РЕШЕНИЕ
№ 91 15.07.2019 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри
въззивен наказателен състав
на 10 юли 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Т.Стаматов
като разгледа докладваното от съдия
КОНДОВА
ВНОХД
№ 196 по описа на ОС-Ямбол за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на служебно назначения защитник-адвокат от АК-Ямбол на
подсъдимия Р.Г.М., гражданин на И.Р.А., против Присъда № 33/31.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 122/2019 год. по описа на РС-Елхово.
С атакуваната присъда PC-Елхово е признал поде.М.
за виновен в това, че на ******година, в района между 231 и 232 гранични
пирамиди, намиращи се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Р.Т. в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен към
момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, поради което и на основание
чл.279, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 и вр.чл.54 от НК подсъдимият Р.М. е
осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение при условията на чл.
69, ал.1 вр. чл.бб ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от една година,
считано от влизане в сила на присъдата, както и на обществено
порицание, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата
в интернет - сайта на Община Елхово.
С присъдата, на осн.чл.189, ал.2 от НПК е постановено
направените разноски за извършения по делото превод да останат за сметка на
органа, който ги е направил, а именно - ОДМВР Ямбол.
Въззивната жалба е бланкетна. С нея се претендира изменение
на присъдата чрез приложение на разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и
освобождаване на подсъдимия от налагане на наказание, т.к. бил извършил
деянието, за да се ползва от правото на убежище.
В съдебно заседание въззивникът - подсъдим участва чрез
служебно назначения му защитник - адвокат от АК-Ямбол, който поддържа изцяло
въззивната жалба. Настоява за изменение на присъдата чрез приложение на чл.279,
ал.5 от НК, т.к. подсъдимият бил навлязъл на територията на Република България,
за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията, предвид
обстановката в А..
Представителят на ОП-Ямбол настоява да се потвърди изцяло
постановената от PC-Елхово присъда като правилна,
обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,
становищата на страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията
си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от
лице имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като
неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и
обоснована, тъй като се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства.
От обективна страна е безспорно установено, че подсъдимият Р.Г.М. /R.G.M./
е роден на *** година в гр.Б., А., живущ в гр.Б., А., с н.о., н., н., у., с ЛНЧ
**********.
Поради липса на работа и недобрите
условия на живот в родината на подсъдимия, последният през месец ******година
напуснал ИР А., с намерение да достигне и се установи във Ф.Р.Г.. В изпълнение
на взетото от него решение, същият първоначално влязъл нелегално в И., а оттам
и в Р.Т., като пребивавал известно време в гр. И.. За да продължи към Г.,
подсъдимият трябвало да премине през Република България, като премине през границите
на страната по незаконен начин - не през определените за това места и без
разрешение на надлежните органи на властта. За целта, в град И. се запознал с
група свои сънародници, които искали да напуснат Р.Т. и да се установяват във Ф..
За изпълнение на намерението си подсъдимия и сънародниците му организирали
пътуването си до Република България, като на ******година, подсъдимият заедно с
още дванадесет лица бил превозен в близост до турско - българската граница.
Вечерта на същата дата, водени от неустановено по делото лице, без разрешение
на надлежните органи на властта, подсъдимият и сънародниците му влезли през
границата на страната ни от Р.Т., като за това преодолели гранично съоръжение в
района между 231 и 232 гранична пирамида в землището на с.Голям Дервент,
обл.Ямбол. Така, водени от неустановеното по делото лице, подсъдимият и
останалите лица от групата продължили движението си към вътрешността на
страната.
На *****година подс.М. заедно с другите лица бил задържан от
служители на РУ-Елхово при ОДМВР-Ямбол, включително и св.Н.П.- Н.ПУ-Лесово.
Установява се безспорно, че при задържането подсъдимият не е
имал документи за самоличност и документ разрешаващ му да влезе на територията
на Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена от БС
при PC-Елхово въз основа на справка, направена в ЦБС при МП на
Република България, се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства - обясненията на
подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство в присъствието на
защитник, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. 2, вр.
ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетелите Н.П.и П.Т.М., дадени в хода на
съдебното следствие, писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК.
Въз основа на горната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил правилен правен извод като е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.279, ал.1 от НК, т.к. на ******година, в района между 231 и 232 гранични
пирамиди, намиращи се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Р.Т. в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта.
Безспорно
установено от фактическа страна е обстоятелството, че въззивникът е осъществил
фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е имал
разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично
пропускателен контрол. С обстоятелството на преминаване на държавната граница
без разрешение на съответните органи за това, въззивникът безспорно е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото
от подсъдимия деяние по чл.279 ал.1 от НК е извършено в изпълнителна форма без
разрешение на органи на властта, в хипотеза на влизане в страната, като
деянието е довършено, тъй като е налице обективно преминаване на държавната
граница.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал
настъпването на противоправните последици. Съзнавал е, че преминава държавната
граница при липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на
съответните власти, но е искал настъпването на противоправните последици, а
именно преодоляване на държавната граница и достигането на територията на
Република България.
Настоящия състав на въззивния съд намира наложеното на въззивника
наказание при условията на чл.54 от НК и след редукцията по чл.63, ал.1, т.4 и
т.5 от НК - лишаване от свобода за срок от три месеца и обществено порицание,
за справедливо. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на
осъщественото деяние, която е сравнително невисока с оглед начина на
осъществяване на деянието от една страна и с ниската степен на обществена
опасност на личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто
съдебно минало, а и механизма на осъществяване на деянието. Затова и
определеното на минимума на предвиденото в текста наказание лишаване от свобода
и с приложението на разпоредбите на чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК, при
минимално предвидения в тях срок, се явява справедливо и съответно на целите,
визИ.и в чл.60 от НК.
Въззивният съд намира, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния такъв не е приложил разпоредбата на ал.5 на
чл.279 от НК. В конкретният случай е установено по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият е напуснал страната си на произход доброволно с намерение да се
засели другаде. По делото липсват доказателства, че подсъдимият е бил
преследван заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Актуалната политическа обстановка в държавата по произход на
подсъдимия - И.Р.А. сочи, че макар да има размирици, въоръжени сблъсъци и
несигурност, липсва безогледно насилие, характеризиращо наличие на въоръжен
конфликт, който да е признат от международната общност и то в такава степен, че
да е недопустимо вътрешно разселване. От всичко изложено можем да съдим, че
въззивникът-подсъдим е влязъл на територията на Република България по причини,
различни от визираните в чл.7-11 от ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г.,
наличието на които предпоставят предоставяне на закрила.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт
съдът не констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.
По
изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК,
съдът
Р
Е
Ш
И
