Р Е Ш Е Н И Е
192/9.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осемнадесети
февруари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1419 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена
искова молба от “Профи Кредит
България» ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, чрез пълномощника
юрисконсулт К.К.А.срещу С.И.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на 16.08.2013г. между страните бил сключен Договор за
револвиращ заем № ********** за сумата от 1550 лв. със срок на действие 48 месеца и размер на вноската
130.20 лв., при годишен процент на разходите 145.55 %, годишен лихвен процент
98.52 % и договорно възнаграждение
4324.87 лв., като общото задължение възлизало на 6 349.24 лв. На 19.08.2013г. заемодателя превел сумата от
1550 лв. по банковата сметка на заемателя.
Съгласно договора, ако длъжника не изпълни задълженията си по договора,
той ставал предсрочно изискуем и се начислявала неустойка. Ответницата не е
плащала редовно погасителните вноски, последната платена от нея била на
05.02.2014г. В случая поради неплащането на вноските договорът е прекратен от
страна на ищеца на 01.07.2014г. Крайния срок на кредита изтекъл на
11.01.2018г., на която дата настъпила и изискуемостта на задължението в пълен
размер. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения,
по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № 235/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 124 от 25.01.2019г. Поради
ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на
регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, съдът е указал
на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът е предявил иск само за главницата и договорното възнаграждение, като за
останалите вземания по заповедта не са предявени искове. В заключение моли съда
да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответницата в размер на 1761.89 лв.,
представляващо главница по Договор за револвиращ заем № ********** от 16.08.2013г. сключен между
страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от
4 324.87 лв., представляваща договорно възнаграждение. Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производства.
С Определение №
3046/01.10.2019г. съдът назначил за особен представител на ответницата адв. Ж.Д.
от ШАК, на която са връчени препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея. В законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор от
особения представител, като в него се оспорва допустимостта и основателността
на иска. Счита се, че договорът се явява нищожен, поради противоречието му със
закона и добрите нрави, като се излагат подробни правни аргументи за това. В
заключение се иска, съдът да отхвърли изцяло предявените претенции.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. Ж.Д. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете. Основните аргументи са, че по делото не е доказано по
безсъмнен начин валидно облигационно отношение между страните, тъй като не са
представени общите условия, неразделна част към договора. Налице са основания и
за приемане нищожността на договора, предвид размерите на договорната лихва и
годишния процент на разходите, които противоречали на закона и добрите нрави. В
представените по делото писмени бележки се излагат идентични аргументи.
Съдът, като
взе предвид събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
приложеното по делото ч.гр.д. № 235/2019г. на ШРС, се установява, че на 25.01.2019г.
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника на основание чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена
Заповед № 124/25.01.2019г. за сумата от 1761.89лв. представляваща главница по
Договор за револвиращ заем № **********/19.08.2013г., сума от 4324.87лв. – договорено
възнаграждение, сума от 10.74 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 12.10.2013г. до 01.07.2014г., сумата от 460.19 лв.,
представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Били
присъдени и разноски в общ размер на 181.15 лв. Ответницата не е била намерена
и заповедта е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания
на заявителя да предяви установителни искове за вземанията си. В указания срок
е депозиран иск по отношение само на главницата и договорното възнаграждение.
По делото е
представен Договор за револвиращ заем № **********, съгласно който ищецът
предоставил на ответницата сума в размер на 1550 лв., за срок от 48 месеца при
размер на вноската 130.20 лв., годишен лихвен процент 98.52 % и годишен процент
на разходите 157.70 %. Общото задължение, което следвало да върне ответницата
било в размер на 6 349.20 лв. Приложени по делото са и Декларация за лични
данни, карта на клиента, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, подписан и попълнен на 16.08.2013г. На
19.08.2013г. сумата от 1550 лв. била преведена по сметката на С.Х. с преводно
нареждане. Кредитополучателя е уведомил банката за промяна в адреса си за
кореспонденция, като новият адрес бил в гр. ***. Ответницата поискала и промяна
в погасителния си план на 28.03.2014г., като бил сключен анекс от 31.03.2014г.
за отлагане на вноски и погасителния план на длъжника бил коригиран. Видно от
коригирания план (лист 16 от делото), последната погасителна вноска следвало да
се извърши на 11.01.2018г. Приложено е и Уведомително писмо до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като липсват доказателства същото
да е изпратено, както и получено от лицето.
По делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се
приема от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. В него вещото лице
заключава, че сумата от 1550 лв. е преведена и съответно усвоена от длъжника.
Общия размер на постъпилите суми бил 520.80 лв., като към датата на подаване на
заявлението всички вноски са се падежирали. Размерът на задължението по
главницата било 1761.89 лв., а на договорната лихва 4324.87 лв., като законната
лихва била 250.09 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Предявяването на установителен иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при
наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са
налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като
липсват отрицателни такива. При ненамирането на ответницата, то заповедта
ѝ била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от
съда, заявителя предявил установителния иск, по който е образувано настоящото
производство.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора за предоставяне на сумата по кредита, както и вземанията си по размер.
Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или
погасяват процесното вземане. В случая се оспорва от страна на особения
представител на ответника наличие на валидно облигационно отношение, поради
непредставянето на общите условия от ищеца и неравноправни клаузи в договора по
отношение на уговорените лихвени проценти – ГПР и ГЛП, като съдът е задължен
служебно да изследва наличието на неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал.
3 ГПК.
Съдът
намира, че по делото се установи безспорно, че между страните са възникнали
отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона
за потребителски кредит (ЗПК). В случая
договорът
е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.1-7, т.9, т.10, т.11 и сл. от ЗПК, както и чл.12 от ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на процесния договор. Посочени са индивидуализиращи
данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който
потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен
процент по кредита, представени са погасителните планове при
първоначалния договор и при
сключване на анекса, в които
са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
По отношение
на възражението на особения представител на ответницата, че договорът не е
породил действието си между страните, поради непредставянето по делото на
Общите условия, действали към момента на сключването му, съдът намира следното:
Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В
случая обаче разпоредбата е приета с ДВ, бр. 35 от 2014 г. и е влязла в
законна сила на 23.07.2014г. Към момента на сключването
на договора – 16.08.2013г. тази законова разпоредба не е действала, въпреки, че
при подписването на договора на ответницата са били представени общи условия,
които същата е подписала. Поради това и непредставянето им по делото не води до
извода за липсата на облигационнна обвързаност между страните. Следва да се отбележи, че общите условия са
представени с молба рег. № 3201, постъпила в деловодството на ШРС на
18.02.2020г. в 10.29ч., а именно след приключване на съдебното заседание по
делото, поради което и съдът не ги кредитира, като писмени доказателства.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният
договор за потребителски кредит е валиден, като съобразно
приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този
договор, предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите
на ЗЗП.
Съгласно чл. 11 ЗПК
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е годишния процент на разходите (ГПР) и годишния лихвен
процент (ГЛП). По процесния договор ГПР е в размер на 144.55 %, а ГЛП – 98.52
%. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени
критериите на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към датата на
сключването му - 16.08.013 г., следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави". С оглед тази конкретна преценка, съдът прави
извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат
да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници
в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. В случая по процесния договор за потребителски
кредит на ищцата е предоставен заем от 1550 лв., при уговорен лихвен процент от
98.52 %, като лихвата се дължи за ползването на дадената парична сума. Съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014 г., се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е при случаите
когато тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при
необезпечени кредити. В този смисъл са Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 315/2005 г., II г. о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007
г. на ВКС и др. Така договорената между страните лихва от 98.52 % надхвърля значително
размерa на законната такава за периода, която съгласно заключението на вещото
лице е 10.02% - лист 96 от делото. Същите съображения се отнасят и до годишния
процент на разходите, който в размера си по договора 144.55% надхвърля почти 14
пъти размера на законната лихва за периода. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива
високи проценти. Във връзка с изложеното съдът намира възраженията на особения
представител на ответника за основателни и като такива следва да се уважат. Съгласно
чл.22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 ЗПК
– за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид това и след като
клаузите в процесния договор, като нищожни, не пораждат правно действие, то
Договор за револвиращ заем № ********** от 16.08.2013г. на основание чл. 22 ЗПК
във се явява недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Видно от договора размерът на
чистата стойност по него е 1550 лв., като именно сума в такъв размер следва да
бъде уважена от съда. Така искът се явява частично основателен, като сумата се
дължи ведно със законната лихва върху уважената част от главницата от 25.01.2019г.
(датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда) до окончателното
изплащане.
По
разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.
№ 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва
да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В
заповедното производство разноските са в размер на 181.15 лв., като ответницата
следва да заплати на ищеца разноски от 43.21 лв., включваща държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съобразени
с това, че за част от вземанията по заповедта не са предявени искове. В исковото са направени такива в общ размер
от 885.36 лв., от които 112.32 лв.
заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено
от съда), сума от 443.04 лв. заплатено
възнаграждение за особен представител и сума от 200 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице. Предвид
уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да
заплати в исковото производство разноски в размер на 216.14 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
чрез юрисконсулт К.К.А.сумата от 1550 лв.(хиляда
петстотин и петдесет лева), представляваща главница по Договор за револвиращ
заем № ********** от 16.08.2013г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 25.01.2019г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 124/25.01.2019г. по ч.гр.д. № 235/2019г. по
описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че С.И.Х. с ЕГН ********** дължи на “Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 4 324.87 лв. (четири хиляди триста
двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща договорно възнаграждение
по Договор за револвиращ заем №
********** от 16.08.2013г., сключен между страните, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 124/25.01.2019г. по ч.гр.д. № 235/2019г. по описа на
ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.Х. с ЕГН ********** да заплати на “Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 43.21 лв. (четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки) и разноски
в исковото производство в размер на 216.14
лв. (двеста и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки), съразмерно с
уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: