О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 18.02.2019 г. в състав
Председател: Мария Тончева
Членове: Албена Зъбова – Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията докладчик Воденичаров ч.г.д. № 37 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Х. Д., от гр. С. чрез адв. Н. П. против разпореждане от 14.01.2019 г. постановено по в.г.д. № 490/2018 г. по описа на ОС-Сливен, с което е върната частната жалба подадена от В. Д. чрез пълномощника й адв. П. , срещу определение от 20.12.2018 г. по в.г.д. № 490/2018 г. на ОС – Сливен, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното разпореждане. Оспорва се приетото от съда, че определението от 20.12.2018 г. по в.г.д. № 490/2018 г. на ОС-Сливен е необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК. Твърди се, че извода на съда противоречи на т. 24 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Позовава се на мотивите на същото тълкувателно решение относно т. 24, според които при произнасяне за първи път от въззивен съд по направени разноски, неговото определение подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК. Тази постановка се потвърждавала косвено и от ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК, с което е прието, че определението за изменение на решението в частта за разноските попада в обхвата на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК и може да се обжалва пред ВКС при наличие на основанията по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК. Иска се от настоящия съд отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на ОС-Сливен с указания за администриране на жалбата.
В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ –София чрез ст. юк. П. С., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба, тъй като обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.
По същество.
С първоинстанионно решение искът на сегашната жалбоподателка е бил частично уважен, като е осъдена ответната страна ГД „ИН“- Министерство на правосъдието да й заплати неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за определен период, мораторна лихва и разноски и е прогласена за нищожна спогодба между страните за отказ на ищците от право на претенция.
По въззивна жалба на ответната страна въззивният ОС-Сливен с окончателен съдебен акт е потвърдил изцяло първоинстанционното решение и е осъдил въззивника ГД „ИН“ да заплати на въззиваемата В. Д. за разноски представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. при съобразяване единствено с размера на обезщетението. С нарочна молба въззиваемата-ищца В. Д. чрез адвоката си е поискала изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като се присъдят в пълен размер възнагражденията за адвокат. С определение от 20.12.2018 г.по въззивното дело молбата по чл. 248 ГПК е била оставена без уважение по същество. Срещу това определение въззиваемата -ищца е депозирала частна жалба, която е била върната от въззивния съд със сега обжалваното разпореждане и с мотива, че определението на въззивния съд не подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Настоящият съд намира частната жалба за основателна.
Въззивният съд се е произнесъл по молба на въззиваемата страна на осн. чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. При положение, че произнасянето на въззивния съд на това основание е за изменение на решението в частта му за разноските пред тази инстанция, стои въпроса за неговия инстанционен контрол по същество на осн. чл. 274, ал. 2 ГПК пред апелативен съд, който се произнася с окончателно определение. Извода не е в противоречие с чл. 248, ал. 3 ГПК, тъй като въззиваемата страна, която не е учредила въззивния процес, има правото на двуинстанционно производство по отношение разноските пред тази инстанция.
Налага се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се укаже на въззивния съд да предприеме съответните процесуални действия по администриране на частната жалба против определение от 20.12.2018 г. по в.г.д. № 490/2018 г. на ОС – Сливен.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.01.2019 г., постановено по в.г.д. № 490/2018 г. по описа на ОС-Сливен.
ВРЪЩА делото на ОС - Сливен, като му указва да предприеме съответните процесуални действия по администриране на частната жалба против определение от 20.12.2018 г. по в.г.д. № 490/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: