№ 14464
гр. София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110105354 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 25772/31.01.2023г. на СРС,
подадена от И. К. И. срещу А. Д. К..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 06 юни 2023г.
Час: 10:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът И. К. И. е предявил срещу ответника А. Д. К. иск с правно основание по чл.
61, ал. 1 ЗЗД същият да бъде осъден да му заплати сумата от 17065,00 лева, представляваща
равностойността на сумата от 9072,00 долара на САЩ, заплатена от ищеца в полза на
Североизточния университет в САЩ на 30.07.2020г. за покрИ.е на таксите за обучение на
ответника там и с цел той да може да продължи образованието си, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба /31.01.2023г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че през лятото на 2020г. от Димитър К. – баща на ответника,
разбрал, че синът му е просрочил вноска към посоченото учебно заведение и има опасност
да не може да продължи образованието си. На 30.07.2020г. без да сключва каквото и да е
споразумение с ответника и без наличието на дарствено намерение заплатил дължимата
такса от 9072,00 долара на САЩ, равняваща се на 17065,00 лева. Това сторил, тъй като
знаел, че ответникът иска да продължи да учи, както и поради убеждението, че в крайна
сметка сумата ще му бъде възстановена. Заплащането на таксата било в интерес на
1
ответника, като плащането било направено уместно и в предвидения за това срок. Така
дългът бил погасен и К. можел да продължи да учи. По този начин ищецът твърди, че
предприел чужда работа в интерес на титуляра ú, но в тази връзка сторил разноски,
равностойни на сумата от 17065,00 лева, които ответникът следвало да му върне. Плащане
не последвало.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Д. К. чрез адв. П. Т. – АК-София, е подал
Отговор, вх. № 79833/22.03.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Изтъква, че ищецът е представил неправилно фактите по казуса в изгодна за
него светлина. Не оспорва, че е бил студент в посочения от ищеца университет. Оспорва се
обаче наличието на извършено плащане от ищеца към университета. Такова било възможно
да е сторено от „К. и К.“ АД по времето, когато И. И. бил негов управител. В управлението
на същото участвал и бащата на ответника – Димитър К.. „К. и К.“ АД било поело
ангажимент към университета да заплаща таксите за обучението на А. К.. Именно в тази
връзка и И. И. декларирал готовност от името на дружеството за извършване на съответните
плащания. Сумата не била платена лично от И.. Всички такси по обучението, първоначално
заплащани от „К. и К.“ АД, били записвани в счетоводните книги като задължения на
бащата на ответника Димитър К. към дружеството. Още в деня, следващ този на превода,
сумата от 17065,00 лева била заведена като дълг към дружеството на Д. К. и платена от него
по банковата му сметка.
Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
61, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е управлявал чужда работа без натоварване, че е извършил съответните
действия, в които тя се изразява, че е положил грижата на добрия стопанин, че в тази връзка
е направил съответните разходи и техния размер. Ответникът от своя страна следва да
докаже сочените от него възражения, включително плащане на сумата. Извън горното всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Между страните не се спори, че ответникът се е обучавал в Североизточния
университет в САЩ и към на 30.07.2020г. е следвало да заплати такси за обучение в размер
на 9072 долара на САЩ с левова равностойност 17065,00 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, с изключение на приложения към исковата молба документ,
назован „Flywire payment confirmation“, доколкото не е представен превод на български
език, както и приложеното към отговора на исковата молба официално уведомление на
английски и превод на български език (не са заверени). В случай че ищецът не представи
превод на български език на посочения документ, съответно ответникът не завери
посочените му документи, до първото по делото заседание, делото ще бъде решено без тях.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ПО
ДЕЛОТО ТОВА, ЧЕ ответникът се е обучавал в Североизточния университет в САЩ и към
на 30.07.2020г. е следвало да заплати такси за обучение в размер на 9072 долара на САЩ с
левова равностойност 17065,00 лева.
ДОПУСКА по инициатива на ответника разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на отношенията, свързани с процесните плащания.
2
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изрази становище по т.
2 от доказателствените искания в отговора на исковата молба.
По искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе след становището на ищеца по горните указания.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца И. К. И. да се яви лично, на основание чл. 176 ГПК, в
насроченото по делото съдебно заседание, като отговори на следния въпрос: „Вярно ли е, че
плащанията за обучението на А. Христов К. са завеждани като задължения на баща му
Димитър К. към „К. и К.“ АД по времето, когато сам И. И. е бил законен представител на
дружеството, независимо от организационната му форма – АД или ООД, в това число
известно ли му е последното такова плащане от 17065,00 лева, което е и предмет на
настоящото дело, да е заведено отново като задължение на бащата на ответника към
дружеството и да е платено от него на „К. и К.“ АД?“
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не се яви, откаже да отговори или отговори
уклончиво на поставения му въпрос, съдът може да приеме за доказан съответните
обстоятелства.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
3
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните по делото да се връчат заявления за започване на
процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4