№ 29163
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20221110150348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Съдът намира от фактическа страна следното:
С Решение № 6512/27.04.2023г. съдът е решил спорът по гр. д. № 50348/2022г. по описа на
СРС по същество като е разпределил и отговорността за разноски, като e осъдил ответника
„Вивус. БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-42 да заплати на адв. Д. В. М. от АК – гр.
Пловдив, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗАдв. възнаграждение в
размер от 400.00 лева.
В срока, предвиден в чл. 248 ГПК са постъпили молба за изменение на решението в
частта на разноските, предявена от процесуалния представител на ищцата, която счита, че
така определеното възнаграждение за адвокатска защита следва да бъде изменено, като
вместо сумата в размер на 400 лв., следва да се присъди сумата в размер на 1400 лв., с оглед
това, че се дължи възнаграждение за защита по два иска - иск за нищожност и осъдителен
иск, като счита, че искът за нищожност е неоценяем и следва да се присъди възнаграждение
в минимален размер от 1000 лв., а за осъдителня следва да се предвиди възнаграждение в
размер на 400лв.
Ответникът счита молбата за неоснователна.
По молба по чл. 248 ГПК , съдът счита следното:
По поставения правен въпрос е формирана трайна практика на ВКС, което обуславя
наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. от ГПК. Не са налице
основания за осъвременяване на така формираната практика, за да е налице допълнително
посоченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Формирана е трайна практика по
приложение на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. 2883/20 г.
1
ВКС, IV ГО.
Съгласно посочената трайна практика на ВКС, заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат се определя дали е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок,
може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално
определения размер съгласно чл. 36 от ЗАдв.
От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение
на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно
чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на
различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на
предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на
адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани,
разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на
исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид
цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.
Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за
МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид
цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск поотделно минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноски. Не е съответно на чл. 72, ал. 1 от ГПК
извършеното от въззивния съд тълкуване, тъй като нормата предвижда субективно
съединяване на искове, когато има един защитаван материален интерес. Нормата на чл. 72,
ал. 2 от ГПК обаче предвижда събиране на държавна такса от всеки интерес при предявяване
на различни интереси. С оглед изложеното, спецификата на определяне на минималните
размери на адвокатските възнаграждения и специалната норма, която ги регулира, следва да
се приложи правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1 за МРАВ. Общата норма на
чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай настоящият
съдебен състав намира, че исковете се отнасят до различни интереси и единствено по волята
на ищцата са предявени с една искова молба, с което се постига процесуална икономия и
избягване на разходи за събиране на доказателства по всяко дело. Ето защо в конкретния
случай адвокатско възнаграждение се дължи по всеки иск поотделно и следва да се определи
съобразно материалния интерес на всеки един от исковете. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че претенцията за присъждане на разноски за всеки един от исковете се основава на
горепосочената разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., съгласно която за
2
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Такава претенция за присъждане на адвокатски хонорар е предявена пред съда, като по
делото е представен и списък с разноски с минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки иск, поради което молбата за изменение в тази част е
основателна.
По отношение на определяне на размера на адвокатското възнаграждение за иска по чл.
26 , ал. 1 ЗЗД съдът счита, че доколкото касае конкретни клаузи от договора, то искът е
оценяем и е в размер на 548.15лв., а адвокатсковото възнагражение следва да се определи по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАредба № 1/2004г. ВАС, поради което общото адвокатско
възнаграждение е в размер на 800 лв., като съдът счита, че следва последното и за двата
иска да се определи в неговия минимум, доколкото делото не е с изразена фактическа и
правна сложност.
Воден от горното, СРС
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6512/27.04.2023г.по гр. д. № 50348/2022г. по описа на СРС
като:
ОСЪЖДА „Вивус. БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-42 да заплати на адв. Д. В.
М. от АК – гр. Пловдив, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал.1, т. 2, ЗАдв. възнаграждение в размер от 800.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3