Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 2087 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В.Ц.Г.
и С.В.Г. – длъжници по изпълнително дело № 20189220400145 по
описа на ЧСИ И.Д., с рег.№ 922, район на действие СГС, срещу постановление за разноски с изх.№ 3969 от 13.12.2018 г., в
частта, с която са определени разноските за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 335,00 лв., както и в частта, с която са определени таксите по т.3 от
ТТРЗЧСИ. В
жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за разноски на
ЧСИ, в обжалваната му част.Твърди се, че
липсва фактическа и правна сложност по делото, както и недължимост на таксите
по т.3 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателите претендират присъждане на направени разноски
по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Д.В.Х., чрез
пълномощника си адв.И.К.в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ И.Д. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20189220400145 по описа на ЧСИ И.Д.,
с рег.№ 922, район на действие СГС е образувано на 27.11.2018 г. по молба на Д.В.Х.,
подадена чрез пълномощника адв.И.К., въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2018 г., издаден от Софийски районен съд, 124 състав по гр. дело № 54362/2014 г., срещу В.Ц.Г. и С.В.Г. за заплащане на сумите посочени в
него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжниците
В.Ц.Г. и С.В.Г. са депозирали на 11.12.2018 год. писмени възражения, с които са
направили възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер
на 335 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в
Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за разноски с изх.№ 3969
от 13.12.2018 г., като е взел предвид подадените възражения от длъжниците по делото на 11.12.2018 год., е
определил размера на таксите и разноските по изпълнителното дело: за В.Ц.Г.-
167,50 лв., ½ от разноските за
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело общо в
размер на 335,00 лв., както и 10 лв. за извършване на две справки за длъжника и
неговото имущество по т.3 от ТТРЗЧСИ; за С.В.Г.-167,50 лв., ½ от
разноските за адвокатско възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното дело общо в размер на 335,00 лв.,
както и 10 лв. за извършване на две справки за длъжника и неговото имущество по
т.3 от ТТРЗЧСИ. Т.е в настоящия случай, ЧСИ с обжалваното постановление за
разноски е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, поради прекомерност.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в
постановление от 13.12.2018 год. има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и
определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство./
в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год.
на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед
данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
27.11.2018 год., пълномощника на взискателя- адв.И.К.не е извършила други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 335 лв. за образуване и представителство по изпълнително дело, е
извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 27.11.2018
год. за образуването му въз основа на издадения от СРС, 124 с-в, по гр.дело №
54362/2014 г., изпълнителен лист. В тази
връзка съдът приема, че дължимите от длъжниците разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжниците по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 335 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв., общо за двамата длъжници.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ И.Д. от 13.12.2018 год., в частта,
с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., следва да бъде
намалено до размер на сумата от 200 лв.
На следващо място, съдът приема, че с
обжалваното постановление, таксите по т.3 от ТТРЗЧСИ, са правилно определени от
ЧСИ и същите общо в размер на сумата от 20 лв., са дължими от двамата длъжници.
С оглед на което жалбата на длъжниците срещу постановлението за разноски, в
частта, с която са определени дължимите такси по т.3 от ТТРЗЧСИ се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателите съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят
/ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски с
изх.№ 3969 от 13.12.2018 г., по изпълнително дело №
20189220400145 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№ 922, район на действие СГС, в
частта, с която ЧСИ е определил разноски за адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата от 335 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – Д.В.Х., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.“
Орландовци“, ул.“ *** ********, по изп.дело № 20189220400145
по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№ 922, район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 335 лв / триста тридесет и пет лева/ до размер на сумата от 200
лв./ двеста лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на В.Ц.Г., ЕГН ********** и С.В.Г., ЕГН ********** –
длъжници по изпълнително дело № 20189220400145 по
описа на ЧСИ И.Д., с рег.№ 922, район на действие СГС, срещу постановление за разноски с изх.№ 3969 от 13.12.2018 г., в частта, с която са определени таксите
по т.3 от ТТРЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.