Определение по дело №317/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 114/20.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1390 по описа за 2013 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Т. А. Т. от с.Д., О. да заплаща на малолетното си дете С.Т. А., чрез неговата майка и законен представител Г. Х. Д. от Г., У.К. № 3, ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 26.08.2013 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка, като е отхвърлил иска по чл.143 от СК в останалата му част и до пълния предявен размер от 180 лв., като неоснователен. Със същото решение Т. А. Т. от с.Д., О. е осъден да заплати на малолетното си дете С.Т. А., чрез неговата майка и законен представител Г. Х. Д. от Г., У.К. № 3, сумата в размер на 1200 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 26.08.2012 г. до 25.08.2013 г., включително, като е отхвърлил иска по чл.149, във вр. с чл.143 от СК в останалата му част и до пълния ме предявен размер от 2160 лв. (по 180 лв.на месец), като неоснователен. Присъдени са държавни такси и разноски.

Недоволна от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останала въззивницата Г. Х. Д., която го обжалва чрез процесуалния си представител като незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, порочно и неправилно. В жалбата си сочи, че от показанията на свидетелката Ф. Р. се установявало, че въззиваемият отглеждал тютюн, за което му се заплащало по 30 лв. на ден, а тази дейност продължавала най-малко шест месеца. През останалото време събирал гъби и работил на картофи, от където получавал надница около 20-30 лв. на ден. Липсвали данни въззиваемият да е безработен предвид липсата на данни за регистрация в Бюрото по труда. Съдът неправилно разпределил участието на страните в издръжката на детето, като не било отчетено, че материалните възможности на въззивницата били изключително ограничени, докато тези на въззимаемия били доста високи. Не било отчетено обстоятелството, че въззивницата полагала грижи за още две деца, едното от които било в изключително тежко състояние. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския окръжен съд в обжалваната му част, като постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в представено писмено становище съображения.

Въззиваемият Т. А. Т. не е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага съображения, че присъдената издръжка е достатъчна за детето и съобразена с неговите доходи. Сочи, че възвиваемият живеел с жена, от която имал две деца-близнаци. Жена му също била безработна и двамата не получавали никакви доходи и социални помощи. Не бил регистриран в Бюрото по труда и нямал никакви недвижим имоти. Моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.

Страната Д. “С. П.”, О. З. на Д. – гр.Кържали, не изпраща представител. В представено писмено становище се поддържа изразеното пред РС –Кърджали становище за защита интересите на детето С.Т. А..

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.143, ал.2 от СК за присъждане на издръжка за бъдеще време и иск по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време. Ищцата сочи в исковата молба, че ответникът напуснал семейното жилище през 2011 г. и оттогава не заплащал издръжка на малолетното си дете, въпреки че реализирал доходи около 400-500 лв. Освен това ищцата имала здравословни проблеми и се грижила за още две деца, едното от които също имало тежки заболявания.

Ответникът Т. А. Т. оспорва исковете по размер и заявява, че има възможност да заплаща издръжка в размер на 60 лв. месечно. Заявява, че отглежда тютюн три месеца в годината, за което получава дневно възнаграждение в размер на 17 лв., като през другото време не работел.

Не е спорно по делото, че въззиваемият Т. А. Т. е баща на детето С.Т. А., като от 2011 г. същият е напуснал семейното жилище и не е заплащал издръжка на малолетното си дете. Установява се от представените по делото писмени доказателства, че въззивницата Г. Х. Д. страда от заболяване разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, органично разстройство на личността, епилепсия – големи генерализирани припадъци с рядка честота, като същата е освидетелствана от ТЕЛК за общи заболявания със 70% трайно намалена работоспособност.

От представения пред първоинстанционния съд социален доклад се установява, че Г. Х. Д. живее с трите си деца, като едното от тях е с тежко заболяване, налагащо продължи‗елно лечение и хоспитализации в гр.София. Установява се също, че Г. Д. получава пенсия по болест в размер на 127.50 лв., за големия си син получава месечна издръжка от 60 лв., която се изплаща от Община Кърджали, а за най-малкото болно дете й се отпускат помощи от Д. „С. П. в размер на 280 лв.

По делото е разпитана като свидетелка Ф. Р. – сестра на въззивницата, която заявява, че въззиваемият Т. А. Т. бил първи братовчед на нейния мъж и живеел в с.Д., където работел тютюн в продължение на шест месеца и вземал по 30 лв. на ден. През останалото време работил на картофи и гъби, от където получавал по 20-30 лв.на ден.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК е основателен и доказан до размера на 100 лв., както правилно е преценено и от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след напускане на семейното жилище през 2011 г. възвиваемият Т. А. Т. не е полагал грижи за малолетното си дете С., като не му е осигурявал и необходимата издръжка, което обосновава основателността на този иск. При определяне размера на дължимата издръжка съдът съобрази нуждите на детето и възможностите на задълженото за издръжка лице. Касае се за петгодишно дете, за което няма данни за наличие на заболявания или други специфични потребности, различни от обикновените. От друга страна по делото не са събрани категорични данни за доходите на въззиваемия Т. А. Т.. Така, свидетелката Ф. Р. – сестра на въззивницата, посочва, че въззиваемият Т. А. Т. получавал по 30 лв. на ден за работа на тютюн и по 20-30 лв. на ден за работа на гъби и картофи. Тези данни, обаче са косвени, доколкото не са възприети пряко от свидетелката, а от сестрата на нейния мъж. Поради тази причина показанията на свидетелката следва да бъдат преценени във връзка с останалите събраните по делото доказателства, както и с изявленията на въззиваемия, че от работата по отглеждането на тютюн, която продължавала три месеца, получавал възнаграждение от 17 лв. на ден. В тази връзка съдът не споделя доводите, изложени във въззивната жалба, че въззиваемият получава целогодишно сигурни доходи. Ноторно е обстоятелството, че селскостопанската работа по отглеждането на тютюн, картофи и събирането на гъби няма постоянен характер и сигурни доходи. Ето защо и предвид обстоятелството, че въззиваемият е работоспособен, настоящата инстанция намира, че същият може да заплаща ежемесечна издръжка на детето си С.в размер на 100 лв., без това да създаде особени затруднения за него или лицата, на които е задължен да дава издръжка. Впрочем, твърдението на процесуалния представител на въззиваемия, че същият имал две деца близнаци е недоказано, доколкото по делото не са представени доказателства в тази насока.

Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето, с възможностите на бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Що се отнася до изложените доводи, че въззивницата полага грижи за още две деца, едното от които с тежко заболяване, то това обстоятелство е отчетено при определяне размера на издръжката, както от пъпвоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция. Освен това тези доводи не касаят материалните възможности на възвиваемия, респ. не са основание за увеличаване на определената от първоинстанцзионния съд издръжка.

По изложените съображения основателен и доказан до размера от 1200 лв., респ. по 100 лв. месечно, е и предявеният иск по чл.149 от СК за присъждане на издръжка за минало време. Установено от доказателствата и безспорно е обстоятелството, че през 2011 г. въззиваемият Т. А. Т. е напуснал семейното жилище и оттогава не е заплащал издръжка на малолетното си дете. Поради това същият следва да заплати издръжка на малолетното си дете за минало време – една година преди завеждане на иска.

Като е достигнал то такива фактически и правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/20.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1390 по описа за 2013 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.