Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260865
17.03.2021 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9763 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова
молба на Д.В.Р. срещу „Ай ти еф груп” АД, с която са предявени установителни
искове с правна квалификация по чл.26,
ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че
между страните бил сключен договор за кредит от 10.01.2020 г., който бил рамков
и определял условията за получаване на финансиране. На същата дата бил сключен
и Анекс № 1 към договора, съгласно който
била предоставена сумата от 800 лева с лихвен процент от 70.24 % и ГПР в
размер на 49.98%. В чл. 6.1, 6.2, 6.3, 6.5 и 6.6 от договора било уговорено
задължение предоставяне на обезпечение, а в чл. 9 от анекса било уговорено, че
при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка от 295.26 лева. Счита,
че фиксираният лихвен процент не отговарял на действително приложения, т.к.
уговорената неустойка представлявала добавък към дог. лихва, при което
кредиторът допълнително се обогатявал в разрез с принципите на добрите нрави,
което водело до нищожност на съглашението. Били нарушени изискванията на чл. 5
и чл. 11, т. 10 ЗПК. Уговорената възн. лихва надхвърляла повече от 3 пъти
законната, а уговорката за дължимостта й – била нищожна. Клаузата за дължимост
на неустойка също била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща
извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита.
Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Клаузата противоречала на
добрите търговски практики и била уговорка във вреда на потребителя. Била
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното
и с уточненията на исковата молба се иска прогласяването на нищожността на
клаузата на чл. 9 от анекса и чл. чл. 6.1, 6.2, 6.3, 6.5 и 6.6 от договора. Не
претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска. Оспорва посочения в исковата молба размер на ГЛП. Счита, че
клаузата за неустойка е действителна, като не е загубила присъщите й функции. Тя
не била част от печалбата, а договорено обезщетение за неспазване на задължението.
Размерът на ГПР също не бил надвишен и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК било
спазено. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че на 30.11.2018 г. са сключили договор за потребителски кредит № 260646. Същият има характера на рамково
съглашение, с което на ищцата е предоставена кредитна линия с максимално
разрешено лимит съгласно сертификат, като сроковете по всеки транш се
установявали с анекси към договора. Лихвеният процент е уговорен в размер на
40%. В чл. 6.1 от договора е уговорено, че до края на следващия ден от деня на
предоставянето на сумата по кредита потребителят е длъжен да учреди
обезпечение. Видовете са определени в чл. 6.2- поръчителство на две физически
лица или банкова гаранция. В чл. 6.3 и чл. 6.5 е предвидено, на какви условия
следва да отговарят поръчителите (1500 лева нетно възнаграждение, безсрочен
трудов договор, възраст над 20 години, поне 5 години стаж, да не е
кредитополучател или поръчител и други) и банковата гаранция (безусловно
задължение за плащане на всички суми по договора в първия работен ден след
писменото поискване на ищеца). В чл. 6.6 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за обезпечаване се дължи неустойка, която се заплаща с
погасителните вноски.
По този договор е подписан анекс от 10.01.2020г., с който е
уговорено предоставянето на конкретен кредит от 800 лева, при срок от 21
седмици, лихва от 70.24 лева и ГПК от 48.98%. В чл. 9 е посочена дължимата
неустойка по чл. 6.6 от договора в размер на 2.68 лева на ден или 393.75 лева
общо, а в чл. 10 е записан размерът на банковата гаранция. Приложен е
погасителен план, в който сумата за неустойка е опредЕ.като „оскъпяване“.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора и
анекса клаузи за представянето на обезпечение и неустойка са нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие и добрите нрави, поради следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата. Необходимо е да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна
да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
В настоящия случай, кредиторът попада в обхвата на
определението за небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор,
а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26 от
23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика, която
предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде
финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства, поради което и
лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от банките. От друга
страна, в случая се касае за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Преценката за действителност на клаузите следва да бъде
извършена съвместно, защото същите оформят един фактически състав, с който се
въвеждат задължения и се уреждат последици от неговото неизпълнение. Всички те
заедно са използвани от кредитора, за да обоснове получаването на допълнително
плащане, определено като „оскъпяване“ в представения погасителен план.
Така както са уговорени клаузите на раздел 6 предвиждат
задължения за потребителя, които не са еквивалентни на задълженията на
кредитора. Въведено е изискване за възнаграждение на поръчителите от общо 3000
лева, което не кореспондира с предоставена сума от 800 лева. Наред с това е
предвидена възможност кредитора да откаже да приеме предложените поръчители
(дори да отговарят на изискванията), без да се предвидени конкретни критерии за
това, което не съответства на никаква разумна търговска практика, защото
кредиторът винаги има интерес повече лица да отговарят за изпълнението на едно
парично задължение.
По отношение на банковата гаранция са предвидени
изключително кратки срокове за плащане от банката (1 ден след поискването), на
които потребителят реално не би могъл да влияе и не са поставени никакви
конкретни изисквани към кредитора-ответник за това на какви критерии следва да
отговаря неговото искане за плащане.
Общо и за двете обезпечения е предвиден 1-денвен срок за
изпълнение, които е изключително кратък с оглед изискванията, които следва да
се удостоверяват за поръчителите и правоотношението, което следва да възникне с
банката. Въпреки липсата на обезпечение кредиторът е предварително е предоставил
сумата на потребителя и изначално е посочил неустойка в погасителния план като
„оскъпяване“ на кредита.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 9 от
анекса е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява почти 50% от
заемната сума, като следва да се има предвид, че е уговорена за много кратък
срок- 21 седмици или около 5 месеца. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща заедно с погасителните вноски
по конкретния транш и е наречена „оскъпяване“ в погасителния план. Такава
клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
закона.
Нищожността на неустойка се отнася и до въведените от ответника
задължения, за които се отнася. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация.
Т. е. законодателят е предвидил, че добросъвестното договаряне предполага
кредиторът да прецени риска от непогасяване на вземането му по кредита преди
сключването на договора. В случай, че този риск е твърде висок, то кредиторът
следва да откаже да предостави исканата сума. Вместо това кредиторът е въвел
задължения за представяне на обезпечения и по този начин е прехвърлил
отговорността си на самия потребител. Тези клаузи също са уговорени в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения, защото кредиторът изначално се е съгласил да предостави
сумата, без конкретно обезпечение и въвеждането на задължения за последващо
представяне на такова, реално цели единствено осигуряването на основание за
начисляването на неустойката. По този начин кредиторът получава едно допълнително
възнаграждение, както е определено вземането в погасителния план.
Тъй като
противоречието с добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат И. следва да бъде присъдена сумата от 300
лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.В.Р.,
ЕГН ********** и „Ай Ти Еф груп“ АД,
ЕИК *********, че клаузите на чл. 6.1, чл. 6.2, чл. 6.3, чл.
6.5 и чл. 6.6 от договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № **** от
30.11.2018г. и клаузата на чл. 9 от
анекс от 10.01.2020г. към договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № ****, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д.В.Р., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски
за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г.И.,***,
със служебен адрес – *****, сумата
от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Д.В.Р. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.