата на чл.41, ал.2, вр. ал.1 ГПК, не се явява, не се
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства относно възникване и съществуване на
правоотношенията, неизпълнение на задълженията по които се претендира. Приложените
към исковата молба външно редовни писмени доказателства подкрепят и не
разколебават изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу Р.Т.Р. положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД да бъдат уважени.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и
исковото произовдсто. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да са направени разноски в заповедното производство от
общо 386,69 лв. /26,69 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение/ и в исковото производство общо 561,39 лв. /173,31 лв. за държавна
такса и 388,08 лв. за адвокатско възнаграждение/, поради което тези суми му се
следват за заплащане от ответника.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Р.Т.Р.,
ЕГН **********,*** дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, *********,
сграда 6, представлявано от двама членовете на Съвета на директорите – Д.К.К.само
заедно с М.С.или заедно с Я.Х.сумите:
141,13 лв. /сто четиридесет и един лева и тринадесет стотинки/, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 03.11.2016 г.
– 17.01.2017 г. по Договор за мобилни услуги № *********/03.11.2016 г. за
абонатен номер **********; 140,03 лв.
/сто и четиридесет лева и три стотинки/, представляваща неплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода 03.11.2016 г. – 17.01.2017 г.
по Договор за мобилни услуги № *********/12.11.2016 г. за абонатен номер
**********; 626,16 лв. /шестстотин
двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неплатени суми
по договор за лизинг от 03.11.2016 г. за мобилен телефонен апарат „Huawei P9
Silver“, от които 78,27 лв. /седемдесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки/ – три неплатени лизингови вноски и 547,89 лв. /петстотин четиридесет
и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ – предсрочно изискуем остатък от
двадесет лизингови вноски и една вноска, дължима поради невръщане на
лизинговата вещ; 426,96 лв.
/четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща неплатени суми по договор за лизинг от 12.11.2016 г. за мобилен
телефонен апарат „Samsung Galaxy S7“, от които 53,37 лв. /петдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/ – три неплатени лизингови вноски и 373,59 лв. /триста
седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ – предсрочно изискуем
остатък от двадесет лизингови вноски и една вноска, дължима поради невръщане на
лизинговата вещ, ведно със законната лихва върху сумите от 05.11.2018 г. до
окончателното им изплащане, за които е издадена заповед № 2658/05.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2228/2018 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „Р.Т.Р., ЕГН **********,*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.София, *********, сграда 6, представлявано от двама
членовете на Съвета на директорите – Д.К.К.само заедно с М.С.или заедно с Я.Х.сумата
от 386,69 лв. /триста осемдесет и шест
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 561,39 лв.
/петстотин шестдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: