№ 62
гр. Габрово, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20244210101006 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по искова молба, подадена от Ц. П. П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Габрово, ул.„**********" № 42, ет. 3, ап. 5 против П. Ц. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, „**********" № 56, ет. 3, ап. 6 за присъждане
на издръжка за бъдеще и минало време.
І. Искания и възражения на страните, твърдяни обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
1. От страна на ищцата:
Твърди, че е дъщеря на ответника П. Ц. П.. Ответникът и майката на ищцата - М. В.
М. били разведени от 2013 г., като от тогава не живеели заедно. Родителските права върху
малолетната тогава Ц. били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща
издръжка. Ищцата и нейната майка от години живеели в гр. Лондон, Кралство
Великобритания, в наето жилище на адрес - 30 Танърс лейн, Илфорд. Есекс ІG6 1QJ.
Ответникът не проявявал загриженост за дъщеря си и не се интересувал от нейните
проблеми.
На 18.09.2021 г. Ц. П. навършила пълнолетие, като правото на издръжка по чл. 143
от СК се погасило по силата на закона. Оттогава П. П. спрял да престира такава. Ищцата
продължавала своето образование, като била записана като редовен студент по специалност
„Криминология и наказателно право" в Университета на Гринуич, град Лондон,
Великобритания, с продължителност на курса на обучение 3 г. при ежедневна пълна форма
на обучение, считано от 19.09.2022 г.
В момента продължавала да живее заедно със своята майка М. В. М., която била
принудена да поема изцяло издръжката на дъщеря си. Разходите били значителни, предвид
стандарта на живот в Лондон, Великобритания и нужните средства за обучението в
университета.
Ищцата не работела, нямала никакви доходи и не притежавала имущество, от което
1
да може да се издържа. П. Ц. П. работел, имал постоянни високи доходи и демонстрирал
висок стандарт на живот. Нямало да има особени затруднения да заплаща издръжка на
учащата си дъщеря, като се имало предвид и обстоятелството, че не полагал и продължавал
да не полага никакви други грижи за ищцата и не правел никакви разходи за нея.
Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника:
- да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба насетне, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
до настъпването на причините обуславящи изменяване или прекратяване на издръжката;
- да й заплати издръжка за минало време, за период от 1 /една/ година преди датата
на завеждане на исковата молба, в общ размер на 6000 лв. /12 месеца по 500 лв./,
както и направените по делото разноски.
Издръжката да бъде заплащана по банкова сметка: IBAN:
GВ58MYMB23058047690978, SWIFT BIC: MYMBGB2L, при банка METRO BANK, с
титуляр: Ц. П. П..
2. От страна на ответника:
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани.
Признава, че ищцата Ц. П. П. е негова дъщеря.
Не оспорва, че с майката на ищцата са разведени от 2013 г., като родителските
права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения
с детето и той бил осъден за заплаща издръжка в размер на 200 лв.
Признава, че ищцата и нейната майка от години живеят в гр. Лондон, Кралство
Великобритания.
Не били верни твърденията, че не проявявал загриженост към дъщеря си и че не се
интересувал от нейните проблеми.
Страните прекратили брака си по взаимно съгласие и съдът одобрил постигнатото
между тях споразумение. Определен бил режим на лични контакти на детето с бащата, но
той се срещал с дъщеря си само през 2014 г. От тогава до настоящият момент той не бил
осъществявал срещи с дъщеря си и не я бил виждал. Нямал връзка с нея дори и по телефон,
тъй като не разполагал с актуален телефонен номер.
Живеел на съпружески начала с друга жена, с която имали дете С. П. П., родена на
06.10.2015 г. Живеели също в гр. Лондон, Кралство Великобритания от 2014 г.
Жилището му в гр. Габрово и жилището в което живеела дъщеря му Ц. в гр.
Габрово били в близост едно до друго, на една улица - ул. „**********". Но въпреки това
майката не разрешавала срещи на бащата с дъщеря си. От раздялата до сега той имал
желание да се вижда с дъщеря си Ц., да поддържат лични контакти и да запази връзката си с
нея, но майката М. не допускала това да се случи. Ц. не желаела да поддържа лични
контакти и с баба си и дядо си по бащина линия.
Признава, че ищцата навършила пълнолетие и правото на издръжка се погасило по
силата на закона.
Искът по чл. 144 от СК бил допустим, но бил неоснователен и недоказан.
Ищцата представила документ - потвърждение на студентски статус, че е редовен
студент в Университета на Гринуич, град Лондон. Великобритания, продължителност на
2
курса 3 години, считано от 19.09.2022 г. до 30.06.2025 г.
