Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело № 403/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. с 70, ал. 4 от Закона за
туризма (ЗТ).
Образувано е по жалба, подадена от „Левета“
ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Вонеща вода, ул. „Трета“ №4, представлявано
от управителя Т.Д.Г., с ново наименование „Прайвит травъл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Триадица, бул. „България“ № 49Б, вх. Д, ет. 6, ап. 14, представлявано от управителя М.В.С-М.,
против Заповед № Т-РД-15-306/10.04.2023 г. на заместник-министъра на
туризма, с която е заличена регистрацията на дружеството за извършване на
туроператорска дейност от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти (РТТА)
– част от Националния туристически регистър (НТР) и вписан под №Т-80-00-40/08.03.2019
г. и е определен
двугодишен срок, в който дружеството няма право да заявява регистриране за
извършване на туроператорска дейност, считано от датата на издаване на
заповедта.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност
на оспорения акт, поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва се, че дружеството не е било
уведомено за започване на процедура по заличаването му от регистъра, тъй като уведомлението
за започване на административното производство е връчено на лице, което не
представлява дружеството – не е негов управител, нито негов служител. Изтъква,
че регистрацията на дружеството е в лобито на хотелски комплекс и
предоставянето на лични документи на случайно преминаващи лица е крайно
недопустимо и в нарушение на чл. 38 от АПК. Отделно от това твърди, че за започване на производството не е
уведомен и от публикуваното на страницата на Министерството на туризма
уведомление, тъй като в същото липсва посочване на имената на юридическите
лица, подлежащи на заличаване, на правните основания, на сроковете за поправяне
на пропуските и пр. Изтъква също, че дружеството е пререгистрирано
и е налице промяна в наименованието и собствеността на същото, като
заличаването на лиценза за извършване на туроператорска дейност ще накърни
правата на новите собственици и ще лиши държавата от възможността да има повече
икономически оператори и данъкоплатци. Счита, че дори и да се приеме, че са
налице посочените в заповедта обстоятелства, то е нарушен принципа на
съразмерност като е наложен най-високият срок, в който дружеството не може да
кандидатства за регистрация за същата дейност, въпреки че нарушението е
извършено за първи път при условията на добросъвестност, тъй като през 2022 г. и до настоящия момент
дружеството не е осъществявало никаква дейност. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
– заместник-министърът на туризма, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
А., в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Поддържа, че уведомление
за започване на производството по заличаване на регистрацията на дружеството е
било изпратено на адреса, посочен в Търговския регистър, но доколкото
жалбоподателят не е намерен на същия, съобщението е връчено на лице, което се е
съгласило да го получи, както изисква разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Оспорва твърдението на
жалбоподателя, че за започване на производството е следвало да се уведоми
заявителя, като в този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 26 от АПК. Твърди, че неуведомяването
на засегнатото лице за образуване на производство за отнемане на
разрешително/лиценз не е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като липсата на определен документ или обстоятелство обвързва
органа с отнемането. По отношение на твърденията за нарушение на чл.38 от АПК
посочва, че на адресираното до жалбоподателя писмо, с което е изпратено уведомлението
за започване на производството, е посочен адреса за кореспонденция, който е
посочен в Търговския регистър и Националния туристически регистър, поради което
не може да се квалифицира като тайна. Посочва, че като такава не може се
квалифицират и данните и обстоятелствата в заповедта, тъй като те подлежат на
задължително представяне в Регистър, а именно Националния туристически
регистър. Що се отнася до твърденията, че дружеството не е осъществявало
дейност през 2022г. посочва, че в Закона за туризма няма правна възможност
туроператорът временно да прекрати дейността си, както и няма законова
възможност и за временно суспендиране на застраховката „отговорност на
туроператора“. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
„Левета“ ЕООД е регистрирано за извършване на туроператорска
дейност съгласно Заповед №Т-РД-15-60/09.04.2019 г. на министъра на туризма и притежава удостоверение за
регистрация №РК-01-7996/09.04.2019 г.
за извършване на туроператорска дейност от Регистъра на туроператорите и
туристическите агенти (РТТА) – част от Националния туристически регистър (НТР)
и вписан под №Т-80-00-40/08.03.2019 г.
На
29.06.2022 г., със Заповед №
Т-РД-14-15, министърът на туризма определил състава на Експертна комисия по
регистрация на туроператори и туристически агенти, а със Заповед №Т-РД-14-30/04.11.2022 г. заместник-министърът на туризма насрочил
дата за заседание на същата и определил дневния ред.
На 08.11.2022 г. Експертна комисия по регистрация
на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) провела заседание, на което взела
мотивирано решение, обективирано в т. 4 от Протокол № РК-07-5/08.11.2022 г. (л. 112 – л. 121
от делото), да се пристъпи към заличаване регистрацията в Националния
туристически регистър (НТР) на регистрирани туроператори с непредставена
застраховка „Отговорност на туроператора“ (сред които и
дружеството-жалбоподател под № 168 от приложения списък на л. 131 от делото).
За да вземе решението, комисията се е позовала на задълженията на
туроператорите по чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ, и на изготвена справка за 499
бр. туроператори, които не са изпълнили горните задължения.
С писмо
изх. № Т-26-Е-134/18.11.202 2г. по описа на Министерство на туризма (л. 126 от
делото) е отправено уведомление до дружеството-жалбоподател на адреса, посочен в
Търговския регистър – с. Вонеща вода ул. „Трета“ №4 за откриване на производство
по прекратяване на регистрацията му за извършване на туроператорска дейност по
реда на чл. 70, ал. 2, т. 11 от ЗТ. Със същото е предоставена възможност на
дружеството, в тридневен срок да представи валидно сключена задължителна
застраховка „Отговорност на туроператора“. Видно от известие за доставяне №ИД
PS 1040 09C90W C на
„Български пощи“ ЕАД (л. 127 от делото), писмото е получено на 24.11.2022 г. от
А. Л.на посочения адрес.
Наред
с това, на 07.12.2022 г. на интернет-страницата на Министерството на туризма - www.tourism.government.bg, раздел
„Новини“, било публикувано и уведомление, че Министерството започва процедура по
заличаване от регистъра на дружества, които не са представили информация за
сключен договор, респективно копие от договор за застраховка „Отговорност на
туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането (л. 150).
Предвид
липсата на представени от „Левета“ ЕООД копие/я на
договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“, заместник-министърът
на туризма, упълномощен със Заповед № Т-РД-16-78/02.03.2023 г. на министъра на
туризма (л. 65-л. 79), е издал Заповед № Т-РД-15-306/10.04.2023 г. (л. 122 и
сл.), с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 70, ал. 2, т. 11 от Закона за туризма е заличена регистрацията на „Левета“ ЕООД за извършване на туроператорска дейност от
Регистъра на туроператорите и туристическите агенти - част от Националния
туристически регистър и вписан под №Т-80-00-40/08.03.2019 г. Със заповедта е
определен и период от две години, през които дружеството няма право да заявява
регистриране за извършване на туроператорска дейност, считано от датата на
издаване на заповедта.
Заповедта
е изпратена до „Левета“ ЕООД с писмо изх.
№Т-26-1-50/24.04.2023 г. (л. 140) и е
получена от управителя на същото на 28.04.2023 г., съгласно приложеното
известие за доставяне (л. 144). Жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган до Върховния административен съд на 02.05.2023 г. Въз
основа на същата е образувано адм. дело № 5364/2023 г.
по описа на този съд, като с Определение № 7132/28.06.2023 г. на
съдията-докладчик, посоченото дело е прекратено и изпратено по подсъдност на
Административен съд – Велико Търново, като е прието, че оспорваната заповед не
може да се определи като издадена при упражняване на конституционно възложени
функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление,
поради което спорът е родово подсъден на административен съд, а по правилата за
местна подсъдност по чл.133 от АПК на Административен съд Велико Търново. В
резултат на това е образувано настоящото дело.
Междувременно,
на 04.05.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна на собствеността на „Левета“ ЕООД, като наименованието на дружеството е
променено на „Прайвит травъл“
ЕООД, седалището и адреса на управление е променено на гр. София, р-н Триадица,
бул. „България“ № 49Б, вх. Д, ет. 6, ап. 14, а като едноличен собственик на
капитала, управител и представляващ на същото е отразено лицето М.В.С-М..
Като писмени доказателства по делото са приети материалите
съдържащи се в административната преписка, постъпила с вх. № 6749/05.05.2023 г. във Върховен административен съд, приложените такива
към жалбата, по опис, както и постъпилите с писмо вх. № 3577/14.07.2023 г. по
е-mail и на 17.07.2023 г. в оригинал от Министерство на
туризма-Заповед № Т-РД-16-78/02.03.2023 г. на министъра на туризма; постъпило с
вх. № 3990/23.08.2023 г. становище по жалбата от Министерство на туризма, ведно
с доказателства по опис.
Приобщени към доказателствения
материал са и представените от процесуалния представител на ответника справка, получена
от НАП-София, офис Център от 06.11.2023 г. и писмо от 27.10.2023 г., с което е
изискана тази информация.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу Заповедта за заличаване на регистрацията като туроператор, е подадена от правоимащо лице – адресат на административния акт, в
рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като
такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните мотиви:
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗТ – заместник- министъра на
туризма, надлежно оправомощен от Министъра на
туризма, и при спазване на установената писмена форма.
Съдът
намира обаче, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Според
разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, за започване на производството се
уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя,
като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че съобщаването се извършва по реда
на чл. 18а. В нормата на чл. 18а от АПК е предвиден редът за връчване на
съобщения в хода на административното производство, като съгласно чл. 18а, ал. 9
от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване
на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Съответно в
ал. 10 на същия член е предвидено, че когато съобщаването в производството пред
административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи,
съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на
съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който
съобщението се смята за връчено.
В конкретния
случай от приложените по делото доказателства се установява, че в изпълнение на
чл. 26, ал. 1 от АПК директорът на Дирекция „Концесиониране,
наемна и регулаторна дейност в туризма“ към Министерство на туризма е изготвил
писмо № Т-26-Е-134/18.11.2022 г., адресирано до жалбоподателя. Същото е
изпратено на адреса на дружеството, посочен в Търговския регистър, а именно: с.
Вонеща вода ул. „Трета“ №4. Видно от известието за доставяне №ИД PS 1040
09C90W C на „Български пощи“ ЕАД (л.127 от
делото) е, че писмо № Т-26-Е-134/18.11.2022г. не е връчено лично на адресата, а
за получател е отразен А. Л.като срещу името има положен подпис и дата на
получаване - 24.11.2022 г. В известието не е вписано в какво качество лицето е
получило уведомителното писмо.
Разпоредбата
на чл. 18а, ал. 9 от АПК позволява, когато страната не може да бъде намерена на
адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването да се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Връчването на друго лице е изключение от общото
правило за лично връчване на съобщението на адресата, което е приложимо при
невъзможност съобщението да бъде връчено лично. В нормата на чл. 18а, ал. 9 от АПК не е упоменато качеството на това „друго лице“, на което може да бъде
връчено съобщението, но да се приеме, че това може да е всяко лице, намиращо се
на адреса за получаване на съобщението, било то съсед, приятел или друг познат
на адресата на писмото, е недопустимо. Нормите за връчване на съобщения в АПК
не уреждат случая по делото, поради което е приложим чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съгласно която, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго
лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде всеки
пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител
или съответно работодател на адресата. В случая, от приложената на л. 10 от
делото справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори на
„Левета“ ЕООД към 24.11.2022 г. (датата на получаване
на писмото) е видно, че лицето, получило уведомителното писмо - А. Л., не е работило
по трудов договор към посочения момент, като няма данни да е било в други
отношения с дружеството – адресат на съобщението. След като същият не е
служител или работник на адресата, нито е негов представител, съдът намира, че
не е налице редовно съобщаване на писмо № Т-26-Е-134/18.11.2022 г., съгласно изискванията на чл. 18а във вр.с чл. 26 от АПК. При отсъствие на надлежно съобщаване на
цитираното писмо не са се породили целените правни последици, а именно
дружеството не е било редовно уведомено за започналото административно
производство. Съответно не е започнал да тече предоставения с писмото 3-дневен
срок за представяне на исканите доказателства и този срок не е изтекъл към
момента на издаване на процесната заповед. Това процесуално нарушение е
съществено и води до незаконосъобразност на обжалваната
заповед, тъй като е лишило адресата на акта от участие в административното
производство по издаването му в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК.
Неоснователно
се твърди от процесуалния представител на ответника, че публикуваното на
07.12.2022 г. на интернет страницата на Министерството на туризма съобщение за
започване на процедура по заличаване на регистрацията на вписани туроператори в
НТР, които не са представили информация за сключен договор, респективно копие
от договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по
смисъла на Кодекса за застраховането, представлява уведомление за започване на
административното производство. За да е налице такова, то следва да има
конкретен адресат (в случая „Левета“ ЕООД). От
приложената разпечатка от сайта на министерството се установява, че съобщението
е публикувано в раздел „Новини“ и по същността си представлява именно новина, а
не уведомление, като е насочено към неограничен и неопределяем брой адресати.
Оспорената
заповед е издадена и при неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 11 от ЗТ, на което основание е издадена
оспорената заповед, по мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на туризма
или оправомощено от него длъжностно лице със заповед
заличава регистрацията, ако регистрираното лице в 14-дневен срок, считано от
датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка, не изпълни
задължението си по чл. 98, ал. 2.
В чл. 98,
ал. 2 от ЗТ е въведено задължение за туроператор и/или търговец, улесняващ
предоставянето на свързани туристически услуги, да представи на министъра на
туризма копие от договора по чл. 97, ал. 1 или 2 в 14-дневен срок от
сключването или подновяването му. Това задължение е ясно и недвусмислено
определено от законодателя – след сключване на договор по чл. 97, ал. 1 или 2,
туроператорът единствено е длъжен да представи в министерството копие от него в
14-дневен срок.
В случая
обаче, като фактическо основание за издаване на оспорената заповед не се сочи
неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението за представяне на копие
от договора по чл. 97, ал. 1 или 2 в предвидения 14-дневен срок от сключването
или подновяването му, а неизпълнение на задължението по чл. 97, ал. 1 от ТЗ за ежегодно
сключване на задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“. Неправилно
се настоява в този смисъл от ответника, че липсата на валидна застраховка по
чл. 97, ал. 1 от ТЗ за известен период може да се приравни на неизпълнение на
задължението по чл. 98, ал. 2 от ЗТ, съответно, че и в този случай може да се
приложи чл. 70, ал. 2, т. 11 от ЗТ. Обстоятелството, че дружеството не е
изпълнило задължението си по чл. 97, ал. 1 от ЗТ да сключва ежегодно договор за
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ е неотносимо
към правното основание за издаване на процесната заповед, тъй като в чл. 70,
ал. 2, т. 11 от ЗТ е предвидено неизпълнение на задължението по чл. 98, ал. 2
като основание за заличаване на регистрацията на туроператор, а не неизпълнение
на задължението му по чл. 97, ал. 1 от ЗТ. Законът забранява извършването на
дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1, но това е основание за
заличаване на регистрацията му по чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ, което основание не
е посочено в заповедта. Горното води и до несъответствие между правните и
фактически основания на оспорената заповед, което е допълнително основание за
отмяната й като незаконосъобразна.
Извън
това, следва да се посочи, че за да е налице основание за заличаване на
регистрацията по чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ (което основание, както се каза, не
е посочено в заповедта), освен неизпълнение на задължението за ежегодно
сключване на застраховка „Отговорност на туроператора“ по чл. 97, ал.1, следва
да бъде доказано и, че съответното дружество е извършвало дейност в период,
когато не е имало валидна такава. В случая от приложеното по делото писмо от ТД
на НАП – София, офис „Център“ (л. 221 от делото) безспорно се установява, че през
периода, в който дружеството-жалбоподател не е имало валидна застраховка (от
01.08.2022 г. – 31.07.2023 г.), същото не е осъществявало туроператорска дейност.
Предвид това, не е била налице и хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ за
заличаване на регистрацията му от НТР.
Предвид
изложеното, оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
При този
изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Такива се констатират в размер на 50,00 лв. – внесена държавна такса.
От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно, тъй като в случая такова изобщо не се присъжда поради липсата
на доказателства за уговарянето и заплащането му от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Левета“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Вонеща
вода, ул. „Трета“ №4, представлявано от управителя Т.Д.Г., с ново наименование
„Прайвит травъл“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 49Б,
вх. Д, ет. 6, ап. 14, представлявано от управителя М.В.С-М. Заповед №
Т-РД-15-306/10.04.2023 г., издадена от заместник-министъра на туризма.
ОСЪЖДА Министерство на туризма с адрес гр. София, ул. „Съборна“ №1 да заплати на
„Прайвит травъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица,
бул. „България“ №49Б, вх. Д, ет. 6, ап. 14 (с предходно наименование „Левета“ ЕООД и седалище и адрес на управление с. Вонеща
вода, ул. „Трета“ №4), разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: