РЕШЕНИЕ
№ 1828
гр. Варна, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110109115 по описа за 2023 година
Ищцата Й. Г.Ч. твърди, че с първият ответник А. П.Ч. са съсобственици
на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор
10135.5401.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД18-73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК с
площ от 1781кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***.
Излага, че страните са съсобственици при равни части, като съсобствеността
върху имота са придобили по давностно владение. Посочва, че с ответника са
съответно майка и син, които през пролетта на 2010г. са установили владение
върху имота в трайно установените му граници, като от пролетта на 2010г. до
настоящия момент владението им е непрекъснато, необезпокоявано и явно.
Към момента на установяването на фактическата власт мястото е било
изоставено, обрасло с храсти и не е било заградено. След установяването на
владението страните са почистили мястото, оградили са го с оградна мрежа и
са засадили овощни дръвчета., като ежегодно страните го обработват и
полагат грижи. Твърдят, че придобиването на имота по давност е станало през
пролетта на 2020г., когато са изтекли десет години от установяването на
владението. Сочат, че не могат да поделят доброволно гореописаният
недвижим имот, което обуславя правният интерес от предявяването на иска за
делба.
Моли съда, да постанови решение по силата, на което да допусне
съдебна делба, респективно да извърши такава, по отношение на поземлен
имот с идентификатор 10135.5401.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
1
изпълнителен директор на АГКК с площ от 1781кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./, при съседи: *** при следните квоти: за Й. Ч. - 1/2ид.ч. и за А. Ч. -
1/2ид.ч.
В срока по чл. 131 ГПК ответника А. Ч. не е представил отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК Държавата, представлявана от Министъра на
РРБ, чрез областния управител на област с административен център Варна в
качеството си на ответник по сила та на установеното и записване като
собственик на имота в представената по делото скица от СГКК е
предоставила отговор, в който твърди, предявения иск е недопустим, като в
условията на евентуалност счита същия за неоснователен. Твърди се, че искът
е недопустим, предвид че ищцата и ответника А. Ч. не са собственици на
имота, както и поради липса на правен интерес. Сочи, за неоснователност на
иска, като моли съда да остави без уважение молбата и да се отхвърли иска.
Оспорва, че ищцата и ответника са придобили по давност собствеността
върху процесния имот. Посочва, че видно от фактическите твърдения в
исковата молба, нито ищеца, нито другия ответник по делото разполагат с
документ, легитимиращ ги като собственици въз основа на сделка с вещно-
транслативен ефект, нито въз основа на обстоятелствена проверка за изтекла
придобивна давност, като първичен способ. Излага, че съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.1 ЗДС, Държавата удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна
собственост, като съгласно на чл.5, ал.3 ЗДС, актът за държавна собственост
няма правопораждащо действие. Същият има констативно, а не
конститутивно действие, поради което счита, че липсата на АДС, не води до
извод, че не е налице собственост на Държавата. Твърди, че дори да няма
съставен АДС за имота, както в настоящият случай няма данни за това, но
това не означава и не променя факта, че същият е със статут на държавен.
Сочи, че процесния имот е държавна собственост и не е излизал от неговия
патримониум, тъй като по силата на чл. 3, ал.5 от ЗДС, държавна собственост
са имотите и вещите, които нямат друг собственик. Твърди, че в регистъра на
имотите към плана за новообразувани имоти за местност „Боровец-север" за
имот №*** с площ 1781кв.м., като отбелязване за собственик е вписан -
неидентифициран. Съгласно данните в Кадастралната карта и регистри на
град Варна, поземлен имот с идентификатор 10135.5401.*** е с площ от
1781кв.м., вид собственост: държавна частна, вид на територията
„урбанизирана", НТП: ниско застрояване (до 10м.), находящ се в СО
„Боровец-север", гр. Варна, като собственик на имота е вписана Република
България. За процесния имот не се твърди и не са представени доказателства
въз основа на валидно придобивно основание към момента на влизане в сила
на закона, той да е бил собствен на други юридически или физически лица,
поради което счита, че към 1948г. имотът е държавна собственост. Сочи, че
имотът е бил държавна собственост съгласно чл.6 от ЗС, чл.2 от ЗДИ (отм.), а
давностно владение за държавен имот е неприложимо по силата на чл. 86 ЗС.
Излага, че независимо от това дали е упражнявана трайно и необезпокоявано
фактическа власт по отношение на процесния имот, ищцата и другия ответник
не са могли да го придобият по давност. Претендира разноски, включително
2
юрк. възнаграждение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.34 от ЗС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно чл.235
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена скица от СГКК-Варна за процесния имот
10135.5401.*** от която е видно, че имота се намира в с.о.“Боровец север“,
район Аспарухово, гр.Варна и е с площ от 1 781кв.м., а като собственик е
записана Република България, като последното изменение на кадастралните
карта и регистри засягащо имота е от 16.07.2021г.
По делото са събрани и показанията на двама свидетели на ищците.
Първият от свидетелите Л.И. дава косвени и преки сведения, като
косвените сведения са по информация за която сочи че и е предоставена от А.
Ч. и отнасяща се до началния момент от който той е установил владение
върху имота. Тези косвени сведения са в насока, че завладяването на имота от
Ч.и е станало през 2009-2010г. Посочената свидетелка на въпрос на вторият
ответник от кога е започнала да посещава имота отговаря, че за първи път го е
посетила преди две-три години. Същата свидетелка сочи, че имота е бил
ограден от Ч.и, като дава колебливи сведения кога е станало това-
първоначално сочи, че оградата е на около 4-5г. и повече после сочи, че по
сведения на Ч. имота е заграден пред 2009-2010г. Свидетелката е категорична,
че имотът се обработва от Ч. и не и не е виждала други лица в него.
Вторият свидетел Ж.Ж.-Л. сочи, че е посетила имота за първи път преди
повече от 15г., като знае че имотът е на Ч.и, но не знае как са го придобили.
Същата свидетелка сочи, че имота е ограден от ищцата и първия ответник и
се обработва от тях.
На първо място съдът намира, че следва да се обсъди въпросът имотът
собственост ли е на Държавата по силата на закона. Съгласно чл.3, ал.5 от
ЗДС редакция от 1996г. имотите които нямат друг собственик. Посоченият
текст по-късно е изменен, но за времето през което е действал процесният
имот е придобил статута на държавна собственост, тъй като по делото
липсват доказдателства като негов собственик в това време да е бил вписан
друг правен субект. При това положение имотът се явява държавна
собственост и за да бъде придобит по давност следва да се установи че е
частна държавна собственост и лицето претендиращо давността в своя полза
да докаже изтекла такава след постановяване на решението на КС от 24
февруари 2022г. отменящо мораториума върху придобиването на недвижими
имоти държавна и общинска собственост по давност. Очевидно, към момента
на сезиране на съда давност в полза на Ч.и не е изтекла и поради това искът се
явява неоснователен.
Следва да се има предвид, че дори да се приеме, че имота не е държавна
собственост, то събраните по делото свидетелски показания се явяват
недостатъчни за установяване на продължило десет и повече години владение
като собствен на имота. Събраните показания са оскъдни, а съществени
елементи от тях при едната от свидетелките са косвени с първоизточник
3
първият от ответниците. Посочената свидетелка твърди, че началният момент
на установяване на владението и е известен по информация от Ч., а
сведенията за това кога е ограден имотът също са неясни, като поставят това
събитие във времеви интервал от около 7-8 години. Следва да се има предвид
и това, че Ч.и не са ангажирали никакви други доказателства от които да се
установява, че те са демонстрирали пред трети лица намерението си да
владеят имота като собствен, така например липсват доказателства за
деклариране на имота.
Воден от горното съставът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли като недоказан по основание.
Предвид извода за неоснователност на иска ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 80лв., а в
полза на Даржавата следва да заплати разноски за процесуална защита в
размер на 1 500лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Г. Ч. ЕГН********** от с.В., Обл.Варна
срещу А. П. Ч. ЕГН*** от гр.Варна, *** и Държавата иск за делба на
недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.5401.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК с
площ от 1781кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи: ***, при
следните квоти: за Й. Ч. - 1/2ид.ч. и за А. Ч. - 1/2ид.ч., на осн. чл.34 от ЗС.
ОСЪЖДА Й. Г. Ч. ЕГН********** от с.В., Обл.Варна да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 80лв.
дължима държавна такса при отхвърляне на иска.
ОСЪЖДА Й. Г. Ч. ЕГН********** от с.В., Обл.Варна да заплати в
полза на Държавата чрез министъра на Регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на област с административен
център Варна 1 500лв. разноски за осъществена юрисконсултска защита, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4