Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 02.08.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито
заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията Г. АНД № 300 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „М.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на
управление: с. Огняново 2117, общ. Елин Пелин, Софийска област, ул. „Панагюрска”
№ 5, представлявано от управителя Н. А. Д., срещу наказателно постановление №
23-001500/ 17.09.2020 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” гр. София, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение
на чл. 160, ал. 1 КТ.
В жалбата се сочи, че наказателно постановление е незаконосъобразно,
като се иска отмяната му изцяло. Твърди се, че наказателно постановление било
незаконосъобразно и несправедливо.
В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява.
В съдебното заседание въззиваемата страна чрез юрисконсулт И. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е трудов договор № 3 от 06.12.2019 г., сключен между „М.“
ЕООД и Б.К.С., с който последният приема да изпълнява длъжност „водач, машини
горско стопанство“ НКПД 83412002 срещу основно месечно трудово възнаграждение
от 140 лева, което се изплаща до 25 число на месеца, следващ текущия. Според
допълнително споразумение от 06.12.2019 г. към трудов договор № 3 от 06.12.2019
г., с което възнаграждението се променя на 155 (без да посочена валута).
С вх. № 20065491/ 30.06.2020 г. свидетелят Б.К.С. подал сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област, че не е работил за фирма„М.“ ЕООД,
а от НОИ Елин Пелин му казали, че имал договор с тази фирма от 12.2019 г.
Служителите на Д „ИТСО” - свидетелите Е.Х.А., Й.Г.П. и Д.Л.П. опитали
да установят контакт с жалбоподателя, затова изпратили призовки по електронна и
обикновена поща. С изходящ номер от 01.07.2020 г. до „М.“ ЕООД била изпратена
покана да се яви представител на 06.07.2020 г. в 13.00ч в сградата на ДИТСО в
гр. София, бул. Витоша 6, а според известие за доставяне била връчена на
08.07.2020 г.
Служителите на Д „ИТСО” - свидетелите Е.Х.А., Й.Г.П. и Д.Л.П. извършили
проверка на жалбоподателя, за която е съставен констативен протокол на 13.07.2020
г., като последният бил връчен на управителя Н. А. Д. също на 13.07.2020 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 23-001500 от 13.07.2020 г. от Е.Х.А. – началник
отдел АИПО при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София за това,
че при проверка от 13.07.2020 г. в сградата на ДИТСО в гр. София, бул. Витоша
6, ет. 2, е установено, че в качеството на работодател съгласно параграф 1, т.
1 от ДР на КТ е нарушил разпоредбата на чл. 160, ал. 1 КТ, като без получено
писмено искане от Б.К.С., ЕГН **********, на длъжност „водач, машини горско
стопанство“ НКПД 83412002, работодателят обективирал периода от януари 2020 г.
до май 2020 г. вкл. като неплатен отпуск, като тези обстоятелства били отразени
в отчетна форма за явяване/неявяване и в във ведомост за заплати за посочения
период, с което е нарушил чл. 160, ал. 1 КТ. Посочено е, че до приключване на
проверката не са представени документи за искане за ползване на неплатен отпуск
от Б.К.С. от януари 2020 г. до май 2020
г.. Актът е подписан от актосъставителя Е.Х.А., свидетелите при установяване на
нарушението Й.Г.П. и Д.Л.П., като е бил връчен на 13.07.2020 г. на управителя Н.
А. Д., като последният получил препис от акта и е вписал възражения „не съм
съгласен“. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление наказателно постановление № 23-001500/ 17.09.2020 г. на директора
на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, с което му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 160, ал. 1 КТ за това, че при
проверка от 13.07.2020 г. в сградата на ДИТСО в гр. София, бул. Витоша 6, ет.
2, е установено, че в качеството на работодател съгласно параграф 1, т. 1 от ДР
на КТ е нарушил разпоредбата на чл. 160, ал. 1 КТ, като без получено писмено
искане от Б.К.С., ЕГН **********, на длъжност „водач, машини горско стопанство“
НКПД 83412002, работодателят обективирал периода от януари 2020 г. до май 2020
г. вкл. като неплатен отпуск, като тези обстоятелства били отразени в отчетна
форма за явяване/неявяване и в във ведомост за заплати за посочения период.
Посочено е, че до приключване на проверката не са представени документи за
искане за ползване на неплатен отпуск от Б.К.С. от януари 2020 г. до май 2020 г. Нарушението
е продължено и започва на 02.01.2020 г.
и продължава до последния работен ден на май 2020 г., а е констатирано на 13.07.2020
г.
Представени са разплащателни ведомости и отчетни форми от януари до
април 2020 г., според които служителите на „М.“ ЕООД са в неплатен отпуск.
Според разплащателни ведомости и отчетни форми от май 2020 г. за част от
служителите има отработени дни.
Свидетелят Б.К.С. сочи, че не е подписвал „М.“ ЕООД трудов договор от
06.12.2019 г. и допълнително споразумение от 06.12.2019 г., затова е подал до Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” - София сигнал вх. № 20065491/ 30.06.2020
г. Свидетелят Б.К.С. сочи, че през 2016-2017 г. работил за фирма с управител Н.
А. Д.. След подаване на сигнала Н. А. Д. му се обадил и се видели, като
свидетелят С. подписал различни документи
и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
На неустановена дата след съставянето на АУАН в Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” – София се явил Н. А. Д. и оставил заповеди за отпуск,
които били подписани от Б.К.С..
Представени са заповеди № 3/01.01.2020 г., № 16/ 13.02.2020 г., № 54/
14.05.2020 г. и № 55/ 26.06.2020 г. и молби без дати за разрешаване на неплатен
отпуск на Б.К.С.. Със заповед № 56/14.07.2020 г. е прекратено трудовото
правоотношение с Б.К.С. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
14.07.2020 г. след подадена молба от 13.07.2020 г. от Б.К.С..
Представени са заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ е относно
компетентност на служителите Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
София да съставят актове за установяване на административни нарушения, вкл. за
Община Елин Пелин. Със заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ са оправомощени директорите на дирекции ИТ да издават
наказателни постановления по издадените АУАН.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като
съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Е.Х.А., Й.Г.П., Д.Л.П. и Б.К.С.,
възприемайки ги като логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно
постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е получено
от жалбоподателя на 29.09.2020 г. и е обжалвано на 07.10.2020 г.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания.
Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.
42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по
чл. 44 ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на
деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената
част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е
описано точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен
състава на нарушението, за което на жалбоподателя е наложена имуществената
санкция. Неплатеният отпуск е допустим съгласно чл. 160, ал. 1 КТ само по искане
на работника или служителя, за което не са представени доказателства към
момента на проверката. Фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, е
безспорно установена в съдебно заседание, вкл. чрез показанията на свидетеля Б.К.С.,
който потвърждава, че впоследствие подписал документи за ползване на неплатен
отпуск по искане на Н. А. Д..
От субективна страна, в случая се касае за безвиновна отговорност на
юридическо лице – работодател, поради което и не следва да се обсъжда въпросът
за вината.
Съгласно санкционна норма на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10000 лв.
В конкретния случай, доколкото е санкционирано юридическо лице,
правилно е определен вида на административното наказание - имуществена санкция
в съответствие с разпоредбата на чл. 83 ЗАНН. Размерът на имуществената санкция
е законосъобразно определен в минимален размер.
Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в
многократно по–нисък размер (Тълкувателно решение № 3 от 10 май 2011 г. по
тълкувателно дело № 7/2010 на ВАС). За да е налице маловажен случай по смисъла
на чл. 415в НК, която разпоредба се явява специална по отношение на чл. 28 ЗАНН,
е необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно
нарушението да е отстранено незабавно след установяването му и от него да не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Предварителното искане от
страна на работника за ползването на неплатен отпуск предвидено в чл. 160, ал. 1 КТ е гаранция за охраняване
правата на работника, който е икономически по-слабата страна в трудовото
правоотношение. Извършеното нарушение води до ограничаване на редица права на
работника - изплащане на трудово възнаграждение, осигурителни вноски,
обезщетения и други. Съдът счита, че процесното нарушение не може да бъде
отстранено, дори и с даване на последващо съгласие от страна на свидетеля Б.К.С.,
като са налице данни и за фиктивно сключване на трудов договор с него.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на дирекция „Инспекция по труда
Софийска област” гр. София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 63, ал. 3 ЗАНН, което не следва да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. В полза на дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80 лева предвид фактическата и правна сложност на делото
при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание препращащата
норма чл. 144 АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
С оглед изложеното съдът на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-001500/ 17.09.2020 г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: с.
Огняново 2117, общ. Елин Пелин, Софийска област, ул. „Панагюрска” № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на дирекция „Инспекция по труда Софийска област” гр. София, сумата от
80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда
на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: