РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100107 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К. от
гр. С., ул. „...” № , **********, чрез пълномощник, против „Сити кеш” ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7,
ЕИК *********, представлявана от ... Н. П. П. Твърди се, че между ищеца,
като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за
потребителски кредит № 547490 от 16.07.2021 г. Посочва се, че по силата на
договора на К. е предоставен кредит в размер на 1500 лева, който изцяло и
предсрочно е погасен към датата 27.02.2023 г. Според чл. 5 от договора
кредитополучателят е поел задължение да представи обезпечение, но не е
изпълнил това свое задължение, поради което му е начислена неустойка – чл.
11 от договора. В исковата молба се излага, че тази неустоечната клауза от
договора е нищожна, тъй като противоречи на закона или го заобикаля или
противоречи на добрите нрави. В тази връзка ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 202,64 лева – получени без основание по
силата на нищожна клауза от договора за кредит.
От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез
пълномощник, в който предявеният иск се признава, като се иска от съда да
постанови решение при признание на иска. Изложени са подробни
съображения във връзка с присъждането на разноски при постановяване на
решение при признание на иска.
Неприсъствено решение се постановява само по искане на ищеца.
Такова е направено с молба вх. № 1165/27.03.2024 г. В проведеното на
28.03.2024 г. открито съдебно заседание съдът прекрати съдебното дирене.
1
От фактическа страна : решението се постановява при признание на
иска. По делото са събрани писмени доказателства представени от ответника,
които изцяло подкрепят признанието направено от негова страна. От
справката за движението по кредита е видно, че ищецът е заплатил неустойка
в размер на 202,64 лева.
От правна страна : налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК и в
същото време не е признато право, което противоречи на закона или на
добрите нрави, нито право, с което страните не могат да се разпореждат.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да понесе
направените от насрещната страна разноски. Това е така, защото макар да е
налице признание на иска, ответното дружеството е станало повод за
завеждане на делото, тъй като е приело плащане по нищожна клауза. На
ищеца се дължи заплатената държавна такса по уважения иск. Отделно от
това, в настоящото производство К. К. К. е представляван от адвокат, при
условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от
съда. Налице са предпоставките на чл. 38 от ЗА, а именно: осъществена
правна помощ по делото, без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безплатна и липсват данни, които да го
опровергават. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата
обвързва съда и той не дължи проверка в основното производство за
съществуването на посочената хипотеза. Доколкото по делото са ангажирани
доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на
тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените
в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до
абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията
между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или
2
бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о.
на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно
заседание, без явяване на адвоката, а също така размер на търсената сума –
202,64 лева, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на адв. Д. М.
следва да бъде определено възнаграждение в размер от 230 лева, без ДДС,
което е в границите за съответния вид дейност – точно по средата,
определени с Наредбата за заплащането на правната помощ (която не е
издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.), което
възнаграждение следва да бъде заплатено от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК *********, представлявано от ... Н.
П. П., да заплати на К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , **********, сумата от
202,64 лева, представляваща платена от него без основание неустойка по чл.
11 от сключения на 16.07.2021 г. между тях Договор за потребителски кредит
№ 547490.
Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК *********, представлявано от ... Н.
П. П., да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер ........., адрес : гр. П., бул.
„...” № , ет. , ап. , сумата от 276 лева с ДДС за оказана безплатна адвокатска
помощ по гр.д. № 107/2023 г. по описа на Районен съд Своге.
Осъжда „Сити кеш” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ЕИК *********, представлявано от ... Н.
П. П., да заплати на К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , **********, направените по
делото разноски за държавна такса по уважения иск в размер на 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
3
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4