РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Пловдив,05.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа административно дело № 2427/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на К.С.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат П. против Решение № Ц-2153-15-155/04.09.2020г. на директора на ТП на
НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №********** /Протокол №2146-15-82/28.07.2020г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив за спиране на осн. чл.95 ал.2 КСО отпусканата лична пенсия за ОСВ поради наличие на обстоятелства, които
могат да доведат до нейното прекратяване.
В
жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Излагат
се обстоятелства, свързани с липса на недобросъвестно поведение, от което да се
направи извод, че жалбоподателят има вина за настъпилите основания, послужили
като мотив за спиране на пенсията. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане, като се
върне преписката на административния орган за възстановяване на отпуснатата
пенсия. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.П., която
поддържа жалбата. По същество дава становище за липса на обективни предпоставки
да бъде спряно изплащането на пенсията на К.Щ.. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез
упълномощен процесуален представител юрк.М. оспорва жалбата като неоснователна
и ангажира писмени доказателства.По същество счита, че издадените
административни актове са законосъобразни, съответни на изяснените по
преписката обстоятелства, като моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
от фактическа страна, намира за установено следното:
С разпореждане № 54/30.06.2000г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, по условията на чл.2, ал.1 от ЗП
(отм.) е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на К.Щ.,
считано от 01.12.1999г.. Размерът на пенсията е определен при навършени 58
години и осигурителен стаж от III категория труд - 14 г. 08 м. 18 дни,
осигурителен стаж от II категория труд - 21 г. 01 м. 11 дни или общ
осигурителен стаж втора категория 32 г. 10м. 19 дни. От 01.01.2000г. на
основание чл. 104 КСО общия му осигурителен стаж е превърнат към трета
категория - 41 г. 01 м. 09 дни. Определен е индивидуален коефициент на пенсията
2.196, изчислен от доход за период 01.01.1985г.-31.12.1987г. - 18784.00 лв. и
доход за период 10.05.1998г.-30.11.1999г. - 6953.30 лв. В последствие през
периода 2013г. съгласно съгласно заповед № 82/06.03.2013 г. и Заповед №
200/15.07.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е проведена инвентаризация
в ТП на НОИ – Пловдив и е установена липсата на пенсионното досие на
жалбоподателя. В тази връзка е преценена необходимостта от установяване на
осигурителния стаж на Щ.. От него са изискани да представи оригиналните
документи за осигурителния му стаж, които той не е представил в дадения му 7-
дневен срок. По реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО е извършена проверка от
контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив. В декларация от 02.09.2013г.
жалбоподателят е уточнил периодите на осигуряване, както и наименованието на
осигурителите, при които е положен трудът му. След проведена проверка от
осигурители са получени следните документи за осигурителен стаж: Удостоверение
обр.УП-3 №103/16.04.2014г., издаден от "Филикон - 97" АД, гр.Пловдив
за периода от 12.07.1968г. до 17.10.1968г. на длъжност "пренос" с
обща продължителност 03м.05дни; Удостоверение обр. УП-3 №23/10.03.2014г.,
издаден от "Медицински университет", гр.Пловдив за периода от
01.08.1981г. до 31.12.1997г. на длъжност "технолог" с обща
продължителност 16г.05м.00дни; Удостоверение от архивохранилище към ТП на НОИ —
Пловдив, касаещо проверка на документите на осигурителя "Завод за пишещи
машини"- гр.Пловдив, в което е посочено, че за периодите 01.01.1968г.-
31.01.1971г. и 01.05.1972г.-31.12.1991г. липсват данни за К.С.Щ., поради което
документ за стаж за цитирания период не може да бъде издаден; Удостоверение
обр. УП-13 №МП-11912#7-2177/15.03.2014г., издаден от Архивохранилището към ТП
на НОИ — Пловдив за периода 01.02.1971г.-30.04.1972г. на длъжност
"галванотехник" с продължителност 01 г. 01 м. 23 дни, която е
зачетена от втора категория труд по т.66 г от ПКТП (отм ). С писма с
изх.№МП-11912#12/15.04.2014г. и №15/11.08.2014г. е изискан документ за редовна
военна служба, който не е представен и тя не е зачетена. Прието е, че представените
документи за осигурителен доход, за периодите, при които е отпусната
първоначално пенсията на Щ. са удостоверение образец УП-2 №P-1882/16.04.2014г.
от "Медицински университет", гр.Пловдив за времето от 01.01.1985г. до
31.12.1987г. с общ доход 10988.43 лв.; Удостоверение УП-2 №
Р-1404/27.02.2014г., издаден от "Медицински университет", гр.Пловдив
за времето от 01.01.1997г. до 10.06.1997г. и от 01.12.1997г. до 31.12.1997г.
Съгласно данни от Регистър на осигурените лица, липсват данни за осигуряване на
Щ. за периодите от 01.01.1998г. до 30.11.1999г.. След извършените проверки и
изискани документи от осигурителите, административните органи приели, че
установеният осигурителен стаж е 01г.01м.23дни втора категория и 16г02м15дни от
трета категория и общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО от трета категория от
17г.07м.21дни. Определен е индивидуален коефицент 1.316, осигурителен доход
10988.43 лв. за времето от 01.01.1985г.-31.12.1987г. и осигурителен доход
626487.00лв. за времето 01.01.1997г. до 31.12.1997г.. Предвид изложеното,
административният орган е приел, че IlIepeв не е удостоверил първоначално посочения
в Разпореждане №54/30.06.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ — Пловдив осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 21г01м11дни,
поради което към 01.12.1999г., началната дата на отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не е имал право на тази пенсия на основание чл.2,
ал.1 от ЗП(отм.). Тъй като действителният осигурителен стаж на Щ., от
издадените документи от посочените от него осигурители, възлиза на 01 г. 01 м.
и 23 дни от втора категория и 16г. 02 м. и 15 дни от трета категория е
достигнато до извода, че същият придобива право на лична пенсия по условията на
чл.68, ал.4 от КСО на 13.12.2006г. при навършване на 65 годишна възраст и
действителен осигурителен стаж 17г.07м.21 дни. От всичко това органите по
пенсиониране направили извод, че е налице неправилно отпусната пенсия, поради което
с Разпореждане №********** /Протокол №ПР-250/13.02.2015г./ на Ръководителя на
"ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО
е отменено първоначалното разпореждане № 54/30.06.2000г. на Ръководителя на ПО
в ТП на НОИ — Пловдив и на жалбоподателят е отпусната лична пенсия за ОСВ,
считано от 13.12.2006г. и е посочено, че на осн. чл.114 ал.1 КСО неоснователно
получените суми следва да се възстановят от него. След съдебно обжалване така
издадените административни актове били отменени с влязло в сила Решение
№5/02.01.2018г. постановено по адм. дело №12205/2016г. по опис на ВАС-шесто
отд.. Същевременно по сигнал на ТП на НОИ-Пловдив била образувана прокурорска
проверка по преписка №3903/2015г по опис на Районна прокуратура-Пловдив, която
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
13.07.2020година, потвърдено с Постановление от 05.08.2015г на Окръжна
прокуратура-Пловдив и от 29.09.2015г на Апелативна прокуратура-Пловдив, но
частично отменено с Постановление от 21.12.2015г на прокурор при ВКП, което е
отменено в тази си част с Постановление от 28.04.2016г. на зам.-главен прокурор
на РБ. С Разпореждане №********** /протокол №2135-15-33/19.02.2018г. е
възстановена изцяло получаването на отпусната пълвоначално лична пенсия за ОСВ
на Щ.. Във връзка с уведомление на Районна прокуратура-Пловдив по тяхна
преписка №2818/2019г. с писмо
изх.№Ц2175-15-34#3 от 29.06.2020г.
е разпоредена проверка на подадените в осигурителния архив на НОИ
документи на осигурителите „Онгъл“АД
гр.Пловдив и „БИСС-91“АД-Пловдив, които са с прекратена дейност. Същата е била
необходима с оглед установеното в наказателно производство оригинал на пенсионно
досие на К.Щ., което съдържа приложените към заявлението за отпускане на пенсия
Удостоверение обр.УП-3 изх.№187/11.05.2000г, издадено от „Онгъл“ АД-Пловдив и
Удостоверение обр.3 изх.№31./08.03.2000г на „БИСС-91“АД-Пловдив. На база извършените проверки били установени несъответствия
между служебно възстановеното пенсионно досие и намереното в хода на
проведеното наказателно производство. При извършената проверка било прието, че първоначалния осигурителен стаж, който е
послужил да бъде отпусната лична пожизнена пенсия на Щ. от 01.12.1999г. е
останал недоказан и непотвърден, като се позовали на уведомление
изх.№Ц5506-15-908#1/22.07.2020г.
от отдел ООА при ТП на НОИ-Пловдив, според което в съхраняваните ведомости
липсва информация за отработени дни и получено възнаграждение за Щ... Така посочено е, че не е изяснен период на посочен
осигурителен стаж от 05.02.1971г. до 03.05.1995г., положен в осигурителя
«Онгъл»АД, както и полученото в тази връзка базисно възнаграждение за времето
от 01.01.1985г. до 31.12.1987г.. При
тези предпоставки било издадено процесното Разпореждане от 28.07.2020г. за
спиране на отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ на основание чл.95 ал.2 КСО.
