Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261412 Година 05.05.2021 Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На седми април две хиляди и двадесет и първа
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело №7880 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 124 във
връзка с член 439 ГПК.
Ищецът И.И.Д. ЕГН **********,
адрес: ***, чрез .... Е.П.Ф., с адрес за призоваване и
съобщения: гр. Б.., ул. „В...Л..." №54, ет.3, иска от
съда да признае за установено, че не дължи на ОБЩИНА П..., Дирекция „М..Д...и т...", Отдел „С...К...",
сумите представляващи данък върху недвижимите имоти за …. в размер на 481,53
лв., ведно със законната лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 365,28
лв., както и Такса битови отпадъци за 2012 г., възлизаща на 1 765, 67
лв., ведно със законната лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 1 339,43
лв., както и изтеклата законна лихва до окончателното приключване на делото
с влязъл с сила съдебен акт . Претендира разноски.
Ищецът твърди, че бил собственик на
1/8 (една осма) ид.ч. от недвижим имот, а именно: НЕЖИЛИЩЕН ИМОТ, находящ се в
гр. П..., ул. „Д.. Г.М.Д…" № …., който представлява:
Земя с площ
от 1110,00 кв. м.(хиляда сто и десет квадратни метра), в т.ч. застроена площ
/ЗП/ - 795,00 кв.м. (седемстотин деветдесет и пет квадратни метра).
Сграда 1 -
склад (други нежилищни обекти) - на 4 етажа с РЗП - 1516,00 кв.м. (хиляда
петстотин и шестнадесет квадратни метра)Сграда 2 - склад (други нежилищни
обекти) - на две етажа с РЗП - 708,00 кв.м. (седемстотин и осем квадратни
метра).
Сграда 3 -
други нежилищни обекти - кантора с РЗП 8,00 кв.м. (осем квадратни метра)
Сграда 4 -
други нежилищни обекти - гараж с РЗП - 54,00 кв.м. (петдесет и четири квадратни
метра).
Твърди, че
същият поземлен имот придобил по наследство от б…И...АV. Д. ЕГН ************,
починал на …
Твърди, че
съгласно Акт за установяване на задължение по декларация № …. издаден от Й...Ж...Ф...
– К….. на длъжност Г...И... в Отдел „С...К..." на Дирекция „М..Д...и т..."
при Община П..., в качеството й на орган по приходите по реда на ДОПК съгласно
Заповед N…на К… на Община П..., на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл.96 от ЗМДТ, с
който се установяват задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци, бил установен размерът на дължим от него данък върху
недвижимите имоти както следва:
За периода
от…- 481, 53 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и 53 ст.)
За периода
от …. - 577,86 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и 86 ст.)
За периода
от …. - 577, 86 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и 86 ст.)
За периода
от … - 577, 86 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и 86 ст.)
За периода
от …. - 577, 86 лв. (петстотин седемдесет и седем лева и 86 ст.)
За периода
от…… - 445, 98 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и 98 ст.)
За периода
от …. - 137, 16 лв. (сто тридесет и седем лева и 16 ст.)
Лихва за
просрочие на Данък върху недвижимите имоти - за периода от …. - общо в размер
на 1101,93 лв. (хиляда сто и един лева и 93 ст.).
Със същия
акт е установен и размерът на дължима от мен такса за битови отпадъци, както
следва:
За периода
от….. - 1765,67 лв. (хиляда седемстотин шестдесети и пет лева и 67 ст.)
За периода от
….. - 1219,90 лв. (хиляда двеста и деветнадесет лева и 90 ст.)
За периода
от ……. - 1219,90 лв. (хиляда двеста и деветнадесет лева и 90 ст.)
За периода
от ……- 1219,90 лв. (хиляда двеста и деветнадесет лева и 90 ст.)
За периода
от …… - 929,20 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и 20 ст.)
За периода
от …… - 289,56 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 56 ст.)
Лихва за просрочие
на Такса за битови отпадъци - за периода от …. - общо в размер на 2780,44 лв.
(две хиляди седемстотин и осемдесет лева и 44 ст.).
Твърди, че
актът бил влязъл в сила на …, като съгласно Закона за частните съдебни
изпълнители, чл.2, ал.2 и 3, във връзка с чл. 4, ал.2 от ЗМДТ и чл. 96 от ЗМДТ,
с Акт за възлагане събирането на публични вземания № … е бил възложен за
събиране на …., peг. № …. район на действие -
Окръжен съд - Б... По този повод било образувано изп. Д. № ….пред същия съдебен
изпълнител, като на … му била връчена и покана за доброволно изпълнение. Към
момента на възлагане на събиране на публичното вземане по акта - …., лихвата по
същото възлизала на 1 463,38 лв. - за Данък върху недвижимите имоти, а за Такса
за битови отпадъци към същата дата лихвата била определена в размер на 3 638,65
лв.
Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се
погасявали с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В настоящия случай
определеното публично вземане за 2012 г. за Данък върху недвижимите имоти и
Такса за битови отпадъци, отразено в Акт за установяване на задължение по
декларация № …, издаден от Й...Ж...Ф... – К…на длъжност Г...И... в Отдел „С...К..."
на Дирекция „М..Д...и т..." при Община П..., в качеството й на орган по
приходите по реда на ДОПК, възлизащо на 481,53 лв. (четиристотин осемдесет и
един лева и 53 ст.) - Данък върху недвижимите имоти, ведно със законната лихва
към датата на исковата молба, възлизаща на 365.28 лв. (триста шестдесет и пет
лева и 28 ст.) и 1 765, 67 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и 67
ст.) - Такса битови отпадъци, ведно със законната лихва към датата на исковата
молба, възлизаща на 1 339.43 (хиляда триста тридесет и девет лева и 43 ст.) било
погасено по давност, като същата е започнала да тече от 01.01.2013 г. и
съответно към 01.01.2018 г. цитираните публични вземания ведно със законната
лихва към тях били погасени съгласно цитираната правна норма.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА П..., чрез ю…Н… Д… с отговора на исковата молба заявява следното:
Съгласно чл.
10. ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагали разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имали предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията.
Съгласно чл.
62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплащала за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или друти съоръжения за битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определял по реда на чл. 66 за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване: обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения: чистотата на териториите за обществено
ползване.
Съгласно
Удостоверение за наследници № … издадено от район Ю…Община П... И.И.Д. бил
единствен наследник на И...АV. Д. с ЕГН ********** /починал на …….
Съгласно
подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ….. и вх. № …… И...АV. Д. с ЕГН **********
е собственик на 1/8 идеатна част от недвижим нежилищен имот. находящ се в гр. П...,
ул. „Д.. Г. М. Д…." № … с партиден № ….
На основание
чл. 11. ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ от ЗМДТ- данъчно задължени лица били
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Съгласно чл.
4. ал. 2 и чл. 96 от ЗМДТ Невнесените в срок данъци по този закон се събирали
заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания. Принудителното събиране се извършвало от публични
изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
Лихвата като
акцесорно задължение, съществувала докато съществувало и главното задължение и
било неделимо от него. Лихви течали от деня на възникване на задължението
(падежа) до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е
извършено по доброволен път или по принудителен ред.
След
извършена служебна проверка от Й...Ж...Ф... – К…на длъжност - Г...И... в отдел
"С...К..." на дирекция "М..Д...и т..." при Община П... бил
издаден Акт за установяване на задължение по декларация № …., с който били
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци, ведно с лихви за просрочие към…. на И.И.Д.. ЕГН **********. с адрес
за кореспонденция: гр. Б.., бул. „Д….." № …., вх…, ет…..
Установените
с ….. задължения за довнасяне за данък върху недвижимите имоти в размер на 2
798.25 лв. и лихви за просрочие на ДНИ към… в размер на 1 101,93 лв., такса за
битови отпадъци в размер на 6 644.13 лв. и лихви за просрочие на ГБО към
31.08.2018 г. в размер на 2 780,44 лв.
В упоменатия
акт били посочени банкови сметки и съответните кодове, по които следвало да се
внесат сумите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и
лихви за просрочие, изчислени до деня на плащането за посочените периоди.
На
задълженото лице било съобщено, че на основание чл. 107 ал. 4 от ДОПК, актът
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
дирекция "М… д… и т….” при Община П....
На основание
чл. 4. ал. 5 от ЗМДТ - директорът на дирекция „М..Д...и т...” при Община П...
бил ръководителят на звено за местните приходи в Общината имащ правомощия на
Териториален Директор на НАН.
В този
смисъл Акт за установяване на задължение по декларация № ….., издаден на
основание на основание чл. 107. ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и
чл. 96 ог ЗМДТ от Й...Ж...Ф... – К….на длъжност - Г...И... в отдел ”С...К...”
на дирекция ”М..Д...и т...” при Община П... подлежал на задължително
административно оспорване пред Директорът на Дирекция „М..Д...и т...” при
Община П....
Задължителният
административен ред за оспорване, съгласно разпоредбите на ДОПК, бил абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на евентуално съдебно оспорване.
Компетентен
съд за оспорване на Актове за установяване на задължение по декларации, издаден
на основание на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и
чл. 96 от ЗМДТ №…. издаден на основание чл. 107, ал.З от ДОПК, във връзка с
чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, бил съответният А…с… като в настоящия случай това
бил А….с…. гр. П....
Акт за
установяване на задължение по декларация № …. бил връчен и получен лично от И.И.Д.
ЕГН **********. на дата: …, видно от Разписка № …..
Акт за
установяване на задължение по декларация № … не бил обжалван от И.И.Д.. ЕГН **********
в законоустановения 14 дневен срок, с оглед на което същият е влязъл в сила на …..
Постъпило е
Искане подадено чрез к… ф..’’Е… е…” с товарителница № …… и заведено в Дирекция
’’М..Д...и т...” при Община П... с вх. № …. Същото подадено от И.И.Д.. срещу
Акт за установяване на задължение по декларация № …
По Искане с
вх. № …., директор дирекция ’"М..Д...и т...” при Община П..., в качеството
му на решаващ орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК. във връзка с чл. 4. ал. 5 от ЗМД
Т. постановява Решение за оставяне на жалба без разглеждане № ….
Решение за
оставяне на жалба без разглеждане № …. било връчено лично на И.И.Д.. ЕГИ **********,
на дата: …. видно от известие за доставяне от Български пощи …. Решението не е
обжалвано пред А… с..- П..., същото е влязло в сило.
На ….
постъпило платежно нареждане за сума в размер на 424,17 лв. от….. peг. № 804, район
на действие Окръжен съд - Б.., по изпълнително дело № ….
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е положителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск, за наличието на която
съдът следи служебно. Той трябва да е налице както при предявяване на иска,
така и в хода на производството по делото. Настъпването на обстоятелства,
водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде
съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият
състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца е
бил издаден АУ на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, съответно било е
образувано изпълнително производство за претендираните с акта задължения, предявеният
отрицателен установителен иск е допустим,
тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на
които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е било образувано
изп. дело ….., рег. № …..., като производството
по това изпълнително дело към момента на образуване на настоящото производство
е било висящо.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава
на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна
защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо
съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети
валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
В случая страните спорят дали вземането представляващо данък върху недвижимите имоти за 2012 г. в размер на 481,53
лв., ведно със законната лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 365,28
лв., както и такса битови
отпадъци за 2012 г., възлизаща на 1 765, 67 лв., ведно със законната
лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 1 339,43 лв., за което е издаден Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.3 от ДОПК №….. е погасено по давност.
Представен е по делото Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №…,
съгласно който се установява, че за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г.
данъкът върху посочените недвижимите имоти
е 481,53 лева, а таксата за битови отпадъци за същия период е
1 765,67 лева, съответно законната лихва за всяка от двете суми изтекла
към датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът заявява, че не оспорва факта на наследяване, в
резултат на което ищецът е станал данъчно задължено лице, не оспорва и факта,
че Акт
за установяване на задължения №
….
Актът касае публични общински
вземания - данък сгради и такса смет, които съгласно нормата на
чл. 171 ал. 1 от ДОПК, се погасяват с
изтичане на 5 - годишен давностен
срок, с начало първи януари на
следващата година, за която е бил дължим данъкът. По аргумент от ал. 2 на чл.
172 от ДОПК, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност (чл. 171 ал. 3 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че давността не се прилага служебно,
а по искане или възражение на длъжника. Когато лицето претендира правото си в жалба
против акт на орган на приходите, следва да се приеме, че е налице искане за
прилагането на последиците от изтекла погасителна давност (възражение за
изтекла погасителна давност).
Публичните вземания се погасяват по давност в
сроковете предвидени в ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок. считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (
чл. 171, ал. 2 от ДОПК ).
На основание чл. 172,
ал. 2, изр. 1 от ДОПК - Давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Това означава, че с прекъсването на давността
се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да
тече законоустановеният такъв.
В конкретния случай ищецът И.Д. е изпратил искане по чл.171 от ДОПК за
погасявяне на задължението за …по давност срещу задължението по Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №… едва
след влизането му в сила на ….т.е. след като давността е била прекъснато с
издаването на акта за установяване на
публичното задължение – на …
Ето защо съдът намира, че задълженията не са погасени по давност и предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ищеца направени по делото разноски, които
представляват 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът
с правно основание член 124 във връзка с член 439 ГПК, с който И.И.Д. ЕГН **********, адрес: ***, чрез .... Е.П.Ф.,
с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б.., ул. „В...Л..." №…. ет… поискал от съда да признае за установено, че не дължи
на ОБЩИНА П..., Дирекция
„М..Д...и т...", Отдел „С...К...", сумите представляващи данък върху
недвижимите имоти за 2012 г. в размер на 481,53 лв., ведно със законната
лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 365,28 лв., както и
Такса битови отпадъци за 2012 г., възлизаща на 1 765, 67 лв., ведно със
законната лихва към датата на исковата молба, възлизаща на 1 339,43
лв., както и изтеклата законна лихва до окончателното приключване на делото
с влязъл с сила съдебен акт, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.И.Д. ЕГН **********, адрес: ***, чрез .... Е.П.Ф.,
с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б.., ул. „В...Л..." № …. ет… да заплати на ОБЩИНА П..., Дирекция „М..Д...и
т...", Отдел „С...К...", сумата
от 100,00(сто)лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева- Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.