Към исковата молба не били представени доказателства за размер на дължимата
такса към университета. Не били представени доказателства как и от кого се плаща същата.
Ноторно известно било, че студените във Великобритания имали възможност да
получат студентски заем, с който да покриват таксите за обучението си, както и ежедневните
си разходи. Студентите подавали искане за отпускане на такъв заем до: „Student loans
company” („Компания за студентски заеми”). Като полученият заем се връщал след като
студентът завърши и започне работа и получава възнаграждение над 27 хил. паунда
годишно, което било повече от два пъти над минималната работна заплата.
От приемането на ищцата като студент - 19.09.2022 г. до подаване на исковата
молба в съда бил изминал период почти 2 години. Всички такси към висшето учебно
заведение до момента вече били платени.
Не било вярно, че майката на ищцата не работела и не получавала доходи. Тя
работела в магазин и получавала възнаграждение. Освен това майката на Ц. живеела на
семейни начала с друг мъж, който също помагал в осигуряването на семейството. Те
демонстрирали много по-висок стандарт на живот от ответника, като в социалните мрежи
непрекъснато публикували снимки от почивки в Тунис, Египет и др. дестинации.
Ищецът нямал сключен граждански брак, но живеел на семейни начала с М.С.Д. от
2014 г. От съвместното им съжителство било родено детето С. П. П., която била на
навършени 8 години.
Освен това майката на С. имала и друга дъщеря А.-М.С.С., родена на 15.08.2006 г.
Тя също живеела заедно с ответника и общото им дете в едно домакинство.
Към момента А.-М. била приета като студент - редовна форма на обучение в
университет в град Лондон. Великобритания. Семейството на ответника П. поемало изцяло
грижите и за нея.
Малолетното дете на ответника - С. посещавала английско училище. Ходело и на
българско училище. Заплащана била годишна такса в размер на 400 паунда.
Ответникът и семейството му живеели под наем в гр. Лондон. Великобритания -109
Glen View, Gravesend, DA 12 U.S., като месечния наем бил в размер на 1800 паунда.
Годишно разходите за ел. енергия били за около 800 паунда, а за газ - 1200 паунда.
Разходите за вода за годината били в размер па 355 паунда. Ищецът имал седмични разходи
за пътуване – 130,50 паунда.
Годишните доходи на ответника възлизали па 8398,80 паунда.
Ищецът нямал имущество на негово име от което да може да получава доходи. Към
настоящия момент не работел и не получавал доходи. Освен това се грижел за малолетната
си дъщеря С., която се налагало да води и взема от училище и да се грижи за нея /училището
било от 09.00 часа до 15.00 часа/, поради което възможността да работи била не повече от 18
часа седмично на минимална часова ставка /за 2024 г. минималната часова ставка била 11,44
паунда/.
Ищецът имал здравословен проблем - смачкан прешлен на гръбначния стълб,
непрекъснато имал болки и това не позволявало да приема всяка работа, особено тежка.
Не било вярно, че ответникът демонстрирал висок стандарт на живот. Доходите на
семейството се осигурявали от жената, с която живеел на семейни начала. Задължението за
даване на издръжка на пълнолетното лице не било безусловно. За да можел да дава
издръжка без „особени затруднения" родителят трябвало да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
3
Заплащането на претендираната издръжка за него щяло да създаде сериозни
затруднения. Бил в невъзможност да заплаща исканата от дъщеря му Ц. месечна издръжка в
размер на 500 лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на причини,
обуславящи изменението или прекратяването й, тъй като това значително щяло да го
затрудни.
Относно иска с правна квалификация чл. 149 вр. чл. 144 от СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК била предвидена възможността да се претендира
издръжка и за минал период. Това касаело случаите при първоначално определяне размера
на дължимата издръжка, когато не била престарана такава, съобразно право по закон.
Издръжката била средство за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по
принцип тя следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време била
безпредметна, тъй като нуждите били вече задоволени. Поради това предявеният иск бил
недопустим.
Ако съдът счетял, че е допустим следвало да го отхвърли като неоснователен н
недоказан.
Ищцата била студент от 19.09.2022 г. Исковата молба била подадена на 18.06.2024
г. До момента таксите за обучението й били заплатени. По делото нямало данни нито какъв е
техният размер, нито как са платени сумите. Т.е. за претендирания период нуждата от
издръжка била задоволена. Отделно от изложеното заплащането на такава издръжка щяло да
му създаде сериозни затруднения.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Пред съда е предявен иск с правна квалификация чл. 144 от СК, която разпоредба
гласи: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.“
Видно от посочената разпоредба, за уважаването на иска е необходимо да са налице
кумулативно /едновременно/ следните обстоятелства:
- ответникът да е родител на ищцата;
- възраст на ищцата под 25 години;
- невъзможност на ищцата да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си;
- възможност на ответника да дава издръжката без особени затруднения.
Не се спори по делото и съдът с доклада по делото е определил като ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че:
- ищцата е дъщеря на ищеца и е на 21 години;
- ответникът и майката на ищцата са разведени от 2013 г. и от тогава ищцата не
живее в едно домакинство с ищеца;
- ищцата живее с майка си повече от 2014 година в гр. Лондон, Кралство
Великобритания;
4
- ищцата учи във висше учебно заведение от 19.09.2022 г. с тригодишен курс на
обучение – до 30.06.2025 г.
Не се спори също, че и ответникът живее в гр. Лондон.
На доказване по делото подлежат обстоятелствата от значение за състава на иска,
които са и предмет на спор, а именно:
- невъзможност на ищцата да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си;
- възможност на ответника да дава издръжката без особени затруднения.
Поради това с доклада по делото на ищцата е възложена тежестта по доказването
на обстоятелството, че ответникът има възможност да дава претендираната издръжка без
особени затруднения за периода от една година преди предявяване на иска до датата на
подаване на исковата молба, а в тежест на ответника е възложена тежестта да докаже, че
ищцата е в състояние да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си
/тъй като всяка страна следва да докаже положителните факти от значение за спора, които са
в неин интрес/.
От събраните по делото доказателства относно доходите на страните е видно, че
ищцата като студентка във висше учебно заведение в Англия се финансира от Компанията за
студенско финансиране и за учебната 2024/2025 година е получила общо 12732 английски
лири, от които 9250 лири са преведени на висшето учебно заведение, в което учи, а именно
Университет Гринуич, а 3482 лири са й предоставени като издръжка. Данните за учебната
2025/2026 г. са непълни, тъй като не отразяват всички извършени плащания (учебната
година не е приключила). Доходите на бащата за финансовата 2023/2024 г. (приключваща
през м. април 2024 г.) са в общ размер на 8398,80 лири. Видно също така от представеното
удостоверение за раждане от 03.11.2017 г. на Община Пловдив ответникът има малолетно
дете С. П. П., родено през 2015 г., към което има абсолютно задължение за издръжка.
От изложените доказателства е видно, че доходите на ответника са под
минималните месечни за Великобритания, изчислени на база минимална часова ставка от
11,44 паунда за 2024 г. Едновременно с това ответникът дължи издръжка, която е безусловна,
на своето малолетно (деветгодишно) дете. Съответно за ответника заплащането на
претендираната от ищцата издръжка за минало и бъдеще време ще представлява
затруднение и поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Посоченият извод не се разколебава от отразеното в отговора на исковата молба, в
който ответникът е посочил, че доходите на семейството се осигуряват от жената, с която
живее на семейни начала, на което признание основава пледоарията си процесуалният
представител на ищцата. Съдът счита, че това признание отразява факта, че поради ниските
си доходи ответникът може да осигури само дължимата от него издръжка на малолетната си
дъщеря и на себе си, а домакинските разходи се поемат почти изцяло от съжителстватаща с
него майка на малката му дъщеря.
5
ІІІ. Разноски и държавни такси:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответника съгласно чл. 78, ал. 3 от
ГПК. От него се претендират разноски в размер на 600 лева. Видно обаче от представения
договор за правна защита и съдействие /на л. 74 от делото/ такива от него са направени в
размер на 500 лева, съответно в този размер следва да бъдат присъдени на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Габрово, ул.„**********" № 42, ет. 3, ап. 5 против П. Ц. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Габрово, „**********" № 56, ет. 3, ап. 6 за заплащане на ежемесечна
издръжка на размер на 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
(18.06.2024 г.) насетне, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпването на причините обуславящи изменяване или прекратяване на издръжката, като
неоснователен и недоказан.
2. ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Габрово, ул.„**********" № 42, ет. 3, ап. 5 против П. Ц. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Габрово, „**********" № 56, ет. 3, ап. 6 за заплащане на издръжка за
минало време, за период от 1 /една/ година преди датата на завеждане на исковата молба (от
17.06.2023 г. до 17.06.2024 г.) в общ размер на 6000 лв. /12 месеца по 500 лв./, като
неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА Ц. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 42, ет. 3, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Габрово, „**********" № 56, ет. 3, ап. 6 сумата 500 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок, който тече от 13.02.2025 г., на осн. чл. 315 ал. 2 ГПК, за което страните са
уведомени в проведеното открито съдебно заседание на 30.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6