ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…………./………..2021 година
Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело
№ 59/2021 г. по описа на Апелативен
съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена e въззивнa
жалбa от Ж.И.Й., чрез адв. Н.Д. и адв. Ж.Т. против решение № 260010 от 13.10.2020 г., постановено по т. д. № 11/2019 г. по
описа на Шуменския
окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена:
- претенцията за законна лихва върху главницата
от 1 600 лв., представляваща
присъдено обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие получените от нея травматични увреждания, в
резултат на ПТП, станало на 05.09.2018 г., причинено от Кадир Бейджанов Кадиров,
който е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № Н 0311 ВТ, на основание застрахователна полица №
BG/02/118001465979 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, за периода
от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г., включително.
- разликата над уважения от първоинстанционния съд
размер на главницата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на преживените болки и страдания, причинени, вследствие
получените от нея травматични увреждания, в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата
от 45 000 лв., считано от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г.
Въззивникът претендира
увеличаването на размера на обезщетението за неимуществени вреди с още 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.10.2018 г. до окончателното изплащане, така както е заявено с исковата молба.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението,
като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е определил размер
на неимуществените вреди, който не съответства на причинените на пострадалата
болки и страдания. Жалбоподателката счита, че не са съобразени всички
обстоятелства относно здравословното ѝ състояние, касаещи настъпилите
телесни увреждания, усложненията, протеклото лечение и възстановителния период.
Инвокира доводи, че съдът не е обсъдил в цялост доказателствения материал по
делото. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения, възпрепятстващи правото на
доказване на предявените претенции, като е оставил без уважение искането за
назначаване на съдебно-психолигична експертиза. Относно претендираната законна
лихва върху присъдения размер на главницата от 45 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 16.10.2018 г. до 20.11.2018 г.,
сочи, че е направила извънсъдебно искане по реда на чл. 498 от КЗ, като е
представила доказателства, включително констативен протокол за процесното ПТП.
Твърди, че в нарушение на чл. 106, ал. 5 от КЗ били изискани още доказателства
от застрахователя, което е поставило същия в забава относно определянето и
изплащането в срок на дължимото обезщетение, считано от 16.10.2018 г., на която
дата са изтекли 15 работни дни от завеждането на претенцията и представянето на
всички доказателства в тази връзка. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната
част. Претендира разноски.
Прави доказателствено
искане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ЗД „Бул Инс“ АД,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, чрез адв. И.Т., в
който се излагат аргументи за неоснователността на жалбата. Въззиваемият смята
определеното обезщетение за настъпилите неимуществени вреди за съобразено с
претърпените болки и страдания, както и с всички относими доказателства по
делото, а така също и с икономическата конюнктура. Излага съображения за
неоснователност и относно претендираната законна лихва, като поддържа
становището, изложено в отговора на исковата молба, че в процесния случай
най-ранната дата, на която може да се претендира законна лихва за забава върху
определеното от съда обезщетение, е датата на подаване на исковата молба.
Оспорва като неоснователно доказателственото искане за назначаване на
съдебно-психологична експертиза, като счита, че първоинстанционният съд
правилно е оставил същото без уважение. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени
искания.
Съдът, намира, че въззивната жалба, депозирана от Ж.И.Й. е
нередовна, доколкото в същата се съдържат противоречия между изложеното в
обстоятелствената част и петитума, с оглед претенцията относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Въззивникът моли съда да увеличи
определеното застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
със сума в размер на още 40 000 лв., ведно със законната лихва, така както
е заявено в исковата молба. Видно от същата /л. 3/, претендираният размер на
неимуществените вреди е 98 400 лв., а съгласно диспозитива на обжалваното
решение /л. 391/ присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 45 000
лв.
С оглед горното, въззивникът следва да уточни дали обжалва
решението на първоинстанционния съд в цялост или само в определена част, като я
посочи конкретно. При частично обжалване, предвид присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 45 000 лв., въззивникът следва да уточни дали обжалва
първоинстанционното решение за разликата от 45 000 лв. до пълния претендиран
с исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от 98 400
лв., ведно със законната лихва; или претендира допълващо обезщетение в размер
на още 40 000 лв. към вече присъдените 45 000 лв., ведно със
законната лихва.
Съобразно гореизложеното и на основание чл. 262, ал. 1 вр.
чл. 260, т. 4 от ГПК, на страната следва да се дадат указания в едноседмичен
срок от съобщаването да приведе жалбата в съответвствие със законовите
изисквания, като отстрани констатираната нередовност, уточнявайки петитума на
въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на жалбоподателката Ж.И.Й. в едноседмичен
срок от съобщаване на определението да отстрани нередовностите на въззивната си
жалба, като уточни дали обжалва решението на първоинстанционния съд в цялост
или само в определена част, като я посочи конкретно. При частично обжалване,
предвид присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., въззивникът следва да уточни дали
обжалва първоинстанционното решение за разликата от 45 000 лв. до пълния
претендиран с исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди от
98 400 лв., ведно със законната лихва; или претендира допълващо обезщетение в
размер на още 40 000 лв. към вече присъдените 45 000 лв., ведно със законната
лихва.
Указва
на жалбоподателката, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания,
въззивната ѝ жалба ще бъде върната, на основание чл. 262, ал. 2 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.