Р Е Ш Е Н И
Е
260157/28.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти
състав, в открито съдебно заседание
проведено на 28 юли две хиляди и
двадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.Г.Н. с ЕГН ********** *** срещу ****– Варна
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 942.18
лева, представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 132.42 часа, за периода
01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението /след
допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/.
Твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба от които ищецът черпи права
са следните:
През периода от 01.12.2016 г. до
30.11.2019 г. ищцата е държавен служител
по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по силата на което
заема длъжност „младши инспектор“ в
Група „****“ към ОД на МВР - Варна, с основно трудово месечно възнаграждение в
размер на 890.00 лева. Съгласно ЗМВР
през целия период, посочен по-горе
ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се
явява директора на ОД на МВР Варна по
силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него
брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен
платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според размера на
положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187,
ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например,
изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец
юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е
изчислявало ежемесечно.
Възнаграждението за положения
труд се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда - чл.ЗЗ, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска
произтича от размера на нощния труд, полаган от ищеца в системата на МВР, както
и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон
за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои
от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при
работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща
с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
От 14.10.2016 г.
съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например,
изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец
юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е
изчислявало ежемесечно
И при действието на двата варианта
възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на
полагането на труда, както гласи чл.ЗЗ, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска произтича от размера на
нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и
съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична
разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след
въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази
методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се
прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Понятието „нощен
труд" намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/,
съгласно който:
Ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7
часа.
Ал.2
- Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно
коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд
се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго.
Това е пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа
нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е
разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 ичл.179.
Разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и
умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за
който следва да се прилага съответната часова ставка.
Изрично уточнява, че не претендира
допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на
0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на
извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един
отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Служителят
претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се
получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на
специален регламент за служителите на МВР.
Основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187,
ал.6 от ЗМВР.
За периода от
01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищцата М.Н.
е положила общо 896 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 се равнява на 1024.13 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд
от 128.13 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от ответника.
Изчислен на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца
за целия период е в размер на
1068.40 лева главница. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът е предявил
и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноските за производството от страна на ответника.
В срок по
чл.131 ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба чрез процесуален представител. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.
Не оспорва твърденията, че страните по делото
са били в служебни правоотношения през процесния
период.
Счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен по следните аргументи:
Приложимият закон е ЗМВР. Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) е неприложима
за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния
период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към
държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите
необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане
на работното време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно
време, по-малка от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефищент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8
часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово
възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Счита, че
предявените искове за заплащане на процесната сума за
допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд през нощта за времето от
22:00 часа до 06:00 часа в посочения размер и за посочения в исковата молба период, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1,143",
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата са неоснователни и моли за отхвърлянето им.
За процесния период, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това
сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Ищецът е
държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат
единствено със ЗМВР. Законодателят прави
разграничение между неговия статут и статута на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.2 и лицата работещи по трудово правоотношение по т.3 от ЗМВР, който се
урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата, работещи по трудово
правоотношение, който се урежда при условията и реда на на
Кодекса на труда.
Приложимият
закон, уреждащ служебното правоотношение на страните е ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00 часа). Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Ищецът, предвид
заеманата от него длъжност в процесния период е
работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016 г.
относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр.14 от 2015г.)
-
Съгласно разпоредбата на чл. 187.
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Такива са Наредба № 81213з592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., която е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби -
№ 8121з-592/25.05.2015 г и № 81213-776/29.07.2016г, липсва разпоредба,
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Нормата на
чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1. т. 3
от ЗМВР.
Претенцията
си ищеца основава на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.)
В чл.2 от същата е посочен нейният обхват. Съгласно ал.2 „ Наредбата се прилага
за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия
по смисъла на 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране". В
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работното време е прието, че нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. А ал. 3 на същия член от НСОРЗ
не се прилага по отношение на служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От
там може да се направи обоснован извод, че същата е неприложима и за държавни
служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон
/ЗМВР/. Това пък го налага самата специфика на работата, която изпълняват
служителите. Тя е различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и
ЗДСл. Именно затова са три основните нормативни акта, уреждащи
правоотношенията. Едните са трудови, а другите - служебни. Едните възникват по
силата на трудов договор, другите се назначават със заповед.
Ограничението
в чл.З, ал.З от Наредба№ 81213-776 от 29.07.2016 г. е, цит."
За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период", което се различава от Наредбата за структурата и
организацията на работното време. Идентично е съдържанието и на нормите на
чл.З, ал.З от Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г.
Видно от
изложеното е, че с оглед характера на служебното провоотношение
на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следва да се
прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143
и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде
приложен. Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г.
е държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен
труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.
Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8
равно на 1/. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може
да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния
период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби,
издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд
на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
При разглеждане на казуса следва да се вземе
предвид и Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното
заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по делото.
В посоченото писмо, публикувано в „Сиела",
изрично е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния
и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.
Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице
в конкретния случай. Според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните часове
в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния
случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на
извънреден труд. ОД МВР-Варна е заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение
за положен нощен труд, което се установява от представените от нас
"Платежна бележка", която е разпечатка от АИС „ТРЗ" - МВР и
представляват подробно описание на получаваното от ищеца месечното
възнаграждение.
От исковата
молба не е ясно и откъде ищецът е стигнал до извода, какъв е размера на
часовата му ставка процесен период и как точно е
определил размера на дължимата сума за положен нощен труд, което от своя страна
прави исковата молба неуточнена. Към исковата молба не са приложени никакви
доказателства, които да доказват твърденията и притенциите
на ищеца.
Твърденията
ни са, че на ищеца редовно е плащано в процесния
период както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелстват данните от
горепосочените платежни бележки от АИС „ТРЗ" - МВР . За положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и
прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на
заплащането. Твърдим, че труда положен между 22.00 ч.- 06.00 ч. следва да бъде
отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в
дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове
/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това
да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Подробни съображения
в тази насока сме изложили и във връзка с цитираното по-горе в писмения отговор
писмо на МТСП.
Твърди,
че ищецът е държавен служител -
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни
правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Законодателят
прави явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на
държавните служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по трудово
правоотношение по т. 3 от ЗМВР, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на
лицата работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по
реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.
В чл. 178,
ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се
изплащат на държавните служители.
Съгласно
разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до Об.ООч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член е посочено изрично,
че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед. Действащата към посочения от ищеца времеви период за положен
извънреден труд е Наредба № 81213-776 от 29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата е посочено какво се включва в
отработеното време на служителите. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е
посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1
на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради
спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и служителите по
трудово правоотношение по чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР. За тях са неприложими
нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е
налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. ЗМВР е специален закон, който
урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По никакъв начин не
ги дискриминира, а напротив дават им се допълнителни права и обезщетения, които
на другите държавни служители и на служители по трудови правоотношения не са
предоставени (повече дни платен отпуск - до 40 дни, по-висок процент клас
прослужено време - 2% на всяка година, безплатно пътуване в градски транспорт и
веднаж по време на отпуск, безплатно лечение в МИ МВР
гр. София, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения,
приравняване на полагания труд към първа категория, ранно пенсиониране и др.).
Това е така поради спецификата на работата, която извършват и на задължителния
непрекъсваем процес. Ето защо служителят, когато е постъпвал на работа, се е
запознавал с условията на труд, с предвидените законови възнаграждения и е
приел тази работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен труд
и допълнителни възнаграждения са посочени изчерпателно в ЗМВР от законодателя и
те не се определят от работодателя, а той е длъжен да спазва стриктно закона.
Ако законодателят е бил счел, че следва да се прилага по аналогия КТ и
издадените въз основа на него подзаконови актове, то той би изразил тази си
воля изрично и нямаше да променя ЗМВР в годините и да урежда изчерпателно
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, а щеше да посочи както
за лицата работещи по трудово правоотношение -чл.142, ал.5 от ЗМВР
"Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон."
След уточняване на исковата молба от ищеца, моля да ми бъде дадена
възможност да изразя допълнително становище.
В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че
предявеният осъдителен иск е основателен, ответникът оспорва
изчисленията на положените от ищеца нощни смени, а от там положените като нощен
труд часове. Посочените в исковата молба положени часове нощен труд се
разминават от тези отразени и платени в платежните бележки на ищеца. Към
исковата молба липсват доказателства,
въз основа на които да е видно как са установени и изчислени посочените часове
нощен труд. От неоснователността на иска за главница следва, че и акцесорния иск за
обезщетение за забава е неоснователен.
Моли за отхвърляне на
предявените осъдителни искове и за заплащане на разноските от страна
на ищеца.
В открито съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат
изцяло молбата и отговора като претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в производството
доказателства, поотделно и в
съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът като съобрази
становището на ответника в отговора намира за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдението, че
ищецът е държавен служител по смисъла на „глава XV“ от ЗМВР и за процесния периоди е
бил в служебно правоотношение с ответника.
Страните нямат спор, че в периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищцата
М.Н. се е намирала в служебно
правоотношение с ответника ОД на МВР Варна и е изпълнявала длъжността „младши инспектор“ в Трето РУ-ОД на МВР
Варна и е работила на 12-часови дневни и нощни смени.
Доколкото страните нямат спор по тези твърдения,
не са направени и оспорвания на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът
намира, че не се налага тяхното обсъждане.
Спорни са
следните факти: положен ли е от ищеца извънреден в посочения в исковата
молба период, колко часа е този извънреден труд и заплатено ли е дължимо
възнаграждение за отработените от служителя часове.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението
на вещото лице по ССЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
ищецът е отработил 926.00 часа нощен труд и след преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143 се получават 1058.42 часа положен труд или незаплатени
часове труд са в размер на 132.42 часа.
За незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен от служителя дължимото
възнаграждение е в размер на 942.18 лева. Изчисленията са извършени въз основа
на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл.176 ЗМВР „брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР сочи, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния
период, посочен по-горе, приложимата към
спора за нощния труд, който полагат служителите
в МВР има действие Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба №
8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм.д.№
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е
празнота в уредбата за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата в сила от
01.07.2007 г., приета с ПМС
№ 4 от 17.01.2007 г., обн.ДВ бр.9 от 26.01.2007г., като в чл.9, ал.2 на същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
Конституцията на
Република България в чл.16 гарантира и защитава трудът на българските граждани,
а нормата на чл.128, т.2 на Кодекса на труда вменява задължение на работодателя
да заплаща в установените срокове уговореното възнаграждение за извършената
работа. Изложеното води до положителен
извод, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е основателна.
При липсата на специална уредба за служителите
в МВР основание за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която се кредитира от съда като пълно, ясно и обосновано.
Ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му
възнаграждение за извънреден труд в пълния размер, поради което същият и
дължи и обезщетение за забава, считано от падежа на задължението за всяка забавено
плащане до окончателното изплащане на сумата.
По
въпроса за разноските:
На осн.чл.81 ГПК
съдът се произнася и по искането за разноски във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция.
При този изход от
спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството. Към молбата
с пр.осн.чл.78 ГПК са представени
доказателства заплатено възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 150 лева,
както и списък по чл.80 ГПК, които доказателства
са условие за основателност на молбата съгласно тълк.решение
№ 6/2012 г., постановено по тълк.дело №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Възнаграждението на
адвокат Цв.Банков е под минималния размер по Наредба
№ 1 от 2004 г. за МРАВ от което следва, че възражението на ответника по реда на
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
По молбата на ответника за разноски:
С влязло в сила определение
от 28.7.2020 г. е прекратено производството за сумата в размер на 126.42 лева /горницата
над сумата 942.18 лв. до заявената с исковата молба сума 1068.60 лева, претендирана като дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период, ведно със
законната лихва върху същата сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението/ при заявен отказ от иск на основание чл. 233 ГПК.
Ответникът е
направил искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78,
ал.8 и ал.4 ГПК.
При прекратяване
на делото ответникът има право на
разноските на осн.чл.78, ал.4 ГПК. Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт в производството пред първата инстанция,
поради което съдът следва да определи дължимото възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП. Наредбата за заплащане на правната помощ от 2006 г. в
чл.23, т.1 сочи, че за защита по трудови дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съдът като съобрази цената на иска, че делото не е с висока фактическата и правна
сложност, извършените процесуални
действия от представителя на ответника, а именно подаване на отговор и
становище преди съдебно заседание, намира, че възнаграждението следва да се
определи в минимален размер 100 лева. За прекратения иск с цена 126.42 лева, ответникът
има право на възнаграждение в размер на 11.83
/единадесет лева и 83 ст./ лева.
Дължими държавни такси и разноски за
производството:
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна
такса за производството в размер на 4% върху цената на всеки иск, но не
по-малко от 50 лева, както и разноски за
заплатено от бюджета възнаграждение на вещо лице в размер на 157 лева – общо 207
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ****– Варна с адрес гр.Варна, ул. ****да заплати на М.Г.Н. с ЕГН ********** сумата 942.18 /деветстотин четиридесет и два лева и 18 ст./ лева, представляваща незаплатено
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 132.42 часа, за периода 01.12.2016 г. - 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и
разноски за производството в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати на ****– Варна с адрес гр.Варна, ул. ****юриск.възнаграждение в размер на 11.83 /единадесет лева и 83 ст./
лева, дължимо за прекратената част на исковата претенция 126.42
лева /горницата над 942.18
лева до заявената с исковата молба сума 1068.60
лева/, на осн.чл.78, ал.4, вр.чл.233 ГПК.
ОСЪЖДА ****– Варна, с адрес
гр.Варна, ул. „****“ №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Варна сумата от 207.00 /двеста и седем/ лева, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: