РЕШЕНИЕ
№ 344/10.5.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
XI
касационен
състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Десислава
Кривиралчева
Членове: Георги Видев
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Радослава Цоневска, и с
участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Златева
– Найденова КАНД № 147 по описа за 2022 година на Административен съд -
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Д.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Т.В., против
Решение №795/23.12.2021 г., постановено по НАХД № 1033/2021 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4618790
издаден от ОД на МВР- Пазарджик.
В бланкетна
касационната жалба атакуваното решение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно Районен съд - Пазарджик е преценил
събраните по делото доказателства. Поддържат се изложените съображения,
представени с молба по първоинстанционното производство.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща
представител, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
С обжалваното
решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 4618790 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Д.А.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 189
ал.4 във вр. с чл. 182 ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство по безспорен начин се е доказал
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.2
във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Р.
била ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на
управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение.
За това че лицето е собственик на процесния автомобил спор по делото нямало, а
за това свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС
от ЦБ-КАТ, прието като писмено доказателство по делото. В обжалвания електронен
фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното
лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14- дневен срок да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш.
Такива не са представени от санкционираното лице. Съдът
е констатирал, че при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
Изрично е отбелязал, че съгласно чл.189 ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Посочил е, че когато е налице нарушение - установено
и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие
на контролен орган и на нарушител.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя за приложение на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС, въззивният съд изрично е посочил, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано”
техническо средство, което кореспондира и с възприетата терминология съгласно
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя, касаещо местоположението на АТСС спрямо пътен знак Д11 и
отстояние на техническото средство от знака, въззивният съд е събрал надлежни
доказателства с нарочни писма от Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно
пътно управление - Пазарджик. От същите
е видно, че отстоянието от пътния знак до посоченото място с gps координати
е 400 метра.
Според
съдебния
състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на
процесуалните правила при издаване на електронния фиш /ЕФ/.
Касационната инстанция
споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи на районния съд.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е санкциониран за това, че на
31.12.2020 г., в 10:54 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ № 153,
в посока на движение към кръстовище с ул. „С. А.“, е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с per. № ***, като се е движел с превишена скорост от 64
км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Скоростта
била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна
радарна система ARH CAM SI с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост
от 67 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 17 км/ч, но от това превишение били
извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е
в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 14 км/ч.
Въз основа на това бил
издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен лично на жалбоподателя на 01.06.2021
г., а жалбата против него била подадена на 09.06.21г., т.е. в срока по чл.189
ал. 8 от ЗДвП
Електронният фиш е издаден
в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията
на чл. 189 ал. 4 изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време,
място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 31.12.2020 г., в
10:54 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ № 153, в посока на
движение към кръстовище с ул. „С. А.“, установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH CAM SI с № 11743bb и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост на „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с per. №
***, с което е извършено нарушение за скорост в рамките на населено място. Посочена
е посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС - 67 км/ч и
възприетата като установена в електронния фиш скорост - 64 км/ч, се отдава на
редуцирането ѝ, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3
км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушената разпоредба /чл. 21 ал.1 от ЗДвП/,
санкционната разпоредба /182 ал. 1, т. 2 от ЗДвП/, както и наложената глоба по
размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената
скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен участък,
а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става ясно, че се
касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата
скорост на движение е 50 км/ч.
Работният режим на АТСС е
посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, видно от който е че техническото средство е работело в
режим на измерване „С“ - стационарен, при общо ограничение на скоростта от 50
км/ч за населено място, като са били засичани приближаващите към него
автомобили. Правилно в електронния фиш е посочена стойността на установената
превишена скорост - 67 км/ч, след отчитането на толеранса от минус 3 км/ч и
стойността на превишението - 14 км/ч.
От моментния фотос,
придружаващ електронния фиш, имащ статут на веществено доказателствено средство
по смисъла на чл.189 ал. 15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания. Визираните
реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били
приближаващите се автомобили. На този фотос, освен заснетия автомобил на
жалбоподателя, няма други заснети в близост до него автомобили.
Техническото средство ARH
CAM SI с № 11743bb е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно (по делото е
представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от
първоначална и последваща проверка за техническа изправност). Не се установява
съмнение, че протоколите за техническа изправност касаят друго АТСС, т.к.
изрично в Протокол от проверка № 62-С- ИСИС/28.09.20 г. е посочен фабричния
номер на провереното АТСС - 11743ВВ, който напълно съответства на номера на
АТСС изписан в електронния фиш.
От приложената снимка към
протокол за използване на АТСС става ясно, че е заснето и разположението на
АТСС в деня, когато е осъществяван контрол на скорост на посоченото във фиша
място. С това е изпълнено и изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. Става ясно, че АТСС е било разположено след табела Д11, указваща
начало на населеното място, като са били засичани автомобилите, които са се
движели към вътрешността на града, т.е. които са приближавали техническото
средство.
Законосъобразно въз основа на
представените по делото писмени доказателства районният съд е приел
вмененото административно нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за доказано. Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно
превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените
стойности на скоростта в км/час, които за пътно превозно средство от
Категория “В” за населеното място е 50 км/час, извън
населено място - 90 км/час, а по автомагистрала - 140 км/час, а в ал. 2 е указано,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Както бе посочено по – горе,
процесният електронен фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189,
ал. 4, изр. второ. В изречение първо на посочената разпоредба изрично е
посочено, че при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки – какъвто е настоящия случай,
доколкото предвиденото наказание за извършеното нарушение е налагане на глоба,
то тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба в отсъствието на
контролен орган и на нарушител.
Такъв е и настоящият случай
– заснемане на нарушение с мобилно АТСС временно разположено на пътя, което се
установява и от приетите по делото пред районния съд доказателства, вкл.
снимков материал установяващ разполагането на АТСС и изготвения протокол,
съобразно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
Настоящата инстанция
намира, че нарушението е доказано от представените
по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Превишаването
на скоростта в случая е заснето с техническо средство, за което са представени
доказателства за изправност и се установява от снимковия
материал, приложен към делото. Доказателства, които да
опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя,
а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да
обосноват извод за доказаност на нарушението.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът
му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената
глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП по вид и размер
на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за
движение, вкл. като е отчетено намалението с 3 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя.
Като е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо
и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и
при липсата на искане за присъждане на разноски от страна на административния
орган, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№795/23.12.2021 г., постановено по НАХД № 1033/2021 г., по описа на Районен съд
- Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П/