РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001001138 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на
„ИНВЕСТБАНК“-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника
му адв.Й. Д. против решение №264433 от 05.07.2021 г. на СГС, ГО, I-10
състав, постановено по гр.д.№ 5999/2019 год., поправено по реда на чл.247
ГПК с определение от 03.12.2022г. в частта, с която е уважен частично
предявения от И. А. П. и Б. А. П. срещу ответника иск с правно основание
чл.57,ал.1 от ЗПУПС /отм./ и ответната банка е осъдена да заплати разделно
на ищците сумата 29 185,39 евро, представляваща стойност на платежна
операция от 08.04.2016 г., с която банката е превела сумата от сметки на
починалия А. Б. П. по сметка на И. Д. И., без разрешението на ищците в
качеството им на законни наследници на А. Б. П., ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане,
както и в частта, с която на основание чл.86 ЗЗД е присъдил в полза на
ищците сумата 1 887,01 лева – обезщетение за забава за периода от 09.01.2019
г. до 07.05.2019 г. Решението е обжалвано и в частта за разноските – с
която ответната банка е осъдена на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл.78,ал.1 ГПК да заплати на адв.И. К. П. от САК
сумата 2200,14 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, и
на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата 2 358,74
лева, представляваща дължима държавна такса и сумата 400 лева разноски.
1
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че решението
било недопустимо, тъй като ищците се легитимирали като наследници на А.
Б. П. /бивш клиент на банката/ по силата на Удостоверение за наследници,
издадено 3 години преди предявяването на иска – от 2016 г.
Твърди, че са неправилни изводите на съда, че процесната платежна
операция е неразрешена по см. на чл.51,ал.1 от ЗПУПС /отм./.Твърди, че към
момента на превода на сумата по личната сметка на И. Д. И. банката е
изпълнила задълженията си на доставчик на платежни услуги, извършила е
всички необходими справки с оглед установяване на факта дали лицето И. И.,
легитимиращ се като наследник по завещание на титуляра на сметките,
действително е единствен негов наследник и като такъв дали се явява платец
по смисъла на закона. Всички обстоятелства, установяващи недействителност
на представеното пред банката завещание, били установени по-късно от
извършената банкова операция по превод на сумата към сметката на лицето,
представило се като наследник по завещание на платеца.Твърди, че към този
момент саморъчното завещание е съществувало в правния мир. Освен това
твърди, че банката не е била страна в производството по гр.д.№9432/2016г. на
СРС, с решението по което е било обявено за нищожно завещанието и
следователно СПН не се разпростира по отношение на нея.Оспорва също
достоверността на използвания от експертите сравнителен материал. Жалбата
е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага
подробни и конкретни доводи против решението в частта за разноските, които
смята за неправилно и незаконосъобразно присъдени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищците в първата
инстанция – И. А. П. и Б. А. П. чрез адв.И. Ю., в който се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и направените
доказателствени искания. В отговори са развити подробни доводи за това.
Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и потвърди
първоинстанционното решение.
В производството като трето лице помагач на ответника е
конституирано лицето И. Д. И..
В настоящата инстанция са събрани нови доказателства - Сигнал от
„Инвестбанк“-АД до Софийска районна прокуратура от 18.08.2021г. и е
изискано и приложено при условията на чл.192 ГПК от Нотариус М. В., рег.
№*** с район на действие РС-София, Нотариално дело №1з от 2016 г.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в
жалбите във връзка с доводите, изложени в отговорите и събраните
доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Разгледани по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
За да уважи иска по чл.57,ал.1 от ЗПУПС /отм./,
първоинстанционният съд е приел, че процесната операция, с която третото
лице И. И. е наредил сумата от 28 996,86 евро да бъде преведена от сметката
на починалия А. Б. П. в своя полза и по своя банкова сметка, е неразрешена
по смисъла на чл.51, ал.1 ЗПУПС (отм.) - не е наредена от ищците и е
извършена без съгласието им. Позовал се е на разпоредбата на чл.57 ЗПУПС
(отм.), регламентираща отговорността на доставчика на платежни услуги за
неразрешени платежни операции - в случай на неразрешена платежна
операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо,
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Приел е,
че отговорността е обективна, не е поставена в зависимост от неизпълнение
на договорни задължения от страна на банката или на неполагане от нея на
дължима грижа. Приел е също, че в настоящия случай неразрешената
платежна операция не е извършена чрез платежен инструмент и
ограниченията в отговорността на доставчика на платежни услуги по чл.58
ЗПУПС (отм.) не се прилагат. Приел е, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД, тъй като със ЗПУПС (отм.) са установени
специални правила, уреждащи отговорността за неразрешената платежна
операция, които дерогират общите правила на гражданското право и по-
специално чл.75, ал. 2 ЗЗД. Поради това съдът не е обсъждал представените
доказателства и наведените доводи от ответната банка, свързани с нейната
добросъвестност – извършване на всички следващи се действия от
служителите на банката по проверка и потвърждаване на самоличността на
наредителя.
Въззивният съд не споделя изложените мотиви за уважаването на
предявения иск.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил релевантните за
спора факти, поради което въззивният съд на основание чл.272 от ГПК
препраща изцяло към мотивите му в тази насока – досежно установената
фактическа обстановка.
Между страните не е спорно, че към 01.03.2016 г. на името на А. Б.
П. в банка „ИНВЕСБАНК“- АД е имало открити две сметки с общо салдо от
29 185,39 евро. Не е спорно наличието между тях на валиден Договор за
платежни услуги и свързан с него Договор за открИ.е и поддържане на
банкови сметки. Правната уредба на правоотношенията, възникнали между
страните по повод посочените два договора се е съдържала в съответните
редакции на отменения ЗПУПС, в сила от 1.11.2009г. до 6.03.2018г.
Уговорените между страните по посочените договори права и
задължения сочат, че по смисъла на ЗПУПС (отм.) А. Б. П. е имал качеството
3
ползвател на платежна услуга, а „Инвестбанк“-АД е била доставчик на
такава услуга.
Не е спорен и факта, който се установява и от представеното
Удостоверение за наследници от 06.07.2016 г. (л.14), че титулярят на сметката
А. Б. П. е починал на 23.10.2014 г. и е оставил за наследници по закон
ищците И. А. П. и Б. А. П., негови дъщери.
Не е спорен между страните и факта, че с решение №5280 от
03.08.2018 г./л.15/ по иск с правно основание чл.42, б.“б“, във вр. с чл.25,ал.1
от ЗН, предявен от настоящите ищци против И. Д. И., съдът е признал за
нищожно процесното Саморъчно завещание, обявено с Протокол от
29.02.2016г. на нотариус М. В. рег.№ ***. По това дело банката не участвала
като страна.
Установява се от представените от ответника писмени
доказателства, че на 01.03.2016 г. при него е депозирана молба , с която лицето
И. Д. И. е поискало информация за наличието на сметки и размера на
паричните средства по тях, открити на името на починалия А. Б. П..
Молителят се легитимирал с универсално саморъчно завещание, направено
от А. Б. П. в негова полза. Към молбата приложил удостоверение с изх. №
26/01.03.2016 г., издадено от Нотариус М. В. за снабдяване с информация
относно открити банкови сметки. Видно от разпечатка от електронна
кореспонденция, ответникът поискал от нотариус В. да потвърди
автентичността на удостоверението. На 02.03.2016 г., след получаване на
потвърждение, ответникът издал служебна бележка с исканата
информация.
Третото лице И. Д. И. представил пред банката освен саморъчното
завещание от А. П., също и удостоверение за наследници и 2 бр. клетвени
декларации, изхождащи от ищците-негови дъщери, заверени с апостил на
30.03.2016 г. в Гърция, с които същите декларират, че са съгласни да бъде
изпълнено завещанието на техния баща в полза на И. Д. И.. Представено е и
удостоверение за платен данък върху наследствата на името на И. Д. И..
Съобразно представените документи на 08.04.2016 г. с платежно
нареждане за вътрешнобанков превод с реф. № 11223884, третото лице И. И.
е наредил сумата от 28 996,86 евро в своя полза и по своя банкова сметка с
IBAN **********. Нареждането е изпълнено от ответника.
По така изложените факти няма спор между страните.
В първата инстанция са приети заключения на две съдебно-
графични експертизи, от които се установява, че завещанието не е написано
и подписът в него не е положен от А. Б. П., както и че подписите на
клетвените декларации не са положени от ищците – негови дъщери. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че в декларациите не се
наблюдават признаци за имитация на подписите - подписите в декларациите
са положени произволно, като са използвани букви от малките имена на
ищците, без сходство с истинските подписи на лицата. По повод оспорване на
4
експертизата е допусната повторна, изготвена от вещото лице Б. К. Г., която
потвърждава изводите на първоначалната експертиза.
На база приетите заключения по делото е установено с
категоричност, че саморъчното завещание на А. Б. П. и клетвените
декларации на И. А. П. и Б. А. П. са неавтентични документи – не изхождат
от посочените в тях автори. Следователно, наследодателят А. Б. П. не е
извършвал разпореждане с имуществото си за след смъртта си и негови
наследници са тези по закон - И. А. П. и Б. А. П.. Последните две не са
автори на документи, удостоверяващи съгласието им да се изпълни
съставено от баща им завещание. Ето защо следва да се приеме, че ищците
се легитимират чрез наследствено правоприемство като универсални
правоприемници на А. Б. П. и към тях са преминали всички имуществени
права на починалия наследодател.
Спорът пред настоящата инстанция е правен и се свежда до това,
следва ли да се ангажира отговорността на ответната банка по чл.57, ал.1 от
ЗПУПС (отм.) като доставчик на платежни услуги и дали извършената
платежна операция е неразрешена, както поддържат ищците.
Предявените искове са с правно основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС
(отм.) за ангажиране на специалната отговорност на банката като доставчик
на платежни услуги за неразрешени от сметката на наследодателя на ищците
платежни операции и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за
забава върху главницата в размер на 13 824,48 лева за периода от 09.01.2019 г.
до 07.05.2019 г. В производството ищците претендират наличие на
неразрешени платежни операции с твърдението, че третото лице помагач,
наредило превода от сметката на наследодателя им към неговата собствена
банкова сметка, няма качеството на платец, тъй като не е наследник на
титуляря на сметката, т.е. легитимирал се е като такъв с нищожно завещание
и нищожни клетвени декларации от наследниците по закон и следователно
извършената платежна операция е неразрешена.
Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗПУПС /отм./ в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца
в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на
неразрешената платежна операция.
С оглед специалната разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗПУПС (отм.),
която размества доказателствената тежест, ответникът е този, който следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че оспорените от
5
ищците две платежни операции са надлежно разрешени. Това доказване може
да бъде проведено с всички годни и допустими доказателства.
В настоящия случай е безспорно, че ответната банка е доставчик на
платежни услуги (чл.3, ал.1, т.1 от ЗПУПС), а наследодателят на ищците има
качеството платец по смисъла на §1, т.20 от ДР на закона, съгласно който
"платец" е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна
сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а
когато липсва платежна сметка - физическо или юридическо лице, което дава
платежно нареждане. С оглед твърдението на ищците, единствени законни
наследници на починалия платец, че не са разрешавали изпълнението на
оспорените платежни операции, в тежест на ответната банка - доставчик
на платежни услуги е да установи обстоятелството, че процесните платежни
операции са били разрешени, тъй като към момента на превода на сумите
третото лице помагач И. Д. И. се е легитимирал с надлежни доказателства
като единствен наследник на платеца по завещание и банката е изпълнила
всичките си задължения по закон и съобразно Общите условия на Договора за
открИ.е и поддържане на банкови сметки, за да провери и установи, че към
онзи момент това е действителния платец и наредената от него платежна
услуга е разрешена.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 от ЗПУПС/отм./ платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
Тя би била неразрешена по смисъла на закона, ако платецът не е дал
съгласието си за нея (изр. 2). Легално определение на "платежна операция"
е дадено в §1, т.17 от ДР на ЗПУПС - това е действие, предприето от платеца
или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства
независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.
Анализът на цитираните норми води до извода, че определянето на една
платежна операция като разрешена или неразрешена е обусловено
единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е
титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни
операции по тази сметка.
В настоящия случай въззивният съд намира, че извършените
платежни операции от 08.04.2016 г., с които банката е превела сумите от
общо 29 185,39 евро от двете сметки на починалия А. Б. П. по сметка на И. Д.
И., са разрешени. Този извод се налага поради следното:
6
Видно от събраните по делото доказателства, ответната банка като
доставчик на платежни услуги е изпълнила всичките си задължения по закон
и съобразно Общите условия на Договора за открИ.е и поддържане на
банкови сметки, за да провери и установи, че към онзи момент това е
действителния платец и наредената от него платежна услуга е разрешена.
След като 3-тото лице по делото И. Д. И. е депозирал във
финансовия център на „ИНВЕСТБАНК“-АД в гр.София молба от 01.03.2016
г., с която е поискал информация за наличието на сметки и размера на
паричните средства по тях, открити на името на платеца А. Б. П.,
легитимирайки се като негов наследник по завещание, банката е реагирала
адекватно, като е извършила всички възможни проверки за да установи дали
към онзи момент това е действителния платец. За да извърши процесните
платежни операции, тя е взела предвид приложеното към молбата на третото
лице помагач Удостоверение с изх.№ 26 от 01.03.2016 г., издадено от
Нотариус М. В., от което е видно, че представеното в банката завещание е
обявено и е вписано в регистъра на саморъчните завещания под №0001,
нот.д.№1з/2016 г. Банката е направила и нещо повече - още същият ден
служителка на „Инвестбанк“-АД е изискала по имейл от Нотариус В.
потвърждение на автентичността на представеното в банката
удостоверение №26 от 01.06.2016 г., което се установява от представената по
делото електронна кореспонденция. На 02.03.2016 г. нотариусът го е
потвърдил, след което от „Инвестбанк“-АД е издадена служебна бележка от
02.03.2016 г. с исканата информация. По искане на банката от Нотариус В. е
изпратено издаденото от Столична Община, район Оборище Удостоверение
за наследници на А. Б. П., приложено и към нотариалното дело. Третото лице
И. Д. И., представил се като наследник по завещание, е представил в банката
и Удостоверение за платен данък върху наследствата изх.№********** от
11.03.2016 г. на името на И. Д. И.. Представил е и 2 броя Клетвени
декларации, подписани от двете ищци, заверени с апостил на 30.03.2016 г. в
Гърция, за които банката няма задължение да прави проверки автентични ли
са или не. Декларациите са били преведени на български език от
„ЛОЗАНОВА 48“ ООД, с удостоверен подпис на преводача от Министерство
на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“ на 04.04.2016 г. С
клетвените декларации е дадено писмено съгласие от Б. П. и И. П., като
наследници по закон на А. П., да бъде изпълнено завещанието, направено от
завещателя в полза на И. Д. И..
След всички извършени проверки и представени всички изискуеми
документи съобразно Закона за платежните услуги и платежните системи
/ЗПУПС/ и Общите условия на „Инвестбанк“ АД за предоставяне на
платежни услуги и открИ.е и обслужване на банкови сметки на юридически
лица, еднолични търговци и физически лица, действали към този момент,
„Инвестбанк“-АД на 08.04.2016 г. с платежно нареждане за вътрешно банков
превод с реф.№ 11223884 е наредила сумата от 28 994.86 евро в полза на И. Д.
7
И., като наследник по завещание, по друга негова банкова сметка с IBAN
**********. В банката е подписана от И. Д. И. и декларация по чл.4, ал.7 и по
чл.6, ал.5, т.З от ЗМИИ.
Изложеното сочи на извод, че към датата на извършване на
платежната операция „Инвестбанк“-АД е спазила вътрешните правила на
банката, извършила е всички необходими проверки по представените й
документи. Важен в случая е и факта, че към този момент процесното
завещание е съществувало в правния мир, не е било обявено за нищожно и е
било годно основание за изплащане на завещаната сума. Следователно
извършената от „Инвестбанк“-АД на 08.04.2016 г. платежна операция е
разрешена по смисъла на чл.51. ал.1 от ЗПУПС /отм./, съгласно която
„платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й.“ В случая платецът е лицето, на което е завещана
паричната сума от титуляря на платежната сметка.
Следва да се има предвид, че съдебното решение от 03.08.2018 г.,
постановено по гр.д.№9432/2016 г. на СРС, с което е обявено за нищожно
завещанието, е влязло в сила на 08.09.2018 г., т.е. повече от две години след
извършване на процесната банкова операция.Освен това, в това производство
банката не е била страна, следователно силата на пресъдено нещо не се
разпростира върху нея.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на „Инвестбанк“-АД при
условията на чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./.Неоснователността на главния иск
влече неоснователност и на акцесорния по чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забава.
Ищците като законни наследници на титуляря на сметката А. Б. П.,
разполагайки с решението по гр.д. №9432/2016 г. на СРС, биха могли да
защитят правата си срещу И. Д. единствено по пътя на неоснователното
обогатяване – чл.55 ЗЗД.
По изложените съображения и предвид неоснователността на
исковете, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и исковете
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на банката-
жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските в производството, като
се съобрази представения списък по чл.80 ГПК. Претендирана е сума в общ
размер на 5 638,37 лева. От тях 4 440 лева съставляват адвокатско
възнаграждение с ДДС, тъй като пълномощникът-адвокат е регистриран по
ДДС, 1 179,37 лева представляват заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, 15 лева държавна такса за обжалване на определението за отказ от
привличане на нотариус В. като трето лице помагач и 2 лева такса превод. По
делото е приложено пълномощно в полза на адв.Д. и Договор за правна
защита и съдействие, както и фактура от 13.08.2021 г. за заплащане на сумата
8
за адвокатско възнаграждение в размер на 4 440 лв. с ДДС.
Съдът намира, че следва да присъди в тежест на ищците сумите за
разноски така, както са описани в списъка по чл.80 ГПК, с изключение на
претендираната държавна такса от 15 лв. и 2 лв. такса за превод по повод
обжалване на определението по чл.218-220 ГПК за третото лице помагач.
Видно от данните по делото, банката е обжалвала това определение, но
частната й жалба е оставена без уважение от състав на САС. Поради това тези
разноски не са дължими от противната страна. В обобщение-дължима е
единствено сумата от 5 621,37 лева, съставляваща заплатена държавна такса
за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №264433 от 05.07.2021 г. на СГС, ГО, I-10
състав, постановено по гр.д.№ 5999/2019 год., поправено по реда на чл.247
ГПК с определение от 03.12.2022г. в обжалваната осъдителна част, с която
ответната банка е осъдена да заплати разделно на ищците на основание чл.57,
ал.1 от ЗПУПС (отм.) сумата 29 185,39 евро и на основание чл.86 ЗЗД сумата
1887,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2019
г. до 07.05.2019 г., вместо което в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска по чл.57, ал.1 от
ЗПУПС (отм.), предявен от И. А. П., ЕГН ********** и Б. А. П., ЕГН
********** против „Инвестбанк“-АД, ЕИК-********* за сумата от 29
185,39 евро, представляваща стойност на неразрешени платежни операции,
извършени от сметката на починалия А. Б. П., ЕГН **********, по сметка на
И. Д. И., ЕГН **********, без разрешението на ищците, в качеството им на
законни наследници на А. Б. П., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата от
1887,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2019
г. до 07.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част, с която
исковете по чл.57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) и по чл.86 от ЗЗД са отхвърлени до
пълните им заявени размери.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, и Б. А. П., ЕГН ********** да
заплатят разделно на „Инвестбанк“-АД, ЕИК ********* на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 5 621,37 лева, всяка една от тях по 2 810,68 лева,
представляващи разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на И. Д. И., ЕГН
********** - трето лице помагач на страната на ответника „ИНВЕСТБАНК“
АД.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10