№ 538
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на З. А. А. против решение №260579/07.10.2020г. постановено по гр.
дело №14488/2029г. по описа на ВРС, в частта, с която предявеният от него
иск с пр. осн. чл. 200 КТ е отхвърлен за горницата над 4000 лева до 26000
лева, претендирани като неимуществени, и за горницата над 230,74 лева до
претендираните 278,74 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение,
медикаменти и консумативи, вследствие от претърпяна трудова злополука на
16.09.2017г. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и не‐
обосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено в обжалваните
части. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на водените от ответника свидетели, тъй като те не са преки и
непосредствени, почиващи на лични възприятия на свидетелите относно
поведението на страните на сочената дата и място. Счита, че съдът е нарушил
процесуалния закон като е приел по делото за установен факта, че лицето
Юсуф Шакир е наркоразпространител, т.е. лице, което осъществява някой от
съставите на чл. 354а и сл. от НК. Излага, че съдът сам е отхвърлил
възможността Александров да е съпричинил вредоносния резултат в т. II от
съдебното си решение, наричайки това „абсурдно", а с пункт III е въвел
1
противоречие със собствените си изводи по т. I и т. II, твърдейки, че
злополуката няма трудов характер, като освен това е вменил изцяло вината у
пострадалия и е пререшил стойността на административния акт по трудовата
злополука „злополуката макар и настъпила в работното време на ищеца не е
осъществена защото Александров е изпълнявал дейност в полза на ответника,
нито това е станало по повод работата му. Жалбоподателят твърди, че е
налице неправилно приложение на материалния закон по отношение на
третирането на трудовата злополука, тъй като съдът не може да приеме, че
злополуката не е трудова, ако в акта за трудова злополука е прието обратното.
Излага, че въз основа на тези си неправилни и необосновани, противоречиви
на закона и правилата на логиката изводи, съдът е обсъждал какво
обезщетение да присъди „по справедливост" на ищеца като е въвел занижена
стойност спрямо обичайното в тези случаи обезщетение, в размер от 4000 лв.,
която не кореспондира с характера на увреждането, интензитета на болката и
страданието, времето за възстановяване и лечение, житейските и битови
промени настъпили в живота на ищеца, като се е концентрирал изцяло и
единствено върху инцидента на 14.07.2017 г. Не е изложил аргументи защо
при извод за липса на съпричиняване, е намалил претенцията като
несправедлива по размер, като не е ясно на колко е оценил вредите и с колко
ги е намалил заради „всички установени по делото обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките
и страданията". Освен това счита, че следва да му се присъдят и всички
направени разноски за лечение до пълния размер от претендираните 278,74лв.
тъй като ответникът не е оспорил представените доказателства за тези
разходи, поради което районният съд неправилно е отхвърлил иска в тази му
част като недоказан. По изложените съображения моли обжалваното решение
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части,
като бъде постановено друго такова, с което предявените искови претенции
бъдат уважени изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Доказателствени искания не са направени.
Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор в предоставения му
срок, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
2
законосъобразно в обжалваната част, като не са налице твърдяните от
въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод относно липсата на връзка между претърпените
травматични увреждания и извършването на работа, възложена от ответното
дружество. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна
и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната
част, като му бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски. Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е и въззивна жалба на „Наба Йистгруп“ ООД срещу
решение №260579/07.10.2020г. в частта, с която предявеният срещу
дружеството иск е уважен са сумата от 4000лв., претендирани като
неимуществени вреди, за сумата от 230.74 лв., претендирани като
имуществени вреди на осн. чл. 200 КТ, и в частта за присъдените разноски.
Счита, че ВРС правилно е установил и съобразил наличието на отношения
извън служебните ангажименти между пострадалия Александров и прекия
извършител. Счита, че злополуката, макар и настъпила в работно време, не е
трудова по см. на чл. 55 КСО, тъй като не е била свързана с изпълняване на
дейност в полза на работодателя, възложена от него, или в него интерес. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваните
части, като бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 200 КТ
бъде отхвърлен изцяло, а на дружеството бъдат присъдени направените по
делото разноски. Доказателствени искания не са направени
Чрез депозирания писмен отговор, Зл. Александров оспорва въззивната
жалба като моли същата да бъде оставен без уважение. Счита, че в
обжалваната част решението е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на жалбата, моли за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържат
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
3
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№275740/23.11.2020 на З. А. А. решение №260579/07.10.2020г. постановено
по гр. дело №14488/2029г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с което предявеният
от него иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за горницата над 4000 лева до 26000
лева, претендирани като неимуществени, и за горницата над 230,74 лева до
претендираните 278,74 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение,
медикаменти и консумативи, вследствие от претърпяна трудова злополука на
16.09.2017г., и в частта за разноските.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№283716/23.11.2020г. на „Наба Йистгруп“ ООД срещу решение
№260579/07.10.2020г. в частта, с която предявеният срещу дружеството иск е
уважен за сумата от 4000лв., претендирани като неимуществени вреди, за
сумата от 230.74 лв., претендирани като имуществени вреди на осн. чл. 200
КТ, и в частта за присъдените разноски.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 10.03.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4