№ 277
гр. Кърджали, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140201005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-001339 от 29.07.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на С.
М. Х. от ****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба”
в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. М. Х. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процедурата по установяване на нарушението
и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на
закона. Сочи, че в процесния час не е управлявал автомобила, който и не бил негов. Не е
извършил констатираните нарушения, тъй като тогава не бил водач на въпросното МПС.
Липсвало описание на нарушението с всички обективни съставомерни признаци.
Посочените в постановлението обстоятелства не били подкрепени от доказателства и не
отговаряли на обективната действителност. Допуснати били съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.
Нарушението било несъставомерно от субективна страна. Наложените наказания били и
изключително завишени, без мотиви и основание. Моли за решение, с което наказателното
постановление да бъде отменено или евентуално изменено, като се намалят наложените
наказания до минимум.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено. Сочи, че не е категорично доказано авторството на нарушенията, тъй като
било спорно кой е водачът. Жалбоподателят твърдял, че когато е шофирал същия ден,
нямало полицаи, които да извършват проверка и не бил правен опит да го спрат със стоп-
палка. Освен това, по т.1 от наказателното постановление имало едно наказание за две
нарушения, което било недопустимо. Нямало факти и данни за наличие на пътен знак и
несъобразяване с него. Не били посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени
във връзка с квалификацията по чл.6, т.1 от ЗДвП. Не бил доказан съставомерния елемент за
създадена опасност за останалите участници в движението. Алтернативно, защитата моли
наказанията да бъдат намалени до техния минимум, предвид липсата на мотиви относно
значително завишените размери, клонящи към максимума на разпоредбата. Претендира и за
присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Намира същото за издадено в установената форма и от компетентен орган,
при наличие на материалните предпоставки. От свидетелските показания станало ясно, че на
въпросната дата и място жалбоподателят управлявал моторното превозно средство и
извършил нарушението. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2022 г. свидетелите Н. П. и К. А. – служители в сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по спазване на правилата за движение в
гр.Кърджали. Около 10.00 часа двамата се намирали на бул.„Беломорски“, срещу магазин
„Лидъл“, когато възприели водача на лек автомобил „***“ с рег.№ *** да нарушава пътната
маркировка. Същият се движел по бул.„Беломорски“, в посока от бензиностанция „ОМВ“
към Автогарата в гр.Кърджали, при което извършил маневра изпреварване, без да се
съобрази със съществуващата маркировка тип М15, създавайки по този начин и опасност за
движението. Свидетелят П. подал на нарушителя ясен сигнал за спиране със стоп-палка.
Водачът на автомобила „***“ с рег.№ *** намалил скоростта и посочил с ръка, че ще спре
по-напред, тъй като в момента имало и друго превозно средство, спряно за проверка от
служителите. Свидетелят Н. П. направил място, за да отбие и да спре безпрепятствено
автомобилът „***“ рег.№ ***. Въпреки това и независимо от подадения сигнал със стоп-
палка, водачът му не спрял на посоченото от контролния орган място, а продължил
движението си към ул.„Заводска“ и се отдалечил. Още същият ден полицейските служители
установили собственика на автомобила „***“ с рег.№ ***, а именно свидетелката Г. А.. Тя
2
посочила лицето на което е предоставила автомобила си, а именно жалбоподателят С. М. Х..
Последният също бил установен още на 07.07.2022 г. и се явил в сектор ПП-Кърджали.
Жалбоподателят потвърдил пред контролните органи, че на процесната дата той е
управлявал автомобила „***“ с рег.№ ***, но не е спрял на подадения сигнал, тъй като не го
видял. По този повод срещу С. Х. на 07.07.2022 г. бил съставен АУАН за нарушения по
чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на
същия акт, на 29.07.2022 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя били наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 150
лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.
П., К. А. и Г. А.; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на
административно нарушение от 07.07.2022 г., който като редовно съставен се ползва с
доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Обяснение на Г. А. от 07.07.2022 г.;
Обяснение на жалбоподателя С. Х. от 07.07.2022 г.; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Справка за регистрация и собственост на МПС с рег.№ ***; Заповед №
8121з-1632 от 02.02.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица,
съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Н. П., К. А. и Г. А., защото са логични, последователни и взаимно
допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Първите
двама са свидетели очевидци и сочат, че на 07.07.2022 г. на бул.„Беломорски“ в
гр.Кърджали, водачът на автомобила „***“ с рег.№ *** не се е съобразил с пътната
маркировка тип М15, както и не е спрял на подадения му ясен сигнал от контролния орган,
макар да го е възприел. Кредитират се и показанията на Г. А., която е собственик на
автомобила „***“ рег.№ *** и свидетелства, че към процесната дата го предоставила за
ползване именно на жалбоподателя. На 07.07.2022 г. тя била потърсена от полицейски
служители, тъй като имало извършено нарушение с притежаваното от нея МПС. По този
повод свидетелката А. и С. Х. писали и обяснения в полицейския участък. А. сочи още, че
полицаите питали жалбоподателя дали той е управлявал автомобила, при което той
потвърдил, но казал, че не е видял стоп-палката. При тези доказателства съдът намира за
безспорно установено авторството на деянието в лицето на жалбоподателя. Още повече, че в
тази насока е и даденото от самия него писмено обяснение от 07.07.2022 г.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е
3
реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От доказателствата по делото
се установява, че на 07.07.2022 г. на бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали жалбоподателят,
управлявайки лек автомобил „***“ с рег.№ *** не е спазил пътна маркировка тип М15 - коси
успоредни линии, обозначаваща площ, забранена за движение на пътни превозни средства.
Водачът е извършил изпреварване, нарушавайки наличната маркировка М15 - коси
успоредни линии, оформящи площ, забранена за преминаване, с което е създал опасност за
движението и това е станало повод да му бъде подаден сигнал за спиране. С поведението си
безспорно водачът С. Х. е нарушил пътна маркировка и по този начин е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Приложима в случая е санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, предвиждаща,
че който не спазва предписанието на пътната маркировка, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 150 лв. Като не се е
съобразил с наличната пътна маркировка, извършвайки и изпреварване на тази най-
натоварена пътна артерия в гр.Кърджали, жалбоподателят несъмнено е създал опасност за
движението и следва да носи администратинонаказателна отговорност. Определената на
жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са
неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на
санкцията. Както вече се посочи, установеното при проверката деяние на С. Х. безспорно е
нарушение и осъществява състава на чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП, но в издаденото
наказателно постановление като нарушен е посочен чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП. Това
налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция
да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира санкционната норма на
деянието по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление, относими напълно към състава на нарушението по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от
ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя
фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението
не е в съС.ие да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.179, ал.1, т.5, пр.2
от ЗДвП са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и
в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното
постановление в тази част следва да бъде изменено, като приложената санкционна норма се
преквалифицира по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на
санкцията, която се следва на същото основание и е в същия абсолютен размер.
4
По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява
задължение на водача на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да
спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според настоящата инстанция
С. Х. следва да носи отговорност за вмененото му административно нарушение. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното
постановление дата и място той е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при
подаден ясен сигнал да спре, не се е подчинил и не е спрял на посоченото от контролния
орган място. На жалбоподателя е подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а
именно чрез стоп-палка от униформения полицейски орган. Цитираната норма гласи, че при
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят
от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че водачът на автомобила е възприел
подадения му сигнал, но въпреки това не се е подчинил. Затова правилно
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състав на
нарушение по чл.103 от ЗДвП. От субективна страна нарушението е извършено умишлено,
като деецът е съзнавал, че нарушава установените правила за движение по пътищата.
Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в неговото поведение. Като
правоспособен водач на МПС, жалбоподателят е знаел, че трябва да спре при подаване на
надлежен сигнал, видял е такъв, но не е спрял. Законосъобразно наказанието е наложено на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.,
водач който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията
наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - за разлика от глобата,
лишаването от правоуправление е определено почти в максималния предвиден срок. Така
наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето
му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая се касае за водач,
който има едва три предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Впрочем
и самият наказващ орган е приел, че конкретно извършеното деяние не се отличава с висока
степен на обществена опасност, като е определил на жалбоподателя наказание „глоба”,
ориентирано към минималния размер. Ето защо, съдът намира, че следва да измени в тази
част наказателното постановление досежно срока на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, което следва да бъде намалено на 1 месец. Такова наказание се
явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и
на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
5
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и
доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога и къде са извършени,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Нарушенията се явяват напълно доказани от показанията на всички разпитани
по делото свидетели, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена
по никакъв начин. Неоснователно е твърдението, че не били посочени нарушените законови
разпоредби. Напротив, фактическото описание на нарушенията и посочените като нарушени
законови разпоредби са ясни. Няма никакво съмнение, че жалбоподателят е санкциониран за
това, че не е съобразил поведението си с пътната маркировка /квалифицирано като
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП/ и за това, че не е спрял при подаден сигнал за спиране от
контролен орган /квалифицирано по чл.103 от ЗДвП/, каквито нарушения безспорно се
установи от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Съдът не възприема като
съществено и неотстранимо нарушение посочването в т.1 от наказателното постановление
на санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП, вместо конкретната хипотеза на
чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП. Това може успешно да бъде преодоляно, чрез прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението, за което вече бяха изложени съображения по-
горе. Отделно от това, настоящата инстанция намира, че е достатъчно да бъдат изписани
дори само съответният член, алинея и точка от нормативния акт, за да е в съС.ие
нарушителят да разбере защо е наказан.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001339 от 29.07.2022 г., издадено
от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която на
С. М. Х. от ****, с ЕГН **********, е наложено административно наказание: по т.1.-
„глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма по чл.179,
ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001339 от 29.07.2022 г., издадено
от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, в частта му, с която на
С. М. Х. от ****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.2.-
„глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца на 1
месец.
ОСЪЖДА С. М. Х. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7