В тази връзка бил изготвен и доклад от експерт по осигуряването в сектор «ОП»,
отдел «Пенсии» при ТП на НОИ-Пловдив, изх.№Ц2075-15-34#10/06.08.2020г..
Недоволен, жалбоподателят обжалвал разпореждането по административен ред с
жалба вх.№Ц1012-15-227/19.08.20г., по която директор на ТП на НОИ-Пловдив се
произнесъл с процесното Решение. В мотивите си той се позовал на уведомително
писмено на отдел ООА при ТП на НОИ-Пловдив и недоказаност на
първоначалния осигурителен стаж, който е послужил да бъде отпусната лична
пожизнена пенсия на Щ. от 01.12.1999г., което според него касае установяване на
непотвърдени обстоятелства, които могат да послужат за прекратяване на отпусната
лична пенсия за ОСВ. В тази връзка жалбоподателят е инициирал и настоящото
съдебно производство, като по него са представени документите от оригиналното
пенсионно досие на Щ., установени в хода
на провежданото наказателно производство.
Фактическата обстановка описана по - горе се потвърждава
и от представените и приети по делото писмени доказателства. Следва да се
отбележи, че в хода на административното производство и на съдебното такова,
жалбоподателят не представя други документи, удостоверяващи стаж и доход, извън
зачетения от страна на осигурителния орган.
Съдът,
въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и
възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Обжалваното
решение № Ц2153-15-155/04.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
предхождащото го разпореждане №********** /протокол №2146-15-82/28.07.2020 г.
на длъжностното лице- ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-
Пловдив, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и
материална компетентност - чл. 117, ал.
1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО. Не се
наблюдават пороци в производството по издаване на оспореното решение,
респективно разпореждане. Спазени са
изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК.
Налице е взаимовръзка на мотивите за отказ да се възобнови спряната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст със съображенията на органа за
предхождащото спиране. В съдържащата се в преписката кореспонденция между
органите на НОИ и жалбоподателя, развила се след спиране на пенсията, са
доразвити и напълно изяснени мотивите за спиране. В тази насока следва да се
вземат предвид и изпратените до К.С.Щ. писма за представяне на необходими
документи от длъжностното лице по пенсионно осигуряване и директора на ТП на
НОИ, подробно обсъдени по -горе. В оспореното пред директора на ТП на НОИ
разпореждане, респективно в обжалваното пред съда негово решение по повод на
това оспорване и съдържащите се в преписката писма, са изложени релевантните
факти, поради които е прието, че са налице основанията на чл.95 ал.2 КСО за
спиране на изплащането на отпуснатата пожизнена пенсия за ОСВ, като те касаят представени доказателства за обстоятелства, които
могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 т.4
от КСО.
В същността си те касаят позоваване на данни за евентуални обстоятелства,
категоричното установяване на които евентуално би било основание за прекратяване
на пенсията – основание по чл. 95, ал. 2
от КСО. Това е прието не само поради висящите наказателни дела и
предмета на повдигнатите обвинения по тях, но и поради факта, че според
органите по пенсиониране не е налице обективна възможност жалбоподателят да е
положил осигурителния стаж в Онгъл АД-Пловдив в периода от 05.02.1971г. до 03.05.1995г., както и полученото в тази връзка базисно
възнаграждение за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г., което е
послужило за определяне на отпусната му лична пенсия за ОСВ. Тези съображения
за оспореното спиране на пенсията са били неколкократно сведени до знанието на
жалбоподателя и изяснени в административното производство, развило се пред длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, както и в производството по оспорване на неговия
акт пред директора на ТП на НОИ. Именно същите съображения очертават и предмета
на съдебното оспорване.
По
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 95, ал. 2
от КСО /отм. бр. 103 от 2020
г., в сила от 1.01.2021г./ длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ може да издаде разпореждане
за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства,
които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1
от КСО. Това е правното основание за спиране на пенсията, а
фактическото, което го изпълва с конкретно съдържание, се посочи по-горе в
предходния абзац на решението. Съгласно чл. 97, ал. 1
от КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се
възстановява по писмено заявление на
пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. В
разглежданата хипотеза в хода на съдебното производство се установи от
приложените от ответника писмени доказателства, че по отношение на К.Щ. все още
продължава административното производство относно това, дали притежава
необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и конкретно за спорният период от време. Видно
от приложените по делото доказателства, касаещи намереното оригинално пенсионно
досие на жалбоподателят, цитираните документи са част от пенсионната преписка и
са послужили за удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. При тези доказателства е останал спорен въпросът,
налице ли са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 КСО. Такова обстоятелство по чл. 96, ал.
1, т. 4 КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на
основанието в случая означава вероятно установяване на неистинността на
документите или на част от тях, които установяват осигурителен стаж, поради
което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия.
Разпоредбата на чл. 95,
ал. 2 КСО /отм./
не изисква установяване по несъмнен начин към момента на преценката и издаване
на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчно е да е налице вероятност от такъв резултат. Конкретно в случаят
вероятността от такъв резултат е преценена като реална, тъй като е прието, че в
образувано наказателно производство предмет на доказване са именно истинността
на тези документи. Действително, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на лична
пенсия, спирането следва да е до приключване на проверката. В конкретният
случай, посочената от административният орган проверка, на която фактически се
основава спирането, е била започната много преди започване на процесното
административно производство, или още през 2013г., като до момента на издаване
на разпореждането от 28.07.2020г. за администрацията, според посоченото в
решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, все още не е била налице яснота
относно обстоятелствата, които са релевантни за постановяване на разпореждане
по същество за отпускане на личната пенсия за ОСВ в конкретен размер относно
доказани осигурителен стаж и базисно възнаграждение. Налице е нарушение на
принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, като издадения акт и неговото
изпълнение засягат права и законни интереси на жалбоподателят в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Това е така,
защото обстоятелствата, посочени в
издаденото разпореждане касаят започналите и незавършени проверки, които явно
продължават неопределено във времето, още повече, че е видно, че е сезирана и
прокуратурата, която освен, че е приела липса на основания за търсене на
наказателна отговорност от жалбоподателя, също така вероятно тепърва ще проведе
свое разследване по случая и не става ясно, в крайна сметка, резултатите от
същата ли следва да се очакват, за да може компетентният административен орган
да се произнесе по необходимостта от определяне на отпуснатата лична пенсия за
ОСВ. Административните органи в случая са се позовали на започнала и
незавършила проверка, свързана с осигурителите „Онгъл“ АД, но също така е
изисквала да бъдат представени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на отпуснатата лична
пенсия. Такива доказателства обаче, както вече се посочи, които да могат да
доведат до отказ или до прекратяване на пенсията не са изобщо конкретизирани, а
наличието според него на така заявеното съмнение за липса на възникнало
основание за изплащането на вече отпусната лична пенсия за ОСВ не може да бъде
основание за спиране, тогава, когато не е подкрепено с конкретни доказателства,
обосноваващи конкретен извод, че може да отпадне основанието за получаването й.
Още повече, че разпоредбата на чл.95 ал.2 КСО е отменена ДВ, бр. 103/2020 г., в
сила от 01.01.2021г. и към настоящият момент не е действаща, а и в посоченото
съдебно решение №5/02.01.2018г. по адм. дело №12205/2016г. по опис на
ВАС-шесто отд. е прието, че жалбоподателят К.Щ. е
добросъвестен и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на
НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната му преписка, а отговорността
за съхраняването на досиетата е възложена на длъжностните лица. Всичко това в
крайна сметка, според съда обосновава извод, че са налице достатъчно доказателства към настоящия момент,
които да бъдат надлежно анализирани и в резултат, от които да се направи и
конкретен извод за това дали жалбоподателят има или не право да продължи да получава
отпуснатата му лична пенсия за ОСВ. В заключение следва да се отбележи, че в
КСО е регламентиран специален ред за възстановяване на неоснователно получени
суми за осигурителни плащания /чл.114 от КСО/. В този смисъл, ако в резултат на
инициираните проверки бъдат събрани конкретни доказателства, които имат
значение за определяне на правото на пенсия за ОСВ, а жалбоподателят е получил вече
такава, възстановяването на получените без основание суми би могло да се
извърши с разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
съответното териториално поделение на НОИ. Предвид изложеното атакувания административен
акт се явява незаконосъобразен.
Жалбоподателят е направил
искане за заплащане на разноски. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода
на спора, като размерът на дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение
възлиза на 350.00 (триста и петдесет) лева съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 01.09.2020г..
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.С.Щ.,
ЕГН **********, с адрес: *** Решение №
Ц-2153-15-155/04.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане №********** /Протокол №2146-15-82/28.07.2020г./ на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив за спиране на осн. чл.95 ал.2 КСО
отпусканата лична пенсия за ОСВ.
ОСЪЖДА Национален Осигурителен
институт, да заплати на К.С.Щ. ***, ЕГН**********, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева разноски за производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за издаването му.
СЪДИЯ: