№ 1297
гр. Перник, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 341 и сл. ГПК – във втора фаза
по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила решение е допусната делба на апартамент ***, находящ се на ул.
******, с идентификатор ***** при квоти на съделителите – ½ ид.ч. в полза на Д. С. П., и
по 1/6 ид.ч. за всеки от съделителите К. Л. С., И. Л. С. и В. Л. С..
В срока по чл. 346 ГПК съделителката Д. П. е заявила претенция с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС срещу останалите съделители за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на делбения имот в общ размер на 1520,00 лв. за периода от 01.11.2021 г. до
13.07.2022 г. (по 190 лв. месечно).
В същия срок съделителката К. С. е предявила претенция за възлагане на имота в
неин дял при условията и предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, за което представя
доказателства. Заявила е претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съделителите И. С. и В. С. не са упражнили лично права в сроковете по чл. 346 ГПК.
В хода на производството във втора фаза и след провеждане на първото заседание
след допускане на делбата, съделителят К. С. е починала , а нейни правоприемници са
съделителите И. С. и В. С., с участието на които производството е продължило.
Правоприемниците изрично са се отказали от заявената от наследодателката им претенция
по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Депозирана е молба, поддържана по идентичен начин и в съдебно заседание, за
възлагане при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК жилището лично на В. С., с оглед настъпилата
в процеса смърт на К. С..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Способът за ликвидиране на съсобствеността е в зависимост от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен
1
от чл. 69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на
квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в
пари.
Съгласно заключението на първоначалната съдебно-техническа и оценителна
експертиза, жилищният имот е неподеляем, съгласно изискванията на ЗУТ, средната му
пазарна цена възлиза на 91200 лв. месечно, а средната пазарна наемна цена – 380 лв.
месечно. Съгласно повторната съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на имота
с прилежащите му помещения възлиза на 116 776 лева. Експертизата е депозирана на
31.08.2022 г., като в с.з. на 12.10.2022 г. вещото лице изяснява, че с оглед възходящата
динамика на пазара, към момента на изслушване на вещото лице е възможно да има
възходяща промяна в цената между 3% и 5%.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. С оглед смисъла на закона и разрешенията на
съдебната практика този способ е приложим в случая и предпоставките за прилагането му
следва да бъдат изследвани, доколкото съсобствеността между всички съделители е
възникнала в резултат от наследяване. В първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната делбата, съделителите следва да изразят становище за
начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на
посочения от тях способ. За претенциите за възлагане това съдебно заседание е
преклузивен срок за предявяване – арг. чл. 349, ал. 4 ГПК.
В случая до делба е допуснат един недвижим имот – жилище, което е реално
неподеляемо между съделителите, съгласно действащите строителни норми – арг. чл. 203,
ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Претенция за възлагане е заявена в преклузивния срок
от съделителката К. С., починала след първото заседание след допускане на делбата, а нейни
правоприемници в процеса са съделителите В. С. и И. С. като законни наследници, видно от
представеното удостоверение за наследници.
При смърт на страна по делото нейните наследници встъпват в същото процесуално
положение на своя наследодател. Правата в делбеното производство принадлежат на този,
по отношение на когото делбата е била допусната, като с решението по чл. 344 ГПК са
установени личните права на съделителите. Когато съделител почине във втората фаза на
делбеното производство, неговите наследници встъпват в неговото признато с решението
лично право в съсобствеността и получават правата общо. Доколкото в случая претенцията
за възлагане е била направена от съделител, починал в хода на процеса, и същата е приета за
разглеждане, съдът следва да се произнесе по същата, като следва да се извърши преценка
дали е основателна претенцията на наследодателя преди смъртта му и неговото коляно би
могло да получи имота. Имотът може да бъде възложен общо на правоприемниците, ако по
отношение на наследодателя са били налице предпоставките за това, но наследниците не
биха могли да предявят самостоятелни претенции – в този случай делба в делбата не би
могла да се направи, тъй като става дума за новооткрито наследство.
В конкретния случай съделителят В. С. не е заявявал самостоятелна претенция в
срока по чл. 346 ГПК, а е заявил претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК лично от свое име след
смъртта на К. С. (настъпила след първото заседание след допускане на делбата), посочвайки,
че това е нововъзникнало обстоятелство. Въвел е твърдения и е ангажирал доказателства за
собственото си имуществено състояние, с доводи, че сам отговаря на предпоставките по чл.
349, ал. 2 ГПК, което обстоятелство от своя страна неколкократно е било оспорено от
ищцата, макар същата да не е заявила собствено искане за възлагане. Заявяването на
самостоятелна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК след срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, след
смъртта на К. С. от единия правоприемник – В. С., макар същият да е бил участник в
2
процеса и преди това, съответно установяването на предпоставките по чл. 349 ГПК по
отношение на него, би заобиколило преклузивния срок на чл. 349, ал. 4 ГПК, в който това
лично негово право е могло да бъде упражнено.
Ето защо предмет на доказване са обстоятелствата дали съделителката К. С. е
отговаряла на условията по чл. 349, ал. 2 ГПК, а възлагателната претенция на В. С. следва да
бъде оставена без разглеждане.
Първата предпоставка е желаещият възлагане да е живял в имота към момента на
открИ.е на наследството, от което черпи права – така Решение по гр.д.№619/2012г. на ІІ ГО
на ВКС, ТР №1/2004г. на ВКС. Ако претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
съделител е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите, от които
черпи права, това е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане. В
хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства, за
да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно
да е живял в имота към момента на открИ.е на едно от тези наследства, ако този
наследодател е общ и за останалите съделители.
От показанията на разпитаните свидетели – Н. Н. – дъщеря на ищцата, и Й. Б. –
съседка във входа на процесния делбен имот, се установява безпротиворечиво, че в
апартамента години наред са живели съвместно собствениците С. М. и И. М., заедно със
своите деца – ищцата Д. П. и Л. С. (брат на ищцата, съпруг на отв. К. С. и баща на
съделителите И. и В.). След като Д. П. станала семейна – в период над 35 години, считано от
настоящия момент, тя вече заживяла трайно в отделно домакинство. В апартамента със С.
М. и И. М. останали да живеят Л. С. и семейството му. След смъртта на С. М. и И. М.
имотът бил обитаван единствено от Л. С. и семейството му (ответниците, вкл. починалата К.
С.), а след смъртта му – от отв. К. С. и В. С..
Изяснява се, че ищцата Д. П. посещавала жилището на гости, докато родителите й са
били живи, включително и за да се грижи за тях. След смъртта на родителите й и брат й не е
била допускана до имота от ответниците и не е успяла да осъществи връзка с тях. В разпита
си свид. Н., изяснява, че ищцата е правила опити да види дома „от носталгия и чувства на
сантимент“, тъй като това е бащиният й дом и има мили спомени от него, но не и с цел за да
живее в жилището, да го ползва, като държи свои вещи вътре и т.н.
При тези данни безпротиворечиво се установява, че процесният имот е служил за
жилище на общите наследодатели С. М. и И. М., а съделителката К. С. е живяла
продължително и постоянно в същия още преди тяхната смърт, респ. и след смъртта на Л. С.
като пряк наследодател на ответниците. Налице е трайно фактическо състояние,
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване
жилищните нужди на съделителя по см. на т. 7 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Трайното пребиваване в жилището преди открИ.е на наследството, запълва законовото
изискване съделителят да е живял в жилището при открИ.е на наследството. Законът не
поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това изискване и особено в хипотеза, в
която липсва конкуренция за възлагане, не може да бъде отричана тази предпоставка чрез
стеснително тълкуване. В този смисъл и Решение № 166 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1390/2010 г., II г. о.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя втора
предпоставка – отрицателното условие същият да не притежава друго жилище.
Съделителят може да установи наличието на тази предпоставка чрез представяне на
декларация за имотното си състояние, в която посочва, че не притежава друго жилище.
Според възприетото в Решение № 143/08.02.2017 г. по гр.д. № 1693/2016 г. на ВКС, II г.о.,
становище декларациите за имотно състояние имат характера на частни диспозитивни
писмени доказателства, изхождащи от страна по делото, които обаче се ползват с
материална доказателствена сила относно установения факт, тъй като за неистинността на
3
декларираните обстоятелства, деклараторът носи наказателна отговорност.
В случая е налице такава декларация, изходяща от К. С. (авторството на която не се
оспорва), приложена на л. 63 от делото, в която същата е посочила, че не притежава други
недвижими имоти, освен идеалните части от процесния апартамент. В заседанието, в което е
направена претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, останалите съделители не са въвеждали
твърдения и оспорвания, съделителката да не отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК
и представената декларация не е била оспорена в заседанието, в което е представена.
Свид. Н. изяснява, че има спомени, че праводателите на страните в миналото са
имали вила в с. Б., в Г. Д. или в Г. Д. и апартамент в кв. „И.“. За всички сочени
обстоятелства обаче свидетелката (35-годишна) сочи, че са спомени при посещения на
имотите от детството й и няма друга актуална информация към момента на разпита си.
Твърди, че вуйна й (К. С.) е притежавала по наследство и други имущества.
Съдът кредитира свидетелските показания, като намира, че показанията на свид. Н. не
разколебават отразеното в декларацията за имуществено състояние. От една страна,
впечатленията й се отнасят до преживявания в детството й – за посещения в имоти в период
преди около 30 години, но не и конкретно чия собственост са съставлявали имотите и чия
собственост съставляват същите към настоящия момент. До третото заседание от останалите
съделители не е било оспорено отразеното в декларацията на К. С. и не е било поскано
събирането доказателства в този смисъл. Още повече, че от показанията свидетелите, в
частност – свид. Б., се установява, че К. С. има жива сестра и в този смисъл, дори да бе
доказано по надлежен ред, че наследодателите й евентуално са притежавали други жилища,
то при наследственото правоприемство К. С. би притежавала същото в съсобственост към
момента на възлагателната претенция. Пречка имотът да бъде поставен в дял на съделителя
е налице само ако той притежава в своя изключителна лична собственост друг жилищен
имот, но не и когато притежава само идеална част от жилищен имот – в този смисъл и ТР
№ 1/2004 г. на ВКС.
По изложените съображения и при липса на други валидно заявени възлагателни
претенции съдът намира, че приетата за разглеждане претенция на починалата в хода на
процеса К. С. следва да бъде уважена, като имотът бъде възложен в общ дял на
правоприемниците й в хода на процеса. Чрез избора на този способ за ликвидиране на
съсобствеността, имотът следва да се запази за правоприемника на лице, което е живяло в
имота, без да се налага да премине в собственост на трето лице при публичната продан, а за
уравнение на дяловете в полза на останалите съсобственици следва да се присъди парично
уравнение.
В хипотезата на възлагане на неподеляемо жилище законът изисква имотът да се
оцени по действителната му стойност – арг. чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК. Действителната
пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита конкретното техническо състояние на
жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), както и икономическите
параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими
имоти (в този смисъл и разясненията на т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ВКС). Определящ
критерий при извършването на делбата е пазарният, икономическият, целящ да се осигури
на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично
възмездяване.
С оглед горните съображения по отношение действителната цена на имота, съдът
взема предвид за основа заключението на вещото лице по повторната оценителна
експертиза, използвала метода на вещната стойност и сравнителен метод. Ноторно е, че
цените на недвижимите имоти към момента търпят възходяща промяна поради
4
инфлационните процеси, търсенето и предлагането на имоти, включително в градове, в
близост до столицата. Същевременно следва да бъде съобразено и конкретното състояние на
жилището – локация, време на строителство, площ и др., съобразени от вещото лице. Ето
защо посочените от ищеца извадки от имотни сайтове не са изцяло относими, доколкото на
практика не отчитат различията в техническото състояние на имота (отчетено от вещите
лица) и имотите в приложените обяви, както и в местонахождението им (ищецът е
представил – л. 71, обяви за имоти в кв. „Ц.“ в П., докато процесният имот се намира в кв.
„Р.“), поради което съдът е ценил цитираните писмени доказателства единствено с оглед
произнасяне по доказателственото искане за повторна оценителна експертиза.
Поради изложеното, при условията на чл. 162 ГПК съдът намира, че следва да
увеличи посочената в повторната съдебно-оценителна експертиза цена 116776 лева със
средни 4 процентни пункта, съобразно изложеното от вещото лице в открито заседание за
възходящата динамика на пазара към релевантния момент (т.е. +4 671 лв.), при което съдът
приема за действителна цена на делбения имот 121 447 лева.
Тъй като предпоставките за възлагане по претенцията на К. С. са доказани, съдът
следва да възложи процесното неподеляемо жилище на правоприемниците й – съделителите
В. С. и И. С., като определи и сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители,
съобразно определената действителна цена – 121447 лева. Следва да бъдат съобразени
промените в делбените квоти, настъпили след влизане в сила на решението, с което делбата
е допусната, с оглед смъртта на съделителя С., а именно – ½ за Д. П., ¼ за В. С. и ¼ за И. С..
Съобразно квотите на останалите съделители ответниците – като правоприемници на К. С.,
следва да заплатят на Д. С. разделно сумата от общо 60723,50 лева, представляваща
уравнение за дела й, ведно, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК, със законната лихва върху
сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. Тези суми
са дължими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила ведно със законната лихва,
съгласно чл. 349, ал. 5 ГПК.
В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено
в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по
реда и условията на чл. 349, ал. 6 ГПК.
По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, необходимо е ищецът да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост, ползване на
вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и
писмена покана за заплащане на обезщетение.
С оглед постановеното решение в първа фаза, съсобствеността между страните в
процеса е установена.
От гласните доказателства, се установява, че след смъртта на общите наследодатели,
както и на Л. С., процесното жилище е било ползвано единствено от съделителите на
ответната страна – от К. С. и от В. С., но не и от ищцата. Ищцата посещавала жилището,
докато родителите й били живи, но след смъртта на брат й, въпреки опитите й, не била
допускана до имота и не успяла да комуникира с ответниците.
Съобразно дадените задължителни указания с ТР № 7/2012 г. на ОСГК, задължението
за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване
на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение и веднъж
отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
5
прекрати ползването от съсобственика. С нотариална покана, изпратена до ответниците и
връчена на К. С., на***.05.2021 г. ищцата изрично е обективирала такова писмено
изявление, поради което със същото е възникнало и задължение за заплащане на
обезщетение от ползващите съсобственици.
От гласните доказателства се установява еднопосочно ползването на имота за
исковия период от страна на К. С. и на В. С.. Следва да бъде уважена претенцията към В. С.
– за личното му ползване, съобразно притежаваните квоти – 1/6 ид.ч., както и към К. С.,
съобразно квотите й – 1/6, за което и по арг. чл. 60 ЗН съделителите В. С. и И. С. отговарят
за по ½ от нейното задължение при условията на разделна отговорност.
Съгласно заключението на СТЕ, средномесечният наем за периода 01.11.2021 г. до
13.07.2022 г. възлиза на 380 лв. месечно, т.е. 3040 лв. за 8 месеца. Ищцата притежава ½ от
делбения имот. Ето защо, съобразно участието на съделителите в съсобствеността В. С.
следва да заплати 506,67 лева за своето ползване на имота в процесния период, а В. С. и И.
С. следва да заплатят сумата 506,67 лева при условията на разделна отговорност – по ½ ид.ч.
всеки или по 235,33 лева, като наследници на К. С., с оглед осъщественото от нея ползване
на имота и притежаваните квоти.
Претенцията срещу И. С. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява
същият да е ползвал имота в процесния период. Доказването на ползването на имота следва
да е пълно и главно, като изводът не може да почива на предположения въз основа на
адресната му регистрация по постоянен адрес, който факт сам по себе си не установява
твърдения правно релевантен факт на ползването. Още повече, от показанията и на двете
свидетелки се установява, че същият не е обитавал жилището, а е живеел в София.
По претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Доколкото приетата претенция, предявена от К. С., не се поддържа от
правоприемниците й и същите са заявили, че се отказват от нея, чрез изрично
упълномощени представители, производството в тази част следва да бъде прекратено при
условията на чл. 233 ГПК.
По разноските:
По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за
установяване и ликвидиране на съсобствеността. Правилата на чл. 78 ГПК досежно
възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените
искове, като ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в нея, то всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
В конкретния случай, ответниците следва да заплатят на ищцата по 150 лв. –
разноски за вещите лица по СТЕ, пропорционално на квотите си в съсобствеността (от общо
600 лв. възнаграждения). С определение от 31.05.2022 г. на в.л. по първоначалната СТЕ е
било определено възнаграждение от 100 лв. за отговор на задачата, относима към иска по
сметки на ищцата. Съобразно частта, с която исковете по сметки са уважени и сторените във
връзка със същите разноски за вещо лице - заплащане на възнаграждение в размер на 100
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. следва да заплати на ищцата сумата 33,33 лв. разноски за
депозит за вещо лице, а В. С. и И. С. – като правоприемници на К. С. – да заплатят разделно
сумата от 33,33 лв. (или по 16,67 лева всеки).
При произнасяне отговорността за разноските съдът констатира, че липсват
доказателства за реално плащане – в брой или по банков път, на уговорения с договора за
правна защита и съдействие (л. 6) адвокатски хонорар, съгласно изискванията на ТР №
6/2012 г., а на репариране подлежат единствено доказаните и действително извършени
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част на претенциите по
6
сметки ищцата следва да заплати на ответника И. С. разноски в размер на 166,67 лв.
(доколкото е представен един договор за правна защита и съдействие, с уговорен и платен от
тримата ответници хонорар от 1000 лв., за който, доколкото не е уговорено друго, съдът
намира, че обхваща и двете фази на делбата, поради което изчислява дължимия АХ на
половината от 1/3 от тази сума, доколкото договорът е подписан и от тримата ответници).
Страните следва да заплатят държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт,
съобразно стойността на дяловете си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ********, съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР от 01.06.2021 г., находящ се в гр. П., ул. *********,
разположен на трети етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *****,
разположена в ПИ с идентификатор ******, с предназначения на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 63,42 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********, *******, под обекта *******,
над обекта *******, заедно с прилежащите мазе *** , с площ 7,55 кв.м., таванско
помещение № 3 с площ 7,50 кв.м., заедно с 2,61% ид. части от общите части на сградата и
1,30% ид.части от правото на строеж върху мястото, на В. Л. С., ЕГН ********** и И. Л. С.,
ЕГН ********** – като правоприемници на осн. чл. 227 ГПК на К. Л. С., ЕГН **********,
при условие, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила заплатят парично
уравнение на дела на Д. С. П., ЕГН ********** в размер на 60723,50 лева, ведно със
законната мораторна лихва от момента на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане.
УКАЗВА на страните, че ако уравнението не бъде изплатено в срока по чл. 349, ал. 5
ГПК, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, заявена лично от
В. Л. С..
ОСЪЖДА на осн. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС В. Л. С., ЕГН ********** да заплати
на Д. С. П., ЕГН ********** сумата в размер на 506,57 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***“, бл.***, вх.
****, за периода от 01.11.2021 г. до 13.07.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС В. Л. С., ЕГН ********** и И. Л. С.,
ЕГН ********** – като правоприемници К. Л. С., ЕГН **********, да заплатят на Д. С. П.,
ЕГН ********** при условията на разделна отговорност – по ½ от сумата в размер на
506,57 лева (по 235,33 лева всеки), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
К. С. на апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***“, бл.***, вх. ****, за периода от
01.11.2021 г. до 13.07.2022 г.
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Д. С. П., ЕГН
********** срещу И. Л. С., ЕГН ********** за осъждането на И. Л. С. да заплати 1/6 от
сумата 1520 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. „***“, бл.***, вх. ****, за периода от 01.11.2021 г. до 13.07.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството в частта относно претенцията
по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена от К. Л. С. срещу Д. П.а, за заплащане на сумата от 1209,50
лева – платени задължения във връзка с апартамента, поради извършен от
правоприемниците й отказ от иска в тази част.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** да заплати на Д. С. П., ЕГН ********** на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00 лева – разноски за вещо лице по СТЕ, 33,33 лева –
възнаграждение за вещо лице по оценителната експертиза, както и сумата 16,67 лева –
разноски за вещо лице по оценителната експертиза, като правоприемник на К. С. във връзка
с предявения срещу нея иск по сметки.
ОСЪЖДА И. Л. С., ЕГН ********** да заплати на Д. С. П., ЕГН ********** на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00 лева – разноски за вещо лице по СТЕ, както и сумата
16,67 лева – разноски за вещо лице по оценителната експертиза, като правоприемник на К.
С. във връзка с предявения срещу нея иск по сметки.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН ********** да заплати на И. Л. С., ЕГН ********** на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 166,67 лева – разноски за възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Перник на осн. чл. 8 ТДТССГПК сумата от 2 428,94 лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА И. Л. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Перник на осн. чл. 8 ТДТССГПК сумата от 1 214,47 лева –
държавна такса..
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Перник на осн. чл. 8 ТДТССГПК сумата от 1 214,47 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е прекратено и имащо
характера на определение – с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8