Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
Гр. Разград, 29 март 2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №19 по описа за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №370/18.12.2020г., постановено
по АНД №689/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) серия К №3886950 на ОДМВР
Разград, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Й. К. Й., като собственик на МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си и по
същество сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Развива
доводи, че мястото, където е заснет процесният автомобил, се намира извън
границите на населеното място и представя писмени доказателства в тази насока.
С оглед на това твърди, че не е извършил
вмененото административно нарушение и моли съда да отмени решението на районния
съд и издадения ЕФ.
Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателя е съставен ЕФ по реда и при
условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. В него е посочено, че на 14.08.2020г.
в 16, 46 часа в гр. Цар Калоян, ул. „Освобождение“, преди бензиностанция
„Петрол“ в посока гр.Разград е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство (АТС) №TFR1-М 635 движението на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ ********, негова собственост, със скорост от 88 км/ч, при допустимата за населени
места от 50 км/ч. Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е
представил снимка, установяваща извършеното нарушение; Справка относно
собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол за проверка на мобилната система за видеонаблюдение
№1-35-1932-С-ИСИС/15.03.2019г. на същото и Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е
приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на правилата
и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това решение е
предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, но постановено при нарушение на процесуалните правила и норми.
Производството по издаване на ЕФ е специално и е уредено с разпоредбите на
чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). При него не се
съставя акт за установяване на административното нарушение (АУАН), а издаденият
ЕФ има силата на наказателно постановление (по арг.
на чл.189, ал.11 от ЗДвП). Следователно в това производство не е приложима
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на
противното. Този извод се налага от систематичното и граматическо тълкуване на
посочената правна норма. Ето защо, в
тези случаи са приложими общите правила за разпределение на доказателствената
тежест и АНО е следвало да докаже всички съставомерни факти и обстоятелства.
В хода на въззивното производство жалбоподателят е твърдял, че мястото, където е заснет процесният автомобил
се намира извън границите на населеното място. Пред настоящата инстанция представя
и доказателства в подкрепа на твърдението си. Съгласно правилата на чл.38, ал.2
и ал.3 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните
актове в случаите, когато се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума
или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния
нормативен акт. По този начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния
акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Според легалното определение, дадено в §6, т.49 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП по смисъла на този закон „населено място“ е застроена със
сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни
знаци. В този смисъл е и легалното определение, дадено с разпоредбата на §1,
т.22 от Допълнителната разпоредба на ППЗДвП. Следователно за целите на ЗДвП
понятието „населено място“ има различен смисъл от общоприетия и се различава от
това понятие, употребено в други закони или подзаконови нормативни актове, напр.
от §5, т.6 от ДР ЗУТ, където е посочено, че "територия на населено
място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. За целите
на ЗДвП е необходимо да се установи, къде са поставени съответните пътни знаци,
с които се обозначава начало и край на населеното място. Доказателства в тази
връзка не са събирани.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-532
за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. В случая е
представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено на
производителя „ТИНЕЛ ЕЛЕКТРОНИКС“ООД, гр.София на 24.02.2010г. със срок на
валидност до 24.02.2020г., който е максимално допустимият по силата на чл.32,
ал.4 от Закона за измерванията. Този срок е изтекъл към датата на процесното
нарушение и за да се прецени дали има издадено действащо удостоверение за
одобрен тип на използваното АТС е следвало да се съберат допълнителни
доказателства в тази насока.
Районният съд не е положил усилия да събере доказателства относно посочените
факти и обстоятелства, които се явяват относими към спора. В хода на съдебното
производство е допуснато съществено
нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, залегнал в чл.13,
ал.1 от НК. В съответствие с този
принцип са и предвидените в чл.315 и чл.316 от НПК правомощия на въззивната
инстанция да събира доказателства и дори да прави нови фактически
установявания. Следва да се отбележи, че по правило наказаното лице не е длъжно
да доказва, че е невинно (по арг. на чл.103, ал.2 от НПК във вр.
с чл. 84 ЗАНН), нито пък могат да се правят изводи в негова вреда поради това,
че не е доказало възраженията си (по арг. на чл.103,
ал.3 от НПК във вр. чл. 84 ЗАНН). ЕФ следва да се потвърди само ако извършеното административното
нарушение е доказано по несъмнен начин с всички негови съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, с годни доказателства и по предвидения от закона
ред.
По така изложените съображения и на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК
решението на Разградския районен съд следва да бъде отменено, а делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да събере и
прецени всички възможни и необходими доказателства, установяващи фактите по
делото.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №370/18.12.2020г., постановено по АНД №689/2020г. по описа на
Разградския районен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/