Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 59 Година 08.02.2016 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На
деветнадесети януари Година две
хиляди и шестнадесета,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар К.М.
като
разгледа докладваните от съдията търговско дело номер 647 и търговско дело 706
по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422 във вр.с
чл.124 ал.1 от ГПК и чл.535 от ТЗ.
„ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД ЕИК *********
гр.Пловдив иска да бъде признато по отношение на К.Г.З. ЕГН ********** *** и
„АГРОЕЛМОНТАЖСТРОЙ” АД ЕИК ********* гр. Пловдив, че дължат солидарно заплащане
на сумата 500 000лв., предявени частични искове от по 250 000лв. по т.д. №
647/2014г. и т.д. № 706/2014г. на ПОС, от задължение в общ размер от
670 000лв. по запис на заповед, издаден на 04.12.2008г. от ответниците в
полза на ищеца, с падеж 04.12.2011г., с клауза без протест, за която ищецът се
е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 6853/2014г. на РС – Пловдив, ІV гр.с. за 250 000лв. и по ч.гр.д. №
10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с. за 250 000лв., ведно със законна
лихва върху главниците от подаване на заявлението на 29.04.2014г. и на
10.07.2014г. до изплащането й, както и
ДА ГИ ОСЪДИ да заплатят сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
Твърди, че ответното физическо лице, действащо в
това качество и в качеството си на изпълнителен директор на ответното АД, е
издал в полза на ищеца запис на заповед на 04.12.2008г., с който безусловно са
се задължили да заплатят на 04.12.2011г. сумата 670 000лв., с клауза без протест.
Падежът е настъпил, няма плащане, поради което ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнени и ИЛ за част от главницата. Уточнява, че К.З. към датата на
издаване на записа на заповед е имал представителна власт спрямо акционерното
дружество, съгласно вписвания по фирменото дело в ПОС.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответниците не признават исковете по основание и
размер. Акционерното дружество
възразява, че според текста на записа издателите са двама – ФЛ и ЮЛ, а
поставеният подпис е един – на физическото лице в това качество. Няма израз и
подписване на записа от законния представител на акционерното дружество.
Поставяне на печат на дружеството не може да замести подписа. За това липсва
форма. Възразява, че акционерното дружество има едностепенна система за
управление – СД. В устава са определени компетенциите на СД и на изпълнителния
директор и правата му са ограничени в оперативното изпълнение на решението на
СД и на дружеството. АД е с капитал 170 000 лв. Ищецът твърди поето
задължение, надхвърлящо четири пъти капитала на АД. Уставът е публичен и според
него такива задължения могат да бъдат поети единствено след решение с квалифицирано
мнозинство на СД, а за задължения с по – висока стойност: след пълно
единодушие. Такова решение липсва и поради това дружеството не може да бъде
обвързано, след като ИД няма правомощия да взима сам решения. Твърди, че
записът на заповед не е истински документ, защото К.З. никога не го е
подписвал. Възразява, че въпреки абстрактния характер на записа на заповед,
липсва каузално правоотношение между страните, което да е дало повод за
издаването му. Доказването на каузата е в тежест на ищеца, който заявява
изгодни за себе си последици. Уточнява, че оспорва правомощието на З. да
задължи дружеството със сума в размер на 670 000лв., което е нещо различно
от представителството, защото съгласно устава липсва решение на СД и никога не е взимано.
Физическото лице възразява, че формата на записа
е опорочена, защото се сочат двама издатели, а има само един подпис, поради
което не съдържа всички необходими елементи да породи валиден менителничен
ефект. Възразява, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор по
каузално правоотношение с физическото лице, дало основание да се издаде записа
на заповед. Не е подписвал запис на заповед.
Ангажират доказателства, претендират разноски,
представят справка по чл.80 от ГПК.
От
постъпилите материали по ч.гр.д. № 6853/2014г. на РС – Пловдив, ІV гр.с., се
констатира, че по заявление на ищеца, придружено с документ за внесена ДТ от 2%
върху материалния интерес, съдът е издал Заповед за изпълнение № 4496 на
30.04.2014г., с която е разпоредил на ответниците да заплатят солидарно250 000лв.,
предмет на делото, и въз основа на нея е издаден и получен изпълнителен лист.
На 04.07.2014г. всеки ответникът е подал възражение, че не дължи. Представил е
призовка за доброволно изпълнение, която е връчена на 26 и на 27.06.2014г.,
поради което възраженията са подадени в срока. Заявителят е получил на
04.08.2014г. съобщение от съда за постъпилото възражение с указание за
предявяване на иск в рамките на месец. Такъв е предявен в рамките на месечния
срок на 02.09.2014г. по т.д. № 647/2014г. на ПОС.
От
постъпилите материали по ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с., се
констатира, че по заявление на ищеца, придружено с документ за внесена ДТ от 2%
върху материалния интерес, съдът е издал Заповед за изпълнение № 6956 на 11.07.2014г.,
с която е разпоредил на ответниците да заплатят солидарно сумите
250 000лв., предмет на делото, и въз основа на нея е издаден и получен
изпълнителен лист. На 07.08.2014г. всеки ответникът е подал възражение, че не
дължи. Представил е призовка за доброволно изпълнение /приложени в кориците на
второинстанционното дело на ПОС към ЧЖ/, която е връчена на 30.07.2014г.,
поради което възраженията са подадени в срока. Заявителят е получил на 10.09.2014г.
съобщение от съда за постъпилото възражение с указание за предявяване на иск в
рамките на месец. Такъв е предявен в рамките на месечния срок на 09.10.2014г. по
т.д. № 706/2014г. на ПОС.
По
ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с., е представен и приложен в
оригинал записа на заповед за 670 000лв., предмет на двете заповедни и
оттук искови производства – лист 6 от делото.
Горните
обстоятелства сочат, че ищецът разполага с изпълнителен лист за сумите, но
поради подаденото възражение и повдигнатия с него спор се нуждае от силата на
пресъдено нещо на съдебното решение, което обосновава наличие на правен интерес
от предявените установителни искове и оттук допустимостта им.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства и направените от страните
доводи, приема за установено следното:
Текстът
на представения в заповедните производства Запис на заповед е, че е издаден на
04.12.2008г. в гр. Пловдив от К.Г.З., който в качеството си на физическо лице и
в качеството си на изпълнителен директор на „Агроелмонтажстрой” АД като издател
на записа на заповед се задължава безусловно и неотменимо без протест да
заплати на „Пътинженеринг” ЕООД сумата от 670 000лв. на падежа
04.12.2011г. и място на плащане гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов” № 8. Под текста
е поставен един подпис за издател, посочен с печатен текст, че е на К.З., и
поставен печат на дружеството.
От външна страна ценната книга е
редовна и съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ, определящи я като запис на
заповед. Допустимо е записът да бъде издаден от две лице, при които едното е
физическо и задължава както себе си в това качество, така и юридическото лице,
което представлява като законен представител, включително и чрез полагане на
един подпис от името на двете задължени лица. За това няма законова забрана,
нито естеството на документа води до извод, посочен от ответника. В този смисъл
е чл.513 ал.1 от ТЗ, който се прилага на основание чл.537 от ТЗ. Нормата гласи,
че лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели
поръчителството, са солидарно отговорни към приносителя. Тълкуването сочи, че
когато документът има няколко издатели, те отговарят солидарно пред приносителя
без да е необходимо солидарната форма на отговорност да се изписва в текста. В
този смисъл е Решение №
71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Бонка Йонкова, по чл.290 от ГПК, в което се казва: „Обстоятелството, че Н. Д. е положил само един подпис под текста на
документа, е ирелевантно за формалната редовност и действителност на записа на
заповед. Волеизявлението за менителнично задължаване е направено от физическото
лице Н. Д. и доколкото той е действал едновременно в личното си качество и в
качеството си на законен представител на управляваното от него търговско
дружество, подписът му за издател е напълно достатъчен, за да се счете за
изпълнено изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ. Отсъствието на указание в текста на
записа на заповед относно начина на задължаване на двамата издатели също не
опорочава редовността и действителността на менителничния ефект. Основателен е доводът на касатора, че последиците от съвместно
задължаване на няколко лица със запис на заповед са уредени законодателно в
разпоредбата на чл. 513, ал. 1 ТЗ във
вр. с чл. 537 ТЗ, която предвижда възникване на солидарна отговорност за
издателите към приносителя. Изричната законова уредба изключва необходимостта
издателите да сочат дали поемат солидарно или разделно задължение за плащане на
определена парична сума, още повече, че самият закон - чл. 535 ТЗ, не въвежда
подобно изискване.”.
Между
страните няма спор, че към 04.12.2008г. К.З. е законен представител на
„Агроелмонтажстрой” АД и това се потвърждава както от справка в ТР на осн.
чл.23 ал.4 от ТЗ, така и от представената от ищеца разпечатка на лист 76 – 77
от делото. Към онзи момент няма вписано ограничение спрямо трети лица на
представителната власт на З., който е и член на Съвета на директорите, поради
което възраженията на ответното АД в тази насока са неоснователни. Спрямо трети
лица З. действа с пълна и неограничена представителна власт, а въпрос на
вътрешни отношения и на негова отговорност към дружеството като член на СД и
представляващ е дали е задължил дружеството в изпълнение или в разрез на и/или
липса на решение на СД за поемане на парични задължения. Решенията на органите
на търговско дружество, респективно липсата на такива решения, не могат да
бъдат противопоставяни на трети лица и от тях дружеството да черпи аргументи за
нищожност/недействителност на волеизявленията и сключените сделки на неговите
представителни органи, по аргумент от т.1 на ТР № 3/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Ако законният представител
предприема такива действия в разрез с устройствения акт и без решение на
съответния орган, той носи за това отговорност във вътрешните си отношения с
дружеството, но за третото лице действието от името на дружеството е валидно и
проявява правен ефект.
Справка
в обявените в ТР ГФО от 2007г. насам на ответното АД показва, че въпреки
вписания капитал от 170 790лв. към 2008г., дружеството има активи и пасиви
на много по – висока стойност, респективно търговския оборот е за милиони. Така
по баланс към 31.12.2007г. има дългосрочни задължения от 412 000лв. и
краткосрочни задължения от 3 882 000лв.; по баланс към 31.12.2008г.
задълженията до 1 година са 611 000лв., а над 1 година са
1 849 000лв. ; към 31.12.2009г. задълженията са
2 621 000лв. до 1 година и 549 000лв. над 1 година. Тенденцията
се запазва и през следващите години като стойностите на актива и на паричните
потоци през тези години също са високи, което налага извода, че търговската
дейност на дружеството е свързана с големи по обем парични обороти и оттук
поемане на големи парични задължения. Горното оборва възражението на ответното
АД, че паричното задължение по процесния запис от 670 000лв. е много
голямо и не отговаря на дейността на дружеството. Напротив, обявените от него
финансови отчети дават обратната информация.
Тезата
на ответниците, че ищецът не сочи кауза зад записа, поради което сумата по него
не се дължи, не е съобразена с т.17 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът
не е задължен да въвежда каузално правоотношение и това не лишава документа от
неговия менителничен ефект, ако той е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение парично задължение. Този, който черпи от вътрешното
правоотношение благоприятни правни последици, следва да твърди кауза и я докаже,
т.е. ако ответниците твърдят плащане и/или друго погасяващо възражение, носят
тежестта на доказване за съществуване на кауза, свързана със записа на заповед,
и погасяване на дълга. В случая нито една от двете страни не въвежда договорно
вътрешно правоотношение, поради което такова не подлежи на изследване, защото
не е предмет на делото. Ищецът не е задължен да твърди договорно правоотношение
и това не го лишава от правото да използва ценната книга. Ето защо съдът не
обсъжда показанията на изслушаните свидетели за това имали ли са страните
договорни отношения или не.
Основният
спор по делото е автентичен ли е записа на заповед, оспорен от З. с твърдение,
че положеният подпис не е изпълнен от него, поради което се откри производство
по чл.193 от ГПК, по което тежестта на доказване, на основание чл.193 ал.3,
предложение първо, от ГПК, се възложи на ответниците, защото се оспорва частен
писмен диспозитивен документ, под който е посочен като автор на подписа К.З. и
на това основание документът има формалната доказателствена сила, съгласно
чл.180 от ГПК, че изявлението принадлежи на изписания автор. Оспорването цели
разрушаването и опровергаването на презумпцията на чл.180 от ГПК, респективно
следва да се докаже, че документът е неавтентичен.
По
реда на чл.194 ал.1 от ГПК се събраха сравнителни образци от подписа на лицето
– както свободни по представени от страните подписани от З. документи, така и
експериментални чрез снемане на образци от подписа пред съда. Изслушаха се
свидетели /И.П. – счетоводител на ответниците, и И.П., служител на ищеца/ и две
СГЕ – първоначална с допълнение поради нови образци от подписите, на вещото
лице М.С., и след оспорването повторна на вещото лице Е.Ч..
При
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, на първо място след
извършена лично от съда проверка на подписа под оспорения запис с другите
безспорни документи по делото чрез визуалното им сравняване, и чрез
заключенията на графолозите, съдът приема, че оспорването е успешно, защото
ответниците доказват факта на неавтентичност на документа. Съдът дава пълна
вяра на двамата графолози, които по идентични съображения обективно стигат до
отрицателен отговор на въпроса дали З. е изпълнил оспорения подпис. В.л. С. е
категоричен, че подписът не е изпълнен от З., а в.л. Ч. дава заключение, че
вероятно подписът не е изпълнен от З., но нито един от двамата не прави извод,
че З. е автор на подписа. Вероятността при в.л. Ч. е обоснована от факта, че
„установените идентификационни признаци са характерни и устойчиви, но тъй като
инкриминираният подпис е с опростен строеж и съкратен, те са малко и образуват
индивидуална съвкупност, достатъчна за оформяне само на вероятно заключение, че
инкриминираният подпис не е изпълнен от К.З.”. Както писмено, така и устно в.л.
Ч. се придържа към това обяснение, че подписът е опростен и съкратен, поради
което не съдържа достатъчно елементи, които да се анализират.
В.л.
С. дава основно и допълнително заключение поради работа и обследване на
различни свободни сравни образци от подписа на лицето, посочени и представени
от страните по делото – от лист 181 до лист 194, както и оглед на документи в
Търговския регистър, Агенция по вписване – Служба по вписване, в МВР – БДС –
Пловдив, в документи при ответното АД, които изброява изчерпателно на стр. 176
– 177. Посочените от него документи се характеризират със сигурност на
авторството на свободния образец, полагани са при различни обстоятелства във
връзка с дейността на дружеството и са от периода, през който се сочи да е
издаден записа на заповед 2008г. Това са: Договор № 17 за банкова гаранция № 51
– 5/853 от 09.12.2008г. между ответника АД и „Инвестбанк” АД; Протокол от СД на
ответното АД от 08.05.2008г.; Договор за изпълнение на СМР от 19.12.2008г.
между ответното АД и „Еко Глобал” ЕООД; Протокол от СД на ответника от
21.11.2008г.; предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
04.04.2008г. с ЕТ „ Булперла”; предварителен договор за учредяване на право
на строеж, сключен на 18.09.2008г. с ЕТ Булперла; допълнително споразумение към
предварителен договор за продажба на недвижим имот; договор от 02.01.2008г. с
„Витал Транс” ООД; Акт обр.19 от декември 2008г.; Договор за доставка от
15.12.2008г., сключен с „Тракия – РМ”; Протокол от СД от 30.06.2008г.; две
пълномощни от К.З. в полза на Д.Б. от 2008г.; декларация по чл.17 ал.4 от ЗТР
от 2008г.; писмо до акционерите на ответното АД от 2008г.; пълномощно от К.З. в
полза на Р.З.; Нотариален акт аз учредена договорна ипотека № 133, том VІ, рег.
№ 5778, дело № 1027 от 16.12.2008г.; заявление за издаване на БДС от 16.08.2006г.
в ОДМВР Пловдив. Експерименталният образец от подписи, снети от лицето в
присъствието и при указания на в.л. С. – лист 180.
И
двете вещи лица посочват в заключенията си писмено, че са изследвали документа
визуално, под лупа, с помощта на микроскоп и с помощта на видео спектрален
компаратор във видимата, ИЧ и УВ област на спектъра, при което и двамата
установяват необосновани спирания и прекъсвания; занижена координация на
движенията; тъпи начала и краища; рязка промяна на посоката на движение; липса
на устойчивост; несигурност и колебания; участъци с равномерен и със силен
натиск на пишещото средство. И двете вещи лица дават специално становище, че
тези признаци са характерни при имитация на подпис.
В.л.
С. посочва, че при сравнително изследване между оспорения подпис и образците от
подпис на К.З. установява различия както по общи, така и по частни графически
признаци – вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност,
структурна сложност, свързаност, строеж, посока, форма, последователност,
относително месторазположение на движенията при изписването и свързването на
елементите от нечетливите щрихи и парафната част и връзките между тях. Всичко
това му дава основание да направи отрицателен извод за авторството на оспорения
подпис - че не е изпълнен от сочения
автор. Нееднократно в съдебно заседание при изслушване поддържа направения
извод и дава еднозначни, ясни, логични и вътрешно непротиворечиви обяснения
защо и как е стигнал до този извод, каква е методиката при работа и
последователността на анализ и извод. Поддържа, че при полагане на оспорения
подпис няма естествен ход на движение на ръката, докато във сравнителните
образци има съвсем лек натиск, скоропис, висока координация на движенията,
както в началото, така и в края на подписа. Никъде в сравнителните образци няма
тъпо начало и край, необосновани спирания и прекъсвания, ниска координация на
движението. Допълва, че съвпадение на общи признаци между обследвания подпис и
сравнителни образци има за транскрипцията, която е безбуквена, степента на
сложонст, която е средна, и наколна, който е десен. Различията по общите
признаци са за степента на обработеност, степента на свързаност, разтегливост,
преобладаваща форма на движение, натиск, размер. Различията в частните признаци
са във формата на движение, в посоката на движение, в свързаността на
движението при изпълнение, в относителното разположение.
Обяснява,
че е изследвал т.нар. „автоподлог” или автоимитация - лицето З. сам да имитира собствения си
подпис, но не е открил частни признаци, характерни за подписа на З., в
оспорения подпис. При автоимитацията задължително лицето възпроизвежда част от
характерните за неговия подпис признаци в подписа, обект на изследване. В
случая не установява никакви признаци за автоимитация, а само признаци, които в
литературата по материята се сочат като признаци за имитация на подписа. В.л. С.
не установява съвпадащи частни признаци, а установява несъвпадение в частните
признаци. Обяснява ясно каква е методиката на изследване.
В
повторната, поради оспорването, експертиза на в.л. Ч. в писмен вид не се изнася
нищо различно от това, което в.л. С. е посочил. В.л. Ч. онагледява разликите в
признаците в таблица. Обяснява извода си, че подписът вероятно не е изпълнен от
З., с опростения строеж и съкратен подпис на обследвания обект и оттук малкия
брой на признаците, които могат да се открият в него и да се сравнят с
образците. Дава становище, че при малко частни признаци в подпис, който е
опростен и съкратен, се достига само до вероятно заключение, но в същото време
обяснява, че в заключението е посочил само по – характерните частни признаци,
защото могат да се открият допълнителни частни признаци, които са свързани с
тях, но не ги е посочил – т.е. съдът констатира в обясненията му противоречие
за броя на откритите от това вещо лице частни признаци, което при него е
основен и извеждащ аргумент, което е причината да не дава пълна, безусловна и
безкритична вярна на обясненията му.
Дал е отрицателно заключение, защото подписът
съдържа предимно отрицателни признаци, положителните са много малко. Поддържа
при устно изслушване, че е открил признаци, които обикновено се откриват при
имитация – в определени части на подписа има равномерен натиск и тъпи краища, а
самите съотношения на частите на подписа не съвпадат със сравнителните образци.
Подписът е положен, но не е положен свободно. В.л. Ч. предполага, че е възможно
лицето да измени подписа си, но при автоподлог не може да се избяга изцяло от
собствения подпис и се откриват точно характерни части на подписа на автора, а
в случая подписът не предлага достатъчно признаци за категорично заключение,
защото е съкратен. Въпреки изразеното само устно в съдебно заседание становище
на вещото лице Ч., че е възможно подписът да е автоподлог, той не обоснова този
извод с други факти, освен че подписът е много съкратен, и не променя
заключението си във вероятно положително, че подписът е изпълнен от З..
Уточнява, че откритите от него положителни признаци не са толкова характерни,
че да обосноват извод за положителна експертиза, и не намира характерни
положителни признаци, които да го наведат в положителна насока.
И
двете вещи лица достигат до един и същи извод и не дават положително, а
отрицателно становище за авторството на подписа от страна на З..
От
изслушаните свидетели счетоводителят на ответниците И.П. изнася косвени за
спора обстоятелства – не е била уведомено от З. за поето задължение по запис в
такива големи размери както през 2008г., така и до момента. За документа
научава при започване на съдебните дела.
Св.И.П.
е служител на ищеца от 1996г. до момента на различни длъжности – офис –
мениджър, експерт стопанка дейност, мениджър маркетинг и продажби, сега
директор „Администрация”. Работното й място е съседната стая на управителя
както сега, така и през 2008г. Познава З., с чиято фирма работят от 2003г. –
2004г. по различни обекти, защото често ги е посещавал. При предявяване на
записа на заповед свидетелката разпознава документа и заявява, че З. е посетил
ищцовото дружество в гр. Пловдив на бул. „Найчо Цанов” № 8 през 2008г., срещнал
се е изпълнителния директор, обсъждали задълженията, свидетелката носела
счетоводни справки и пред нея З. положил подпис под записа, който като документ
бил в готов вид, след това поставил печат. Свидетелката си спомня за случая,
защото имали много разговори и кореспонденция с ответното дружество за
натрупани неплатени задължения. Директорът коментирал, че вече са обезпечени,
записът се поставил в касата в офиса и стоял там до момента. Свидетелката е
категорична, че документът е подписан пред нея в офиса на ищцовото дружество
през 2008г.
Свидетелката
като служител на ищеца попада в
хипотезата на чл.172 от ГПК – заинтересовано в полза или във вреда на една от
страните лице, поради което нейните показания съдът оценява с оглед на всички
други данни по делото, като се отчита възможната заинтересованост. Показанията
на П. остават изолирани от останалия доказателствен материал по чл.194 ал.1 от ГПК като пряко противоречат както на изслушаните заключения на двамата
графолози, които дават отрицателни заключения, така и на визуалното сравняване
между оспорения подпис и свободните образци от подписа на З. по делото. За това
съдът дава вяра на експертните заключения, защото те са безпристрастни,
логични, последователни, в писмения вид и двете вещи лица посочват едни и същи
общи и частни признаци, които не съвпадат, както и едни и същи признаци за
имитация на подписа, и дават отрицателно заключение, че З. не е автор на
документа. Разликата във вероятността на заключението при втория експерт се
обяснява единствено с обективен факт – че оспореният подпис е съкратен и
опростен, а не с откриване на положителни характерни и устойчиви съвпадащи общи
и частни признаци от това вещо лице. Повдигнатият от ищеца в хода на изслушване
на графолозите въпрос има ли възможност подписът да представлява автоимитация остава
в сферата на хипотезите и предположенията, защото не е доказан: той е с отрицателен
отговор на експертите: те не са открили специфични частни признаци в
анализирания оспорен подпис, респективно следи за автоимитация, и оттук
въпросът остава без обективни доказателства в заключенията на вещите лице и в
останалите документи по делото.
Въз
основа на изложеното съдът приема, че ответниците доказват убедително и
категорично факта на неистинност на оспорения частен писмен документ - запис на заповед. В резултат на това липса
реквизит по чл.535 т.7 от ТЗ и формата е опорочена, защото положеният под
текста подпис не принадлежи и не е поставен от името на лицата, които са поели
безусловното обещание да платят. Липса съгласие от страна на ответниците да се
задължат по ценната книга към ищеца чрез едностранна сделка. Това обосновава
отхвърляне както на установителните искове, така и на производните осъдителни.
При
този изход на делото ищецът дължи на ответника К.З. доказаните в производството
разноски от: 300лв. депозит за СГЕ и 9000лв. уговорено и платено на
11.12.2015г. възнаграждение за правна помощ според договора на лист 250 от
делото. Възнаграждението е под минимума по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, според която при интерес от 500 000лв., какъвто
е в случая, се дължи 15 530лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив, ул. „Найчо Цанов” № 8, искове да бъде признато
по отношение на К.Г.З. ЕГН ********** ***, и „АГРОЕЛМОНТАЖСТРОЙ” АД ЕИК
********* гр. Пловдив 4004, ул. „Кукленско шосе” № 30, че дължат солидарно
заплащане на сумата 500 000лв., предявени частични искове от по 250 000лв.
по т.д. № 647/2014г. и т.д. № 706/2014г. на ПОС, от задължение в общ размер от
670 000лв. по запис на заповед, издаден на 04.12.2008г. от К.Г.З. ЕГН **********
***, действащ като физическо лице и като законен представител на
„АГРОЕЛМОНТАЖСТРОЙ” АД ЕИК ********* гр. Пловдив, в полза на ищеца „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив, с падеж 04.12.2011г., с клауза без протест, за
които ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6853/2014г. на РС – Пловдив, ІV
гр.с. за 250 000лв. и по ч.гр.д. № 10908/2014г. на РС – Пловдив, ХV гр.с.
за 250 000лв., ведно със законна лихва върху главниците от подаване на
заявлението на 29.04.2014г. и на 10.07.2014г. до изплащането й, както и за осъждането им да
заплатят сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
ОСЪЖДА „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД ЕИК
********* гр.Пловдив, ул.”Найчо Цанов” № 8, да заплати на К.Г.З. ЕГН **********
***, направените по делото разноски от 9 300лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
да се обяви.
Окръжен
съдия: