Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ...г., постановено по гр.д. № 1496/2011г. Горнооряховският Районен съд е осъдил Р. П. Е. да заплаща на сина си Т. З. Л. – пълнолетен - месечна издръжка за напред по 80лв., считано от 07.07.2011г. за срока на обучението му в средно учебно заведение, но до навършване на 20 годишна възраст и във висше учебно заведение, но до навършване на 25 годишна възраст, респективно до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , считано от датата на просрочието до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът за присъждане на издръжка в останалата му част за разликата от 60 лв. като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. З. Л., с която се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че съдът е определил размера на дължимата издръжка малко над минималния установен за страната. Не взел предвид, че като непълнолетен, на ищеца му била присъдена издръжка от 80лв., при много по- малко нужди от такава. Сега като пълнолетен ученик ищецът имал много по- голяма нужда от издръжка. Предстояли подготвителни курсове във ВУЗ, а ищецът бил отличен ученик и щял да продължи образованието си. Предстоял и абитуриентски бал, както и били налице други житейски нужди. Съдът подходил едностранно при разглеждане на доказателствата. На ответницата бил взет нетният доход, а на бащата на ищеца – брутният такъв.От определената за нуждите на ищеца издръжка от 230лв. месечно, съдът отредил майката да плаща само 80 лв. Неправилен бил изводът, че понеже ответницата има заем към банка, това било от значение за делото . Издръжката била привилегировано вземане и заемът бил изтеглен за собствена сметка на ответницата, без ищецът да е получил нито лев от изтеглената сума. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част и определяне на издръжка в размер на по 140лв. месечно за ищеца. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Р. П. Е.. С нея се обжалва постановеното съдебно решение изцяло. Сочи се, че след постановяване на решението са настъпили обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид от съда и които обосновават извод за неоснователност на предявената искова претенция. Твърди се, че не са налице предпоставките за уважаване на иска. Сочи се, че няма данни нуждите на ищеца да са се увеличили драстично след навършването на пълнолетие от негова страна. До този момент му е била заплащана издръжка от майката в размер на по 80лв. месечно. Освен това, макар и до момента на постановяване на първоинстанционното решение ответницата да е реализирала доходи от трудово правоотношение, след този момент трудовият й договор е бил прекратен и понастоящем за нея се явява невъзможно да заплаща каквато и да била издръжка на пълнолетния си вече син. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, като съобрази доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на Т. Л. е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Жалбата на Р. Е. също е подадена в законоустановения срок. Ищецът е депозирал възражение, че жалбата на ответницата не е допустима. Съгласно чл. 263, ал. 2 от ГПК в срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Ответницата се е възползвала именно от това свое право, поради което жалбата й, доколкото е подадена в срок и против обжалваем съдебен акт, също се явява допустима. При извършената от съда служебна проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 269 от ГПК съдът счита, че обжалваното решение е валидно изцяло. Решението е процесуално недопустимо в частта му, с която е присъдена издръжка за периода до завършване обучението на ищеца във висше учебно заведение, но не по- късно от навършването на 25 годишна възраст. В случая е присъдено повече от поисканото/ свръх петитум/. Исковата претенция е заявена за заплащане на издръжка на пълнолетния ищец до настъпването на законни причини за прекратяването или изменяването й. От наведените в исковата молба твърдения / че ищецът е ученик в 12 клас и че не може да се издържа от имуществото и доходите си/ става пределно ясно, че издръжката се претендира до завършване на обучението му в средно учебно заведение. Претенция за присъждане на издръжка до завършване на обучение на ищеца във ВУЗ не е предявявана- не се сочат никакви факти, обосноваващи наличието на предпоставки за присъждане на този вид издръжка, както и не е формулирано искане в тази насока. Произнасяйки се по непредявен иск, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение, като в тази му част то подлежи на обезсилване. В останалата обжалвана част решението е допустимо, а по същество и правилно. С исковата си молба ищецът сочи, че е навършил пълнолетие и че продължава образованието си в средно учебно заведение. Майка му- ответницата по делото- следвало да му заплаща 140лв. месечна издръжка , като за бащата следвало да се отреди да заплаща сума от 100лв. и да полага грижи по възпитанието му. Твърди се ,че ищецът няма никакви доходи и не притежава имущество. Претендира се да бъде осъдена ответницата да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 140 лв. за периода от 07.07.2011г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до настъпването на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката. Ответницата заема становище за неоснователност на предявения иск. Ищецът под влиянието на баща си, при когото живеел, не показвал никакво уважение и зачитане към своята майка .Практически тя не била виждала сина си от 3 години, а от нея се искали само парични средства. Твърди, че работи и получава трудово възнаграждение, но има дългове- кредити, които трябва да изплаща. Освен това била хронично болна и ежемесечно заплащала по 30лв. за животоспасяващи лекарства. Бащата на ищеца притежавал апартамент в Г. О. и къща с двор в с. Д.. Той получавал пенсия и заплата, произвеждал зеленчуци и плодове за задоволяване нуждите на домакинството. На ищеца се полагала стипендия като отличен ученик. Самата ответница притежавала само идеална част от наследствен имот в с. П., П.. Отправя се молба до съда да бъде отхвърлен предявеният иск. От данните по делото е установено, че ищецът е пълнолетен и продължава образованието си в средно учебно заведение в гр. Г. О.. Същият има отличен успех и през учебната 2010/2011г. е получавал стипендия в размер на 21лв. месечно. Не се спори обстоятелството, че ответникът няма имущество, от което да се издържа, не е доказано и наличието на каквито и да било доходи, реализирани от него. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът живее при баща си, който поддържа домакинството и отделя средства за неговата издръжка. Доходът на бащата на ищеца от трудово възнаграждение възлиза на 293 лв. месечно като същият получава и пенсия в размер на 258,70лв. месечно. Ответницата е работила по трудово правоотношение и е получавала трудово възнаграждение в размер на 421,52лбв. .Трудовото й правоотношение е прекратено на 18.11.2011г., като съгласно представената по делото заповед за прекратяване е разпоредено на същата да се изплати обезщетение по чл. 331 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Съгласно представените доказателства, удостоверяващи здравословния статус на ответницата, същата страда от хипертонична сърдечна болест, флебит и тромбофлебит. Установено е по делото, че на ответницата е предоставен потребителски кредит в размер на 7000лв. със срок на изплащане до 01.06.2016г., като месечната погасителна вноска по посочения кредит е в размер на 103,72лв. Ответницата притежава и кредитна карта с кредитен лимит от 3000лв. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 144 от СК. Претендира се издръжка от пълнолетно лице за периода на обучението му в средно учебно заведение. Този иск е частично основателен и доказан. Първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция и относно размера, в който следва да се дължи издръжката. Тези изводи не се променят от новонастъпилите след постановяване на решението на първата инстанция факти. На първо място, издръжка на пълнолетно лице, обучаващо се в средно училище, което няма собствени доходи и имущество се дължи само ако лицето, дължащо издръжка, може да я дава без особени затруднения. Няма спор, че ищецът не разполага нито с доходи, нито с имущество, от които да се издържа. Спорен е въпросът дали ответницата би могла да заплаща издръжка на сина си без да изпада в особени затруднения , както и в какъв размер. От данните по делото се установява, че за част от периода – за времето от подаване на исковата молба в съда до 18.11.2011г. – ответницата е била в трудово правоотношение и е реализирала доходи в размер на 421,52 лв. месечно. Възражението на ищеца, депозирано във въззивната му жалба, че следвало съдът да съобрази не нетно , а брутно получаваното от Е. възнаграждение е неоснователно. Реалният й доход е бил в размер на получаваното от нея възнаграждение след приспадане на съответните задължителни удръжки. Обстоятелството, че последната е получила потребителски кредит в размер на 7000лв. следва да се съобрази, тъй като тази сума представлява приход в имуществото й. На следващо място следва да се съобрази и обстоятелството, че погасителната вноска по кредита, получен от ответницата, е в размер на 103лв. и не утежнява особено месечния й бюджет. Е. няма малолетни деца, на които да дължи издръжка, не е установила и необходимостта от разходи/ като например наем /, които да я поставят в невъзможност въобще да заплаща издръжка на сÞна си. Фактът, че трудовото й правоотношение е прекратено не може да обоснове извода за невъзможност от нейна страна да изплаща месечна издръжка. Видно от основанието за прекратяване на договора, същият е прекратен с доброволното съгласие на ответницата, при което на нея й се следва обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. С оглед данните за размера на БТВ на Е., същата е получила една задоволителна сума след прекратяване на трудовия си договор. Всички тези обстоятелства обосновават категоричния извод, че ответницата може да заплаща месечна издръжка на сина си. Размерът на тази издръжка, определен от първоинстанционния съд – 80лв. месечно, е съобразен с доходите и финансовото състояние на ответницата. Заплащането на тази сума не би я поставило в особено затруднение, като се има предвид обстоятелството, че периодът, за който тази издръжка евентуално ще се дължи, е твърде кратък- до края на учебната 2011/2012година, респ- до навършване на 20 годишна възраст от страна на ищеца. Възраженията на ищеца в насока размера на присъдената в негова полза издръжка са неоснователни. В настоящия процес не е предмет на обсъждане обстоятелството какви доходи получава бащата на ищеца. Издръжката се претендира от майката и съдът е задължен да прецени нейното финансово състояние и възможности да заплаща такава. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалваното решение в частта му, в която същото е допустимо. В тази му част решението следва да се потвърди. При този изход на делото всяка от страните следва да понесе разноските , които е направила. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № ...г., постановено по гр.д. № ...г. на Горнооряховския Районен съд в частта му, с която Р. П. Е. ЕГН * Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАЩА НА пълнолетния си син Т. З. Л. , ЕГН * месечна издръжка за напред по 80лв. месечно за периода на обучението му във висше учебно заведение , но до навършването на 25 годишна възраст, като НЕДОПУСТИМО. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503/24.10.2011г., постановено по гр.д. № 1496/2011г. на Горнооряховския Районен съд в останалата му обжалвана част. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от днес - 31.01.2012г. , пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |